РЕШЕНИЕ
Гр.Кърджали, 11.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският
районен съд в публичното заседание на деветнадесети януари през две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
Председател: Невена Калинова
при
секретаря Анелия Янчева разгледа докладваното от съдията гр.д. N 1023 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
В исковата молба ищецът Д.Н. Пеева твърди, че работи при ответника
Основно училище „Иван Вазов“ с.Широко поле, общ.Кърджали, представлявано от
директора Т. Н. К., на основание трудов договор N 618-313/03.09.2015г. на длъжност
„старши учител в начален етап на основното образование I-IV клас”, с код по
НКПД 2359 6008, считано от 03.09.2015г., на пълно работно време 8 часа, с място
на работа в Основно училище „Иван Вазов“ с. Широко поле, общ.Кърджали.Твърди,
че на 01.01.2020г. e сключила с ответника допълнително споразумение, съгласно което
са променени длъжността й на „старши начален учител“ с код по НКПД 2341 5003 и основното
й месечно трудово възнаграждение на 1 120лв. Твърди, че на 03.04.2020г. в нарушение
на чл.118, ал.1, вр. ал.2, предл.2-ро
от КТ директорът на ответника издал заповед, с която едностранно променил длъжността
й, от горепосочената, на „помощник на учителя в IV клас“ с код по НКПД 5312
3001, след което й представил допълнително споразумение N
63/03.04.2020г., с
което едностранно и без нейно съгласие променил размера на основното й месечно трудово
възнаграждение, от горепосоченото, на 750лв., което тя не подписала. По повод на
това допълнително споразумение, тя подала жалба на 08.05.2020 до ДИТ-Кърджали и
след извършена проверка е установено нарушение на чл.118, ал.1 от КТ и чл.128, ал.1
от КТ, като наместо договореното трудово възнаграждение във ведомостта й било начислено
друго трудово възнаграждение в по-нисък размер, за което били дадени задължителни
предписания на ответника да не променя едностранно съдържанието на трудовото правоотношение
и да изплати пълния размер на трудовото възнаграждение на ищеца съгласно постигнатото
такова от 01.01.2020г. Вместо да изпълни дадените предписания,
работодателят отново едностранно изменил трудовото правоотношение с допълнително
споразумение N 64 от 08.06.2020г., с което основното трудово й
възнаграждение било намалено на 770 лв. и което ищецът отново не подписала, в т.ч.
пред свидетели на отказа. Ищецът твърди, че считано от 01.04.2020г. до месец септември
включ., във ведомостите за заплати на ответника, на
ищеца е начислявано основно и допълнително трудово възнаграждение в нарушение на
чл.128 т.2 от КТ на основание допълнителното споразумение от 03.04.2020г. и въпреки
добросъвестно отработеното такова от ищеца, в съответствие с допълнителното й споразумение
от 01.01.2020, същата не получила за всеки от месеците
април, май, юни, юли, август и септември по 467.64 лв., като за месец август не й било изплатено и дължимо възнаграждение
за прослужено време и професионален опит от 235 лв., при което за периода не получила
общо дължимо й от ответника трудово възнаграждение в размер на 3 004.84 лв. и конкретно
от 01.04.2020г. до 30.09.2020г. включ., поради което и
искането е ответникът да се осъди да й заплати тази сума, както и разноските по
делото.В съдебно заседание ищецът лично и с адвокат пълномощник поддържа иска
до установения от експертизата размер от 2 427.55 лв. и моли за
уважаването му.
Ответникът Основно
училище „Иван Вазов“ с.Широко поле, общ.Кърджали, представлявано от директора Т.
Н. К., чрез упълномощен адвокат, с отговора на исковата молба оспорва иска, позовавайки
се на посочените в исковата молба допълнителни споразумения, с които се изменя длъжността
на ищеца и съответно трудовото й възнаграждение, поради това, че е налице причина
едностранно да бъде променена длъжността на ищеца и да й бъде намалено трудовото
й възнаграждение, защото подалите заявление за първи клас лица са две и не са постъпили
във водения първи клас за учебната
2019-2020г., т.е. същият бил нулев и не се полагала норма за задължителна преподавателска
дейност, отпаднала нуждата за щатна бройка за начален учител, а именно за изпълняваната
от ищеца длъжност.Предвид оскъдния бюджет и за да не изгуби работата си, ищецът
била преназначена на друга длъжност с по-ниско възнаграждение. Именно поради това
и директорът едностранно променил работната заплата на ищеца за периода
01.04.2020г. до 15.09.2020г., видно от поименно щатно разписание на персонала за
училището за този период и не е извършена злоупотреба с право от негова страна,
нито дискриминация по отношение на ищеца, с оглед на което счита предявеният иск
за неоснователен и недоказан и претендира за отхвърлянето му, както и за разноски
по делото. В съдебно заседание ответникът чрез директора и чрез упълномощения
адвокат претендира за отхвърляне на иска.
Районният съд като обсъди доказателствата по делото и
доводите на страните, приема следното:
Предявеният
осъдителен иск
е по чл.128 т.2, вр. чл.124
и сл. от КТ и спорът между
страните е относно дължимия за процесните месеци
размер на трудово възнаграждение на ищеца, обусловен от това дали ответникът
като работодател има право едностранно да променя трудовото възнаграждение на
ищеца като го намаля.
Ищецът работи при ответника по трудов договор N
618-313/03.09.2015г. на длъжност „старши учител в начален етап на основаното образование
I-IV клас”, с код по НКПД 2359 6008, считано от 03.09.2015г., на пълно работно време
8 часа, с място на работа в Основно училище „Иван Вазов“ с. Широко поле, общ.Кърджали.Последно,
трудовият договор е двустранно изменен с допълнително споразумение N
53/01.01.2020г., с което са променени
длъжността на ищеца и основното й трудово възнаграждение, а именно за
изпълнение на длъжността „старши начален учител“ с код по НКПД 2341 5003 и за
увеличен размер на основното месечно трудово възнаграждение на 1 120 лв.,
считано от 01.01.2020г., с допълнително трудови
възнаграждения за трудов стаж и професионален опит от 235.20 лв. и ПКС от 35
лв. към същата дата. На 03.04.2020г. директорът на ответника издал заповед, с която
едностранно променил длъжността на ищеца, от горепосочената, на „помощник на учителя
в IV клас“ и изготвил допълнително споразумение
N 63/03.04.2020г. за посочената промяна
на длъжността и за промяна на размера на основното месечно трудово възнаграждение
на ищеца на 750лв., което ищецът не е подписала.На 08.05.2020 ищецът подала
сигнал N 20042266 в ДИТ-Кърджали, която след извършена проверка
я уведомила, че е извършена проверка на ответника, при която е установено, че
директорът на ответника едностранно променил длъжността й -нарушение на чл.118,
ал.1, вр. ал.2 от КТ, както и едностранно е променил
основното й месечно възнаграждение, уговорено на 1 120 лв., считано от 01.01.2020г. - нарушение на чл.118, ал.1, вр.
ал.2, предл.2-то от КТ и на чл.128 т.1 от КТ, като
във ведомостта за м.април 2020г. ответникът е начислил по-нисък от дължимия й
размер на трудово възнаграждение, поради което на ответника са дадени задължителни
предписания да не променя едностранно съдържанието на трудовото правоотношение,
в срок до 25.06.2020г. да начисли и в срок до 30.06.2020г. да изплати пълния размер
на трудовото възнаграждение на ищеца съгласно уговореното по допълнително
споразумение N 53/01.01.2020г.
На 08.06.2020г. директорът на ответника изготвил допълнително
споразумение N 64 от 08.06.2020г., с което
променил отново основното трудово възнаграждение
на ищеца на 770лв., издавайки и заповед за „повишаването“ му, което споразумение
ищецът отказала да подпише в присъствие на двама свидетели.
Представени са поименни щатни разписания на персонала на
ответника, за установяване на твърденията му за настъпила промяна на длъжността
на ищеца, които не установяват постигнато съгласие за промяна на длъжността, нито други
релевантни факти от предмета на делото и предмета на доказване, очертан от
изложените от страните в исковата молба и в отговора на исковата молба
твърдения.
От заключението на ССчЕ се
установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за процесните
месеци съгласно допълнителното споразумение от 01.01.2020г.
е както следва: за м.април 2020г. е 1 419.32 лв., от което е начислено и
платено по ведомост 971.77 лв., с дължимо за доплащане 447.55 лв.; за м.май
2020г. е 1 419.32 лв., от което е начислено и платено по ведомост 927 лв., с дължимо
за доплащане 492.32 лв.; за м.юни 2020г. е 1
419.32 лв., от което е начислено и платено по ведомост 951.72 лв., с дължимо за
доплащане 467.60 лв.; за м.юли 2020г. е 1 357.99 лв.,
от което е начислено и платено по ведомост 932.57 лв., с дължимо за доплащане
425.42 лв.; за м.август 2020г. е 1 168.04 лв., от което е начислено и
платено по ведомост 803.04 лв., с дължимо за доплащане 365 лв.; и за м.септември
2020г. е 1 419.32 лв., от което е начислено и платено по ведомост 1 189.66 лв.,
с дължимо за доплащане 229.66 лв.; или общо брутното трудово възнаграждение за процесните месец, включващо и допълнително трудово
възнаграждение на ищеца за трудов стаж и професионален опит, в т.ч. и за
м.август 2020г., е 8 203.31 лв., от което по ведомост е начислено и
заплатено 5 775.76 лв., с дължимо за доплащане 2 427.55 лв. По
идентичен начин вещото лице е дало заключение и за размера на нетното трудово
възнаграждение.
Заключението, при изслушването му в съдебно заседание, не
е оспорено от страните, и се възприема от съда като компетентно, пълно и
обосновано.
В чл. 118 от КТ е въведена забрана за едностранно изменение
на трудовото правоотношение от страна на работника или работодателя с единствено
изключение - едностранно увеличение на трудовото възнаграждение на работника от
страна на работодателя. В съответствие с чл. 9 ЗЗД, всяко друго изменение на уговорките
в трудовия договор, в т.ч. мястото на работа, длъжност, времетраене на договора,
размер на отпуска, трудово възнаграждение и начин и периодичност на плащането му,
продължителност на работното време и пр. може да бъде изменено по взаимно, изразено
писмено съгласие на страните по трудовото правоотношение. С допълнително споразумение,
по взаимно съгласие страните могат да уговорят и намаление на размера на трудовото
възнаграждение, доколкото минималният му размер не е определен с нормативен акт.
Освен в предвидените в закона изключения, изменението на трудов договор може да
бъде осъществено само изрично чрез съвпадащи
волеизявления на страните за конкретната
клауза. Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 КТ установява забрана за едностранна промяна
в съдържанието на трудовото правоотношение, от която и да е от страните по трудовия
договор. По императивен начин законът регламентира стабилност на трудовото
правоотношение, гарантира сигурност на страните при осъществяването на трудовите
им права и задължения, гарантира спазването на принципа на закрила на труда, формулиран
в чл. 1, ал. 3 КТ. Едностранната неизменяемост на съдържанието на трудовото правоотношение
означава недопустимост да се променя уговореното между страните съдържание на трудовото правоотношение
по отношение на характера на работата, мястото на работа, срока на трудовия договор,
трудовото възнаграждение или други условия, уговорени в трудовия договор. Или изменението
на трудовото правоотношение, включително на характера на работата и на размера
на трудовото възнаграждение в по-нисък от първоначално уговорения, може да се извърши
само по взаимно съгласие между страните по него.
Именно такова съгласие между
страните не е постигнато след подписаното на 01.01.2020г.
допълнително споразумение, с което основното трудово възнаграждение на ищеца е
увеличено на 1 120 лв., и това възнаграждение е базата, на която се
определя дължимото й брутно трудово възнаграждения, както и платимото й от
ответника нетно трудово възнаграждения за процесните
месеци, защото изготвените от ответника чрез директора допълнителни споразумения
от 03.04.2020г. и от 08.06.2020г. не са породили правно действие, тъй като
съгласие за определения с тях по-нисък размер на основното трудово
възнаграждение с ищеца не е постигнато.Поради това искът за дължимо от ответника
на ищеца брутно трудово възнаграждение за всеки от процесните
месеци, произхождащи от един правопораждащ юридически
факт-трудовия договор между страните с N 618-313/03.09.2015г., изменен последно по взаимно съгласие с допълнителното
споразумение N 53, подписано на
21.01.2020г., с действие от 01.01.2020г., е основателен
и доказан до установения от експертизата дължим размер за всяко месечно трудово
възнаграждение за месеците април, юни, юли, август и септември 2020г., който
размер е по-нисък от претендирания от ищеца, като за
м.май 2020 г. претендираното трудово възнаграждение е
в размер по-нисък от установения от експертизата, и за този месец искът е
основателен и доказан в пълен размер.За разликата над уважените размери на иска
за трудово възнаграждение за месеците април, юни, юли, август и септември 2020г.,
и до пълния им претендиран размер, искът подлежи на
отхвърляне като недоказан.
Съдът дължи да присъди брутното трудово възнаграждение,
в случай, че се установи, че същото не е изплатено, с оглед принципа, че при изплащане
на възнаграждението, работодателят прави
предвидените нормативно удръжки, в който смисъл е практиката на ВКС, че съдът присъжда
дължимото брутно възнаграждение и едва при заплащането му се правят дължимите удръжки
за ДОД, ДОО и др./в този смисъл Определение N 11/15.01.2009г. на ВКС по гр.д. N
510/2008г., I г.о., ГК/.
Ответникът следва да се осъди да
заплати на ищеца неизплатения размер на брутните трудови възнаграждения както
следва: 447.55 лв. за м.април 2020г., 467.64
лв. за м.май 2020г., 467.60 лв. за м.юни 2020г., 425.42 лв. за м.юли 2020г.,
365 лв. за м.август 2020 г. и 229.66 лв. за м.септември 2020г., общо 2 402.87 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба на
14.10.2020г., до окончателното й изплащане, и исковете се отхвърлят за
разликата над сумата 2 402.87 лв. до пълния им общ размер от 3 004.84
лв., от която както следва: за разликата над 447.55 лв. до пълния размер от
467.64 лв. за м.април 2020г., за разликата над 467.60 лв. до пълния размер от
467.64 лв. за м.юни 2020г., за разликата над 425.42 лв. до пълния размер от
467.64 лв. за м.юли 2020г., за разликата над 365 лв. до пълния размер от 702.64
лв. /467.64 лв. + 235 лв. доп. възнаграждение за прослужено време и
професионален опит/ за м.август 2020 г. и за разликата над 229.66 лв. до пълния
размер от 467.64 лв. за м.септември 2020г.,
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ищецът има право на разноски съразмерно
с уважената част от иска, при което в тежест на ответника се възложи
сумата 479.80 лв. от заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 600 лв.Ответникът
има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, но по делото не
са представени доказателства за реално плащане по банков път на уговореното адвокатско
възнаграждение и съответно такова в полза на ответника не се следва.
Съгласно чл.78, ал.6 от ГПК в тежест на ответника следва
да се възложат държавната такса по делото съразмерно на уважената част от
предявения иск, но не по-малко от 50 лв. /чл.1 от ТДТГПК/, при което ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Кърджали сумата 96.11 лв. по
иска за неплатени възнаграждения, както и съразмерно с уважената част от иска бъде
осъден да заплати по сметка на РС-Кърджали заплатеното от бюджетните средства
на съда възнаграждение на вещо лице в размер на 143.94 лв.
Мотивиран от горното, Районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Основно училище “Иван Вазов“ с.Широко поле, общ.Кърджали,
обл.Кърджали, код по Булстат: *********, да заплати
на Д.Н. Н. с ЕГН **********, гр.Кърджали, ***, общ.Кърджали,
обл.Кърджали, сумата 2 402.87 лв., ведно със законната
лихва от предявяване на иска на 14.10.2020г. до окончателното й изплащане, произтичаща
от частично неизпълнение на допълнително споразумение N 53/01.01.2020г./подписано
на 21.01.2020г./ към трудов договор N 618-313/03.09.2015г., от която:
1. 447.55
лв., представляваща частично неплатено брутно трудово възнаграждение за м.април
2020г.,
2. 467.64 лв., представляваща частично неплатено брутно трудово
възнаграждение за м.май 2020г.,
3. 467.60 лв., представляваща неплатено брутно трудово
възнаграждение за м.юни 2020г.,
4. 425.42
лв., представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за м.юли 2020г.,
5. 365 лв., представляваща
неплатено брутно трудово възнаграждение за м.август 2020г., и
6. 229.66
лв., представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за м.септември 2020г.,
като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата 2 402.87 лв., до пълния му предявен
размер от 3 004.84 лв., от която :
1. за разликата
над 447.55 лв., представляваща частично неплатено брутно трудово възнаграждение
за м.април 2020г., до пълния му претендиран размер от
467.64 лв.
3. за
разликата над 467.60 лв., представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение
за м.юни 2020г., до пълния му претендиран размер от
467.64 лв.,
4. за
разликата над 425.42 лв., представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение
за м.юли 2020г., до пълния му претендиран размер от
467.64 лв.,
5. за
разликата над 365 лв., представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за
м.август 2020г., до пълния му претендиран размер от
702.64 лв., и
6. за
разликата над 229.66 лв., представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение
за м.септември 2020г., до пълния му претендиран
размер от 467.64 лв.
ОСЪЖДА Основно училище “Иван
Вазов“ с.Широко поле, общ.Кърджали, обл.Кърджали, код
по Булстат: *********, да заплати на Д.Н. Н. с ЕГН **********,
гр.Кърджали, ***, общ.Кърджали, обл.Кърджали, сумата 479.80
лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Основно училище “Иван
Вазов“ с.Широко поле, общ.Кърджали, обл.Кърджали, код
по Булстат: *********, да заплати по
сметка на РС-Кърджали сумата 240.05 лв.,
представляваща разноски по делото, от която 96.11 лв. за държавна такса по
делото и 143.94 лв. за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд-Кърджали, в 2-седмичен срок от
връчването му.
Съдия: