№ 480
гр. Ямбол, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20242330103884 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „ЕОС Матрикс" ЕООД
гр.София против Ж. П. Н. от гр.Я., с която се претендира да бъде признато за установено, че
Ж. П. Н. дължи на „ЕОС Матрикс" ЕООД ЕИК *** - гр. София, сумата от 1 401.99 лв., от
които: главница- 637.69лв., претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода от
21.05.2023 г. /начална дата на забава/ до 21.05.2024 г. включително /падежирали вноски/;
договорна лихва- 694.16 лв., претендирана лихва за вноски с настъпил падеж за периода от
21.05.2023 г. /начална дата на забава/ до 21.05.2024 г. включително /падежирали вноски/;
лихва за забава -70.14 лв. /за претендираната главница/ за периода от 21.05.2023 г. /начална
дата на забава/ до дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 31.05.2024 г., дължими
по Договор за стоков кредит № *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане
на сумата, както и присъждане на направените в заповедното и в настоящото дело разноски.
Твърденията са за това, че между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Ж. П. Н. е
сключен Договор за стоков кредит № *** г., по силата на който кредиторът е предоставил на
кредитополучателя стоков кредит в размер на 2 413.26 лв. за климатична и отоплителна
техника, а кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 36 месечни
анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - 21.04.2026 г. След усвояване на Кредита,
кредитополучателят не е погасял месечните си вноски съгласно договора. На 08.12.2023 г. е
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който
задължението на Ж. П. Н., произтичащо от Договор за стоков кредит № *** г., е прехвърлено
от кредитора „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на „ЕОС Матрикс" ЕООД.
Длъжникът е уведомен, че считано от датата на получаване на Уведомлението за цесия
Кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС Матрикс"
1
ЕООД, но изпратеното до него писмо е върнато в цялост. Въпреки това, се желае на
основание чл.235 ал.3 ГПК съдът да приеме, че длъжникът е надлежно уведомен с
връчването на Уведомление, изходящо от цедента като приложение към исковата молба.
Ищецът е следвало да предяви настоящия иск, тъй като се е снабдил със заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, но длъжникът е депозирал възражение, че не дължи
вземането. Ищецът заявява, че към настоящия момент погасяване на задължението по
Договора за кредит не е осъществено.
В срок по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.Същият редовно
призован не се явява в съдебно заседание; не взема становище по основателността на
исковите претенции; не прави искане за делото да бъде разгледано в негово отсъствие.
Съдът като взе предвид становището на ищеца и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 31.05.2024 год. пред Районен съд Ямбол е било депозирано заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от страна на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр.София, с
което е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист
против длъжника Ж. П. Н./ответник в настоящото производство/, за сумата от 637,69 лева –
главница по Договор за стоков кредит № *** год., за вноски с настъпил падеж за периода от
21.05.2023 год. до 21.05.2024 год.; сумата от 694.16 лева – договорна лихва за периода от
21.05.2023 год. до 21.05.2024 год. и сумата от 70.14 лева – лихва за забава върху
претендираната главница за периода от 21.05.2023 год. до датата на подаване на заявлението
в съда.
По така депозираното заявление пред Районен съд Ямбол е образувано ч. гр.дело №
*** год по описа на същият съд. Заповедният съд е уважил искането на заявителя за
претендираните суми и е издал заповед № *** год. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, връчена по месторабота на длъжника, като в срока по чл.414 ГПК е постъпило
възражение от същия, че не дължи сумите по издадената заповед.
Заповедния съд е указал на заявителя, че в 1-месечен срок може да пердяви иск за
установяване на вземането си, в който срок е депозиран установителен иск предмет на
разглеждане в настоящото производство.
По делото от ищеца са ангажирани писмени доказателства, а именно: зав. копие на
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити
Приложение № 2 към чл.5, ал.2 от ЗПК от 02.05.2023 г., зав. копие на Искане за предоставяне
на кредит, съгласие за обработка на лични данни и декларация за информираност относно
правата на субекта на данните № *** г., зав. копие на фактура № *** г., зав. копие на
индивидуален договор за продажба на прехвърляне на вземания /цесия/ от 08.12.2023 г., зав.
копие на Потвърждение за извършената цесия на парични вземания на осн. чл. 99 от ЗЗД,
ведно с Приложение №1 към него, зав. копие на уведомление за цесия и известие за
доставяне, зав. копие на писмо до Ж. П. Н. относно предоставяне на информация до субекта
на данните на осн. чл.13/14 от Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕПС от 27.04.2016 г., зав. копие на
известие за доставка – обратна разписка от 12.04.2024 г., зав. копие на удостоверение от
2
изх. № *** г.Актуално състояние на дружество „И. и Д.-Адвокатско дружество“.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира че е сезиран с обективно, кумулативно съединени, положителни,
установителни искове с правно осн. чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл. 79 и
чл.86 от ЗЗД и чл.240 ЗЗД.
Предявения иск е процесуално допустим като предявен от и срещу процесуално
легитимирана страна при наличие на правен интерес с оглед разпоредбата на чл.415 ГПК.
Наред с това съдът намира, че са налице условията предвидени в разпоредбата на
чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът
не е представил отговор на исковата молба, не се e явил в първото по делото редовно
съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От
своя страна ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение против ответника.
На следващо място съдът намира, че са налице и материалноправните предпоставки
за постановяване на неприсъствено решение – чл.239, ал.1 ГПК.
Наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен основателността
на исковата претенция и се подкрепят от представените писмени доказателства, досежно
факта на дължимостта на търсените суми. Липсват установени по делото фактически данни
ответника да е погасил задълженията си към ищцовото дружество по процесиня договор и
за процесния период.
Ето защо, съдът намира предявения иск за вероятно основателен, поради което
постановява настоящото решение, основаващо се на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, без да мотивира решението по същество.
По разноските:
Съгласно ТР №4/2013 год. от 18.06.2014 год. с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство, относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно
отхвърлената и уважената част на иска.
Предвид изхода на делото, ищецът има право на разноски в пълен размер съгласно
представените по делото доказателства и списък на разноските по чл.80 ГПК, а именно
390.00 лева, от които 28.04 лева - заплатена такса в заповедното производство, 240.00 лева -
адв.възнаграждение заплатено в заповедното производство и 12.96 лева – държавна такса в
исковото производство.
По изложените мотиви и на основание чл.238 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ж. П. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я.,
ул.“*** дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
3
гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова долина, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6,
представлявано от управителя Р. М.-Т. сумата от 1 401.99 лева, от които: 637.69 лева –
главница за вноски с настъпил падеж за периода от 21.05.2023 год. /начална дата на забава/
до 21.05.2024 год. включително /падежирали вноски/; 694.16 лева – договорна лихва за
вноски с настъпил падеж за периода от 21.05.2023 год. /начална дата на забава/ до 21.05.2024
год. включително /падежирали вноски/; 70.14 лева – лихва за забава за претендираната
главница, за периода от 21.05.2023 год. /начална дата на забава/ до датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 31.05.2024 год., дължими по Договор за стоков кредит № ***
год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението по чл.410 ГПК в съда – 31.05.2024 год., до окончателното изплащане на сумата,
за които суми е издадена Заповед № *** год. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.дело № *** год. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Ж. П. Н. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК *** сумата от 390.00 лева, представляваща сбор от
сторените от него разноски в исковото и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от същото да се връчи на страните.
ОТВЕТНИКЪТ разполага със защита срещу решението, съобразно чл. 240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4