РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Бургас, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20222120107280 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по повод искова молба от Водоснабдяване
и канализация” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град Бургас, кв. Победа, ул.„Ген. Владимир Вазов” №3, сграда „Метални
панели и конструкции”, ет.4, представлявано от Ганчо Йовчев Тенев,
пълномощник: Д. Б. З. –юрисконсулт, за приемане за установено по
отношение на ответника Н. К. Т. от град Бургас, че ответника дължи на ищеца
сумата 430, 94 лева, представляваща главница за потребени услуги –
доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период от 27.01.2020
година до 25.07.2022 година, сумата 110,02 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено за периода от 26.02.2020 година до
01.09.2022 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за
присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Твърди се в исковата молба, че ответницата Н. К. Т. е клиент на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД по силата на валидно възникнало и
съществуващо правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги.
Ответникът притежава качеството потребител в отношенията с дружеството
от момента на придобиване на правото на собственост по отношение на
апартамент, находящ се на адрес: град Бургас, .... ..., и със заведена партида в
1
базата данни с абонатен № ... съгласно Наредба №4 от 14.09.2004 година за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи за водоснабден обект,
находящ се на адрес: град Бургас, .... ..., и със заведена партида в базата данни
с абонатен № ..... Доставките са отчитани по електронен път, като са взети
предвид количествата консумирана вода, изчислена по реда на чл.39, ал.5 от
Наредбата. Като абонат ответникът следвало да заплаща потребените услуги
в 30- дневен срок от датата на издаване на фактурата, съгласно чл.33, ал.2 от
Общите условия на дружеството.
В исковата молба са посочени фактурите, с които са начислени
задълженията за главница, издадени в периода от 20.01.2020 година до
25.07.2022 година. Върху тези суми ответникът дължи и обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху стойността по
издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на
исковата претенция, както и лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното й плащане, която е в общ размер на 110, 02 лева. Съгласно
изложеното в исковата молба лихвата за забава, начислена за периода от
26.02.2020 година до 01.09.2022 година, с изключение на периода от
13.03.2020 година до 13.05.2020 година.
При тези фактически твърдения ищецът моли съда да постанови
решение, с което да уважи предявените искове. Приложени са доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
назначения на ответницата особен представител, с който предявените
претенции се намират за допустими и основателни. Отправя се искане на
основание чл.29, ал.5 от ГПК да бъде одобрено признание на иска, като
непротиворечащ на закона и добрите нрави. Посочва, че представените
доказателства категорично удостоверяват наличието на предявено вземане от
страна на ищеца. В писмения отговор са изложени подробни фактически
твърдения.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представена справка – извлечение за отчетени с мобилно
устройство с адрес на водомера гр. Бургас, .... с титуляр на партида Н. К. Т.,
клиентски номер .... за водомер ..., както и справка – извлечение за отчетени с
мобилно устройство с адрес на водомера гр. Бургас, .... с титуляр на партида
Н. К. Т., клиентски номер .... за водомер ..., като и двете справки са за периода
27.11.2019 г. – 27.06.2022 г.
Представена е и справка – извлечение за централен водомер 765/130,
отчетени с мобилно устройство, с адрес на водомера гр. Бургас, ....
потребителски номер ... за периода 27.11.2019 г. – 28.09.2022 г.
По делото са представени фактура с №***г. за сумата от 7, 01 лв.,
фактура с №********** от 25.02.2020 г. за сумата от 21, 42 лв., фактура с
№********** от 25.03.2020 г. за сумата от 10, 82 лв., фактура с
2
№********** от 27.04.2020 г. за сумата от 10, 45 лв., фактура с №**********
от 26.05.2020 г. за сумата от 7, 37 лв., фактура с №********** от 25.06.2020 г.
за сумата от 20, 59 лв., фактура с №********** от 27.07.2020 г. за сумата от
10, 51 лв., фактура с №********** от 25.08.2020 г. за сумата от 10, 82 лв.,
фактура с №********** от 25.09.2020 г. за сумата от 23, 32 лв., фактура с
№********** от 26.10.2020 г. за сумата от 14, 74 лв., фактура с №**********
от 25.11.2020 г. за сумата от 13, 39 лв., фактура с №********** от 22.12.2020
г. за сумата от 13, 39 лв., фактура с №********** от 25.01.2021 г. за сумата от
10, 30 лв., фактура с №********** от 25.02.2021 г. за сумата от 9, 98 лв.,
фактура с №********** от 25.03.2021 г. за сумата от 5, 81 лв., фактура с
№********** от 26.04.2021 г. за сумата от 9, 98 лв., фактура с №**********
от 22.12.2021 г. за сумата от 118, 73 лв., фактура с №********** от 25.01.2022
г. за сумата от 8, 75 лв., фактура с №********** от 25.02.2022 г. за сумата от
9, 43 лв., фактура с №********** от 25.05.2022 г. за сумата от 72, 82 лв.,
фактура с №********** от 24.06.2022 г. за сумата от 8, 58 лв., фактура с
№********** от 25.07.2022 г. за сумата от 12, 74 лв.
За процесните периоди за представени към исковата молба копия от
Решение на КЕВР № Ц-20/28.12.2018г., Решение на КЕВР № Ц-
37/23.12.2019г., Решение на КЕВР № Ц46/30.12.2020г. за одобряване на
цените за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги.
По делото е представена данъчна декларация за притежаваните
недвижими имоти, подадена на 16.02.1998 г., в която за самостоятелния
обект, за който се твърди, че е водоснабден, е деклариран като собственост на
М** Х** Т.. Представена е и декларация по чл.14 от ЗМДТ от 22.12.2003 г.,
от която се установява същото, както и справка за подадени декларации по
чл.14 от ЗМДТ за посочения имот, видно от който на 31.12.2014 г. е
декларирана промяна на обстоятелствата, като собственик е посочена
ответницата Н. К. Т.. Същото се установява и от представено удостоверение
за облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ, видно от което в
Община Бургас като единствен собственик на имота, за който са издавани и
фактурите за потребено количество вода, е записана ответницата Н. К. Т..
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна,
основанието и размера на вземането си. В конкретния случай той трябва да
установи, че за процесния период до процесния адрес, на който се намира
собствен на ответника имот, е извършено водоподаване във фактурираните
количества, както и че е спазена процедурата, регламентирана в чл.39, ал.1 от
Наредба №4/2009 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /по
отношение на количествата начислена вода „от разпределение“/. Ищецът
следва да докаже изискуемостта и размера на претенцията си. При
установяване на горните обстоятелства в тежест на ответниците е да докаже
3
погасяване на дълга, както и другите си правоизключващи и
правопрекратяващи възражения.
По делото е безспорно, че ищцовото дружество е „ВиК оператор“ по
смисъла на чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи, потребители на ВиК услуги са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдявани имоти. Така и според § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 2, ал. 1, т. 1 от ОУ на
ищцовото дружество, потребители на ВиК услуги са юридически или
физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. С така посочените разпоредби са нормативно
определени лицата, с които се счита сключен неформалният договор за
доставка на ВиК услуги, който има съдържанието, определено в чл. 8 от
цитираната Наредба и установено в утвърдените от ДКЕВР общи условия на
доставчика на ВиК услуги. Според разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба №
4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С
общите условия за получаване на услугата В и К, наричани за краткост „общи
условия“, се определят правата и задълженията на оператора и на
потребителите. В случая общите условия на ВиК оператора са били надлежно
разгласени – в два вестника, съобразно предвиденото в нормативната уредба
и следователно имат действие за всички абонати на дружеството.
Цитираните по - горе разпоредби разкриват кои лица могат да имат
качеството на „потребител“ на водоснабдителни услуги. В Решение № 152 от
6.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4379/2018 г., III г. о., ГК също е посочено, че
потребители на услугите на ВиК са лицата, посочени в пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „а“
от Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и чл.
3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи/ наредбата/, а именно: 1. собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение. В този смисъл е и трайната практика на
съдилищата, включително на Окръжен съд – Бургас.
4
Видно е, че нормативната уредба, както и съдебната практика,
еднозначно приемат, че за да може едно лице да има качеството на
„потребител“, последното следва да бъде собственик на водоснабдения имот,
или да има учредено вещно право – на ползване или на строеж. Именно
предвид изложеното, се налага изводът, че за да възникне специфичното
облигационно отношение по повод на предоствяне на водоснабдителни
услуги между „Водоснабдяване и канализация” ЕАД и Община Бургас,
последната следва да е собственик или да има съответно вещно право на
ползване върху водоснабдената в имот с идентификатор 07079.828.76 сграда.
В настоящия случай по делото е установено съществуването на валидно
облигационно правоотношение между страните с предмет доставка на ВиК
услуги за процесния период. Качеството на ответницата Н. К. Т. на
потребител на ВиК услуги по смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР на ЗРВИКУ и чл. 3,
ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, за процесния обект на потребление, находящ се в гр. Бургас и за
процесния отчетен период, се установява от приетите като писмено
доказателство по делото декларация по чл.14 от ЗМДТ от 22.12.2003 г., от
която се установява същото, както и справка за подадени декларации по чл.14
от ЗМДТ за посочения имот, както и издадено удостоверение за облагаеми
имущества и декларирани данни по ЗМДТ, издадено от Община Бургас.
Действително, декларацията по чл. 14 ЗМДТ няма правопораждащо действие
за придобиването на собствеността, но същата представлява частен
свидетелстващ документ, който съдържа изявление на декларатора за
определени факти, в т. ч. и такива, свързани с притежаване правото на
собственост върху недвижим имот (Определение № 220/01.03.2017 г. по гр. д.
№ 4084/2017 г. на ВКС, IV г. о.). В този ред на мисли, не съществува пречка
декларацията да бъде ценена и кредитирана от съда, наред с останалите,
приети по делото писмени доказателства.
По отношение на изпълнението на задължението за доставяне на вода до
процесния обект, собственост на ответницата, по делото не е ангажирана
експертиза, но съдът намира, че посоченото се явява и ненужно с оглед
липсата на оспорване на факта на изпълнение по делото. Не се навеждат
каквито и да е доводи или възражения досежно това обстоятелство, като
липсват каквито и да е доказателства, от които да се установи противното. По
отношение на начисляваното количество вода следва да се посочи, че
очевидно за процесния апартамент е въведено т. нар. електронно отчитане,
при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно
отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, според който текст
отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета,
заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери
и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на
5
отчитане по електронен път. Отразеното в справката и фактурите следва да се
кредитира от съда. Поради тази причина количествата фактурирана вода са
реално потребени. Следва да се отбележи, че това се отнася единствено до
част от количеството начислена вода, а не и за останалите от разпределение.
По отношение на това дали начисляването по партидата на ответницата
вода от разпределение е правилно извършено и в съответствие с изискванията
на регулиращия отношенията между страните подзаконов нормативен акт –
чл. 30 и следващите от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, съдът намира следното.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., за сгради етажна
собственост, какъвто е настоящият случай, изразходваното количество вода
се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер
на водопроводното отклонение за определен период от време. Отчитането на
водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а след
това се отчитат индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се
извършва в присъствието на представител на потребителите. Датата и часът
на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери се обявяват с
писмено съобщение, поставено на подходящо място в сградата, в срок не по-
кратък от три работни дни преди деня на отчитането. Ал. 3 на същия член
предвижда, че отчетеното по ал. 2 количество вода се разпределя между
отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на
всички индивидуални водомери след общия водомер при условията и по реда
на Наредбата.
Съгласно чл. 32, ал. 5 от Наредбата, при разлика в отчетеното
количество вода по ал. 2 и в сбора на отчетите по индивидуалните водомери
по ал. 3, по-голяма от 20 на сто, в 7-дневен срок операторът уведомява
упълномощения представител на етажната собственост, като при подаване на
молба от упълномощения представител на етажната собственост в 10-дневен
срок от уведомяването за установяване на причините операторът определя
комисия, в която се включват молителят и представители на оператора. В ал.
6 е предвидено, че в 14-дневен срок комисията съставя протокол, в който
отразява установените причини и предложенията за тяхното отстраняване.
Когато установените причини се дължат на неизправност в сградната
инсталация, те се отстраняват от потребителите в етажната собственост,
които заплащат разходите за извършената проверка.
Съгласно чл. 39, ал. 2 от Наредбата, при водопроводни инсталации,
присъединени към водопроводно отклонение с общ водомер, и при наличието
на индивидуални водомери, като при създадена възможност от оператора се
приемат и самоотчети, разпределението на количеството вода се извършва и
заплаща, както следва: в срок 24 часа се отчитат количествата вода,
преминали през общия водомер и през индивидуалните водомери; за
потребителите, чиито индивидуални водомери не са отчетени в срока по т. 1
или не са подадени самоотчети, се определят служебно данни, равни на
6
средния месечен разход от последните два редовни отчета; разликата между
данните, отчетени по общия водомер, и сумата от отчетените количества по
индивидуалните водомери и данните по т. 2 се разпределя пропорционално на
отчетените по индивидуалните водомери количества и начислените служебно
данни по т. 2; определените разлики по т. 3 и тяхната цена се записват на
отделен ред и се начисляват в общата сума за всеки потребител при условията
на чл. 32, ал. 5.
Липсва каквото и да е оспорване от страна на ответницата на посочения
механизъм за разпределение и начина на отчитане, съобразно нормативните
изисквания за това. Следва да се отбележи, че дори и при установената
разлика между отчетеното количество вода от общия водомер и сбора на
отчетите по индивидуалните водомери, вкл. и по-голяма от 20 на сто по
смисъла на чл. 32, ал. 5 от Наредбата, както и липсата на доказателства за
спазване на процедурата по чл. 32, ал. 5 и 6 от Наредбата, не рефлектира
върху дължимостта на сумите от разпределение. Изрично в чл. чл. 32, ал. 7 от
Наредбата е посочено, че установяването на разлики по-големи от 20 на сто,
не е основание за неплащане на изразходваното количество вода.
Предвид изложеното, съдът намира, че в тежест на ответницата като
потребител е възникнало задължението за заплащане на стойността на
начисленото от разпределение количество вода.
По тези съображения, се налага изводът, че предявения иск с правно
основание чл.422, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде
уважен спрямо ответницата до пълния предявен размер.
По предявения иск с правно основание чл. 422, вр. чл.86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането
на ответницата в забава за посочения период – 26.02.2020 г. – 01.09.2022г. С
оглед изводите на съда във връзка с иска за главница, то наличието на главен
дълг е доказано по делото. Наред с това първата от издадените фактури е с
падежна дата съответно 27.01.2020 г., поради което ответниците
действително са изпаднали в забава към посочената дата. Поради изложеното
и този иск следва бъде уважен изцяло.
При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да му
се присъдят разноски – сумата от 100 лв. – платена държавна такса и сумата
от 200 лв. – платено възнаграждение за особен представител на ответницата,
както и сумата от 5 лв. за издаване на съдебно удостоверение. Наред с това,
съдът намира, че при определяне на юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст
размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с
7
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Т.е.
съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези
рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по настоящото
производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната
сума, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство в полза на заявителя следва да се определи
възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв. за
исковото и 50 лв. за заповедното производство, т.е. общият размер на
осъществените от ищеца разноски в исковото производство е 455 лв.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено на осн. чл. 422 от ГПК, че Н. К. Т., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес гр. Бургас, .... дължи на
„Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Генерал Владимир Вазов” № 3,
сумата от 430, 94 лв. (четиристотин и тридесет лева и деветдесет и четири
стотинки), представляваща сбор от неплатени задължения за доставена,
отведена и пречистена вода за абонатен № ... за периода от 27.11.2019 год. до
27.06.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на заявлението – 08.09.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 110, 02 лв. – лихва върху главницата за
периода 26.02.2020 г. – 01.09.2022г., които вземания са част от предмета на
Заповед № 2739/09.09.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 5773/2022 г. по описа на РС – Бургас.
ОСЪЖДА Н. К. Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.
Бургас, .... да заплати на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул.
„Генерал Владимир Вазов” № 3, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от
455 лева /четиристотин петдесет и пет лева/, представляваща разноски в
настоящото и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8