Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 18.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на десети юни, две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на
секретаря БОЖУРА
АНТОНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 1073 по
описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу С.Б.Т., с адрес ***,
с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 2 556,33 лв., представляваща стойността на доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия, от които главница- 2 3347,41 лева за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се
в гр. ***, за периода от 01.12.2016г. до 30.04.2018 г. включително, сумата от
208,92 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 07.02.2017г. до 04.10.2018г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № ****/****г. по описа
на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува
валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен
орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за
който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна
собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна
енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е релевантната
нормативна база.
С
исковата молба са представени извлечение от сметка към дата 04.10.2018г. и
заверено копие от вестник “Съперник” бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Направено е искане да
бъде задължен ответника по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи документ за
собственост на процесния имот, както и да бъде изискано ч. гр. д.
№ ****/****г . по описа на Пернишки районен съд. В исковата си молба ищцовото
дружество е направило искане при условията на евентуалност и в случай, че са
налице условията по чл. 103 и чл. 104 ЗЗД да бъде извършено прихващане, по което
съдът да се произнесе при разрешаване на правния спор между страните.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител- адв. А.П.
***, е депозирал отговор на исковата молба, представен в срок. В отговора на
исковата молба, същият оспорва, както по основание, така и по размер
претенциите на ищцовото Дружество. Твърди, че приложеното извлечение от сметки
няма доказателствена сила. Оспорва
верността и съдържанието на същото. Възразява, че ищцата е собственик на
процесния недвижим имот, както и че същата е потребила процесната енергия, в
това число и че има качеството потребител на такава. Сочи, че не е ясно и как
са формулирани цените на тази енергия. Моли за ангажиране евенутално на
допълнителни доказателства. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
необосновани и недоказани.
В
първото по делото съдебно заседание, са били допуснати и назначени два броя
експертизи за изясняване на спорните по делото факти, а именно СТЕ и СИЕ, като
на ищеца са били издадени и съответни съдебни удостоверения, по силата на които
да се снабди с писмени доказателства досежно собствеността на процесния имот. Във
второто по делото съдебно заседание, съдът е изслушал и приел
експертните заключения на вещите лица, като обективно изготвени. Приел е по
делото представеното писмено доказателство от страна на ищеца-от процесуалния
представител на ищеца е било представено писмо на Община-Перник, отдел Д“МПТ“,
с което уведомяват съда, че при тях не е
подадена декларация по чл. 14 от ЗМТД, касаеща процесния имот. По искане на
процесуалния представител на ищеца е било издадено допълнително съдебно
удостоверение, по силата, на което да се снабди от Община Перник с договор за
собственост на процесния имот. В последното по делото съдебно заседание,
процесуалният представител на ищеца е представил и съдът е приел писмено
доказателства на база цитираното съдебно удостоверение, а именно писмо с изх.№
20/СЛУ-1630-1/05.03.2020 г. от Кмета на Община Перник Станислав Владимиров, с
което уведомява, е заверен препис от договор за покупко-продажба на недвижим
имот на името на С.Б.Т. и/или К.В.Т., не се намира в архива на Община Перник.
По
същество на спора, процесуалният представител на ищеца, моли съдът да постанови
решение, с оглед събраните по делото доказателства. Особеният представител на
ответника моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и
недоказани.
Спорът
е акцентирал, че касае пасивната процесуалната легитимация на ответника- да
отговаря за това задължение доколкото възразява, че ответникът, не е собственик или ползвател на
имота.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД за процесните суми, за които е издадена Заповед .по
ч. г. д. №№ 7043 По описа за 2018г. на г.
на ПРС, поради което и съдът намира производството за процесуално допустимо.
По
основателността:
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в
сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege, по силата на
закона, от момента, в който за
определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби
е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
В
процесния случай, съдът изрично е указал на ищеца, че същият следва да докаже
при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно
правоотношение между страните по делото с доклада по чл.146 ГПК, като на
процесуалния представител на Дружеството са били издадени и три броя съдебни
удостоверения, за да се снабди с посочените доказателства. В доклада на съда
изрично е посочено, че в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно:че процесният имот е
бил топлофициран и че се е намирал в сграда в режим на етажна съсобственост,
присъединена към топлопреносната мрежа; че ответникът има качеството на потребител
на енергия за битови нужди;че между страните е възникнало и съществувало
облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия
до недвижимия имот, за който са начислени процесните суми, за съответния
период;начинът на извършване на дялово разпределение и делът на ответника за
отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация, и за битово горещо
водоснабдяване;потребената от ответника топлоенергия в определеното количество
и стойностите й през исковия период. По
делото са били изслушани два броя експертни заключения, видно от които се касае
за топлофициран имот, и до същия през процесния период и за процесните суми е
била доставена топлоенергия, която не е била заплатена на ищеца. Според по делото се оказва въпроса дали
ответникът е собствени или ползвател на имота. Както съдът посочи по-горе по делото, юк
С., е представила пред съда писмени доказателства- писмо от Директор - Дирекция
„МПТ“ при Община Перник, адресирано до РС-Перник, с което уведомява, че за
посочения информационен масив в Дирекция „МПТ“ няма подадена декларация по
чл.14 от ЗМДТ, както и писмо с изх. № 20/СЛУ-1630-1/05.03.2020 г. от Кмета на Община Перник Станислав
Владимиров, с което уведомява, е заверен препис от договор за покупко-продажба
на недвижим имот на името на С.Б.Т. и/или К.В.Т., не се намира в архива на
Община Перник,
като същите са били приети от съда като доказателства по делото. Видно от
всичко дотук изложено, то ищецът не е ангажирал надлежни доказателства, които
да оборят възражението на процисуалния представител на ответника, че ответникът
не е нито собственик, нито ползвател на процесната топлинна енергия в имота,
като този факт, видно от гореизложеното е бил в тежест на ищцовата страна,
която не е успяла да ангажира надлежни доказателства в посочения смисъл /по
делото отсъства и нотариален акт досежно собствеността на имота, АДС или друго
писмено доказателство, годно да се направи надлежен извод за принадлежността на
имат като собственост на конкретно лице и в частност на ответникът/.
По делото няма доказателства, от които да е
видно, че ответникът притежава правото на собственост върху процесния имот.
Предвид изложеното съдът намира, че
ищецът не е доказал, че ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване на процесния имот за процесния период.
Предвид изложеното съдът намира, че
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, както главната, така и
акцесорната претенция тоест като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и
акцесорните претенции за претендирните лихви.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск, съдът се произнася по дължимостта
на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на делото съдът намира,
че разноските следва да се присъдят на ответната страна по делото, като обаче в
случая, ответникът е бил представляван
от особен представител на разноски на ищеца, поради което и не следва да
се присъждат разноски.
С
оглед изложеното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от “Топлофикация-
Перник”АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, жк.
„Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу С.Б.Т., с адрес ***,
с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 2 556,33 лв., представляваща стойността на доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия, от които главница- 2 3347,41 лева за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се
в гр. ***, за периода от 01.12.2016г. до 30.04.2018 г. включително, сумата от
208,92 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 07.02.2017г. до 04.10.2018г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № ****/****г. по описа
на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД
влизане на решението в сила, ч. г. д. № 7043 По описа за 2018г. на ПРС да бъде
върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в
сила решение по настоящото дело.
Вярно
с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: