РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. Русе, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Татяна Черкезова
Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Билген Байдинова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Въззивно гражданско
дело № 20254500500036 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от В. Д. Д., чрез адв.А. Е. от АК-Русе,
против Решение № 1551 от 15.11.2024 г., постановено по гр.дело № 2998/ 2023
г. по описа на Районен съд-Русе, с което бил отхвърлен предявеният от нея иск
за признаване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим
имот, находящ се в гр.Русе, м.“*******”, с площ от 610 кв.м, с идентификатор
*****.***.***, при съседи: *****.***.***, *****.***.***, *****.***.***,
*****.***.***, *****.***.*** и *****.***.***, селскостопански обект с
идентификатор *****.***.***.1 на един етаж със застроена площ 24 кв.м и
селскостопански обект с идентификатор *****.***.***.2 на един етаж със
застроена площ 8 кв.м, за сумата 9 900 лв., сключен между наследодателя й
Д.Г.Д., б.ж. на гр. Русе, починал на **.**.**** г., действащ чрез пълномощник
Л. Г. К. и последната, договаряйки лично със себе си, обективиран в Нот.акт №
** от **.**.**** г., том **, рег.№ ****, дело № 203/2022г. на Нотариус рег.№
*** на НтК, на основание чл.26, ал.2, предл.2 във вр. с чл.40 ЗЗД.
Счита, че обжалваният акт е недопустим и се иска неговото обезсилване,
евентуално отмяната му като непавилен и незаконосъобразен, кат
опредявеният от нея иск бъде уважен.
Въззиваемата страна Л. Г. К., представлявана от адв.И. М. от АК-Русе,
счита въззивната жалба за неоснователна.
1
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в
предвидения в закона срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
При упражняване на правомощията си по чл.269 от ГПК настоящият
състав намира, че Решение № 1551 от 15.11.2024 г., постановено по гр.дело №
2998/ 2023 г. по описа на Районен съд-Русе, се явява недопустимо.
Производството по делото е било образувано въз основа на постъпила
искова молба от В. Д. Д., като са изложени твърдения, че тя е дъщеря и
единствен наследник по закон на Д.Г.Д., б.ж. на гр.Русе, починал на **.**.****
г., а ответницата е негова сестра. В полза на последната, на 19.05.2022 г.
наследодателят се разпоредил чрез покупко-продажба с процесния недвижим
имот, находящ се в гр.Русе, м.“*******“, за сумата от 9 900 лв., като пред
нотариуса продавачът бил представляван от Л. Г. К. въз основа на нотариално
заверено пълномощно от 04.04.2022 г., даващо право на последната да
договаря сама със себе си и при условия, каквито намери за добре. Ищцата е
посочила, че упълномощителната сделка е нищожна, поради липса на воля.
Счита за такъв и договорът за покупко-продажба, като се е позовала и на чл.40
ЗЗД, тъй като пълномощникът е уговорил по-ниска цена на имота от
действителната му стойност към момента на сключване на сделката. Поискано
е последната да бъде прогласена за нищожна, поради липса на воля.
Ответницата е оспорила иска, като е изложила твърдения, че
пълномощното за прехвърляне на спорния имот е издадено по воля на
упълномощителя Д. и при спазване на всички изисквания на нотариалното
производство. Възразила е срещу доводите на насрещната страна, че
пълномощникът, договаряйки сам със себе си, е уговорил по-ниска цена на
вещта от действителната й стойност.
При тези твърдения и формулирано искане, първоинстанционният съд е
квалифицирал иска по чл.26 ал.2 пр.2 във вр. с чл.40 ЗЗД и анализирайки
събраните в производството доказателства, е отхвърлил претенцията, без да
съобрази, че изложените от ищцата правни доводи, ако не се касае до искове,
заявени в условия на евентуалност, логически взаимно се изключват, а в хода
на производството са били наведени и нови факти, относно валидността на
упълномощителната сделка, незаявени с първоначалната искова молба, но
включени в предмета на спора.
Съгласно чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД, нищожни са договорите, при които липсва
съгласие, а чл.40 ЗЗД гласи, че ако представителят и лицето, с което той
договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не
произвежда действие за представлявания. В случая исковата молба не е
отговаряла на изискванията на чл.127 ал.1 ГПК, тъй като в нея няма никакви
фактически твърдения защо според ищцата при наследодателя е липсвала
воля да упълномощи насрещната страна за разпоредителната сделка.
Същевременно са развити доводи, че договаряйки със себе си,
пълномощникът е уговорил продажна цена в пъти по-ниска от действителната
стойност на вещта. Районният съдия е изложил съображения, че тези
2
твърдения са неоснователни, но не е съобразил, че в тази хипотеза няма как да
става въпрос за липса на воля у упълномощителя да се разпореди с
недвижимия имот. В доклада по делото е прието, че е предявен иск по чл.40
ЗЗД при искане да се признае за нищожен контракта, поради липса на воля.
След разпределяне от съда на доказателствената тежест, ищцата е направила
процесуални искания за събиране на доказателства, от които евентуално може
да се изведе с какви доводи обосновава твърденията си, че упълномощителят е
нямал воля да се разпореди с имуществото си, а след разпита на св.Н.У. вече
има и позоваване на нарушена процедура по удостоверяване подписа на
наследодателя.
В мотивите на обжалваното решение са изложени съждения, че
пълномощното отговаря на изискванията на чл.38 ал.1 ЗЗД, както и че
помощни-нотариусът, удостоверил положеният от Д.Г.Д. пръстов отпечатък
от палец, поради влошено здравословно състояние, е разбирал съдържанието
на документа, който подписва. Районният съдия е отхвърлил иска по чл.26
ал.2 пр.2 вр. чл.40 ЗЗД.
С въззивната жалба е въведено оплакване за недопустимост на
обжалвания съдебен акт–порок, обоснован с произнасяне от страна на
първоинстанционния съд по непредявен иск, довел до постановяване на
недопустимо решение.
Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в т.9 на
ППВС № 1/ 85 г. съдът дължи произнасяне и защита в рамките на заявеното от
искане в исковата молба и по начина, който е поискан от ищеца. Когато съдът
е разгледал иска на непредявеното основание или се е произнесъл по
непредявен иск, решението му е недопустимо. Разрешението е
възпроизведено и в ТР № 1/2001 г. на ОСГТК на ВКС, според което въззивната
инстанция, като съд по съществото на възникналия правен спор, който без да
повтаря дейността на първата инстанция я продължава, е длъжен да определи
предмета на делото само въз основа на въведените с исковата молба
обстоятелства и заявен петитум.
Настоящият състав, след иницииране на действия по отстраняване
нередовностите по исковата молба, приема, че предявеният иск е по чл.26, ал.
2 пр.2 ЗЗД- В. Д. Д., в качество на единствен наследник по закон на Д.Г.Д.,
иска да се признае за установено по отношение на Л. Г. К., че сключеният
между последната, като купувач, и наследодателя на ищцата-представляван от
ответницата по силата на изрично пълномощно от 04.04.2022 г., договор,
обективиран в Нотариален акт № **/**.**.**** г. на Нотариус с рег. № *** за
покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр.Русе, подробно
индивидуализиран по исковата молба, е нищожен, тъй като продавачът не е
имал воля да упълномощи представителя да продаде спорната недвижимост.
При тези данни се налага извод, че районният съдия не е предприел
нужните действия да отстрани нередовностите по исковата молба и се е
произнесъл по непредявен иск, независимо, че в диспозитива на решението
3
фигурира и нормата на чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД. Тя не може да бъде във връзка с
чл.40 от същия нормативен акт, както и няма как да се изследва дали са били
налице предпоставките по първата разпоредба, за да се приеме, че резултатът
от спора между страните е правилен, след като ищцата няма изложени
конкретни фактически твърдения относно липсата на воля у упълномощителя
да се разпореди с процесния недвижим имот. С оглед изложеното
обжалваното въззивно решение следва да бъде обезсилено като недопустимо,
а делото върнато на Районен съд-Русе за произнасяне по иска, с който е бил
сезиран.
По изложените съображения, Окръжен съд-Русе
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1551 от 15.11.2024 г., постановено по гр.дело
№ 2998/ 2023 г. по описа на Районен съд-Русе.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4