Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 240
17.06.2021г.
град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, II
състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
и
с участието на прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Г. ДИНКОВА административно дело № 236 по описа
за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба от „Стели 2018-СП“
ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Казанлък, ж.к.“Васил
Левски“, бл.9, вх.Б, ет.5, ап.38, представлявано от управителя С.П.Т., против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-125-0002108/
25.03.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП –
запечатване на търговски обект – Смесен магазин, находящ се в *****,
стопанисван от „Стели-2018-СП“ ЕООД. , и забрана за достъп до него за срок от
14 дни. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт, по съображения за издаването му в противоречие и при
неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на
закона. Жалбоподателят твърди, че определената продължителност на срока на
приложената ПАМ не съответства нито с тежестта на конкретно установеното
нарушение, нито се основава на други релевантни обстоятелства. Сочи, че в
случая не е установено да са укривани приходи нито в деня на проверката, нито
преди това, а стойността на контролната покупка не може да определи тежестта на
нарушението. Изложени са доводи, че житейската логика не изключва задължените
лица да не могат да пропуснат да изпълнят свое задължение поради небрежност в
работата и макар този факт да не ги извинява, когато се обсъжда въпроса за
административно-наказателната им отговорност, той е следвало да се вземе
предвид при изследване на въпроса за пропорционалността на принудителната
административна мярка, което в случая не било изпълнено. Въз основа на това
счита, че обжалваният административен
акт се явява постановен при несъобразяване с принципа за пропорционалност. По
изложените в жалбата съображения е направено искане оспорената Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-125-0002108/ 25.03.2021г. да
бъде отменена, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител,
в съдебно заседание и в представеното по делото писмено становище, оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че доколкото
описаното в заповедта нарушение безспорно е извършено от жалбоподателя,
обосновано и в съответствие с материалния закон административният орган е издал
обжалваната ЗНПАМ. Сочи за надлежно мотивиран определения срок за запечатване
на обекта, предвид установените предходни нарушения на данъчното
законодателство.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На 21.03.2021г. в 15:25 часа служители на
ГД „Финансов контрол”, Отдел „Оперативни дейности” - Пловдив, са извършили
проверка на обект – Смесен магазин, находяща се в ****, стопанисван от
„Стели-2018-СП“ЕООД. Съгласно Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 0002108/
21.03.2021г., съставен на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК, при
проверката е била извършена контролна покупка на един чифт чехли на стойност
15лв., платени в брой от орган по приходите преди легитимация – инспектор по
приходите К. Г. Т., като плащането е прието от С.П.Т. – представляващ и работещ
в обекта, за която покупка не е издаден фискален касов бон от въведеното в
експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-125-0002108/
25.03.2021г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ
на НАП, на „Стели-2018-СП“ЕООД е наложена принудителна административна мярка –
запечатване на търговски обект – Смесен магазин, находящ се в ****, стопанисван
от „Стели-2018-СП“ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на
основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС. От фактическа страна обжалваната
заповед и наложената със заповедта принудителна административна мярка се
основават на констатациите от извършената на 21.03.2021г. проверка на търговски
обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – Смесен магазин, находящ се в гр.Павел
баня, стопанисван от жалбоподателя по настоящото дело, при която е установено,
че ТД, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез
издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта
фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата
наредба. Нарушението е установено при извършена контролна покупка на 1 чифт
чехли на стойност 15.00лв., заплатена в брой на лицето С.П.Т., от К. Г. Т. – проверяващ,
преди легитимация, за която продажба не е издаден фискален бон от въведеното в
експлоатация и работещо в обекта фискално устройство модел „TREMOL ZM-KL V2“ с ИН на ФУ ZK062714 и ИН на ФП 50150107, нито от кочан
с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/
13.12.2006г. на МФ. Извършеното нарушение се сочи за доказано и от установеното
наличие на положителна разлика в касовата наличност в размер на 15.00лв., при
установена фактическа наличност в размер на 15лв., а по данни от ФУ 0.00лв.,
съгласно генериран Х отчет от ФУ за 21.03.2021г. до момента на проверката. Въз основа на констатациите е направен извод,
че „Стели 2018-СП“ЕООД не е издало съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС, като извършеното нарушение на чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на
МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, е
възприето като основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС за
прилагане на принудителна административна мярка.
Като доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
обжалваната ЗНПАМ № ФК-125-0002108/ 25.03.2021г, в т.ч Протокол за извършена
проверка сер. АА № 0002108/ 21.03.2021г. и събраните при проверката
доказателства.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес – адресат на наложената с обжалваната
заповед принудителна административна мярка, в законово установения срок и
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.3 във
вр. с ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване на обект“
се прилага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от
него длъжностно лице. По делото е
представена и приета като доказателство Заповед № ЗЦУ-1148/ 25.08.2020г. на
Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона
за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, са определени началниците на отдели "Оперативни дейности" в
Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" в ЦУ
на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л.14 по делото/. Следователно обжалваната ЗНПАМ № ФК-125-0002108/
25.03.2021г. е издадена от материално компетентен административен орган – Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.
Оспорената заповед е постановена в писмена
форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните
факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган
наличие на материално правната предпоставка за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС. В достатъчна степен на
яснота в разпоредителната част на акта има информация за вида на принудителната
мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата на правното задължение.
В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са описани фактическите данни въз
основа на които е упражнено публичното право на налагане на административната
мярка с отразяване на информация за дата, място на извършено правонарушение, с
данни за търговския обект и за неотчетени посредством издадена фискална бележка
търговски продажби. Отделни мотиви са изложени за продължителността на срока на
запечатване на търговския обект и забраната за достъп до него. С оглед на
гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран
административен акт. Не се установяват и допуснати в хода на административното
производство нарушения на административнопроизводствените правила от
категорията на съществените.
Съдът не констатира допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в хода на проведеното административно
производство.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от административния орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като
правно основание за неговото издаване норма, съответно - следват ли се
разпоредените с акта правни последици.
В случая на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС, според
която норма принудителната административна мярка запечатване на обект за срок
до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага
на лице, което не издаде
съответен документ за продажба по чл.
118 от същия закон. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ
по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпа до обекта или обектите на
лицето. Следователно юридически факт, пораждащ правомощието на органа в
хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" от ЗДДС да наложи ПАМ
запечатване на обект /кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл.
187, ал. 1 от ЗДДС - забрана на достъпа
до обекта/, е неспазване на изискването за издаване на съответен документ за
продажба съгласно чл.118 от ЗДДС. В
нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да
регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект,
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаването на фискални касови
бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД, са регламентирани в издадената въз
основа на законовата делегация по чл.118, ал.4 от ЗДДС Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
/чл.1, ал.1, т.4 от Наредбата/. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/2006г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от
него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Въз основа на посочената нормативна
регламентация следва извода, че неспазването на изискването /неизпълнението на
задължението/ по чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ, се субсумира във фактическия състав на законово
предвиденото материалноправно основание за прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1,
т.1, б „а“ от ЗДДС, доколкото се свързва с неспазване на реда и начина за
издаване на съответен документ за продажба.
От събраните по делото доказателства по
несъмнен начин се установява описаната в обжалваната заповед фактическа
обстановка, а именно че на 21.03.2021г. при извършена оперативна проверка на
търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – Смесен магазин, находящ
се в ****, стопанисван от „Стели-2018-СП“ЕООД, е констатирано, че търговското
дружество, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки в
търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в
експлоатация за обекта фискално устройство – за извършена контролна покупка на
1 чифт чехли на стойност 15.00 лева от проверяващия служител К. Г. Т., от
продавача – С.П.Т., не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и
работещо в обекта фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки.
Посочените обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя, а са удостоверени в
Протокол за извършена проверка сер. АА № 0002108/ 21.03.2021г., който протокол,
съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на
правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от
органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства,
съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Правилно
установеното при извършената проверка /нерегистриране и неотчитане на извършена
в обекта продажба на стока, чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство или касова бележка/, е квалифицирано като нарушение на
императивното изискване по чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006г. на МФ и съответно като юридически факт, пораждащ правомощието
на органа в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" от ЗДДС да наложи
ПАМ запечатване на обект, кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по
чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на достъпа до обекта, поради неспазването на
начина за издаване на документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
Независимо
от безспорно установеното наличие на предвидените в закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и приложението на чл. 187 от ЗДДС, настоящият съдебен състав
достига до извод за незаконосъобразност на обжалвания акт, като издаден в
нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК - продължителността на налагането на мярката не
е в разумно съотношение на пропорционалност между охраняваните с прилагането на принудителна
административна мярка обществени отношения, касаещи данъчното облагане и
засегнатите интереси на адресата на акта. Съображенията за това са следните:
С процесната заповед е постановено
запечатване на търговския обект за срок от 14 дни, а максимално предвиденият в
закона срок е до 30 дни. Определената
продължителност на срока на мярката решаващият административен орган е
мотивирал с: 1. тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото,
дефинирани като такива свързани с неотчитане на приходи, с препятстване
контролната дейност на приходната администрация и непозволяващи установяването
на фактически реализирания оборот от проверявания търговец; 2. Местоположението
на търговския обект – на комуникативно място в търговски център, до казино
ЕФБЕТ, в гр.Павел баня, продължителността на работното време на обекта – от
09:30ч. до 18:30ч. от понеделник до неделя, без почивен ден, големината на
обекта – 30кв.м., предлагането на разнообразни стоки с широк ценови диапазон, които
обстоятелства предполагали възможност за реализиране на високи търговски
обороти; 3. Съществено накърняване на обществения интерес и фискалната политика
на държавата поради неотразяването на реално извършените продажби, водещо до
неправилно определяне на дължимите данъци; 4. За да се защити държавния
интерес, като се предотврати възможността от извършване на нови нарушения; 5.
Целите на налаганото ограничение - промяна в начина на извършване дейността в
търговския обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота,
спазване на отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на
изискуемите данни към НАП, а индиректният - недопускане вреда за фиска.
Видно е, че
по-голямата част от
изложените мотиви са свързани с целите на упражнената административна принуда -
предотвратяването и преустановяването на административни нарушения от същия
вид, както и коригиране поведението на търговеца и налагането на финансова
дисциплина, което принципно се постига с налагането на самата ПАМ. Действително
регистрирането и отчитането на извършваните продажби на стоки в търговския
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка, е
нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи търговски обекти по
смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС. Съответно неизпълнението на това
задължение, законът в разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б. „а” от ЗДДС
предвижда като материалноправна предпоставка за постановяването на заповед за
налагане на ПАМ „запечатване на търговски обект“. Но за мотивиране на срока на
налаганата ПАМ във всеки един конкретен случай, не е достатъчно само да бъде
обосновано съществуването на нормативно установеното материалноправно основание
за налагане на ПАМ, при посочване на присъщата за нарушението на чл.118, ал.1 от ЗДДС
във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ последица - нерегистриране и
неотчитане на приход от продажби. Използваните в случая като критерии за
индивидуализиране на срока на ограничението - местоположение на търговския
обект, работното време и предмета на осъществяваната в обекта търговска дейност,
са абсолютно немотивирани - нито местоположението на обекта, нито вида на
предлаганите стоки, могат да обосноват твърдяната възможност за реализиране на
значителни обороти, още повече че от събраните в хода на проверката
доказателства е видно, че единствената продажба в деня на извършената проверка
/21.03.2021г./, три часа преди края на работното време на обекта, е тази от
направената контролна покупка при проверката, като липсват данни и съответно
няма направен сравнителен анализ с други отчетни периоди. За констатираното нарушение – нерегистриране на
продажба на стойност 15.00 лева, при установена разлика между разчетената
касова наличност и фактическа такава от 15.00лв, съставляваща сумата на
извършената контролна покупка, определянето на 14 дневен срок за прилагането на
ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС, очевидно не може да бъде обосновано
със заявената цел за защита на фиска „от настъпването на значителни и
труднопоправими вреди“. Действително срокът, за който се налага ПАМ по чл.186,
ал.1 от ЗДДС, не се свърза с размера на неотчетената продажба, но за определяне
продължителността на действието на ограничението изхождайки от възможното
укриване /неотчитане/ на приходи, които не могат да бъдат постоянно
контролирани, също и определени по размер в тяхната съвкупност, е необходимо
констатирането не само на факта на нерегистрирането на продажбата, но
установяването и на други обстоятелства, индициращи нееднократно извършване на
констатираното нарушение, каквито доказателства по делото не са ангажирани.
Въз
основа на гореизложеното съдът намира, че в процесния случай административният
орган не е не е съобразил особеностите на
констатираното нарушение и не е била извършена цялостна и обектива
преценка за наличието на баланс между личните и
обществени интереси, а само за наличието на обществен интерес от налагане на
мярката. Определената продължителност на ПАМ е неоснователно завишена и не
е в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на
жалбоподателя и охраняваните с прилагането на ПАМ обществени отношения.
Характерът и тежестта на установеното нарушение не обосновават засягане на
права и законни интереси на лицето в степента, в която ще бъдат засегнати при
прилагането на процесната ПАМ – преустановяване на търговската дейност в обекта
за период от четиринадесет дни. Обжалваната заповед налага необосновани и
неоправдани ограничения на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от
необходимото за целта, за която актът се издава, което обуславя извод, че приложената
ПАМ е несъразмерна и оттам обжалваната заповед, в частта на определения срок на
действие на мярката, се явява незаконосъобразна. Поради
това оспорената ЗНПАМ № ФК-125-0002108/
25.03.2021г.
следва да се измени в частта за определения срок
от 14 дни на 3 дни /в този смисъл Решение № 14407/ 20.11.2020г по адм. дело №
7045/2020г на ВАС, Решение № 13875/ 10.11.2020г по адм.д. № 5114/2020г
на ВАС/. В останалата част жалбата на „Стели
2018-СП“ЕООД е неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Предвид
изхода на делото, следва да бъде уважено частично искането на пълномощника на
ответника за присъждане на разноски по делото, като в тежест на жалбоподателя
се възложи заплащането на юрисконсултско възнаграждение в
половин размер – 50 лв. от общо 100лв., определени в съответствие с чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона
за правната помощ.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ по жалба на „Стели 2018-СП“ ЕООД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Казанлък, ж.к.“Васил Левски“,
бл.9, вх.Б, ет.5, ап.38, представлявано от управителя С.П.Т., Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-692-0075350/ 30.10.2010г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, в частта,
в която е определен срока на мярката, от 14 /четиринадесет/ дни на 3 /три/ дни.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Стели 2018-СП“ ЕООД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Казанлък, ж.к.“Васил Левски“,
бл.9, вх.Б, ет.5, ап.38, в останалата част, като неоснователна.
ОСЪЖДА „Стели 2018-СП“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Казанлък, ж.к.“Васил Левски“,
бл.9, вх.Б, ет.5, ап.38, да заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК
*********, гр. София, бул. "Княз Дондуков"№ 52, сумата от 50
/петдесет/ лева, разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: