ÐÅØÅÍÈÅ

 

№ 97/27.7.2012г.

ãð. Äåâíÿ

 

 ÈÌÅÒÎ ÍÀ ÍÀÐÎÄÀ

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ

 

при протоколист В.А., като разгледа докладваното гр. дело №1803/2011 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.150, вр. чл.143, ал.1 и ал.2, вр. чл.142 СК от Д.В.С., ЕГН **********, в качеството на родител и законен представител на малолетното дете М.М.Ж., ЕГН **********, срещу М.К.Ж., ЕГН **********. Ищцовата страна твърди, че отвеникът е родител на детето М.Ж. и че с Решение по гр. дело №14/2009 г. на РС Провадия, бащата е осъден да заплаща за своята дъщеря месечна издръжка в размер 80.00 лв, считано от 25.09.2009 г. Твърди, че за изминалия период до предявяване на иска, потребностите на детето значително са нарастнали, като то е навлязло в ученическа възраст, и с това неговите потребности съществено са завишени. Твърди се наред с това, че детето М.Ж. страда от заболяване – вроден пълен AV-блок като двукратно след определяне на издръжката, на детето е извършвана реимплантация на постоянен кардиостимулатор и са му диагностицирани заболявания синдром на дразнимо черво, целиакоподобен синдром и хранителна алергия, поради което нуждата от значителни допълнителни средства за лечение, престой в болнични заведения, пътувания за задължителни контролни прегледи, е многократно увеличена. Твърди също така, че от м. юни 2011 г. ответникът не е упражявал правото си на лични отношения с детето, както и че ищцовата страна не разполага с данни, дали той пребивава на територията на страната и дали има постоянна работа и други доходи, но предвид факта, че е в трудоспособна възраст, че има юридическа правоспособност, както и че притежава жилищен недвижим имот в гр. Бургас, други два недвжими имота в с. Велика, общ. Царево и идеална част от останалия в съсобственост след развода недвжим имот в гр. Варна, счита, че същият е в състояние да заплаща месечна издръжка в завишен размер спрямо предходно определения. Моли съда, при определяне размера на дължимата издръжка на детето М.Ж., да се има предвид, че макар трудовото възнаграждение на майката да е в относително висок размер, същото е недостатъчно заедно с присъдената издръжка 80.00 лв, за полагане на адекватни грижи за детето, защото майката има и задължение за издръжка на своя учащ се пълнолетен син Димитър Иванов Янакиев, който е студент в III курс на УНСС София, както и че тя обслужва и потребителски кредит в размер 15000 евро с месечна вноска 189.61 евро. Моли съда, да измени размера на присъдената издръжка от 80.00 лв до 300.00 лв, считано от предявяване на исковата молба до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забавено изпълнение върху всяко неизпълнено задължение, считано от съответния падеж до окончателното плащане.

След уведомяване на ответната страна по реда на чл.47, ал.5 ГПК, в срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от начначен съобразно чл.47, ал.6 ГПК особен представител. Същият оспорва иска само по размер. Изразява становище, че обслужването на личен кредит от майката на детето М.Ж., е ирелевантно към предмета на спора.  В с. з. ответникът се явява лично и с упълномощен представител, като оспорва иска по основание и размер.

 

Съдът след преценка на представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Видно от представеното Удостоверение за раждане от *** г.  въз основа на акт №*** г.,  детето М.М.Ж. е родено на *** г. и негови родители са ответника М.Ж. и Д.С..

Видно от Решение от 12.10.2009 г. по бр. дело №14/2009 г. на РС Провадия, ответникът е осъден да заплаща 80.00 лв месечна издръжка за детето М.Ж.

Видно от представеното Удостоверение изх.№3-752 от 15.12.2011 г., детето М.Ж. е ученичка в първи клас за учебната 2011/2012 г. при ОУ “Г. С. Раковски” гр. Варна.

По делото е представена подробна медицинска документация /експертно решение на ТЕЛК от 27.09.2011 г., епикризи и медицински изследвания/ относно здравословното състояние на детето М.Ж., от която е видно, че същото има 70 % степен на увреждане, дължащо се на заболяване цьолиакия, както и че е с имплантация на постоянен кардиостимулатор епимиокарден електрод.

Видно от представено Удостоверение за раждане от *** г.  въз основа на акт №*** г. и Уверение изх.№1377 от 05.12.2011 г., ищцата е родител и на пълнолетният и учащ се във висше учебно заведение неин син Д.И.Я.

Видно от Удостоверение изх.№ИП-0295 от 04.06.2012 г., ищцата получава нетно месечно трудово възнаграждение в размер 2280.42 лв при АС гр. Варна.

Видно от представената служебна бележка №444 от 03.02.2012 г., за периода 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г., ищцата е получила възнаграждение в общ размер 2801.30 лв при “Свободен университет” гр. Варна.

Видно от представената служебна бележка по чл.45, ал.1 и ал.2, т.4 ЗДДФЛ, ищцата е получила облагаем доход през 2011 г. в размер 34980.48 лв или 2915.04 лв при АС гр. Варна. 

Видно от представената с отговора на ИМ декларация от ответника М.Ж., същият твърди, че от 26.02.2010 г. е регистриран като безработен в Бюро по труда гр. Бургас, и че не притежава жилищен имот.

Видно от представената справка от Община Царево вх. №3289/04.07.2012 г.ответникът М. Ж. е декларирал два недвижими имота с. Велека, общ. Царево към 02.07.2012 г. – земя 800 кв.м. и сграда със застроена площ 161 кв.м.

Видно от представеното банково удостоверение от “ОББ” АД, ищецът обслужва плащания по ипотечен в размер 12856.26 евро за периода от 01.10.2008 г. до 01.06.2012 г.

 

Ïðè òàêà óñòàíîâåíàòà ôàêòè÷åñêà îáñòàíîâêà, ñúäúò íàïðàâè ñëåäíèòå ïðàâíè èçâîäè:

Акта за присъждане на първоначалната издръжка за детето М.Ж. след прекратяване на брака е постановен повече от две години преди предявяването на настоящия иск, когато детето още не е било в предучилищна възраст, а искането за увеличение на издръжката е отправено след встъпване на детето в училищна възраст. Поради това, както и поради нарастването за този период на цените на основните стоки и услуги, несъмнено е налице както обусловено от възрастовото израстване, завишение на потребностите на детето, така и обусловено от инфлационните процеси намаляване на покупателната стойност на издръжката в настоящия й размер. Категорично сумата 80.00 лв месечно или около 2.70 лв на ден, е крайно недостатъчна дори само за осигуряване средства за прехрана на детето, при което всички други негови потребности за обзавеждане, IT оборудване, îáëåêëî, çàíèìàòåëíè è ó÷åáíè ïîñîáèÿ, ваканционни почивки, развлекателни нужди è äðóãè êîíñóìàòèâíè ðàçõîäè от първостепенна íåîáõîäèìост çà ïðàâèëíîòî ìó îòãëåæäàíå è âúçïèòàíèå, се осигуряват от майката. Наред с това, предвид установените хронични заболявания на детето и свързаните с тях специфичен хранителен и профилактичен режим, потребностите за детето Мила Желева определено са завишени спрямо тези за децата без подобни здравословни проблеми.

Съдържащите се по делото данни относно семейно и материалното полжение на бащата на детето М.Ж. сочат, че същият не е семеен и няма законоустановени задължения за издръжка към други лица освен детето М.Ж. Същият е в работоспособна възраст без установени ограничения в трудоспособността, но няма трудова заетост и установен източник на постоянни доходи. Притежава в съсобственост с ищцата жилищен имот в гр. Варна, както и дворно място и сграда – нежилищен обект в с. Велика, общ. Царево. Видно от изявленията на ищеца, основните му доходи за последната година са от проджаба на собствения му жлищен имот – тристаен апартамент в гр. Бургас. Факта, че ответникът обслужва кредитно задължение с месечна вноска повече от седемкратно над първоначалната стойност на издръжката само сочи, че той действително е в състояние да реализира достатъчен доход, спрямо който издръжката – и в увеличен размер, не би имала съществена тежест. При това, спрямо задължението по кредита, издръжката има първостепенен характер. Действително, видно от представените доказателства, майката получава доход, който позволява да посреща в достатъчна степен нарастналите потребности на детето, но това не може да бъде причина за само символично участие от страна на другия родител. Още повече, че ответникът все пак е работоспособен и в активна възраст, без семейни отговорности и няма други първостепенни законоустановени задължения извън издръжката за своето дете, а и притежава имущество, от което би могъл да реализира доходи. При това, по същество, за покриване на необходимите средства за цялостната издръжка за детето М.Ж., основен принос има неговата майка, която наред с това има отговорността по полагане на непосредствените ежедневни грижи за отглеждането, възпитанието и поддържащото профилактично лечение на своето дете, като осигурява и основните му битови и лични потребности, докато за ответника е налице отговорност само за не особено съществен принос към издръжката.

