Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 26.01.2022
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Антоанета Ивчева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 10992 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 9.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 27105/ 2018
г.
на Софийски районен съд, І ГО, 46 състав, по предявени от „Т.С.“ ЕАД- *** установителни искове по чл.422 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, чл.139 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
е признато за установено, че В.К.В. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК*********/ сумата 1 653.21 лв., представляваща цена на доставена през
периода м. май 2013 г.- м. април 2015 г. в имот с аб.№
123528 /ап.№ 24, находящ се в гр. София, жк „*********топлинна енергия; сумата 387.28 лв.- мораторна лихва за периода от 15.09.2014 г. до 26.06.2017 г.; сумата 17.85 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение по фактури от 30.06.2014 г. и 31.05.2015 г., и сумата 4.24 лв.- мораторна лихва върху
таксата за дялово разпределение, дължима за периода 15.09.2014 г.- 26.06.2017
г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 10.07.2017 г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 21.10.2017 г. по
ч.гр.д.№ 46544/ 2017 г. на СРС, 46 състав, като исковете са отхвърлени като
неоснователни: относно главницата за дялово разпределение- за разликата над сумата
17.85 лв. до пълния предявен размер от 24.99 лв. /задължение по фактура от
30.06.2013 г./, и относно мораторната лихва върху
вземането за дялово разпределение- за разликата над сумата 4.24 лв. до пълния
предявен размер от 7.08 лв. Със същото решение са отхвърлени изцяло като
неоснователни предявените от „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК*********/ срещу К.К.В. /ЕГН **********/ установителни
искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, чл.139 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за признаване дължимостта на следните суми: 1 653.21 лв.- цена на доставена през периода м. май
2013 г.- м. април 2015 г. в имот с аб.№ 123528 /ап.№
24, находящ се в гр. София, жк
„*********топлинна енергия; 387.28 лв.- мораторна
лихва за периода 15.09.2014 г.- 26.06.2017 г.; 24.99 лв.- цена на услугата дялово разпределение за
периода м. юни 2013 г.- м. май 2015 г.; и 7.08 лв.- мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение,
дължима за
периода 15.09.2014 г.- 26.06.2017 г., както и на законната лихва върху
главниците от подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 10.07.2017 г. до
окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 21.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 46544/ 2017 г. на
СРС, 46 състав. На основание чл.78, ал.1 ГПК „вр.
чл.104, ал.2 ЗЗД (по компенсация)“ ответникът В.В. е
осъден да заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД
сумата 89.08 лв.- разноски по делото,
както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 66.13 лв.- разноски за заповедното
производство /ч.гр.д.№
46544/ 2017 г. на СРС/. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Т.С.” ЕАД е осъден да заплати на ответницата К.В.
сумата 400 лв.- разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от В.К.В. /ответник по делото/,
в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени предявените срещу
него искове, и в частта относно разноските, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с
присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД- ***
/ищец по делото/ оспорва подадената от ответника В. въззивна
жалба и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна,
като претендира разноски за въззивното производство.
Третото
лице- помагач „Т.С.“ ЕООД- *** не изразява становище по повод подадената от
ответника въззивна жалба.
Предявени
са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски
градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият въззивен съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
По същество решението- в обжалваната от
ответника В. част, е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено.
Основателността на
предявените по делото искове е предпоставена от
установяване пасивната материално- правна легитимация на ответника да отговаря
по същите. Ищецът
основава претенциите си към ответника на твърдението, че е клиент на топлинна
енергия за битови нужди в процесния топлоснабден имот, в която връзка представя изходяща от В.К.В.
молба- декларация от 28.01.2003 г. за откриването на клиентска партида на
абонат на топлинна енергия за процесния имот с аб.№ 123528 с административен адрес: гр. София, жк
„*********.
Основният
спорен по делото въпрос, предвид релевираните и във въззивната жалба доводи, е дали през процесния
период между страните е съществувало валидно договорно
правоотношение за продажба на
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 10992/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
топлинна енергия. Действащата през периода
нормативна уредба предвижда две алтернативни основания, при които такова
договорно отношение възниква- писмен договор по чл.149 ЗЕ или наличие на право
на собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сграда- етажна собственост- чл.153, ал.1 ЗЕ.
Нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ легитимира като потребител на топлинна енергия по
силата на закона собственика на топлоснабдения имот,
освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай
потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на
общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57
ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта.
Тези
хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до
определен топлоснабден имот няма сключен писмен
договор /чл.149 ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на облигационните
правоотношения. Сключването на писмен
договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9 ЗЗД/ е приложимо и в
областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ изрично
предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени
договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и
клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост. При наличието на такъв
договор, сключен относно доставката на
топлинна енергия в процесния имот, е без значение
дали освен страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент,
потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота.
В
случая от страна на ответника В.В. е заявено
оспорване на исковете, включая качеството му на
потребител на топлинна енергия в процесния имот /писмен
отговор на исковата молба по чл.131 ГПК/, като дължимото от ищеца съобразно
чл.154, ал.1 ГПК пълно главно доказване на обосноваващите спорното материално
право факти и обстоятелства е проведено по делото, а оспорването на ответника е
недоказано.
Установява
се въз основа на събраните в процеса доказателства, че на 28.01.2003 г. ответникът
В.К.В. е подал молба- декларация за откриването на клиентска партида за абонат
на топлинна енергия, която е приета от топлопреносното
предприятие /л.27 от делото на СРС/. Като предходен абонат на топлинна енергия
за имота в молбата- декларация е посочена Д.П.Г./поч.
7.05.1992 г./- наследодателка /майка/ на ответника В.
и на участвалата в първоинстанционното производство
ответница К.В., по отношение на която исковете са отхвърлени. Вследствие така
възникналото договорно правоотношение /отправеното предложение е прието от
топло-преносното предприятие/ на името на ответника за имот с аб.№ 123528 са съставени и съответни отчетни документи-
индивидуални справки за потребена в имота топлинна
енергия /дялови разпределения/. Цитираната молба- декларация е представена още
с исковата молба и е приета като писмено доказателство по делото, без за е
оспорена от ответника /оспорване на автентичността й не е заявено от същия/,
като няма данни възникналото въз основа на нея облигационно правоотношение да е
било прекратено преди или през процесния период.
При така установената
фактическа и правна обстановка се налага приемането на извод, че между ищеца- топлопреносно предприятие и ответника е бил сключен
индивидуален договор за доставка на топлинна енергия, поради което и последният-
като страна по това договорно правоотношение е материално- правно легитимиран
да отговаря за възникналите във връзка с потреблението на топлинна енергия в
имота задължения. Същият има качеството потребител на топлинна енергия за
битови нужди в процесния имот по смисъла на чл.149,
ал.1, т.6 ЗЕ, предпоставящо ангажиране на договорната
му отговорност за заплащане стойността на доставената в него през исковия
период топлинна енергия.
В този смисъл е и
даденото с
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк.
дело № 2/ 2017 г. на ВКС, ОСГК, тълкувателно разрешение, според което в случай,
че е проведено доказване на постигнато между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласие
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от
договора, този правен
субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. В хипотезата на
сключен между такова трето лице- ползвател и топло-преносното предприятие договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за имота при публично
известните общи условия на последното третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди /"битов
клиент" по смисъла на § 1, т.2а от ДР на ЗЕ/ и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия, подлежащ на доказване по общия ред на ГПК, дължи
цената й на топло-преносното предприятие.
Доводи
относно обема и цената на доставената в имота топлинна енергия във въззивната жалба на ответника не са наведени, като не се
поддържа от същия и направеното в първоинстанционното
производство възражение за изтекла погасителна давност, поради което и въззивният съд не дължи излагането на самостоятелни мотиви
в тази насока.
При тези съображения с подадената от ответника
В.В. въззивна жалба не може
да се постигне като резултат както пълна, така и частична отмяна на
постановеното от СРС решение в обжалваната част на посочените по- горе
основания, поради което и същото- като валидно и допустимо, а по същество-
правилно в обжалваната част, следва да бъде потвърдено.
Независимо
от отхвърлянето на подадената от ответника въззивна
жалба, разноски за въззивното производство на въззиваемата страна не следва да бъдат присъдени, тъй като
от дружеството не е подаден отговор на въззивната
жалба, нито е осъществено процесуално представителство в проведеното във въззивното производство открито съдебно заседание.
Подадената на 25.11.2021 г. писмена молба не може да обоснове ангажиране
отговорността на въззивника за сторени във въззивното производство разноски.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 10992/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 9.03.2020
г., постановено по гр. дело № 27105/ 2018
г.
на Софийски районен съд, І ГО, 46 състав, в
обжалваната част, в която по предявени от „Т.С.“ ЕАД- *** установителни искове по чл.422 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че В.К.В. /ЕГН **********/
дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК*********/ сумата 1 653.21 лв.- главница, представляваща цена
на доставена през периода м. май 2013 г.- м. април 2015 г. в имот с аб.№ 123528 /ап.№ 24, находящ се
в гр. София, жк „*********топлинна енергия, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК- 10.07.2017
г., до окончателното й изплащане; сумата 387.28 лв.- мораторна
лихва за периода 15.09.2014 г.- 26.06.2017 г.;
сумата 17.85 лв.- цена на услугата
дялово разпределение по фактури от 30.06.2014 г. и 31.05.2015 г., ведно със
законната лихва от 10.07.2017 г. до окончателното й изплащане; и сумата 4.24 лв.- мораторна лихва върху
таксата за дялово разпределение, дължима за периода 15.09.2014 г.- 26.06.2017
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК на 21.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 46544/ 2017 г. на СРС, 46 състав, а
също и в частта, в която В.К.В. е
осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 ГПК общо сумата 155.21
лв.- разноски за исковото и заповедното
производства.
Решението
по гр.д.№ 27105/ 2018 г. на СРС, І ГО, 46
състав, е влязло в сила като
необжалвано от страните в останалата му част.
Решението
е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД- ***- като трето лице- помагач на
ищеца в
производството по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.