№ 20952
гр. София, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110169793 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от С. Х. Ч., ЕГН **********, с адрес /адрес/, чрез адв. К., за
признаване за установено по отношение на ответника „Т.-С.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление /адрес/, че не му дължи следните суми: сумата от 1987,16
лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.10.2009г. до
30.04.2011г. и сумата от 331,44 лв., представляваща лихва за периода 01.12.2009г. до
04.06.2012г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 07.05.2015г. по гр.д.№
13372/2012 г. по описа на СРС, срещу наследодателя на ищеца Й.Н.Ч..
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че по гр.д.№ 13372/2012 г. по описа на СРС, е издаден
изпълнителен лист в полза на ответника срещу длъжника Й.Н.Ч.. Ищеца се легитимирал,
като наследник на починалия си наследодател, въз основана което излага съображения за
наличие на парвен интерес от предявяване на иска.
Поддържа, че не дължи така посочените суми, тъй като същите са погасени по
давност. Твърди, че въз основа на издадения в полза на „Т.С.“ ЕАД изпълнителен лист от
07.05.2015г., е образувано изп.дело № 20178440400367 по описа на ЧСИ С.Я.. Излага
съображения, че е изтекъл 3-годишен период, през който ответника не е предприел действия
за събиране на вземането и същото е било погасено по давност.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска.
Излага подробни съображения, че с действията си е прекъснал течащата погасителна
давност за вземанията си, присъдени по гр.д.№ 13372/2012 г. по описа на СРС, като такава
не е изтекла в полза на ищеца. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца не се явява и не се представлява.
Ответника, редовно призован, се представлява от юрк. К., която оспорва и иска
поддържа писмения отговор. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски, за което
представя списък.
1
По делото са събрани писмени доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От представения по делото изпълнителен лист от 07.05.2015г., издаден по ч.гр.д.№
13372/2012 г. по описа на СРС, 82 състав, е видно, че в полза на ответното дружество са
присъдени вземания от длъжника Й.Н.Ч., за сумата от 1987,16 лв., представляваща главница
за неплатена топлинна енергия за периода 01.10.2009г. до 30.04.2011г., сумата от 331,44 лв.,
представляваща лихва за периода 01.12.2009г. до 04.06.2012г. и 141,98 лв. разноски.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист от 07.05.2015г. и молба от
03.02.2017г., е образувано изп.д.№ 367/2017 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 от КЧСИ
(стр.106). Представена е молба вх. №50423/17.11.2021г., с която ответникът е направил
искане за изготвяне на справки и налагане на запор.
Съгласно удостоверение за наследници на Й.Н.Ч., последната е починала на
26.08.2018г., като е оставила за свои законни наследници Р. Х. Ч.- син и С. Х. Ч.- син.
По делото е представено съобщение за образувано изпълнително дело изх.
№52810/01.10.2024г. по изп. д. № 367/2017 г. на ЧСИ С.Я., изпратено до ищеца.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.439 ГПК. Със същия се цели установяване
недължимостта на вземането, предмет на започнало принудително изпълнение, поради
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. В случая ищеца се позовава на настъпила погасителна
давност.
По допустимостта на исковете, съдът намира следното:
От представеното по делото по делото удостоверение за наследници на Й.Н.Ч., се
установява, че последната е оставила за свои законни наследници двама синове, единия от
които е ищеца. По делото не бяха ангажирани доказателства от ищеца, че Р. Ч. е починал или
е направил отказ от наследство, каквито твърдения бяха изложени, поради което
претенциите на ищеца за размера над 1/ 2 ид.ч. са процесуално недопустими, поради липсата
на правен интерес и производството по делото в тази част следва да бъде прекратено.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от време,
с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на топлоснабдителното
предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични
плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б. „в” ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.10
от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия обаче и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавяне на документи, книжа и др., назначаването на експертиза
за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
По делото не бяха ангажирани доказателства за прекъсване или спиране на давността
за периода от 03.02.2017г.г. (образуване на изп. дело) до датата на подаване на исковата
молба- 22.11.2024г.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона, давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
2
принудително изпълнение. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но давността се
прекъсва с предприемането на действието за принудително изпълнение. Давността не се
прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е
едно - с предприемането на действието, но се счита настъпило с обратна сила, ако след
поискването давността е изтекла (в този см. Решение № 132/08.01.2024 г. на СГС по в.г.д.№
12398/2022г., Решение № 896/15.02.2024 г. на СГС по в.г.д.№ 10622/2022г.). Същинско
изпълнително действие би съставлявало налагането на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ и т.н. По делото не се установява да са извършвани
изпълнителни действия в периода от 03.02.2017г., до подаване на настоящата искова молба-
22.11.2024 г., като не са ангажирани и доказателства, че подадената от страна на ответника
молба вх. №50423/17.11.2021г. до ЧСИ, с които е поискано налагане на запор върху банкови
сметки на длъжника, е била удовлетворена и съответно е бил наложен запор. С оглед на това
следва да се приеме, че след прекъсването на давността на 03.02.2017г., когато е образувано
изпълнителното дело, е започнала да тече нова давност, която е изтекла на 03.02.2020г. Т.е.
към датата на подаване на исковата молба, вземането на ответника е погасено по давност.
Предвид гореизложеното, предявения иск се явява основателен и като такъв следва да
бъде уважен, като бъде прието за установено, че ищеца, като наследник на Й.Н.Ч., не дължи
на ответника сумата от 993,08 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия
за периода 01.10.2009г. до 30.04.2011г. и сумата от 165,72 лв., представляваща лихва за
периода 01.12.2009г. до 04.06.2012г.
По разноските:
Предвид изхода на спора,всяка от страните има право на разноски.
На основание чл.38, ал.2, във вр. ал.1, т.2 ЗА, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. Н. К., сумата от 200,00 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ на ищеца, която сума съдът определи, като взе предвид направеното от ответника
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 4
ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 180 лв. за
юрисконсулстко възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. чл. 83, ал. 2 ГПК,
ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС
сумата 64,75 лв. за държавна такса.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №69793/2024г. по описа на Софийски
районен съд, 159 състав, в частта по предявения от С. Х. Ч., ЕГН **********, с адрес
/адрес/, срещу „Т.-С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, иск
за признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата над
993,08 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.10.2009г.
до 30.04.2011г. и сумата над 165,72 лева, представляваща лихва за периода 01.12.2009г. до
04.06.2012г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 07.05.2015г. по гр.д.№
13372/2012 г. по описа на СРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т.-С.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление /адрес/, че С. Х. Ч., ЕГН **********, с адрес /адрес/, не му
дължи сумата от 993,08 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за
периода 01.10.2009г. до 30.04.2011г. и сумата от 165,72 лева, представляваща лихва за
периода 01.12.2009г. до 04.06.2012г., за които суми е издаден изпълнителен лист от
07.05.2015г. по гр.д.№ 13372/2012 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Т.-С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на адв. Н. К., личен
3
№**********, с адрес /адрес/, сумата от 200,00 лева (двеста лева), представляваща
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца С. Х. Ч..
ОСЪЖДА С. Х. Ч., ЕГН **********, с адрес /адрес/, да заплати на „Т.-С.” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, сумата от 180,00 лева (сто и
осемдесет лева), представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение
ОСЪЖДА „Т.-С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, да заплати по сметка на Софийски районен съд, сумата от 64,75 лева (шестдесет
и четири лева и 75 стотинки), представляваща дължима държавна такса, както и сумата от
5.00 лв. (пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4