Съобразно изтъкнатите обстоятелства, ñúäúò îò åäíà ñòðàíà ïðåöåíè нарастналите потребности детето М.Ж. съобразно ученическата му вече възраст и съответстващите й завишени средства за обзавеждане, IT оборудване, облекло, прехрана, учебни помагала и ïîñîáèÿ, ваканционни почивки, развлекателни нужди, транспорт è äðóãè êîíñóìàòèâíè ðàçõîäè, както и факта, че здравословното състояние на детето налага също значителни допълнителни разходи във връзка с особения хранителен режим, поддържащото лечение и съпътстващите заболяването профилактични терапии и процедури. Ïðè òàêà ïðåöåíåíèòå потребности на детето и материалните възможности на всеки от двамата родители, и съобразно крайно ниската покупателна стойност на регламентирания с чл.142, ал.2 СК минимален размер на издръжката на ненавършили пълнолетие деца – 67.50 лв. (една четвърт от минималната работна заплата, възлизаща на 270.00 лв), ñúäúò îïðåäåëè îáùà ìåñå÷íà èçäðúæêà â ðàçìåð 340.00 ëâ, îò êîяòî áàùàòà ñëåäâà äà çàïëàùà 180.00 ëâ (по 6.00 лв на ден, което е недостатъчно дори за ежедневна прехрана), à разликата да се поеме от ìàéêàòà. Този размер на издръжката, съдът намира за съответстващ на материалните възможности на ответника и не следва да затруднява здраво и работоспособно лице, при изпълнение на най-елементарните му и същевременно първостепенни родителски отговорности, особено в хипотеза, при която изцяло â òåæåñò íà ìàéêàòà å ñàìîñòîÿòåëíîòî непосредствено ïîëàãàíå íà ãðèæèте çà îòãëåæäàíåто è âúçïèòàíèåòî, както и за профилактичното лечение íà детето М.Ж., а също и за осигуряването на обикновунните му жилищно-битови и лични потребности.

За разликата над присъдената стойност до претендирания размер, иска следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.6 ГПК следва да се осъди ответника да заплати държавна такса върху увеличената стойност на присъдената издръжка в размер 259.20 лв, както и 10.00 лв такса за изпълнителни листи.

Водим от гореизложеното, съдът :

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯВА размера на присъдената издръжка по бр. дело №14/2009 г. на РС Провадия, от бащата М.К.Ж., ЕГН **********, в полза на детето М.М.Ж., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Д.В.С., ЕГН **********, от 80.00 лв до 180.00 лв (сто и осемдесет лева, 00 ст.), с падеж първо число на месеца, за който се дължи, считано от 09.12.2011 г. до настъпванена законна причина за нейното прекратяване или изменение, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от съответния падеж до окончателното плащане, на основание чл.150, вр. чл.143, ал.1 и ал.2, вр. чл.142 СК.

 

ОТХВЪРЛЯ иска от Д.В.С., ЕГН **********, действаща като майка и законен представител на детето М.М.Ж., ЕГН **********, срещу М.К.Ж., ЕГН **********, за изменение на присъдена издръжка, в частта относно разликата над 180.00 лв до 300.00 лв, на основание чл.150, вр. чл.143, ал.1 и ал.2, вр. чл.142 СК.

 

ОСЪЖДА М.К.Ж., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Девня, сумата 269.20 лв (двеста шестдесет и девет лева, 20 ст.), от която 259.20 такса за иска по чл.150 СК и 10.00 лв такса за изпълнителни листи, на основание чл.78, ал.6 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО, в частта относно присъдената издръжка, подлежи на предварително изпълнение на основание чл.242, ал. 1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна, в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :