РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Нова Загора, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Гражданско дело №
20242220101550 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод депозирана искова молба от „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1463, район
„Триадица“, бул.„Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, представлявано от
управителя Ива Шаламанова, действаща чрез пълномощника - юрисконсулт С. С., срещу И.
Д. В. с ЕГН ********** и адрес: гр.Нова Загора, ул.„Никола Койчев“ № 10, ет.1, ап.1, с
посочено правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
В нея ищецът посочва, че на 18.11.2024 г. на АЙ ТРЪСТ ЕООД /„АЙ ТРЪСТ“ или
„Поръчителят“/ било връчено съобщение за депозирано възражение по чл.414 от ГПК по
ч.гр.д.№ 1254 по описа на Районен съд - Нова Загора за 2024 г. и в едномесечен срок
предявява установителен иск срещу ответника за установяване на претенцията.
Излага се, че на 28.01.2024 г. И. Д. В. с ЕГН ********** /„Длъжникът“/
кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит от „КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК
********* /„КРЕДИСИМО“ или „Заемодателят“/, като процедурата започнала с попълване
на заявление за отпускане на кредит от разстояние /„Заявлението“/ на интернет страницата
на КРЕДИСИМО, а именно - www.credissimo.bg /„Сайта“/.
Твърди, че в полета на сайта ответникът бил попълнил личните данни - три имена,
ЕГН, данни на документ за самоличност, адрес, електронен адрес (е-мейл) за получаване на
документи и кореспонденция / *****************@*****.*** /, мобилен телефон /**********/
и др.
Сочи се, че в процеса на Заявление пълната преддоговорна информация за условията
на кредита е била налична чрез хиперлинкове, в т.ч. Общите условия за кредитиране („ОУ“)
на КРЕДИСИМО ЕАД, Стандартен европейски формуляр /„СЕФ“/, Договора за кредит,
1
ведно с Приложение № 1 със Погасителния план. Преддоговорната информация (СЕФ) била
изпратена предварително и на е-мейла на кредитоискателя, като прилага копие от него.
След запознаване с условията по кредита ответника В. отправил обвързващо
електронно волеизявление по смисъла на чл.2 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги /„ЗЕДЕУУ“/ на Сайта чрез натискане на бутона
„Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail, проверил съм въведените
данни и приемам ОУ и Договора.“. Съгласно Раздел III „Кандидатстване за кредит.
Обезпечение“, т.11 от ОУ, с извършване на гореописаните действия Заявлението се считало
за подадено от кредитополучателя, а ОУ и договорът за кредит - приети и подписани от
същия. След електронното изявление на ответника на е-мейла му били изпратени
автоматично Договор № 2911977/28.01.2024 г. /„Договора за кредит“/, Приложение № 1 към
него, ОУ и СЕФ, като е-мейлът съдържал електронното изявление на кредитора
КРЕДИСИМО за сключването на Договора за кредит и приложенията към същия.
В резултат на горното, по реда на ЗЕДЕУУ на 28.01.2024 г., между кредитора
„КРЕДИСИМО“ ЕАД и кредитополучателя И. Д. В. бил сключен Договор за кредит №
2911977 за сумата от 3807.72 лева - главница и уговорен срок на погасяване на кредита -
20.05.2025 г. при лихва и други условия, подробно уговорени в Договора, Приложение 1 към
него, СЕФ и ОУ. Главницата по кредита била усвоена от кредитополучателя по желания от
него начин.
Договорът за кредит бил сключен във формата на електронен документ, чрез размяна
на електронни волеизявления по чл.2 от ЗЕДЕУУ при спазване на изискванията на ЗЕДЕУУ,
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /„ЗПФУР“/ и приложимото
законодателство. Същият бил подписан от всяка от страните с обикновен електронен подпис
по чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ, който бил електронен подпис по смисъла на чл.3, т.10 от
Регламент (ЕС) № 910/2014. На основание чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ, правната сила на
електронния подпис била равностойна на тази на саморъчния подпис.
Твърди се още, че при кандидатстването си за кредит от „КРЕДИСИМО“ ЕАД,
ответника В. сам бил избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си, като осигури
поръчителство на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД /имал е възможност да избере и необезпечен кредит
или да предостави банкова гаранция, като друг вид обезпечение, съгласно Раздел III, т.12 от
ОУ/. Договорът за предоставяне на поръчителство не бил задължителен за сключване.
Договор за предоставяне на поръчителство с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД също бил сключен по реда
на ЗЕДЕУУ, чрез размяна на електронни изявления - договорът бил достъпен чрез
хиперлинк на сайта на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и бил сключен от ответника, чрез предоставения
му по телефон СМС код, изпратен на телефонния номер на ответника - **********. Чрез
предоставянето на СМС се доказвало по несъмнен начин сключването на договора по
електронен път и авторството на лицето, извършило волеизявлението. От своя страна Ай
Тръст било извършило електронно волеизявление по ЗЕДЕУУ, като изпратило подписания
договор на е-мейла на ответника *****************@*****.***.
Договорът за предоставяне на поръчителство между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД и В. по
2
същността си бил договор за поръчка по чл.280 от ЗЗД, сключен по реда на ЗЕДЕУУ, по
силата на който АЙ ТРЪСТ предоставяло гаранционна услуга, като се задължи да сключи с
„КРЕДИСИМО“ ЕАД договор за поръчителство по чл.147 от ЗЗД и да обезпечи като
поръчител задълженията на ответника по неговия Договор за кредит. За предоставената
услуга от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, В. се съгласил да заплаща месечно възнаграждение за срока
на Договора за кредит, видно от Раздел II на Приложение № 1, към Договора за
предоставяне на поръчителство. Възнаграждение по договор за поръчка се дължало, в
случай че е уговорено, какъвто бил и настоящият случай: „Чл.286 ЗЗД: Доверителят бил
длъжен да заплати на довереника възнаграждение само ако е уговорено.“.
Твърди се също, че „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД изпълнило задълженията си по Договора за
предоставяне на поръчителство и сключило с „КРЕДИСИМО“ ЕАД, Договор за
поръчителство, по силата на който се задължило да отговаря пред КРЕДИСИМО солидарно
с ответника за изпълнението на неговите задължения по Договора за кредит, както и за
всички последици от неговото неизпълнение.
С оглед гореизложената фактическа обстановка, И. Д. В. се задължил да върне
заемната сума по Договора за кредит, съгласно уговореното, както и да заплаща ежемесечно
възнаграждение на АЙ ТРЪСТ за предоставената услуга по Договора за предоставяне на
поръчителство.
Разяснява се, че ответникът бил търсен многократно от КРЕДИСИМО с цел
извънсъдебно уреждане на отношенията посредством сключване на споразумение за
доброволно уреждане и изплащане на задълженията му. Въпреки това г-н В. не изпълнил в
срок шест погасителни вноски по Договора за кредит, което съгласно Раздел Х, чл.3.1 от ОУ,
неразделна част от Договора за кредит е основание за обявяване на Договора за кредит за
предсрочно изискуем. В изпълнение на чл.12 от Раздел IV на общите условия кредитът бил
обявен за предсрочно изискуем от „Кредисимо“, посредством изпращане на email на
посочения в Договора за кредит от Длъжника негов електронен адрес за кореспонденция на
11.10.2024 г.
С оглед неизпълнение задълженията на г-н В. по Договора за кредит на 11.10.2024 г.
КРЕДИСИМО изпратило искане за плащане до поръчителя АЙ ТРЪСТ.
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД своевременно изпратило уведомление по чл.143 от ЗЗД до г-н В.
с е-мейл до *****************@*****.***. в което посочило всички дължими суми и
предстоящо погасяване от АЙ ТРЪСТ към КРЕДИСИМО на задълженията на ответника.
Твърди се и че ответникът не платил в дадения срок и на 14.10.2024 г. АЙ ТРЪСТ
изпълнило задълженията си като поръчител и погасило всички дължими от ответника суми
към КРЕДИСИМО, а именно: 3559.44 лева /главница/, 431.03 лева /договорна лихва/, 47.93
лева /наказателна лихва/ и 150.00 лева за извършени административни разноски и встъпило
в правата на кредитора по чл.146 от ЗЗД. На същата дата „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД уведомило
длъжника с електронно съобщение до електронния адрес на ответника:
*****************@*****.*** за извършеното погасяване и встъпване в правата на кредитора
3
КРЕДИСИМО.
В допълнение на вземанията, за които „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД встъпило в правата на
кредитора КРЕДИСИМО по чл.146 от ЗЗД, „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД имало свои самостоятелни
вземания към ответника по Договора за предоставяне на поръчителство, като претендира
сумата 187.95 лева - възнаграждение по Раздел II на Приложение № 1 към Договора за
предоставяне на поръчителство, и 16.92 лева - законна лихва за забава по Договор за
предоставяне на поръчителство, дължимо за периода от 21.03.2024 г. до 09.10.2024 г.
Моли съдът да има предвид, че съгласно чл.15 във връзка с чл.12 от Договора за
кредит и съгласно и чл.4 от Договора за предоставяне на поръчителство, ответника В. се бил
съгласил всички уведомления, електронни изявления и документи във връзка с подписаните
договори да бъдат изпращани на предоставения от него електронен адрес, а именно:
*****************@*****.***.
С оглед посоченото счита изпратената от КРЕДИСИМО комуникация, както и
уведомленията от АЙ ТРЪСТ, в т.ч. по чл.143 - 146 от ЗЗД за предстоящо плащане и за вече
извършеното плащане в полза на КРЕДИСИМО за надлежно връчени.
Сочи се още, че „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№
1254/2024 г. по описа на Районен съд - Нова Загора. Съдът уважил заявлението и издал
заповед за изпълнение за следните суми: 3559.44 лева - главница, ведно със законна лихва за
забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
24.10.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; 431.03 лева- договорна лихва за
периода от 21.03.2024 г. до 09.10.2024 г.; 47.93 лева - наказателна лихва за периода от
21.03.2024 г. до 09.10.2024 г.; 187.95 лева - възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство; 16.92 лева - законна лихва за забава по Договор за предоставяне на
поръчителство за периода от 21.03.2024 г. до 09.10.2024 г., както и 234.87 лева разноски, от
които 84.87 лева - държавна такса и 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Срещу издадената заповед било подадено възражение по чл.414 от ГПК, което
обусловило правния интерес на ищцовото дружество да предяви настоящия установителен
иск.
Моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на
И. Д. В. с ЕГН ********** съществуването на вземания в полза на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 1254/2024 г., по описа на Районен съд - Нова Загора, за следните суми: 3559,44 лева -
главница, ведно със законна лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 24.10.2024 г. до окончателното изплащанне на
задължението; 431,03 лева- договорна лихва за периода от 21.03.2024 г. до 09.10.2024 г.;
47.93 лева - наказателна лихва за периода от 21.03.2024 г. до 09.10.2024 г.; 187.95 лева -
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 16.92 лева - законна лихва за
забава по Договор за предоставяне на поръчителство за периода от 21.03.2024 г. до
4
09.10.2024 г.
Моли съдът да се произнесе и относно дължимостта на направените в заповедното
производство разноски /т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г.
на ОСГК на ВКС/, като им присъди сумата от 234.87 лева разноски по ч.гр.д.№
1254/2024 г., по описа на Районен съд - Нова Загора, от които 84.87 лева - държавна такса и
150.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Моли да му бъдат присъдени и всички направени разноски в настоящото
производство, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 360.00 лева на
основание чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4
от 6.01.2006 г., във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК.
Моли по настоящото дело служебно да бъде приложено ч.гр.д.№ 1254/2024 г., по
описа на Районен съд - Нова Загора, както и да бъдат приети като доказателства
приложените по него документи по опис.
Прави доказателствени искания, да се приложи към настоящото дело и ч.гр.д.№
1254/2024 г. по описа на РС - Нова Загора, в случай, че не се яви представител на ищцовото
дружество в първото по делото о.с.з., да се гледа в тяхно отсъствие, както и при наличие
предпоставките на чл.238 от ГПК, съдът да постанови неприсъствено решение.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
И. Д. В..
В него ответника посочва, че на 27.09.2023 г. с КРЕДИСИМО ЕАД с ЕИК *********
/„КРЕДИСИМО” или „Заемодателят”/ сключил Договор за отпускане на потребителски
кредит № 2843465/27.09.2023 г. в размер на 1900 лв., които трябвало да върне на 12 вноски с
ГПР 46.36 %.
Излага, че на 19.01.2024 г. получил по имейл от КРЕДИСИМО специална оферта за
рефинансиране на оставащото ми задължение по кредита с 30% отстъпка. На 28.01.2024 г.
подал онлайн заявление за рефинансиране на кредита, възползвайки се от предоставената
оферта. В резултат на което с КРЕДИСИМО сключили договор за кредит №
2911977/28.01.2024 г. Общият размер на кредита бил 3807.72 лв., които трябвало да погаси в
рамките на 16 месечни вноски, колкото бил и срока на договора. В полученият Стандартен
Европейски Формуляр, в раздел II, т.5 и т.6 били упоменати указания за броя, размера и
падежните дати. Първата вноска трябвало да бъде на 20.02.2024 г. в общ на размер на 272.48
лв. Тези характеристики на договора го удовлетворявали, но за съжаление след като
настъпила първата падежна дата и влязъл в сайта на КРЕДИСИМО, за да погаси вноската
си, забелязал, че задължението му е значително завишено, като от него се изисквала сума за
първа вноска от 548 лева, а общото задължение, което се изисквало от него възлизало на
8288.36 лв. Тази сума драстично се различавала от посочената в СЕФ и Приложение 1, а
именно 4605.64 лв. След проведен телефонен разговор със служител на КРЕДИСИМО
разбрал, че разликата в задължението произхожда заради възнаграждение, което трябвало да
плаща към друга фирма - „АЙ ТРЪСТ” ЕООД / „АЙ ТРЪСТ” или „Поръчителят”/, която била
5
предоставила поръчителство по договора за кредит и се явявала ищец по исковата молба.
Твърди, че била налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и
договорената цена, с което се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост, а
освен това било налице нарушаване на нормативно установения размер на ГПР и
заобикаляне на закона. Ето защо считал, че договорът за потребителски кредит, евентуално
клаузата на чл.4.1, са нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.11 и
ал.19, ал.4 от ЗПК.
Твърди още че, бил извършвал плащания по договора за кредит, както следва:
на 18.03.2024 г. - 272.48 лв.
на 10.06.2024 г. - 273.71 лв.
на 10.06.2024 г. - 274.90 лв.
на 10.06.2024 г. - 276.07 лв.
Размерът на всяка направена вноска бил равен на този, който бил посочен в
Приложение 1 към договора за кредит. Причината да не заплаща исканите от
„КРЕДИСИМО“ ЕАД месечни вноски бил фактът, че смятал, че е бил подведен относно
размера на вноските и общата сума, която дължал. В исковата молба се посочва, че бил
„търсен многократно от „КРЕДИСИМО“ ЕАД с цел извънсъдебно уреждане на
отношенията“, но въпреки разговорите му с техни представители, така и не получил
писмено споразумение, което многократно изисквал. Вместо това получавал само устни
обещания като „Плати четири хиляди до края на деня и приключваме с теб”.
Сочи, че съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
В Приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит, който сключил с
КРЕДИСИМО бил посочен процент на ГПР 31.09 %, т.е. формално било изпълнено
изискването на чл.11, ал.1, т.10 ГПК. Този размер обаче не отразявал действителният такъв,
тъй като не включвал част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по
Договора за предоставяне на поръчителство, сключен с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, което се
включвало в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПК.
По смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя” били
всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за
кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условия за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
6
кредита за потребителя не включвал нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя било разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касаело обезпечение на вземанията по
договора.
Посочва, че при извършване на справка в Търговският регистър можело да се
установи, че „Кредисимо” ЕАД е едноличен собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ” ЕООД,
като двете дружества били с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл.8, ал.5
от договора за предоставяне на поръчителство, „КРЕДИСИМО“ ЕАД било овластено да
приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство. Тази свързаност обуславяла извод, че разходът за възнаграждение в полза на
поръчителя е известен на заемодателя.
От клаузите в договора за потребителски кредит - чл.4, ал.1-3 било видно, че ако
поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от „КРЕДИСИМО“ ЕАД
юридическо лице-поръчител, то заявлението за сключване на договор за кредит се
разглеждало в рамките на 48 часа от подаването на заявлението, като срокът за одобрение за
отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване обаче на посоченото
обезпечение, заявлението за лицето, кандидатстващо за кредит, се разглеждало в 14-дневен
срок от подаването му. Предвид обстоятелството, че се касае за отпускането на т.нар. „бързи
кредити“, при които потребителят разчитал да получи заявената сума в кратък срок, то
разликата от почти две седмици в срока на одобрение за кредит на практика превръщала
сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за
получаването на кредита. Това представлявало и неравноправно третиране на потребителите
с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще
обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице - поръчител, което освен това и
следва да бъде одобрено от кредитодателя. От анализа на клаузите относно обезпечението
на кредита следвало, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за кредит
на парична сума, от която се нуждае, следвало да сключи „договор за предоставяне на
поръчителство” с посочено от кредитора юридическо лице - поръчител. Това водело и до
извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство имал за цел да обезщети
кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което
влизало в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и този за
предоставяне на поръчителство, формално представлявали самостоятелни договори, двата
договора трябвало да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установявала от
уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при
сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя
юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, в
който е сключен договорът за кредит, както и с изричната уговорка за приоритетно
7
изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по
кредита, изрично посочено в чл.8, ал.5 от Договор за предоставяне на поръчителство.
Разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на „Кредисимо“ ЕАД
по процесния договор за потребителски кредит, отговарял на поставените от ЗПК
изисквания, за да се включи в общия разход по кредита (така Решение № 264616 от
09.07.2021 г. по в.гр.д.№ 9991/2020 г. по описа на СГС и др.).
Ответникът твърди, че при направата на итеративно изчисление се установявало, че
реалният ГПР, при вариант на изчисление, при който в ГПР се включат и разходите за
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, размерът на ГПР възлизал
на ~ 276.32 %.
Макар формално процесният договор за потребителски кредит да покривал
изискуеми реквизити по чл.11, ал.1 от ЗПК, вписаните параметри не кореспондирали на
изискуемото съдържание по т.10 - годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката била особено съществена за
интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите
по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него
задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото
оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят уреждал като порок от толкова
висока степен, че изключвал валидността на договарянето - чл.22 от ЗПК. В този смисъл,
като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредитодателят е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава
извод за недействителност на договора за кредит на основание чл.22 от ЗПК, поради
неспазването на изискванията на чл.11, т.10 и 11 от ЗПК. В тази хипотеза потребителят
следвало да върне само чистата стойност на кредита, но не дължал лихва и или други
разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК (в този смисъл били Решение №
261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, II-A въззивен състав,
Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д.№ 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен
състав и др.).
Трябвало да се отбележи, че договорът, сключен с „Кредисимо“ ЕАД, и договорът,
сключен с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, се намирали във взаимовръзка помежду си и като система от
правоотношения между страните, поради което последиците от прогласяване
недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектирало и по
отношение на договора за предоставяне на поръчителство, поради естеството на
правоотношенията (така Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по
описа на СГС и др.). Ето защо трябвало да се приеме, че и договорът за предоставяне на
поръчителство е недействителен.
Подчертава, че правело впечатление, че в прикрепените писмени доказателства
имало несъответствие. Според страница 3 на „Заявление № 2911977/28.01.2024 г. във вид на
8
заверено извлечение от електронната система на КРЕДИСИМО“ било посочено, че личната
му карта е издадена от МВР Стара Загора. Твърди, че тази информация била невярна и не
била подадена към КРЕДИСИМО при попълване на заявлението. Навежда, че
информацията била подправена от КРЕДИСИМО без негово знание и съгласие.
Предвид гореизложеното, счита, че договорът за потребителски кредит, сключен с
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, е нищожен поради неравноправни клаузи и подвеждаща информация
относно реалните условия на кредита.
Допълнително, наличието на свързаност между заемодателя и поръчителя създавало
предпоставки за злоупотреба с правата на потребителя, което противоречало на принципите
на добросъвестност и справедливост, установени в законодателството.
Прави доказателствени искания да се извърши съдебно-счетоводна експертиза, която
да установи реалния ГПР по договора за кредит № 2911977/28.01.2024 г., чрез анализ на:
1. Общата стойност на кредита, включително главницата, лихвите и всички
допълнителни такси и възнаграждения, начислени от заемодателя и поръчителя.
2. Дали реалният ГПР надвишава нормативно допустимия размер, съгласно Закона за
потребителския кредит.
3. Разликите между декларирания ГПР в договора и реално дължимите суми по него,
включително допълнителните такси и възнаграждения по договора за поръчителство.
4. Какъв е размера на непогасената част от чистата стойност на кредита.
Според ответника, тази експертиза щяла да позволи обективно да се установи дали
заемодателят е заобиколил законовите изисквания и дали договорът следва да бъде обявен за
нищожен.
В случай, че реалният ГПР е различен от обявения в процесния договор, моли да съда
да постанови решение, с което да приеме сключения между него и „КРЕДИСИМО” ЕАД
договор за кредит № 2911977/28.01.2024 г. за нищожен на основание чл.22 от ЗПК, поради
неспазване на изискванията на чл.11, т.10 и 11 от ЗПК.
Поради намиращите се във взаимовръзка помежду си Договор за кредит и Договор за
поръчителство и като система от правоотношения между страните и поради естеството на
правоотношенията, моли да бъде приет сключеният между него и „АЙ ТРЪСТ” договор за
предоставяне на поръчителство за нищожен.
Моли, в случай на прогласяване на договорите за нищожни, да се приеме, че ищецът
има вземане в размер само на непогасената част от чистата стойност на кредита, съгласно
разпоредбата на чл.23 от ЗПК.
Моли, в случай на прогласяване на договорите за нищожни, да бъде постановено
всички такси, свързани с настоящото дело да бъдат поети от ищеца, тъй като неговият иск е
реално уваженият, което съответствало на принципа, че загубилата страна по делото следва
да понесе съдебните разноски.
Представя доказателства по опис.
9
Съдът служебно провери и установи:
Предявеният иск е допустим.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
С оглед изложеното, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Предявен е иск да бъде установено по отношение на И. Д. В. с ЕГН **********
съществуването на вземания в полза на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1254/2024 г., по описа на
Районен съд - Нова Загора, за следните суми: 3559.44 лева - главница, ведно със законна
лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 24.10.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; 431.03 лева -
договорна лихва за периода от 21.03.2024 г. до 09.10.2024 г.; 47.93 лева - наказателна лихва
за периода от 21.03.2024г. до 09.10.2024 г.; 187.95 лева - възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство; 16.92 лева - законна лихва за забава по Договор за
предоставяне на поръчителство за периода от 21.03.2024 г. до 09.10.2024 г., както и 234.87
лева разноски, от които 84,87 лева - държавна такса и 150,00 лева юрисконсултско
възнаграждение и се претендират направените в заповедното производство разноски.
Срещу така издадената Заповед за изпълнение е постъпило възражение от страна на
длъжника, което е причина и за завеждане на настоящия иск, установителен по своя
характер.
В открито съдебно заседание ищецът поддържа исковата си претенция, а ответникът
възраженията си за нищожност на процесния договор за кредит и договор за поръчителство,
сключен от него и ищцовото дружество, поради съдържащи се в договорите съществени
нарушения на закона.
По делото са приети писмени доказателства - информация за договор на л. от 6 до 12
вкл., удостоверение за погасени задължения на л.13 от делото, уведомление на л.14 от
делото, пълномощно на л.15 от делото, пълномощно, общи условия за предоставяне на
кредити - от л.29 до л.38 от делото, договор за потребителски кредит № 2911977 на л.39-41
вкл. от делото, приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № 2911977 от
28.01.2024 г. на л.42 от делото, стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити/приложение № 2 към чл.5 ал.2 от Закона за
потребителския кредит/ на л.43 - 48 вкл., плащане на ПОС от 16.03.2024 г. - на л.49 от
делото, плащане на ПОС от 08.06.2024 г., договор за предоставяне на поръчителство от
28.01.2024 г. на л. от л.51 до л.56 от делото вкл., пощенски плик на л.57 от делото,
пълномощно, списък по чл.80 от ГПК, болничен лист № Е20240929090, изчисляване на
реалния ГПР по метода на нетната настояща стойност на л. 92-94 от делото и ч.гр.д.№
1254/2024 г. по описа на РС - Нова Загора.
От така събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:
По делото не е спорно, че между страните съществува облигационно
правоотношение, като по реда на ЗЕДЕУУ на 28.01.2024 г., между кредитора
„КРЕДИСИМО“ ЕАД и кредитополучателя И. Д. В. бил сключен Договор за кредит №
2911977 за сумата от 3807.72 лева - главница и уговорен срок на погасяване на кредита -
20.05.2025 г. при лихва и други условия, подробно уговорени в Договора, Приложение 1 към
него, СЕФ и ОУ. Главницата по кредита била усвоена от кредитополучателя по желания от
него начин.
Не е спорно и че, във връзка с горния Договор за кредит, между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД
10
и ответника г-н В. бил сключен Договор за поръчка по чл.280 от ЗЗД, сключен по реда на
ЗЕДЕУУ, по силата на който АЙ ТРЪСТ предоставило гаранционна услуга, като се
задължило да сключи с „КРЕДИСИМО“ ЕАД, Договор за поръчителство по чл.147 от ЗЗД, за
да обезпечи като поръчител задълженията на ответника по неговия Договор за кредит. С
оглед неизпълнение от страна на ответника по Договора за кредит, „Ай Тръст“ ЕООД
изпълнило задължението си по Договора за поръчителство и изплатило на „Кредисимо“
ЕАД дължимата сума по Договора за кредит.
Спорно между страните по делото е наличието или не на съществени нарушения на
законовите изисквания в процесния Договор за поръчителство и свързания с него Договор за
кредит, обуславящи тяхната недействителност.
От анализа на представените по делото писмени доказателства, се установява, че
претендираното от ищеца вземане, произтича от сключен между ответника и „Кредисимо“
ЕАД договор за предоставяне на паричен заем, по силата на който за заемодателя е
възникнало задължението да предостави на заемателя кредит в общ размер на 3807.72 лева.
Относно изпълнение на задължението на кредитора и усвояване на сумата от ответника не
са оспорени от последния. Ответникът е извършил частично плащане до момента на
завеждане на исковата претенция, този факт също не се оспорва. С изтичане на крайния срок
на договора цялата непогасена главница е станала изискуема в пълен размер.
Съобразно постигнатите с договора за потребителски кредит уговорки между
страните, ответникът е поел задължение да заплати лихва за ползване на предоставените
парични суми, съставляваща възнаграждението на кредитора, както и неустойка за забавено
плащане.
От ответника е наведено възражение за нищожност на сключения между него и
ищеца Договор за потребителски кредит от 28.01.2024 г., поради противоречие със закона и
накърняване на добрите нрави. Съдът намира това възражение за релевантно поради
следното:
Настоящата инстанция счита, че следва да поясни, че при извършване на преценка
действителността на договорите за кредит и предоставяне на поръчителство, съдът не е
обвързан само от посочените от ответника възражения, доколкото нормите, уреждащи
нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно, както в
първоинстанционното, така и във въззивното производство. Предвид това съдът счита, че
следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност,
както на договора за предоставяне на поръчителство, така и на договора за кредит, която
проверка се обхваща от пределите на чл.22 от ЗПК.
При формиране на преценката си съдът взе предвид и че на основание чл.176 от ГПК,
с протоколно определение от 23.04.2025г., ищецът е бил задължен да се яви лично в о.с.з., за
да даде отговори на поставените от ответника въпроси, за изясняване предмета на делото, но
не се е явил, поради което и настоящият състав приема за доказани обстоятелствата за които
страната е отказала да отговори без основателна причина.
11
По отношение на договора за кредит съдът намира, че е налице нарушение на чл.19,
ал.2 от ЗПК. Параграф 1, т.1 от ДР на ЗПК дава легална дефиниция на понятието „общ
разход по кредита за потребителя“. Това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия.
В чл.4 от Договора е посочено, че усвояването на сумата, предмет на кредита, е
обусловено от предоставяне на поръчителство от одобрено от Кредисимо ЕАД юридическо
лице, вследствие на което между ответника и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за
предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение. В изпълнение на този
договор е сключен и договор между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД, по силата на
който първото дружество се е съгласило да обезпечи задълженията на ответника. В
погасителния план на процесния Договор за кредит (т.9 от Приложение № 1 към Договор за
потребителски кредит от 28.01.2024 г., л.42 от делото) са предвидени 16 бр. месечни
погасителни вноски за издължаване на кредита, а в погасителния план към Договора за
предоставяне на поръчителство“ (т.II.1 от Приложение № 1 към Договор за предоставяне на
поръчителство, л.56 от делото) са предвидени почти същият по размер и падеж погасителни
вноски за поръчителство. Формалното разделяне на общата дължима месечна сума за
погасяне от страна на ответника на задълженията му към двете дружества в два отделни
договора, не разколебава извода на настоящия състав, че това е извършено от страна на
двете дружества с цел заобикаляне изискванията на в § 1, т.1 от ДР от ЗПК. Още повече, че в
т.I от Приложение № 1 към Договор за предоставяне на поръчителство, л.55 и л.56 от делото,
дължимата месечна вноска-възнаграждение на дружеството-поръчител е посочена именно
във връзка със сключения Договор за кредит. При служебно извършена справка в Търг.
регистър по партида на кредитора и поръчителя се установява, че същите са свързани
дружества - едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД е именно „Кредисимо“
АД, което е индиция за знание у кредитора за наличието на допълнителни такси по договора
под формата на уговорено възмездно поръчителство още към момента на сключването му.
Ето защо настоящата инстанция намира, че компонентът „вноска възнаграждение на
поръчител“ (т.II.1 от Приложение № 1 към Договор за предоставяне на поръчителство, л.56
от делото) от погасителния план по Договора за поръчителство е следвало да се включи към
ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т.1 от ДР от ЗПК
за общ разход.
Доколкото в чл.19, ал.1 от ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, то със
12
сключването на договора за поръчителство, кредиторът е предвидил възнаграждение за
поръчителство, което по своята същност представлява разход, пряко свързан с договора за
потребителски кредит и невключването на това възнаграждение в общите разходи по
кредита представлява заобикаляне на забраната на чл.19, ал.2 от ЗПК.
При включването на този допълнителен разход в общия размер на разходите, ГПР по
сключения договор за кредит, който в стандартния европейски формуляр, предоставен на
кредитополучателя и в самия договор за кредит е определен на 31,09 %, значително ще
надхвърли законово определения в чл.19, ал.4 от ЗПК, максимален размер на ГПР, поради
което и договорът на това основание следва да се счита нищожен.
С оглед на това и на осн. чл.23 от ЗПК по този договор кредитополучателят дължи
връщане единствено на чистата сума по кредита.
От друга страна, настоящата инстанция счита, че сключеният между ответника и „Ай
Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство е нищожен поради противоречие с
добрите нрави на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД, както и поради заобикаляне на закона - на
императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК, установяваща максимален размер на ГПР.
Нищожността на договора поради противоречие с добрите нрави произтича от това,
че с него, срещу поетото от „Ай Тръст“ ЕООД задължение за поръчителство по договора за
потребителски кредит ответника се е задължил да заплати възнаграждение в общ размер на
3682.72 лв., платими на 15 вноски.
Защитата на потребителя, като икономически по-слаб субект е принцип, проведен в
редица правни норми на националното законодателство, както и в специалния ЗЗД. Тъй като
в чл.145, ал.2 от ЗЗП законодателят е възприел разрешението, че съответствието между
цената и предоставената стока или услуга не може да бъде предмет на преценка за
неравноправност, съдът счита, че приложение следва да намерят общите правила,
установени в ЗЗД.
Съгласно постоянната практика на ВКС противоречие с добрите нрави е налице,
когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на морала,
когато се нарушава правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран
законодателно, спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от
действащото право. Понятието „добри нрави“ предполага известна еквивалентност на
насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение,
водещо до нищожност на сделката. Преценката за нищожност поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора. Вярно е, че чл.9 от ЗЗД предвижда свобода на договарянето, позволяваща на двете
страни да направят конкретна преценка относно необходимостта от насрещните престации и
тяхната взаимна еквивалентност, но все пак тази свобода се рамкира от приложимите към
правоотношението законови разпоредби и от „добрите нрави“. Нарушаването на
императивно поставените корективи води до нищожност на сделката.
В настоящият случай кредитоискателят е икономически по-слабият субект на
13
правоотношението, за когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря
условията, при които „Ай Тръст“ ЕООД да му предостави поръчителство. В същото време
поръчителят по договора, който е и икономически по-силният субект, разполага и със
защитата на чл.143, ал.1 от ЗЗД, която му дава възможност да иска от длъжника главницата,
лихвите и разноските, които е платил, както и законна лихва върху платените суми от датата
на плащането. Т.е. поетият от поръчителя риск при предоставянето на поръчителство е
напълно покрит от предвидената законова защита, а размерът на уговореното
възнаграждение за предоставянето на поръчителство, е абсолютно необоснован и
несъответен на този риск.
По изложените съображения съдът приема, че Договорът за предоставяне на
поръчителство от 28.01.2024 г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника, е нищожен
на две основания, предвидени в чл.26, ал.1 от ЗЗД - поради заобикаляне на закона и поради
противоречие с добрите нрави.
В чл.23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва
или други разходи по него. Следователно, в настоящия случай ответникът не дължи
договорна лихва, обезщетение за забава, административни разноски, възнаграждение по
договор за поръчителство и законна лихва. Безспорно поръчителят има правен интерес да
изпълни, защото ако договорът за кредит е действителен, респ. е възникнало задължение за
обезпечаване на кредита, той е солидарно отговорен с длъжника - чл.141, ал.1 от ЗЗД, т.е.
имуществените му права са застрашени от бездействието на последния да изпълни на
падежа.
Следователно ищцовото дружество встъпва в правата на кредитора.
Ето защо, предвид гореизложеното, съдът следва да присъди на ищеца само чистата
сума по кредита в размер на 3807.72 лв., която сума следва да се намали с оглед
извършените от ответника вноски по кредита в общ размер на 1097.16 лв. /л.49 и л.50 от
делото/ или на ищеца следва да бъде присъдената сума в размер на 3146.11 лв.
По разноските:
И двете страни по делото са направили искане за присъждане на разноски, като
ищецът е представил списък по чл.80 от ГПК, като е претендирал да му бъдат заплатени
сумите в размер на 447.27 лв. разноски в установителния иск, от които: 87.27 лв. - държавна
такса в исковото производство и 360.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, както и
такива в размер на 234.87 лв. разноски в зповедното производдтво, от които: 84.87 лв. -
държавна такса в заповедното производство, 150.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна не е представила списък по чл.80 от ГПК, но по делото няма и
данни да е извършила разноски. В това производство съдът дължи произнасяне и относно
разноските, направени в заповедното производство.
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, разноските по делото се заплащат
съразмерно с уважената част от иска, т.е. при този изход на делото и предвид частичното
14
уважаване на първоначалната искова претенция, съдът намира, че страните имат право на
разноски, съразмерно уважената и отхвърлената част на исковата претенция.
От първоначалната претенция на ищеца в размер на 4243.27 лв. /съгласно процесната
заповед за изпълнение/ е уважена искова претенция в размер на 3146.11 лв., т.е. 71,19 % от
иска.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в настоящото
производство в размер на 318.39 лв. /съразмерно с уважената част от иска - 71,19 % от
уважения иск/, както и такива в размер на 167.21 лв. в заповедното производство /
съразмерно с уважената част от иска - 71,19 % от уважения иск/.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения установителен иск с правно
основание чл.422 от ГПК, че И. Д. В. с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи на ищеца „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1463, район
„Триадица“, бул.„Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, представлявано от
управителя Ива Шаламанова, сума в размер на 3146.11 лв. /три хиляди сто четиридесет и
шест лева и единадесет стотинки/, представляваща невърната главница по Договор за
потребителски кредит № 2911977/28.01.2024 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК
********* и И. Д. В. с ЕГН **********, обезпечен чрез сключен на 28.01.2024 г. Договор за
предоставяне на поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК ********* и И. Д. В. с ЕГН
**********, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 755/25.10.2024 г. по частно гражданско дело № 1254/2024 г. по описа на РС
– Нова Загора.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София 1463, район „Триадица“, бул.„Витоша“ № 1 4 6, Бизнес
център „България“, сграда А, представлявано от управителя Ива Шаламанова, иск за
признаване за установено, че И. Д. В. с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи на ищеца „„АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1463, район
„Триадица“, бул.„Витоша“ № 1 4 6, Бизнес център „България“, сграда А, представлявано от
управителя Ива Шаламанова, сумата в размер на 431.03 лв. - договорна лихва, 47.93 лв. -
мораторна лихва, 187.95 лв. - възнаграждение по Договор за поръчителство, 16.92 лв. -
законна лихва за забава по Договор за поръчителство, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 755/25.10.2024 г. по частно
гражданско дело № 20242220101254 по описа на Районен съд – Нова Загора за 2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, И. Д. В. с ЕГН ********** и адрес: ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София 1463, район „Триадица“, бул.„Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда
А, представлявано от управителя Ива Шаламанова, сумата в размер на 318.39 лв.(триста и
15
осемнадесет лева и тридесет и девет стотинки), съдебно-деловодни разноски по настоящото
производство, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА И. Д. В. с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1463, район
„Триадица“, бул.„Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, представлявано от
управителя Ива Шаламанова, сумата в размер на 167.21 лева (сто шестдесет и седем лева и
двадесет и една стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в
заповедното производство по частно гражданско дело № 20242220101254 по описа на
Районен съд – Нова Загора за 2024 г..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Сливенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
16