РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. х., 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – х., I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
при участието на секретаря РАДОСТИНА М. КАБАДАЛИЕВА
в присъствието на прокурора Цв. Т. П.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Гражданско дело №
20215600100630 по описа за 2021 година
Гр.д. № 630/2021 г. по описа на ОС – х. е образувано по искова молба с вх. №
3881/18.10.2021 г., подадена от В. Ж. С., с ЕГН **********, от гр. х., ул. „А.С.“ № 16, чрез
упълномощения адвокат Д.Н. – АК-Я., против Прокуратурата на Република България.
Предявени са обективно съединени искове, при условията на кумулативност, за сумaтa в
размер на 100 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, както и за
сумата в размер на 7 206,47 лв. – имуществени вреди, както и сумата в размер на 13 610,35
лв. – мораторна лихва върху сумите за периода от 19.07.2021 г. до подаване на исковата
молба, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите.
ИЩЕЦЪТ-В. Ж. С. твърди, че работел в Агенция „Митници“ от м. март 2005 г., като
по силата на Заповед № 3724/ 24.07.2013 г. на Директора на Агенция „Митници“ бил
назначен като инспектор в Агенция „Митници", Отдел „Приходи, пътни такси и
разрешителен режим“, специализирана администрация, Митница Б., Териториално
митническо управление. Със заповед за изменение на служебно правоотношение от
04.04.2014 г. бил преназначен на длъжност митнически инспектор в Митница Б. и в периода
от 01.01.2015 г. до 02.11.2016 г. работел в митнически пункт „Л.“.
На 02.11.2016 г. след проведена акция на МП „Л.“ под ръководството на
Специализираната прокуратура, ищецът бил задържан за срок до 24 часа със Заповед peг. №
1266зз-168 на инспектор от ГДБОП – гр.С., заедно с още 14 митнически инспектори. При
1
извършен личен обиск от ищеца не били иззети вещи от значение за делото, като в
попълнената при задържането му декларация бил заявил за здравословен проблем,
изразяващ се в загуба на равновесие, но това не било взето предвид от лицата участващи в
акцията. След задържането, заедно с колегите му били приведени в ОД на МВР – Я..
С постановление на СО при СП от 03.11. 2016 г. ищецът бил привлечен в качеството
му на обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал. 2 от НК. С постановление от
същата дата на прокурор от Специализираната прокуратура бил задържан за срок до 72 часа
и на 04.11.2016 г. бил приведен в следствения арест, находящ се в гр.С., ул. „М-р Георги
Векилски“ № 2.
С определение от 05.11.2016 г., постановено по ЧНД № 3051/2016 г. по описа на
Специализирания наказателен съд по отношение на ищеца била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“. С определение от 11.11.2016 г., постановено по ВНЧД № 298/2016
г. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд определението на СпНС било
отменено и вместо това по отношение на ищеца била взета мярка за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 3000 лв. С постановление на СП от 11.11.2016 г. на основание чл. 68,
ал.1 от НПК му била наложена забрана да напуска пределите на Република България.
На 21.11.2016 г. било направено искане от прокурор от СП за отстраняването му от
длъжност по чл. 69, ал.1 от НК, като с протоколно определение от 25.11.2016 г., постановено
по ЧНД № 3227/2016 г. по описа на СпНС искането на прокуратурата било оставено без
уважение.
На 25.11.2015 г. било образувано ДП № 55/2015 г. по описа на Следствения отдел при
Специализирана прокуратура - С. /пр.преписка № 534/2015 г. на Специализираната
прокуратура/.
На 03.07.2017 г. с постановление на следовател от СО - СП бил привлечен като
обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр. 4, т.2, вр. ал.2 от НК.
В СпНС е внесен обвинителен акт, с който бил обвинен за това, че в периода от
30.09.2015 г. до 02.11.2016 г. в с. Л., обл. Я. и в гр.Б., в качеството си на длъжностно лице –
старши митнически инспектор в Митница Б., бил участвал в организирана престъпна група
по смисъла на чл.93, т. 20 от НК, с цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл.
301-302 от НК, с участници Г.С.Г., С.Е.П., Г.В.Е., А.К.Д., А.Д.А., Д.З.Г. и Р.П.Я., като
групата била създадена с користна цел и в нея участвали длъжностни лица – престъпление
по чл. 321, ал.3, пр.2 и п р.4, т.2, вр. ал.2 от НК. По внесения обвинителен акт било
образувано НОХД № 894 по описа на СпНС за 2018 год. При проведеното на 14.06.2018 г.
разпоредително заседание съдът, на основание чл.249, ал.4, т. 1 от НПК, върнал делото на
СП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, както и била отменена
наложената на ищеца забрана да напуска пределите на Република България.
На 20.07.2018 г. бил внесен нов обвинителен акт, с който обвинението срещу ищеца
не било променено, като било образувано НОХД № 2374 по описа за 2018 г. на СпНС. В
разпоредителното заседание съдът определил седмодневен срок, в който СП да отстрани
2
констатирани очевидни фактически грешки в обвинителния акт. След изправянето им,
делото продължило по същество, като в периода от 05.12.2018 г. до 03.07.2020 г. били
проведени 15 съдебни заседания. С Присъда № 24 от 03.07.2020 г., постановена по НОХД №
2374/2018 г. по описа на СпНС ищецът и останалите подсъдими по делото били оправдани.
В мотивите към присъдата било посоченa липса на доказателства подсъдимите да са
съзнавали участие в ОПГ и липса на синхрон на действия. Присъдата била влязла в сила.
Ищецът сочи, че още при задържането му на 02.11.2016 г., към него било проявено
унизително отношение, което силно засегнало неговите чест и достойнството. Докато му
поставяли белезници бил съборен на земята, след което в продължение на повече от 5 часа
бил затворен в един от работните кабини на пункта, без възможност да удовлетворява най-
елементарните си физиологични потребности. След това, без да бъдат снети белезниците
бил качен в полицейски автомобил и отведен в ареста на полицията в гр.Я., където с още
един арестант били оставени през цялата нощ в килия със счупен прозорец при температура
навън около 0 градуса. Около 06:00 часа на 03.11.2016 г. бил освободен от ареста, с
уговорката да не напуща гр.Я., докато не бъде повикан. В 16:20 часа на същата дата бил
привлечен като обвиняем и задържан за срок от 72 часа. През нощта на 03 срещу 04.11.2016
г. бил в следствения арест в гр.Я., а на 04.11.2016 г. бил транспортиран в следствения арест
в гр.С., където бил останал до 12.11.2016 г. в килия заедно с още трима арестанти при
изключително мизерни условия. Тоалетната била в самата килия, а храната била под
всякаква критика. През целия период докато бил в ареста му било втълпявано, че бил
извършил изключително тежко престъпление, за което го очаквали дълги години затвор.
Имал проблеми и с останалите трима арестанти, които били от една група, обвинена за
разпространение на наркотици. Тримата и особено техния тартор – изключително здрав
физически мъж, се отнасяли подигравателно с ищеца, заявявайки, че точно в ареста било
мястото на всички митничари, които също като полицаите, им създавали проблеми. През
цялото време бил подложен на психически тормоз от тях и същите постоянно слушали
високо пусната музика от радиото, което имали в килията. Не можел да спи въобще и за
период от девет дни в този арест бил отслабнал с повече от осем килограма.
След като мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ била променена в
„парична гаранция", вече имал възможност да контактува с близки, приятели и колеги, но
след многобройните публикации във всички средства за масово осведомяване – телевизии,
радиа, печатни издания, интернет и т.н. за проведената акция на ГКПП „Л.“, задържането и
воденото срещу него и колегите му разследване, имал чувството, че всички били започнали
да го отбягват. Живеел с усещането, че всички го гледали като престъпник, което
предизвиквало у него чувство за срам и унижение, на изключително неудобство при
контактуване с околните и крайно отрицателни душевни преживявания.
