Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Гр.Д. 15.04.2010г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публич-ното заседание
на ОСМИ АПРИЛ 2010г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА И.
При участието на секретаря С.Д. като разгледа
докладваното от председателя т.д.№ 201/2009г.по описа на ДОС и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявените от ****е на околната среда,,ЕИК***,със
седалище и адрес на управление:гр.С.,район С.,ул.” У.Г.” № **,представлявано от
управителя Е.Г.С.,ЕГН:**********,срещу ООД „ ***”,ЕИК***,със седалище и адрес
на управление:гр.Г.Т.,община Г.Т.,област Д.,ул.” В.А.” №*,
ап.3,представлявано от
управителя В.П. Г.,ЕГН:********
63,обективно съединени искове
черпят правното си основание от разпоред-бите на чл.79,ал.1,предл.1,във връзка
с чл.240,ал.1 и чл.86,ал.1,изр.1 от ЗЗД.Претендира се осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумите:главница в размер на 28 026.42
лв.,представляваща предоставен на ответника на основание сключен между страните
договор № 4335/26.08.
2004г.и не върнат паричен
заем,ведно със законната лихва върху тази су-ма,начиная от датата на завеждане
на исковата молба-09.10.2009г.,до окон-чателното й изплащане;2 906.97
лв.,претендирана на основание раздел ІІІ,
т.3.1 от процесния договор
лихва за забава върху неизплатената главница до датата на завеждане на исковата
молба.Прави се искане за присъждане и на сторените по делото съдебни разноски и
юрисконсултско възнагражде-ние.
Ответната страна оспорва исковете като
неоснователни.От своя страна претендира заплащане на направените в хода на
съдебното производство разноски.
Д.кият окръжен съд,като взе предвид
изразените от страните стано-вища и прецени събраните по делото
доказателства,намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно легалната дефиниция,дадена в
разпоредбата на чл.240,ал.1 от ЗЗД,с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи,а заемателят се
задължава да върне зае-тата сума или вещи от същия вид,количество и качество.С
оглед правното основание на исковата претенция в тежест на ищеца е за установи
твърде-нието,че по силата на процесния
договор е превел на ответника паричен заем в размер на сумата от
500 000 лв.,а в тежест на ответника е да докаже, че в уговорените срокове
е върнал заетата сума.
Твърдението на ищцовата страна,че по силата
на двустранно подписан от страните по делото договор №
4335/26.08.2004г./л.9-14/е предоставила в заем на ответното дружество сумата от
500 000 лв.,не се оспорва от страна на ООД „ ***”,гр.Ген.Тошево,то се
доказва безспорно и от приетите по делото писмени доказателства,както и от
заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза,неоспорено от
страните и прието от съда като обективно и компетентно,изградено на база
специал-ните знания на вещото лице.Съгласно
експертизата,извършила проверка освен на приетите по делото писмени
доказателства и в счетоводството на двете страни,както и приложенията към
заключението/л.78,80,82 до 89 вкл./,заемът по договора е усвоен на два транша:
І транш- 04.10.2004г.- 300 000.00 лв.;ІІ
транш-22.06.2005г.-200 000.00 лв.В подкрепа на извод,че сумата е реално
преведена от ищеца на ответника е и безспорният факт на плащане на издадената
от „ Д.Б.”АД,гр.С. за обезпечаване на
отпуснатия паричен заем банкова гаранция.Видно от съдържанието на банкова
гаранция, изх.№ 53-00-0575/26.08.2004г./л.21/,тя влиза в сила и става
оперативна,т.е и платима,само след превеждане на средствата от без-лихвения
заем в размер на 500 000 лв. от ПУДООС по сметка на ООД
„ *** ” в „ Д.Б.”АД.Съгласно
заключението на вещото лице и обясненията на страните такова плащане по
банковата гаранция е налице,то е извършено на 31.08.2009г.и е още едно
доказателство,че ищецът е изпълнил задължението си по раздел І,т.1.1 от
процесния до-говор и е предал в собственост на ответника като заемател сумата
от 500 000 лв.безлихвен заем за строителство на първи етап от предприятие
за преработка на биомаса.
Неоснователно и недоказано по делото остана
възражението на ответ-ника,че изцяло се е издължил към ищеца за главницата по
договор №
4335/26.08.2004г.,поради
което както претенцията с правно основание чл.79,ал.1,предл.1,във връзка с
чл.240,ал.1 от ЗЗД,така и тази по чл.79,ал.1,
във връзка с
чл.86,ал.1,изр.1,във вр. с раздел ІІІ,т.3.1 от процесния договор се явявали
неоснователни.
Твърдението на ответното дружество,че е
върнало на ПУДООС получе-ната в заем главница,като това е станало чрез
направени плащания на част от главницата,съответно за 7 000 лв.на
30.04.2008г. и за 16 759.29 лв. на 21.07.2008г.и с усвояване на
448 214.29 лв.от банковата гаранция на 31.08.
2009г.,не се подкрепя от доказателствата.Видно
от приложените към пис-мения отговор на ответника и приетите по делото /л.32/,преводни нареж-дания
и от неоспореното заключение на експертизата,действително общо издължената от
ответника на ищеца главница по договора възлиза на 23
759.29 лв.,от които: на
30.04.2008г.е заплатена главница в размер на 7 000.00 лв.-вноска за месец
април 2008г.по погасителния план от 04.04.
2008 към договора/л.16/ и 17 000.00
лв.-главница,съответно вноска за м.05.
2008-7 000.00 лв.и вноска
за м.юни 2008г.-10 000.00 лв.,от която сума зара-ди закъснение в плащането
на двете вноски се спада лихва в размер на 240.
71 лв.,или остава главница за
двете вноски в размер на 16 759.29 лв.
Преведената на 31.08.2009г.сума от
476 240.71 лв. по банковата гаран-ция обаче не покрива цялата,дължима от
ответното дружество главница.
Това е така,защото се прилага
правилото на чл.76,ал.2 от ЗЗД.
Неразделна част от процесния договор е
погасителния план/л.13-14/.С анекс към договора,подписан между страните на
04.04.2008г./л.15/,се прие-ма нов погасителен план/л..16/.Гратисният
период,съобразно банкова га-ранция № 53-00-0575/26.08.2004г.,е 24 месеца и те
изтичат на 26.08.2006г.
От 27.08.2006г. до 14.08.2009г./последната
погасителна вноска по погаси-телния план/тече срокът за издължаване на безлихвения
заем.
Съгласно раздел ІІІ,т.3.1 от процесния
договор,заемателят дължи на зае-модателя законната лихва за забава върху
просроченото задължение.
Експертизата
установява,че от направените изчисления на лихвата за за-бава по новия
погасителен план за периода от 31.07.2008г.,до 14.08.2009г.
ответникът дължи и не е
изплатил на ищеца лихви за забава в размер на 28
024.52 лв.,или общото
задължение по договора към датата за предявяване за плащане на банковата
гаранция е:главница- 500 000.00 – 23 759.29 лв., платени от ответника
= 476 240.71 лв. и лихва съгласно раздел ІІІ,т.3.1 от договор №
4335/26.08.2004г.в размер на 28 024.52 лв.Тъй като превода по банковата
гаранция в размер на 476 240.71 лв.не покрива главницата и лих-вите,то на
основание чл.76,ал.2 от ЗЗД от извършеното плащане по банко-вата гаранция
следва да се приспадне първо дължимата и неплатена лихва от 28 024.52
лв.,поради което платената главница възлиза на сумата от 448
216.19 лв.,или ответното
дружество дължи неизплатена главница в размер на 28 024.52 лв.В този
размер искът с правно основание чл.240,ал.1 от ЗЗД се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен,като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца
горната сума,ведно със законната лихва върху нея,считано от 09.10.2009г., до
окончателното й изплащане.За разли-ката от 28 024.52 лв.,до предявения
размер от 28 026.42 лв.претенцията следва да се отхвърли.
Като
обусловен от главния иск,основателен се явява и акцесорния иск за плащане на
законна лихва за забава върху неизплатената част от главница-та,считано от
датата на изискуемостта,до датата на подаване на исковата молба- 09.10.2009г.Съгласно
експертизата,искът е доказан до размера на сумата от 2 827.97 лв.,на
каквато сума възлиза дължимата лихва за забава, считано от 15.08.2008г.,до
09.10.2009г.В тази част претенцията следва да бъде уважена,като за разликата
над 2827.97 лв.до претендираните 2 906.97 лв.,искът следва да се отхвърли.
Съобразно
изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 и ал.8 от ГПК от-ветното дружество
дължи и следва да заплати на ищеца направените раз-носки и юрисконсултско
възнаграждение съобразно уважената част от исковете.Липсват доказателства за
направени разноски по делото от от-ветната страна,поради което не следва
компенсация с такива на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Ищецът е направил разноски в размер на
сумата от 80 лв.-заплатено въз-награждение на вещо лице.На основание чл.78,ал.8
от ГПК същият има право и на адвокатско възнаграждение,тъй като е защитаван от
юрискон-султ по делото.Определено на основание чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/09.
07.2004г./изм. и
доп.ДВ,бр.2/09.01.2009г./за минималните размери на адво-катските
възнаграждения,това възнаграждение възлиза на сумата от 1068.
66 лв.Съобразно уважената
част от исковите претенции дължимите от
от-ветника на ищеца разноски възлизат на сумата от 1145.65 лв.
Съобразно уважената част от исковете и на
основание чл.78,ал.6 от ГПК ответникът дължи и следва да заплати по сметка на Д.ки
окръжен съд държавна такса в размер на сумата от 1234.09 лв.
Воден от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ООД „ ***”,ЕИК:***,със седалище и
адрес на управление: гр.Г.Т.,община Г.Т.,област Д.,ул.” В.А.” № *,ап.*,представлявано
от управителя В. П. Г.,ЕГН:**********,да заплати на **** А,ЕИК:***,със седалище
и адрес на управление:гр.С.,
район С.,ул.” У. Г.” № **,представлявано
от управителя Е.Г.С.,ЕГН:**********,сумите: главница в размер на 28 024.52
лв./двадесет и осем хиляди двадесет и четири лева и петдесет и две стотинки/,
представляваща дължим по договор № 4335/26.08.2004г.
и не върнат паричен
заем,ведно със законната лихва върху тази сума,на-чиная от 09.10.2009г.,до
окончателното й изплащане;2 827.97 лв./две хи-ляди осемстотин двадесет и
седем лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща законна лихва за
забава върху неизплатената главница,
дължима от датата на
изискуемостта -15.08.2009г.,до 09.10.2009г.;1 145.
65 лв./хиляда сто четиридесет
и пет лева и шестдесет и пет стотинки/,
представляваща направени от
ищеца разноски по делото,съобразно уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ иска за главница в частта му над
28 024.52 лв.,до предявения размер от 28 026.42 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска за лихви за забава в частта му
над 2 827.97 лв.,до пре-дявения размер от 2 906.97 лв.
ОСЪЖДА ООД ***”,ЕИК***,със седалище и ад-рес
на управление: гр.Г.Т.,община Г.Т.,област Д.,ул.” В.А.” № *,ап.*,представлявано
от управителя В. П. Г.,ЕГН:********** да заплати по сметка на Д.ки окръжен съд
държавна такса в размер на сумата от
1234.09 лв./хиляда две-ста тридесет и четири лева и девет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд,гр.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: