РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Провадия, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитър Ст. Михайлов
при участието на секретаря М.Я.М.
като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно
наказателно дело № 20253130200433 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба предявена от „М.“ЕООД, ЕИК *********, против Наказателно
Постановление № 824172 - F814328/22.04.2025 г. на Началник на Отдел
„Оперативни дейности“ в Д „Оперативни дейности“-Варна, Дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което е наложена
„Имуществена санкция“ в размер на 1500 лева на основание чл. 185, ал. 1 от
ЗДДС за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна
при наличие на представителна власт и в предвидения от закона срок, поради
което е приета от съда за разглеждане.
В жалбата въззивната страна моли отмяна на наказателното
постановление. Сочат се множество нарушения на процесуалните правила и
се прави искане за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована,
представлява се от процесуален представител.
Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва
жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление,
като правилно и законосъобразно.
След преценка на доводите на въззивника и становището на
въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
1
На 17.03.2025г. в 14:10ч. е била извършена проверка на търговски
обект по смисъла на Параграф 1 т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин за хранителни
стоки, находящ се в с. П., ул Четвърта №22, стопанисвана от М. ЕООД с ЕИК:
*********.
При проверката се установило, че от монтираното в обекта фискално
устройство модел „.Datecs DP-150“, с инд. № на ФУ DT555326, инд. № на
ФП02859175, съгласно междинен отчет №0029783/17.03.2025г, разчетената
касова наличност по ФУ е в размер на 148.80 лв, а установената фактическа
касова наличност, чрез преброяване и изготвен опис на паричните средства е в
размер на 1025.60 лв., т.е. налице е положителна разлика различна от
продажба в размер на 876.80 лв. Установената промяна на касовата наличност,
представлявало въвеждане на пари в касата, която не е отразена на фискалното
устройство в момента на извършването й. Фискалното устройство
притежавало функциите служебно „въведени/изведени“ суми.
Проверката била обективирана с ПИП № сер.АА 0184621/17.03.2025г.
Това нарушавало реда за отчитане на касовата наличност, поради
което и срещу търговеца бил съставен АУАН, предявен и връчен срещу подпис
на представител на въззивника. Срещу АУАН не постъпили възражения. АНО
не констатирал спорни обстоятелства и издал обжалваното НП.
АНО приема, че установената промяна в касовата наличност е в
размер на 876, 80 лв., представлява въвеждане на пари в касата, която не е
отразена на фискалното устройство в момента на извършването. Фискалното
устройство притежава функциите служебно "въведени/изведени" суми.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства. Съдът напълно кредитира показанията на
разпитания по делото свидетел Л. А. Т., който е установил адм. нарушение
явяващо се в неотразяване на сумата от 876, 80 лева. Съдът изцяло кредитира,
писмените доказателства – материалите по АНП, вкл. АУАН, протокол за
проверка, заповед за компетентност.
Свидетеля е категоричен, че фактическата касова наличност е била
изброена в работещ обект, като собственика на магазина лично е поставил
подписа си под описа на паричните средства.
По делото до разпит бе допуснат св.А.Х., жител на с.П., който бил
клиент на въпросния магазин. Към днешна дата магазина не работел, като
това станало след извършената проверка. От собственика на магазина знаел,
че във въпросния ден М. е очаквала да зареди магазина с цигари и за целта
приготвените за това средства е оставила в касата, в очакване на дойде
стоката.
Съдът изцяло кредитира показанията на св.Х..
Съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание прави следните
2
изводи:
Било констатирано, че въззивното дружество, не е изпълнило
задължението си извън случаите на продажба да отбележи всяка промяна в
касовата начална сума въвеждане и извеждане на пари в и извън касата на ФУ,
чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
За констатираното бил съставен акт за административно нарушение,
като актосъставителят квалифицирал нарушението, като такова по чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Актът за административно нарушение бил връчен надлежно на
представляващ въззивника, след което АНО издал атакуваното НП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и от гласните и писмени
доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са
безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение
на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
наказание, прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима- подадена е в срока за обжалване,
от надлежна страна и приета за разглеждане от съда.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган
директора на ТД на НАП- Варна, съгласно заповед на Изпълнителния
Директор на НАП.
Въз основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното
наказателно постановление, като административнонаказващият орган е
възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта за нарушение.
Административнонаказващият орган е квалифицирал нарушението по чл. 185,
ал. 1 вр. чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.
Съдът намира, че административнонаказателното производство е
проведено правилно и законосъобразно. Наказателното постановление е
издадено в шестмесечният преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Спазени
са нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото
наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези
норми.
Съдът не установи обстоятелства, които да изключват отговорността.
Субект на нарушението е търговец, поради което не подлежи на изследване
въпросът за вината.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ
предвижда задължение за търговците да регистрират във фискалното
устройство всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата), чрез
операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. За
3
неизпълнение на това задължение чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС
предвижда налагане на имуществена санкция за търговеца в размер от 1000 лв
до 4000 лв, когато нарушението не води до неотразяване на приходи.
Анализът на посочените разпоредби налага извод, че на търговците
императивно е вменено задължение да регистрират във фискалното
устройство всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби,
като са указани операциите на фискалното устройство, посредством които
става това т. е., когато търговецът извършва промяна в касовата наличност той
не може да избира нито дали да я отрази в устройството, нито по какъв начин,
а единствено изпълнява указанията на чл. 33, ал. 1 от Наредба
№Н18/13.12.2006 г. на МФ. Следва да се подчертае, че промяната в касовата
наличност следва да бъде отразена незабавно, в момента на нейното
фактическото извършване – извеждане или въвеждане на сумата.
Отразяването става чрез една от операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми. Действието по отразяване на промяната не може
да бъде извършено в по-ранен или по-късен момент, а единствено в монета на
промяната. Неизпълнението на това задължение се санкционира по реда на
чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС. Тези разпоредби са част от установения
ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата използващи
ФУ и имат за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата
наличност с документираните със съответното ФУ суми от продажби и от
извършени служебно отразяване на началното салдо, въвеждане и извеждане
на суми във всеки един момент.
В конкретния случай безспорно е установено, че при извършената
проверка е установена разлика между фактическа наличност в касата и тази
разчетена от ФУ / разлика от 876, 80 лв. /. Тази стойност не е била отбелязана
във ФУ и търговецът не изпълнил задължението си по чл. 33, ал. 1 от Наредба
№ Н33/13.1.2.2006 г. Така посочената правна норма е императивна, като се
регистрира и отбелязва всяка промяна, като е без значение, какво е
основанието.
Нарушението е описано по начин даващ възможност на страната да
разбере какво нарушение и е възведено.
Предвид горното правилно са отнесени фактите към правните норми
и правилно е определен субекта на нарушението.
Правилно е била ангажирана отговорността на въззивното дружество,
чрез налагане на "имуществена санкция". Това по своята правна същност е
безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния
субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в
конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител,
формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н. В този
смисъл възраженията за липса на виновно поведение у нарушителя са
неоснователни.
Настоящият състав не възприема стореното за "маловажен случай" по
4
смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН, е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Т. е.
маловажността е конкретна преценка на степента на обществената опасност на
нарушението в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид. В
случая извършеното нарушение не е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид. Наред с това
фактът, че нарушението е първо по ред е по съществото си смекчаващо
обстоятелство, което има значение при определяне на наказанието, но не и при
преценката за маловажност на случая, и не може да обоснове извода, че
деянието не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна и не представлява административно нарушение. Определящо в
този случай е значимостта на конкретно увредените обществени отношения,
които изключват приложението на чл. 28 от ЗАНН и отмяната на НП на това
основание.
Видно от самото наказателно постановление, АНО е извършил
преценка за приложение на цитираната норма, като не е намерил основание за
това. От събраните по делото доказателства не се установява процесното
неизпълнение на задължение да притежава значително по-ниска обществена
опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения вид. Това е така,
доколкото се касае за нарушение на просто извършване, за чиято
съставомерност не се изисква настъпването на вредоносен резултат. Нещо
повече, в случая е приложена разпоредбата на чл. 185, ал. 2 изр. второ ЗДДС,
която предвижда по-лека наказуемост в случаите, когато допуснатото
нарушение не води до не отразяване на приходи, т. е. и това обстоятелство е
съобразено от законодателя при преценка на обществената опасност на
деянията от посочения вид и не може да се отчете отделно и като смекчаващо
отговорността обстоятелство. Освен това, нарушаването на изискването на чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. за отбелязване на всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) е свързано с не съблюдаване на правилата за регистриране и отчитане
на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, съществено
уврежда обществените отношения, регулирани от данъчните закони и
насочени към формирането и несмущаваното разходване на държавния
бюджет, което изключва извода за неговата маловажност.
Установената разлика в касовата наличност, за която липсват
доказателства да е резултат на неотчетени продажби, е основание за органите
по приходите и за съда да приеме, че дружеството е било длъжно да извърши
корекция на същата, за да изпълни надлежно задължението си по чл. 33, ал. 1
от Наредба №Н-18/2006.
Въз основа на събраните по делото доказателства по безспорен начин
се установява извършването на нарушението.
5
При преценката на спора по същество настоящият състав констатира,
че в административно-наказателното производство не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да съставляват основание за
отмяна на наказателното постановление. АУАН и наказателното
постановление са издадени от съответните компетентни органи, в
необходимата форма и при спазване на изискванията на чл. 40 и сл. от ЗАНН и
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Извършването на нарушението и неговото
авторство са безспорно установени, квалификацията на деянието е
законосъобразна, а наложеното наказание е съобразено с изискванията на чл.
12 и чл. 27 от ЗАНН.
При индивидуализация на наказанието, наложено на въззивника
административнонаказващия орган се е съобразил с обстоятелството, че
нарушението е извършено за първи път, поради което съдът намира, че
наказание, определено към минималния размер е съответстващо на
извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл. 12 от ЗАНН. В този
смисъл съдът намира, че не може да ревизира размера на наложеното
административното наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ", тъй като
същото е малко над минималния размер предвиден в санкцията на закона – чл.
185, ал. 1 от ЗДДС и е адекватно на установената разлика в касовата
наличност.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от
2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, „Когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която
административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в размер на 80 лева,
които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 824172-
F814328/22.04.2025 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ в Д
"Оперативни дейности"-Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“, с което на „М.“ЕООД, ЕИК ********* е наложена
„Имуществена санкция“ в размер на 1500 лева на основание чл. 185, ал. 1 от
ЗДДС за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ.
ОСЪЖДА „М.“ЕООД, ЕИК ********* да заплати на ТД НАП-Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева, на осн. чл.
63, ал. 3 от ЗАНН.
6
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в
14 дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са
изготвени пред ВАС.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
7