След изменението на мярката му за неотклонение в по-лека се прибрал в дома си, но
отношенията в семейството му коренно се променили поради настъпилата промяна в
характера му – бил станал затворен, мълчалив, на моменти дори избухлив. Провежданото
срещу ищеца разследване и последвалите многобройни съдебни заседания в гр. С. станали
3
основна тема на разговорите със съпругата му, но много често просто не искал да разговаря
с никого – дори и с нея. Продължилото три години и осем месеца наказателно производство
предизвикало перманентен страх и нервно напрежение, загубил спокойствието и съня си и
изпитвал чувство на обреченост, което психическо напрежение се отразило сериозно на
здравето му. Преживял безкрайни безсънни нощи, през които премислял действията си и
търсел несъществуващи грешки и вина. Нямал желание да се среща с хора – непрекъснато
си мислел, че всеки смята, че щом специализираната прокуратура го разследвала, то явно
съм извършил нещо изключително укоримо от гледна точка на закона. Наказателното
производство и съзнанието за неговата невинност, и това, че се налагало да се оправдава,
били довели до промяна не само на психическото, но и на физическото му състояние.
Главоболието и виенето на свят, от които се оплаквал още преди наказателното
производство, станали постоянни и по-силни, като започнал редовен прием на лекарства.
В резултат на наказателното производство били настъпили изключително драстични
и тежки неблагоприятни последици в личен, професионален, обществен и здравословен
аспект, тъй като притежавал репутация на добър професионалист и доказал се митнически
служител, ползвал се с уважение и доверие сред своето семейство, близките, приятелите и
колегите си, имал авторитет в обществото и за кратко време всичко градено от него с
години, било срутено. За него представлявало изключително неудобство и срам да обяснява
за всичко. Бил изпаднал в състояние да не може да гледа близките и познатите си в очите.
Изключителна болка пораждали унижението и срама пред семейството му.
Притеснявал се за съпругата си, която бика ветеринарен лекар – главен инспектор на ГКПП
„Капитан Андреево“, БАБХ и коментарите на колегите за случилото се, се отразявали и на
нейния авторитет, засягали по един изключително негативен начин нейното професионално
и обществено положение.
Поради наложената забрана да напуска пределите на Република България за период
от година и седем месеца, бил лишен от възможността да се придвижва свободно, вкл. от
възможността да гостува на сина си и неговото семейство във Великобритания или да
започне работа в друга страна, за да компенсира сериозните финансови загуби, претърпени в
резултат на наказателното производство.
Със Заповед № 3364/12.04.2017г. му било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ с мотиви: „ ...Във връзка с проведена на МП —Л. на 02.11.2016 г. операция, под
ръководството на Специализираната прокуратура /СП/, в медиите беше изнесена
информация за задържани митнически служители. Тази операция намери широк
обществен отзвук в средствата за масово осведомяване, като за периода от 02.11.2016 г.
до 08.11.2016 г. в радиа и телевизионни медии, електронните медии и печатните издания из
цялата страна са отразени факти и обстоятелства във връзка с операцията проведена на
МП „Л.“ под ръководството на СП....“. По-нататък в заповедта било описано, че от СП
била поискана информация кои са задържаните митнически служители и по какви текстове
от закона са обвинени, след което било образувано дисциплинарно производство,
приключило с посочената заповед за дисциплинарно уволнение на ищеца поради
4
образуваното наказателно производство, приключило с оправдателна присъда. Заповедта за
дисциплинарното му уволнение била обжалвана и с Решение № 1681 от 20.10.2017 г.,
постановено по адм. дело № 1047/2017 г. по описа на Административен съд – Б., същата
била отменена и с Решение № 10485/10.08.2018 г., постановено по адм. д. № 14398/2017 г.
по описа на ВАС – Пето отделение, решението било оставено в сила.
В изпълнение на съдебното решение със Заповед № 4412/23.08.2018г. на Директора
на Агенция „Митници“, бил възстановен на длъжността „митнически инспектор“, Митница
Б., ранг IV младши, но това възстановяването било извършено формално и несъобразено със
закона, тъй като не била отменена Заповед № ЗМ-1000-197/16.03.2017г. на Директора на
агенцията, с която било прекратено удостоверението му за електронен подпис и на практика
бил прекратен изцяло достъпът му до компютърните системи и всички програми на
агенцията. Митническият личен печат, който бил необходим за ефективно изпълнение на
функциите на митническия инспектор по контрол и надзор му бил отнет още по време на
акцията на 02.11.2016г., а със Заповед № ЗМ-1000-1057/07.11.2016 г. на Началника на
Митница Б. било наредено същия да се снеме от употреба и не му бил върнат. В същия
момент при възстановяването му на предишната служба на 23.08.2018 г. му била връчена
длъжностна характеристика, с множество функции за длъжността, които изисквали както
достъп до компютърната система и програмите на агенцията, така и ползването на личен
митнически печат. По този начин вместо да работи пълноценно. бил принуден да изпълнява
конкретни задачи, които в повечето случаи не отговаряли на функциите, залегнали в
посочената длъжностна характеристика. По този начин безпричинно бил поставен в
дискриминационно положение спрямо другите си колеги, които имали достъп до
компютърната система и програмите на АМ и ползвали личен митнически печат, с което
грубо било нарушено правото му на труд като държавен служител на определена длъжност.
Създавало се напрежение в отношенията с колегите, имащи възможността да работят
пълноценно.
Със Заповед № 2191/07.01.2019г. на Директора на Агенция „Митници“, на основание
чл. 107, ал.1, т.5 във вр. с чл.7, ал.1, т.6, предл. последно ЗДСл и чл.10, ал.1, изр. второ от
Закона за митниците, в сила от 07.01.2019г., служебното правоотношение на ищеца било
отново прекратено, считано от 16.01.2019 г., с причина това, че към онзи момент бил
подсъдим за умишлено престъпление от общ характер. С Решение № 75/06.03.2020 г.,
постановено по адм. д. № 245/2019 г. по описа на Административен съд -х., потвърдено с
Решение № 12050/29.09.2020 г., постановено по адм. д. № 6746/2020 г. по описа на ВАС-
Пето отделение заповедта била отменена и отново бил започнал работа на съответната
длъжност. Със заповед № ЗДТ -1000-618/26.10.2020 г. на Директора на ТД „Южна морска“
му било определено работно място на „Митнически пункт пристанище Б. център“,
независимо от наличните работни места в „Митнически пункт ж.п. гара С.“ в гр.С., където
живеел със семейството си, вероятно с цел да бъде принуден да напусне сам работата си в
Агенция „Митници“. От 01.08.2021 г. му било определено работно място на митнически
пункт „Л.“. За така описаните неимуществени вреди справедливото обезщетение, според
5
ищеца, следвало да бъде в размер на 100 000 лв.
Вследствие на наказателното производство бил претърпял следните имуществени
вреди в размер на 7206.47 лв.:
-Разноски за осъществени общо 15 пътувания от гр.С. до гр.Я. /където живеел
упълномощения адвокат/ и оттам до гр. С. и обратно до гр.Я. и гр.С., от които: едно
пътуване до СО-СП С. на 03.07.2017 г. за привличане като обвиняем; две - за с.з. по ЧНД
/мярка за неотклонение/ на 05.11.2016 г. и на 11.11.2016 г., две -по разпоредителни с.з./по
НОХД № 894/2018г. - на 14.06.2018 г./ и по № 2374/2018 г. – на 05.11.2018г./; десет – за
с.з. по НОХД № 2374/2018 г. при гледане на същото по същество-на 05.12.2018 г., на 12.02.,
22.02., 12.03., 08.05, 21.05. и 19.11. 2019 г. и на 30.01., 05.06. и 03.07.2020 г.;
-Разноски за осъществени общо 5 пътувания от гр.С. до гр. С. и обратно – за
с.з. по НОХД № 2374/2018 г., по които бил представляван от преупълномощен адвокат от
гр.С. - на 20.03., 24.04., 10.06., 09.10. и 13.12. 2019 г.
Всички тези пътувания били осъществени с лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „П.“, произв. 2007 г., дизелов двигател с обем 1968 куб.см., мощност 125 kW.
Разстоянието по първия посочен маршрут в двете посоки бил 814 км., а по втория – 560 км.
Общо били изминати 15010 км., при среден разход на гориво за посочения автомобил
7л/100км, което при най-ниска средна цена за периода на пътуванията – 2,10 лв.
представлявало разход на стойност 2 206,47 лв. Претендира се и адвокатско възнаграждение
на адвокат Д.Н. от АК-Я. в размер на 5 000 лв., заплатени на 08.11.2016 г.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което на основание чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, да осъди Прокуратура на Република България да му заплати сумата в
размер на 100 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
сумата в размер на 7 206,47 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, в резултат на незаконните действия на ответника, както и сумата в размер на
13 610,35 лв. – мораторна лихва върху сумите, за периода от влизане в сила на
оправдателната присъда – 19.07.2020 г. до момента на завеждане на исковата молба, ведно
със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите. Претендират се и разноски.
ОТВЕТНИКЪТ-ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор на подадената
искова молба, с който се оспорват предявените обективно съединени искове като недоказани
по основание и размер. Твърди се, че голяма част от претендираните вреди били в пряка
последица от дейността на трети за спора лица. Прокуратурата на РБ не била пасивно
легитимирана да отговаря за конкретни действия и унизително отношение на полицията при
провеждане на акцията на МП „Л.“ и задържането на ищеца, условията на арестите и
заповедите за уволнение, които били издадени в условията на оперативна самостоятелност
от лице, което не било служител на ответника.
Размерът на претенцията за неимуществени вреди бил завишен предвид твърдените
6
вреди, релевантните факти, трайната съдебна практика по аналогични казуси и обществения
критерий за справедливост, при отчитане на обществено-икономическите и социалните
условия на живот страната към исковия период и размерът бил в разрез с принципа за
обезвреда.
По отношение на претенцията за имуществени вреди, не били представени
разходооправдателни документи документи за транспортните разходи, както доказателства
за техния реален размер, от кого и за чия сметка били сторени.
Транспортните разходи, надхвърлящи минималните разходи за придвижване с
обществен транспорт не били необходима последица от обвинението.
Релевира се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено
за защита в хода на наказателното производство.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори,а това се установява и от приетото като доказателство копие от
Постановление за привличане на обвиняем от 03.11.2016г. на следователи в СО при
Специализираната прокуратура по ДП №55/2015г.,пр.пр. №534/2015г. по описа на
Специализирана прокуратура-гр.С. ,че ищецът В. Ж. С. е бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК за това,че: в периода от края на месец
септември 2015г. до 01.11.2016г. в с.Л.,община Я. ,област Я. и в гр.Б.,в качеството си на
длъжностно лице,а именно митнически инспектор при Митнически пункт Л.,към
Териториално митническо бюро-Б. при Агенция Митници, е участвал в организирана
престъпна група,а именно: структурирано трайно сдружение на три и повече лица с цел да
вършат в страната престъпления по чл.301- 302 от НК, за които е предвидено наказание
лишаване от свобода повече от три години с участници: С.Е.П., С.В.К. , Д.З.Г., П.Р.П.,
А.К.Д., Е.С.П., Р.П.Я., Х.М.К., Г.В.Е., Ж.С.Д., М.П.Х.-Д., А.Д.А., Г.С.Г. и други
неустановени към момента лица,като групата е създадена с користна цел и в нея участват
длъжностни лица.С постановление от същата дата на прокурор от Специализираната
прокуратура ищецът е бил задържан за срок до 72 часа и на 04.11.2016 г. бил приведен в
следствения арест, находящ се в гр.С., ул. „М-р Георги Векилски“ № 2.
С определение от 05.11.2016 г., постановено по ЧНД № 3051/2016 г. по описа на
Специализирания наказателен съд по отношение на ищеца била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“. С определение от 11.11.2016 г., постановено по ВНЧД № 298/2016
г. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд определението на СпНС било
отменено и вместо това е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на
3000 лв. С постановление на СП от 11.11.2016 г. на основание чл. 68, ал.1 от НПК на
ищеца е била наложена забрана да напуска пределите на Република България.
На 21.11.2016 г. било направено искане от прокурор от СП за отстраняването на
ищеца от длъжност по чл. 69, ал.1 от НК, като с протоколно определение от 25.11.2016 г.,
7
постановено по ЧНД № 3227/2016 г. по описа на СпНС искането на прокуратурата било
оставено без уважение.
На 03.07.2017 г. с постановление на следовател от СО - СП ищецът е бил привлечен
като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр. 4, т.2, вр. ал.2 от НК.
В СпНС е бил внесен обвинителен акт, с който ищецът е обвинен за това, че в
периода от 30.09.2015 г. до 02.11.2016 г. в с. Л., обл. Я. и в гр.Б., в качеството си на
длъжностно лице – старши митнически инспектор в Митница Б., участвал в организирана
престъпна група по смисъла на чл.93, т. 20 от НК, с цел да върши съгласувано в страната
престъпления по чл. 301-302 от НК, с участници Г.С.Г., С.Е.П., Г.В.Е., А.К.Д., А.Д.А., Д.З.Г.
и Р.П.Я., като групата била създадена с користна цел и в нея участвали длъжностни лица –
престъпление по чл. 321, ал.3, пр.2 и п р.4, т.2, вр. ал.2 от НК. По внесения обвинителен акт
било образувано НОХД № 894 по описа на СпНС за 2018 год. При проведеното на
14.06.2018 г. разпоредително заседание съдът, на основание чл.249, ал.4, т. 1 от НПК, върнал
делото на СП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, както била отменена и
наложената на ищеца забрана да напуска пределите на Република България.
На 20.07.2018 г. бил внесен нов обвинителен акт, с който обвинението срещу ищеца
не било променено, като било образувано НОХД № 2374 по описа за 2018 г. на СпНС. В
разпоредителното заседание съдът определил седмодневен срок, в който СП да отстрани
констатирани очевидни фактически грешки в обвинителния акт. След изправянето им,
делото продължило по същество, като в периода от 05.12.2018 г. до 03.07.2020 г. били
проведени 15 съдебни заседания. С Присъда № 24 от 03.07.2020 г., постановена по НОХД №
2374/2018 г. по описа на СпНС ищецът и останалите подсъдими по делото били оправдани.
Присъдата е влязла в сила на 21.07.2021г.
С оглед твърденията на ищеца,че във връзка с воденото срещу него наказателно
производство е осъществил 15 пътувания от гр.С. до гр.Я./където живее адвокатът му/ и от
там до гр.С. до Специализираната прокуратура и обратно ,както и 5 броя пътувания от
гр.С. до гр.С. до Специализирания наказателен съд и обратно с лек автомобил марка „Ф.“
,модел „П.“,произведен 2007г.,дизелов двигател с обем 1968 куб.см.,мощност-125 кW съдът
назначи съдебно-икономическа експертиза.От заключението на тази експертиза, което съдът
възприема като компетентно и безпристрастно дадено се установява,че размера на пътните
разходи на лек автомобил марка „Ф.“ ,модел „П.“,произведен 2007г., дизелов двигател с
обем 1968 куб.см.,мощност-125 кW ,съобразено със стойността на горивото за 20 пътувания
,при средна разходна норма на гориво 6,5 л/100 км. и средна стойност на горивото 2,184лв.,
необходимите разходи за тези пътувания са в размер на 2 130,82лв. В изпълнение на
задачата си експертът се е запознал с приложения по делото Талон за регистрация на
автомобила,съпоставил е пълните му технически характеристики и разход на гориво ,като е
установил, че разходът на гориво при извънградско пътуване е 5,1 л. на 100 км., при градско
пътуване е 8,9л. на 100 км .Стойността на горивото е била определена от вещото лице след
съобразяване с датите на пътуванията по приложените по делото писмени доказателства-
касови бонове за покупка на гориво,протоколи от съдебни заседания в Специализиран
8
наказателен съд,на които заседания са присъствали ищецът и неговият защитник. Вещото
лице в устния си доклад установява,че при определяне разхода на гориво,тъй като е имало
разходни норми за същия модел автоматик е взел по-ниската разходна норма,тъй като от
талона не би могло да се установи дали автомобила е автоматик.Установява още,че сумата
,която е изчислил като транспортни разходи не е била отнесена към минималните
транспортни разходи с обществен транспорт,но счита,че не би могло да се приеме,че
определената сума като разход е завишена.Следва да се има предвид и обстоятелството,че
при обществения транспорт има отиване и връщане от град до град, като и разходи за
пътуване в самия град,поради което разликата между две такива суми - като разход с лек
автомобил и разход с обществен транспорт не би била голяма.
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди,представляващи заплатеното от ищеца възнаграждение в размер на 5000лв. по
воденото срещу него наказателно производство е прието като доказателство копие на
договор за правна защита и съдействие от 08.11.2016г.,от който се установява договорената
сума между ищеца и упълномощения от него адвокат по ДП №55/2015г. по описа на СО
при СП-С. и нейното заплащане.
В показанията си разпитаната по делото свидетелка Р. ИВ. С.,съпруга на ищеца
установява начина,по който разбрала за провеждане на акцията на Митнически пункт Л. на
02.11.2016г.,а именно обаждане от семеен приятел,който прочел за това в новините.Тъй като
съпругът й бил дежурен и не се завърнал в дома си в нормалното за придвижване
време,свидетелката се притеснила и започнала да му звъни,като телефонът му бил изключен
и неизвестността продължила дълго време.В един момент свидетелката разбрала,че има
задържани много митнически служители от пункта,на който работел съпругът й в с.Л.,а от
друга страна не знаела нито къде се намира съпругът й,нито дали и той е задържан и ако да
къде е отведен.В последствие започнало „ходене по мъките“ да се издирва къде точно се
намира съпругът й ,в кой арест се намира и пр.,като накрая се разбрало,че е отведен в
полицията в гр.Я. и се намира в ареста там.Никой не давал никаква информация,като когато
свидетелката успяла да се види със съпруга си и да му даде лични вещи от първа
необходимост видяла,че е силно притеснен ,уплашен и с белезници,като го прехвърляли от
едно на друго място.След това го освободили за кратко,като някои от задържаните ги
пускали,а други не. Ищецът не бил от тези които били пуснати,а ги уведомили,че ще бъде
откаран в гр.С.. Ищецът останал задържан за известно от 02.11.2016г., пресата тръбяла за
задържането на митнически служители от Митническия пункт Л., по време на заседанията в
специализирания наказателен съд ищецът бил сниман многократно и в последствие
навсякъде имало негови снимки,дори на някои от снимките била и тя.С оглед
обстоятелството,че живеят в гр.С.,който е малък град и всичко се знае и чува,всички
свързвали задържането на съпругът й и със заеманото от нея служебно положение,тъй като
работела като официален ветиринарен лекар на ГКПП“Капитан Андреево“.Обвиненията
били под един знаменател и се свързвали с това,че по време на обиските у дома им били
намерени големи суми пари.Такива обиски в дома им не били правени и никой не бил идвал
9
у тях.Съпругата на ищеца изпитвала срам и унижение,като си мислела,че всичко което са
градили със съпруга си като добро име за една вечер се било сринало.
След повдигане на обвинението съпругът й бил задържан на 02.11.2016г.,а
освобождаването било на 12.11.2016г.,когато била внесена определената от съда парична
гаранция в размер на 3000лв.Ищецът бил задържан от Специализирания наказателен съд и
освободен от втората инстанция.Била му наложена и забрана да напуска пределите на
страната,а синът им учил и работел в Англия от 2009г. и не можели да отидат при него и
семейството му,а имали и внуче.Злепоставили се пред сина и снаха си,пред сватовете,не
можели да отидат по празниците при единственото си дете и неговото семейство,поради
забраната на В..По същото време съпругът й бил отстранен и от работа и си търсел друга
работа,като междувременно бил възстановяван и отново уволняван.Причината и за двете му
уволнения било,че бил подведен под съдебна отговорност за операцията извършена на
Митнически пункт Л..Съпругът й бил дългогодишен служител на Агенция „Митници“ от
2005г.,а свидетелката от 1995г.,като никога не били имали проблеми в работата
си.Свидетелката участвала в работни групи съвместно с Агенция „Митници“,а след
случилото се със съпругът й вече не била включвана в такива групи, обучения, съвместни
проекти и пр.Съществена била и промяната в съпруга й след задържането.Той бил коренно
променен,затворен в себе си,не говорел.Отделно от това имал и здравословни проблеми
свързани със загубване на равновесие,а след това състоянието му се влошило и се наложило
да пие лекарства за кръвно и за вестибуларния апарат.Техни приятели желаели да се виждат
и да изразят подкрепата си, но съпругът й не желаел,дори не разговарял и с нея за известно
време.На по-късен етап споделил колко трудно и унизително било за него всичко случило
се, с какви хора бил в килията си, мизерните условия в нея ,храна, отношение,
заплахи.Наказателното производство продължило почти четири години,като по това време
ходели непрекъснато до гр.С. поради делото,като на всяко заседание присъствала и тя,тъй
като В. не се чувствал добре и не можел да шофира.След постановяването на оправдателната
присъда въпреки многото писания преди това,никой нищо не казал,но отношението на
хората в града било резервирано.След възстановяване на работа заплатата на В. била
унизително ниска,тъй като не му била приравнена-не била коригирина отпреди
уволнението,а от няколко месеца бил и командирован на около 140км. от града, в който
живее –с.К.,където давал дневни и нощни смени.С оглед на случилото се със съпруга й
свидетелката пропуснала извършването на насрочена важна операция, а това се отразило
тежко на физическото и психическото състояние съпруга й .Докато бил задържан ищецът
отслабнал с 8 килограма.
В показанията си свидетелят И.В.Р.,приятел на ищеца повече от 20 години
установява,че след воденото срещу него наказателно производство и оправдаването му В.
се променил много.Към своето нормално състояние започнал да се завръща след дълъг
период от време.Ищецът бил позитивен,весел и открит човек,а след делото започнал да
страни от него и другите си приятели,не ходел на бридж турнири,на които преди това
редовно участвал,тъй като играел спортен бридж,станал по-затворен.Коментирали били,че е
10
притеснен,че е без работа,когато бил уволнен и че не може да посещава сина си в
Англия.Имал и здравословни проблеми.
В показанията си свидетелят К. АТ. Р.,приятел на ищеца от детските им години
установява, качествата и характера на ищеца преди и след воденото срещу него наказателно
производство.Сочи,че ищецът бил весел и контактен,помагал на приятели и близки,а след
случилото се затворил в себе си,не искал да излиза,сякаш се срамувал от хората,защото
живеели в малък град.Бил притеснен,че е без работа,когато бил уволнен и че не може да
посещава сина ви в Англия.Имал и здравословни проблеми.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди.Претендира се заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди произтекли от дейността на правозащитните органи,като в конкретния случай това са
органите на Прокуратурата,които са разследвали и предявили обвинение срещу ищеца по
настоящето дело.Ищецът е обвинен в извършване на престъпление по чл.321 ал.3 пр.2, вр.
ал.2 от НК,за което престъпление е оправдан с присъда по НОХД №2374/2018г. на
Специализиран наказателен съд,влязла в сила на 21.07.2021г. Въз основа на установените по
делото фактически данни и обстоятелства,съдът намира ,че по делото е безспорно
установено и доказано,че е осъществен фактическия състав визиран в чл.2 ал.1 т.3 от
ЗОДОВ-отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи.Налице е
обвинение в извършването на престъпление,по което обвинение ищецът е
оправдан.Съгласно закона и доколкото държавата носи отговорност чрез съответните си
органи репарирането на неимуществените вреди следва да бъде извършено от органите,от
чиито действия са произтекли вредите.В този ред на мисли съдът счита,че са налице
основанията за ангажирането на отговорността на ответника Прокуратурата на РБългария
по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.Тази отговорност възниква не по повод на извършени от
ответната страна в производството незаконосъобразни действия и възникнали по повод на
тях между страните в производството отношения, а по силата за законова разпоредба.
Същата урежда отговорност на държавата за причинени от нейни органи вреди, поради
което има гаранционно обезщетителен характер. Затова предпоставките за възникването й се
уредени в закона като същите не може да се допълват с други такива, за да бъде обосновано
наличието или липсата й. Всички предпоставки за възникването на задължението за
обезщетяване на причинените вреди по силата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ имат
обективен характер, като не е предвидено като предпоставка наличието на виновно
поведение на длъжностните лица от прокуратурата. Това сочи на извода, че това е
обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата
предпоставки. Това е така тъй като с окончателен акт е установено, че предприетите срещу
лицето действия са били неоснователни. Без значение за тази отговорност е това дали на
определен етап от производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и
обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при извършването
им са спазени всички предвидени процесуални правила. Без значение е и това какво е било
11
вътрешното убеждение на длъжностните лица, извършили съответното действие или дали
същите са действали правомерно. Тези обстоятелства не са предвидени от закона като част
от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, за разлика от предвидените в чл.
5 от ЗОДОВ основания за отпадане или намаляване на отговорността. Възникването на
отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ е поставено единствено в зависимост от
крайния резултат, с който е приключило производството, а в случая той е оправдаване на
лицето по повдигнатото му обвинение. Законът не е предвидил като изискване за
възникване на отговорността освен оправдаването и самото обвинение да е било
незаконосъобразно при повдигането му. Затова и отговорността е налице дори и от страна
на ответника да са спазени всички законови изисквания и повдигнатото обвинение да е
отговаряло на събраните до този момент доказателства и на вътрешното убеждение на
служителя. Отнася се до специално установена от закона гаранционна отговорност за вреди
от непозволено увреждане, поради което същата възниква при наличието на посочените в
законовата разпоредба предпоставки и съществуването и не зависи и не може да бъде
поставяно в зависимост от други такива, които не са предвидени в нормата. За възникване на
отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ са необходими две предпоставки, а
именно:
1) повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и
2) наказателното производство да е приключило като лицето е оправдано по
повдигнатото му обвинение.
Тази отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и
поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението й да доказва и установява
пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Именно
неизпълнението на това задължение независимо по какви причини е осъществено е
основание за възникване на гаранционната отговорност на прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т.
3, пр. 1 от ЗОДОВ. Тази отговорност може да отпадне или на бъде намалена само в случаите
по чл. 5 от ЗОДОВ, при които обаче е предвидено определено субективно отношение на
пострадалото лице към вредоносния резултат, като такова изискване за субективно
отношение не е предвидено в чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ. Поради това прокуратурата
не може да се освободи от отговорност по реда на ЗОДОВ, установявайки, че нейните
служители са действали добросъвестно. Крайният акт, с който се определя
законосъобразността или не на обвинението е влязлата в сила оправдателна присъда.
Именно с нея се констатира незаконосъобразността на обвинението. Евентуалната
незаконосъобразност на обвинението е основание за търсене на обезщетение, доколкото в
хода на наказателното производство върху лицата са упражнявани мерки на процесуална
принуда и са създавани допълнително стресиращи фактори. Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т.
3, пр. 1 от ЗОДОВ не може да признае определени действия на прокуратурата за
основателни и да изключи нейната отговорност за тях. Субективното отношение на
служителите на прокуратурата към извършените от тях действия е от значение за
приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от ЗОДОВ, но не и за отговорността по чл. 2,
12
ал. 1, т. 3, пр. 1 от закона. Единствената възможност за намаляване на отговорността на
държавата за вреди е тази по чл. 5 от ЗОДОВ. Като основание за намаляване или изключване
на отговорността за вреди не е посочено действие или събитие на длъжностни лица от
прокуратурата, като за тях не се предвижда санкция. Поради това отговорността на
прокуратурата не може да се изключи поради евентуалната законосъобразност на неговите
действия.
Законът предвижда отговорността за държавата за вреди причинени от действията
на нейните органи, което означава, че между двете трябва да съществува причинно
следствена връзка, а това следва и от разпоредбата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
Същевременно не е въведено предположение за съществуването на такава връзка, поради
което по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК същата трябва да бъде доказана от ищеца , извън
случаите, когато се претендират вреди в рамките на обичайните такива. В случаите, когато
се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно
увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни
обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение то
те трябва да бъдат доказани от ищеца по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за
увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Вредите се
изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на личността;
накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да
поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие
на пострадалото лице. В тази връзка нормално е да се приеме, че по време на цялото
наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в
последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено
и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното му общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика
разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда
само от формалните, външни доказателства. Когато се твърди причиняване на болки и
страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и
други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения,
обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат
посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. Съдът не е
строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на
обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение,
както и на причинно следствената връзка между него и незаконното уволнение. В случаите
когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги
уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната
връзка. Това означава, че при наличие на хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ
съдът може да присъди обезщетение за претърпени вреди в рамките на обичайното и без да
са налице други доказателства освен посочените по-горе за установяване на основанието за
13
възникване на отговорността. В тежест на пострадалия е да докаже засягането на
съответното благо, което е в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, с което
искът е доказан по основание. В този случай е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое
негативно изживяване.
За определяне размера на обезщетението по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ съдът счита,че
следва да се има предвид тежестта на повдигнатото обвинение-за престъпление по чл.321
ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК,общественото положение на ищеца,продължителността на
наказателното производство и извършваните процесуални действия в продължение на
почти четири години ,произтеклият от всичко това обществен интерес и отзвук,изразяващ
се в коментари ,относно образуваното срещу ищеца наказателно производство,претърпения
стрес и отрицателните последици за психическото и физическото състояние на него и на
семейството му и настъпилите неблагоприятни отражения за него в личен,служебен и
професионален план.
От значение за определяне на размера на обезщетението е естеството на
повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице. На ищеца е било повдигнато обвинение
за извършено престъпление от общ характер по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК, което
съгласно чл. 93, т. 7 от НК съставлявало тежко умишлено престъпление. За посоченото
престъпление се предвижда наказание "лишаване от свобода" от три до десет години .По
отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение“задържане под стража“ ,поради
което е налице ограничаване на личността на привлеченото към наказателна отговорност
лице за периода от 05.11.2016г. до 12.11.2016г.По отношение на ищеца е било и приложено
задържане за 72 часа с Постановление на прокурор от 03.11.2016г. до вземането на мярка за
неотклонение от съда. От момента на привличането като обвиняем на ищеца е била
наложена и ограничителна мярка-забрана за напуска пределите на РБългария , която не му
е позволявала да напуска пределите на страната. Тази мярка ограничава правото на
свободно придвижване и трябва също да се съобрази при определяне на размера на
обезщетението. В случая е без значение дали ищецът е имал намерението да пътува извън
страната и дали мярката е препятствала тази му възможност,достатъчно е да се установи,че
такава принудителна административна мярка му е била наложена. Принудителната
административна мярка е била наложена с Постановление на прокурор при
Специализираната прокуратура на 11.11.2016г. и отменена в разпоредителното заседание
на 14.06.2018г. по НОХД №894/2018г. от Специализирания наказателен съд/в последствие
прекратено и върнато на СП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения/ Т.е.
забраната да напуска пределите на страната е била наложена за период от около 2 години
От голямо значение за определяне на размера на обезщетението е и периодът, в който е
започнало и приключило наказателното производство с влязъл в законна сила акт на съда,
който в случая е около четири години.Ищецът е привлечен като обвиняем на 03.11.2016г. и
оправдан с влязла в сила присъда на 21.07.2020г. В този период ищецът е понесъл всички
негативи на това бъде обвиняем, съответно подсъдим за извършване на престъпление от
общ характер. Следва да се съобрази и обстоятелството, че с оглед тежестта на повдигнатото
14
обвинение участието на подсъдимия в съдебната фаза на производството е задължително,а в
тази фаза на производството са проведени повече от 10 съдебни заседания .
При определяне размера на обезщетението следва да се вземе предвид и личността на
пострадалия,заеманото от него служебно положение и начина, по който му се е отразило
наказателното производство,негативното отражение върху живота и психиката на него и
семейството му.
Въз основа за гореизложените факти и обстоятелства ,съдът счита,че предпоставките на
чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ са налице по отношение на ответника Прокуратурата на Република
България,която следва да отговаря за вредите,които ищецът е претърпял в резултат на
воденото срещу него наказателно производство,по което в последствие е бил оправдан.При
определяне размера на дължимото обезщетение,съдът изхожда от факта,че срещу ищеца
В. Ж. С. е било поддържано обвинение за престъпление,за което впоследствие е бил
оправдан след около четири години.Това ,водено срещу ищеца наказателно производство
безспорно е довело до нравствени страдания и е нарушило психическия и душевен
мир,като в резултат на това обвинение ищецът е преживял множество негативни емоции.В
тази връзка показанията на разпитаните по делото свидетели не се опровергават от
ангажирани от ответника такива,поради което съдът ги кредитира изцяло като обективни и
безпристрастни.От тези гласни доказателства се установява,че ищецът е изживял
изключително тежко повдигнатото срещу него обвинение.В резултат на воденото срещу
него наказателно производство е било нарушено душевното му спокойствие,засегнат е бил
авторитета му да добър и състрадателен човек.Обвиненията спрямо него са предизвикали
психологически проблеми-неспокойство, тревожност, неувереност.Ищецът е понесъл
морални вреди и страдания от воденото срещу него наказателно производство,поради
обстоятелството,че е бил третиран като престъпник.В тази връзка следва да се посочи,че
самия факт на повдигане на обвинение е свързан с отрицателни емоции,които са
индивидуални за всеки човек,а в случая се касае за човек,който е водил един нормален
живот,дългогодишен служител в Агенция „Митници“,който не е имал никакви
провинения.Негативите и емоциите са продължили по време на разследването и са се
изразили в стрес,страх,потиснатост и други психични състояния,който период е бил
продължителен- почти четири години.Нормално е да се приеме,че по време на воденото
наказателно производство ищецът,обвинен в извършването на тежко престъпление изпитва
неудобство,чувства се унизен,а също така и депресиран,несигурен,накърняват се моралните
и нравствените му ценности,както и социалното му общуване.Безспорно това му състояние
е в причинна връзка с повдигнатото му обвинение.
Предвид принципа на справедливост,залегнал в чл.52 от ЗЗД,съгласно която разпоредба
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост,съдът
приема,че претендираното от ищеца обезщетение следва да се уважи частично-в размер на
70 000лв.Съгласно ППВС №4/64г. за обобщаване практиката за определяне на
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане
понятието справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие,а е свързано с
15
преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства,които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.Обезщетението трябва да е
съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото,така и на
обществените представи за справедливост.Обезщетението трябва да удовлетворява
изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични
казуси,но с различни по степен на тежестта им вреди,така,че доколкото е възможно за по-
тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение,а за по-леките-по-ниско.В настоящия
случай за установяване на действителния размер на неимуществените вреди съдът отчита
претърпените от ищеца морални страдания от несправедливото обвинение ,
продължителността на наказателното производство-досъдебна и съдебна фаза продължили
почти четири години,отчита и личностните качества на ищеца,общественото и служебно
положение,което същият е заемал и отражението на образуваното срещу него наказателно
производство в семейството .При определяне размера на обезщетението за претърпените от
ищеца неимуществени вреди следва да се вземат предвид и фактите,които се установяват от
показанията на разпитаната по делото като свидетелка съпруга Р. И. С.. От показанията
на тази свидетелка се установява, че извършените от прокуратурата процесуални действия
са причинили на ищеца изключително тежки негативни емоции изразяващи се в силен
емоционален стрес, множество притеснения, влошено физическо и психическо
състояние,страх, неспокойство, неудобство при общуването с близки и познати, безсъние,
подтиснатост, нервност, непълноценност в работата и общуването с хора.Най -големият
стрес за ищеца е било обстоятелството,че същият е бил притеснен относно близките си,за
които е следвало да се грижи,предвид обстоятелството,че е бил уволняван два пъти
незаконосъобразно и в последствие възстановен на работа,поради незаконното обвинение.
Относимите обстоятелства при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди са тежестта и характера на повдигнатото обвинение,с какви
принудителни мерки и ограничения са били съпроводени,как са се отразили те конкретно
на личността.От значение е не само размера и вида на наказанието на съответния състав на
нормата,но и дали с обвинението се вменяват едно или няколко престъпления,извършени в
длъжностно качество,с користна цел,особено когато обвиняемият е заемал длъжност в
държавен орган при завишени изисквания за почтеност и е изпълнявана работа,свързана с
отговорности в публичен интерес.Такива са включително длъжностите в структурата на
Агенция Митници и дейността по осъществяване на митнически контрол в страната.В тези
случаи,за да се прецени в конкретна степен злепоставящият ефект от обвинението,решаващо
следва да се съобразят факти от обективно естество,като вида на заеманата
длъжност,професионалните и морални изисквания за нейното заемане като обективни
показатели за кариерното развитие на ищеца.Следва да се вземе под внимание и факта
съдържало ли е незаконното обвинение тезата за престъпна злоупотреба със служебно
положение,налице ли е разгласяване на обвинението и личността на обвиняемия в
средствата за масова информация предвид завишеното обществено внимание към
разкриването на корупционни престъпления и извършителите им.Следва да се прецени и
степента на вредоносния резултат от обвинението върху социалната,професионалната ,или
16
друг вид реализация на лицето,като се съобрази каква е била същата преди,по време и след
приключване на наказателното производство.Връзката на тези факти с наказателното
преследване за извършено престъпление по служба е предпоставка да се преценят конкретно
и обезщетят съответно накърнените морални ценности от злепоставящото въздействие на
незаконното обвинение върху личността.
В случая срещу ищеца е повдигнато обвинение за участие в организирана престъпна
група в качеството си на длъжностно лице-митнически инспектор при Митнически пункт
Л., ,която група е била образувана с цел да върши съгласувано в страната престъпления по
чл.301-302 от НК ,като групата е създадена с користна цел и в нея участват и други
длъжностни лица.Посоченото обвинение съдържа уличаване за престъпна злоупотреба със
служебно положение от държавен служител и по делото е установено с конкретна степен
последвало значително дискредитиране на ищеца в личен,социален и професионален
план.Ищецът е заемал длъжност-митнически инспектор при Митнически пункт Л. в
структурата на Агенция Митници, когато на 03.11.2016г. му е предявено обвинение за
участие в организирана престъпна група чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК,а в последствие с
влязла в сила оправдателна присъда е оправдан по това обвинение по НОХД 2374/2018г. по
описа на Специализирания наказателен съд.Обвинението е било поддържано от
прокуратурата, като в тази връзка са били образувани две НОХД по описа на
Специализирания наказателен съд/№894/2018г. и №2374/2018г./,от които първото е било
прекратено в разпоредително заседание и върнато на прокуратурата за отстраняване на
допуснати процесуални нарушения,а по второто съдът е дал възможност на прокуратурата
да отстрани очевидни фактически грешки в едноседмичен срок.Наказателното производство
водено срещу ищеца в неговата досъдебна и съдебна фаза е продължило почти четири
години.Към момента на уличаване в извършване на престъпление ищецът е бил на 49
години,с чисто съдебно минало,с висше образование и с изградена кариера като служител в
системата на митниците от 2005г.,като е бил уволнен дисциплинарно със Заповед
№3364/12.04.2017г. ,докато се е водело досъдебното производство.Основанието за
наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ е било именно воденото срещу ищеца
наказателно производство,а поведението му е било определено като несъвместимо с
изискванията на Кодекса за поведение на митническия служител и Кодекса за поведение на
служителите в държавната администрация.В последствие дисциплинарното уволнение на
ищеца е било отменено от съда и той е бил възстановен на работа.През 2019г. отново е бил
уволнен и пак възстановен от съда на същата длъжност.От гледна точка на възможностите
за професионална реализация в сфера на дейност, свързана с обществена отговорност,
базово е необходима добра обществена репутация и изискванията към лицата,заемащи
подобни длъжности са завишени, но дисциплинарните нарушения с последиците от тях не
са тъждествени с тези от наказателно преследване за длъжностни престъпления.Широкото
медийно отразяване на акцията проведена на 02.11.2016г. на Митнически пункт Л. и самото
наказателно производство в двете му фази,включително фотографирането на подсъдимите
по време на разглеждане на делото в съда несъмнено са причинили вреди на
17
ищеца.Наказателното производство и неговата продължителност е било и пречка ищецът да
се реализира професионално предвид образованието,знанията и способностите си в един
активен от гледна точка на кариерата период,а след като вече е бил оправдан,възможностите
за това са останали намалени.
Установената по делото степен на злепоставяне чрез публично дискредитиране на
личността в социален и професионален план в хода на недоказани обвинения,представлява
непозволено увреждане.При лица,които не са извършили вменените им тежки престъпления
от общ характер и са невинни,така установената степен на засягане на конституционно
гарантирани права винаги е противоправна и подлежи на справедливо обезщетяване по
ЗОДОВ.При образуването на досъдебното производство на ищеца е извършен личен
обиск,задържан е като участник в организирана престъпна група и му е наложена мярка за
неотклонение“задържане под стража“.Акцията от 02.11.2016г. е публично оповестена и
отразена в медиите.Ищецът претендира да бъде обезщетен и за предизвикано публично
злепоставяне,което при установените обстоятелства е в значителна степен.По делото е
установено,че ищецът емоционално не е успял да надмогне случилото се.Вида,тежестта и
продължителността на мярката за неотклонение“задържане под стража“,в последствие
заменена с „парична гаранция“ също следва да се отчете,тъй като това се е отразило
негативно на психиката на ищеца,който макар и психически здрав е понесъл тежко
обвинението в извършване на тежко престъпление.
Предвид изложеното и тъй като обезщетението трябва да отразява по балансиран
начин посочените по-горе факти и обстоятелства,съдът намира,че размер от 70 000лв. е
достатъчен, за да бъдат възмездени претърпените от ищеца неимуществени вреди,в резултат
на незаконното обвинение срещу него,по което обвинение в последствие е бил оправдан.За
да бъде удовлетворен обществения критерий за справедливост при съществуващите в
страната обществено-икономически условия на живот и след конкретните обстоятелства по
делото на заявения размер на обезщетението за неимуществени вреди като произтекли от
незаконно обвинение,следва да се определи обезщетение в посочения размер.В този размер
обезщетението отчита и конкретното негативно психическо отражение върху личността в
установената по делото степен и съответства на реалните вреди свързани с накърняване на
доброто име и възможността за професионална реализация,в нейната конкретна проява при
ищеца.Определеният размер 70 000лв.,според съда е достатъчен ,за да възмезди
претърпените от ищеца притеснения в личния и професионалния му живот,както и да
компенсира претърпените от него през периода от привличането му като обвиняем до
влизането в сила на оправдателната присъда отрицателни емоции,преживяно
напрежение,нервност и тревожност,които е следвало да превъзмогва в период от почти
четири години.При определяне на размера на обезщетението съдът взе предвид и
обстоятелството,че на ищеца при повдигане на обвинението е била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“ и принудителна административна мярка“забрана на
напуска пределите на РБългария“.
Ето защо съдът счете,че Прокуратурата на Република България следва да бъде
18
осъдена да заплати на ищеца В. Ж. С. сумата в размер на 70 000лв.,ведно със законната
лихва,считано от 21.07.2020г./датата на влизане в сила на оправдателната присъда по
НОХД №2374/2018г. на Специализиран наказателен съд/ до окончателното й
изплащане,като иска в останалата част до пълния предявен размер от 100 000лв. следва да
се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Във връзка с претенцията си за претърпени имуществени вреди представляващи
заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 5000лв. ищецът е представил
копие от договор за правна защита и съдействие,сключен с адв. Д. А. Н.-АК-Я.,който е бил
упълномощени да го защитава съответно по досъдебното и съдебно производство.В
Договора за правна защита и съдействие от 08.11.2016г. ,сключен между между ищеца и
адв.Д.А. Н. от АК-Я. е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 5000лв.,за правна
защита и съдействие по ДП №55/2015г.,за която сума е отразено ,че е платена в брой.При
тези данни по делото и факта,че договореното между ищеца и упълномощеният му адвокат
адвокатско възнаграждение е платено в брой, се налага извода,че ищецът е доказал
извършеното плащане на договореното адвокатско възнаграждение и начина, по който е
направено.Това е така,тъй като договорът за правна защита и съдействие и отразеното в него
плащане имат характер на разписка за извършено плащане,чиято доказателствена стойност
не е оборена от ответника. Така уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение не
следва да бъде намалявано,тъй като е съобразено с фактическата и правна сложност на
воденото срещу ищеца наказателно производство,както и с изискванията на Наредба
№1/09.07.2001г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следва да се
отбележи също,че Наредбата определя минимално допустимия размер на адвокатското
възнаграждение за съответния вид дело с незначителна правна и фактическа сложност. Под
страх от дисциплинарна отговорност адвокатът не може да уговори възнаграждение за
съответния вид дело в размер по-нисък от установения в Наредба № 1/09.07.2001 година да
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Той може обаче, съобразявайки се с
действителната фактическа и правна сложност на делото, да уговори по-висок размер на
възнаграждение. В този случай от обвиняемия се изисква да положи дължимата се грижа
при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението,
интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които
адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата. Не може да се изисква
обвиняемия да уговори адвокатско възнаграждение, което да е точно съразмерно. Затова той
може да уговори адвокатско възнаграждение, което да надвишава фактическата и правна
сложност на делото, като в този случай намаляването ще се извърши само ако
превишаването е прекомерно, т.е. уговореното възнаграждение надвишава съществено
разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение. Това в случая не е така,поради
което и договореното между ищеца и адвокатите му адвокатско възнаграждение не е
прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на досъдебното и съдебно
производство.В този смисъл претенцията на ищеца за осъждане на ответника да му заплати
обезщетение за имуществени вреди в размер на 5000лв.,представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение по воденото срещу него наказателно производство/досъдебна и
19
съдебна фаза/ ,ведно със законната лихва,считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда 21.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата е основателна и
следва да бъде уважена.
За основателна и доказана съдът намира претенцията на ищеца за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 130,82лв.,представляващи стойността на
пътните разходи направени от ищеца при пътуванията му от гр.С. –гр.Я. - гр.С. и обратно по
повод воденото срещу него наказателно производство,ведно със законната лихва,считано от
21.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата.Тази претенция съдът намира за
основателна,поради обстоятелството,че от представените по делото писмени доказателства
се установява по несъмнен начин,че ищецът и неговият защитник са взели участие както по
досъдебното производство при предявяването на обвинението и предявяване на
разследването,така и в проведените съдебни заседания в съдебната фаза на наказателния
процес.Ищецът се е явявал лично и със защитника си,като не е ставал причина за отлагане
на делото.От твърденията в исковата молба,подкрепени и от събраните писмени и гласни
доказателства се установява,че ищецът,ведно със защитника си е пътувал от гр.С.-гр.Я. -
гр.С. и обратно 15 пъти с лек автомобил марка „Ф.“ ,модел „П.“,произведен 2007г., дизелов
двигател с обем 1968 куб.см.,мощност-125 кW като именно ищецът е поемал разходите за
пътуването,чрез заплащане на горивото.Установено е също,че е пътувал и 5 пъти от гр.С.
до гр.С. по НОХД №2374/2018г. по описа на Специализирания наказателен ,а разполага и
с касови бележки за зареденото гориво. Именно в тази връзка,тъй като очевидно ищецът е
пътувал всеки път за съдебните заседания до гр.С. с посочения по-горе автомобил съдът
назначи съдебно-икономическа експертиза,която в заключението си е установила
стойността на направените разходи за гориво .Размерът на тези разходи,съобразен със
стойността на дизеловото гориво за 20 пътувания възлиза на сумата от 2 130,82лв.По
отношение стойността на направените разходи за осъществени пътувания на ищеца от гр.С.,
до гр.Я. и до гр.С. и обратно/20 пътувания,от които 1 по досъдебното производство ,2 по
делата касаещи мярката за неотклонение и останалите 17 по съдебното производство/ съдът
кредитира заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза като
компетентно и безпристрастно дадено,тъй като същото не е и оспорено от страните.В случая
съдът счита,че следва да намери приложение разпоредбата на чл.162 от ГПК тъй като
предявения от ищеца иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди по повод
воденото срещу него наказателно производство ,представляващи направени разходи за
пътувания от гр.С. до гр.Я. и до гр.С. и обратно е установен по своето основание,но няма
достатъчно данни за неговия размер,предвид липсата на конкретни писмени
доказателства,поради което съдът определя неговия размер като взема предвид
заключението на съдебно-икономическа експертиза. Ето защо ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на
2 130,82лв.,представляващи стойността на пътните разходи направени от ищеца при
пътуванията му от гр.С. до гр.Я. и до гр.С. и обратно по повод воденото срещу него
наказателно производство,ведно със законната лихва,считано от датата на влизане в сила на
20
оправдателната присъда 21.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата ,като иска в
останалата част до пълния предявен размер от 2206,47лв. като неоснователен и недоказан
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията на ищеца за заплащане на мораторна лихва върху
претендираните главници от 100 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди и 7 206,47лв.-
обезщетение за имуществени вреди в размер на 13 610,35лв. за периода от датата на влизане
в сила на оправдателната присъда 21.07.2020г. до датата на подаване на исковата молба
18.10.2021г. съдът намира същата за неоснователна и недоказана.В случая следва да се
присъди единствено законна лихва върху присъдените обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди ,която се дължи от датата на влизане в сила на оправдателната присъда-
21.07.2020г. до окончателното изплащане на сумите.
Изложените по-горе съображения,водят до извода на съда ,че ответникът
Прокуратура на Република България следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер 70 000лв.,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
незаконно повдигнато обвинение по ДП №55/2015г. по описа на СП,пр.пр.№534/2015г. по
описа на СП, поддържано по НОХД №2374/2018г. по описа на Специализиран наказателен
съд,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 21.07.2020г.-датата на влизане в
сила на оправдателната присъда по посоченото наказателно дело до окончателното й
изплащане,като искът за обезщетение за неимуществени вреди в останалата част до пълния
предявен размер от 100 000лв.,следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.Ответникът Прокуратура на Република България ще следва да бъде осъден да
заплати на ищеца и сумата в размер на общо 7 2130,82лв.,от които 5000лв. заплатено
адвокатско възнаграждение по ДП №55/2015г. по описа на СО- СП и 2 130,82лв.
представляващи стойността на пътните разходи направени от ищеца при пътуванията му от
гр.С. до гр.Я. и до гр.С. и обратно по повод воденото срещу него наказателно
производство,ведно със законната лихва върху главницата ,считано 21.07.2020г.-датата на
влизане в сила на оправдателната присъда по НОХД №2374/2018г. по описа на
Специализиран наказателен съд до окончателното й изплащане,като иска за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в останалата част до пълния предявен размер от 7
206,47лв. като неоснователен и недоказан,отхвърля. Предявеният иск за присъждане на
мораторна лихва върху претендираните главници от 100 000лв.-обезщетение за
неимуществени вреди и 7 206,47лв.-обезщетение за имуществени вреди ,в размер на общо
13 610,35лв. за периода от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 21.07.2020г.
до датата на подаване на исковата молба 18.10.2021г. ще следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Предвид уважената част на исковата претенция на ищеца ще следва да се
присъдят съразмерно направените по делото разноски в общ размер на 1447 лв. Платеното
от ищеца адвокатско възнаграждение не следва да бъде редуцирано,тъй като същото е
съобразено с фактическата и правна сложност на делото,като в този смисъл възражението
на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца е
21
неоснователно.
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България,гр.С.,бул.“В.“ №2 да заплати на В.
Ж. С., ЕГН ********** от гр.С. ,област х., ул.“А.С.“ №16,със съдебен адрес гр.Я.,ул.“Ж. П.“
№5 ет.2 кантора 16-адв.Д.А. Н. –АК-Я. ,на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, сумата в
размер на 70 000лв. ,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконно повдигнато обвинение по ДП №55/2015г.по описа на СО-СП, пр.пр.№534/2015.
по описа на Специализирана прокуратура-С. поддържано и по НОХД №2374/2018г. по
описа на Специализиран наказателен съд ,по което е оправдан,ведно със законната лихва
считано от 21.07.2020г. до окончателното изплащане на главницата ,като иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от
ЗОДОВ за разликата над 70 000лв. до пълния предявен размер от 100 000лв. ,като
неоснователен и недоказан- ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България,гр.С.,бул.“В.“ №2 да заплати на В.
Ж. С., ЕГН ********** от гр.С. ,област х., ул.“А.С.“ №16,със съдебен адрес гр.Я.,ул.“Ж. П.“
№5 ет.2 кантора 16-адв.Д.А. Н. –АК-Я. ,на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, обезщетение
за имуществени вреди в размер на общо 7 130,82лв.,от които 5000лв. заплатено адвокатско
възнаграждение по ДП №55/2015г. по описа на СО-СП и 2 130,82 лв. представляващи
стойността на пътните разходи направени от ищеца при пътуванията му от гр.С. до гр.Я. и
до гр.С. и обратно по повод воденото срещу него наказателно производство,ведно със
законната лихва върху главницата ,считано от 21.07.2020г. до окончателното й
изплащане,като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди
представляващи стойността на пътните разходи направени от ищеца при пътуванията му от
гр.С. до гр.Я. и до гр.С. и обратно по повод воденото срещу ищеца наказателно
производство за разликата над 2 130,82лв. до пълния предявен размер от 2 206,47лв. като
неоснователен и недоказан .
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Ж. С., ЕГН ********** от гр.С. ,област х., ул.“А.С.“
№16,със съдебен адрес гр.Я.,ул.“Ж. П.“ №5 ет.2 кантора 16-адв.Д.А. Н. –АК-Я. против
Прокуратурата на Република България,гр.С.,бул.“В.“ №2 иск за заплащане на мораторна
лихва върху претендираните главници от 100 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди и
7 206,47лв.-обезщетение за имуществени вреди ,с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ
,в размер на общо 13 610,35лв. за периода от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда 21.07.2020г. до датата на подаване на исковата молба 18.10.2021г .,като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България,гр.С.,бул.“В.“ №2 да заплати на В.
Ж. С., ЕГН ********** от гр.С. ,област х., ул.“А.С.“ №16,със съдебен адрес гр.Я.,ул.“Ж. П.“
№5 ет.2 кантора 16-адв.Д.А. Н. –АК-Я. ,направените по делото разноски,съобразно
22
уважената част на исковите претенции в размер на 1447лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в
двуседмичен срок от връчване на страните.
Съдия при Окръжен съд – х.: _______________________
23