№ 216
гр. Ловеч, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
в присъствието на прокурора Т. Н. П.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20254300500464 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
С решение № 74/30.04.2025 г., по гр.д. № 959/2024 г. на РС – Троян,
съдът е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на И. К. К.
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 1 000 лв. (обезщетение за
неимуществени вреди), ведно със законната лихва от 12.01.2023 г., отхвърлил
е иска за горницата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 6
000 лв.
Решението е обжалвано в осъдителната му част с въззивна жалба от
Прокуратурата на Република България. Във въззивната жалба са направени
оплаквания за неправилност на решението, с поддържане на съображения за
нарушения на материалния закон и необоснованост, свеждащи се до:
неправилна оценка от съда на доказателствата, при която е изграден извод за
основателност на иска; неправилна оценка от съда на обстоятелствата по чл.
52 ЗЗД, при която е формиран краен извод за размера на дължимото
обезщетение от 1 000 лв. Във въззивната жалба е направено искане за отмяна
на обжалваното решение в осъдителната му част, за отхвърляне на предявения
иск, респ. за намаляване размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия не е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба.
Прокуратурата на Република България (въззивникът) взема участие в
1
съдебно заседание чрез прокурора от ОП Ловеч Т. П., която поддържа
жалбата, а в хода на устните състезания излага поддържа доводите за неговата
неправилност, изложени във въззивната жалба, в насока неоснователност на
предявения иск, респ. намаляване размера на присъденото обезщетение, вкл.
присъждане на законната лихва, за каквато не е била претендирана от ищеца.
И. К. К. взема участие в съдебно заседание чрез адв. С. Г., който оспорва
жалбата, в хода на устните състезания излага съображения за нейната
неоснователност, респ. за правилност на решението в атакуваната му част,
прави искане за потвърждаването му и за присъждане на разноските по
делото.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната
част е частично недопустимо – относно присъждането на законна лихва върху
обезщетението за неимушествени вреди от 1 000 лв., считано от 12.01.2021 г.
до окончателното му изплащане. От ищеца е заявено искане за присъждане на
обезщетенията за вреди в размер на съответните суми (6 000 лв. – за
имуществени и 5 000 лв. – за неимуществени вреди), не и за законната лихва
върху тях, вкл. от посочения в решението начален момент на присъждане -
12.01.2021 г. Без заявено искане от ищеца, съдът не би могъл да присъди
законна лихва върху сумите на претендираните обезщетения за вреди, не само
от момента на тяхното настъпване, но и като правоувеличаваща последица на
съдебното решение. Произнасянето извън пределите на сезирането води до
постановяване на недопустимо решение, тъй като е нарушено диспозитивното
начало (чл. 6, ал. 2 ГПК). Ето защо решението следва да се обезсили в частта,
с която съдът е присъдил законна лихва върху сумата от 1 000 лв., считано от
12.01.2023 г. до окончателното й изплащане. В останалата му обжалвана част,
с която районният съд е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 1 000 лв., решението е допустимо, поради което настоящият състав
следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във
въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по
отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С постановление от 27.07.2021 г. на прокурор от ОП Плевен е
образувано досъдебно производство № 3185/2021 г. по описа на ОП Плевен за
това, че в периода от 2014 – 2016 г., в гр. Плевен, при условията на
продължавано престъпление, е избегнато установяването на данъчни
задължения в особено големи размери (72 503,96 лв., от които 49 534,98 лв. –
данък по ЗДДФЛ и 22 968,69 лв. – ДДС), като е затаена истината в подадените
ГДД и не е издаден счетоводен документ по чл. 131, т. 1 ЗДДС, вр. чл. 83, ал. 1
ППЗДДС – престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 и т. 3, предл.
2
2, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
С постановление от 25.02.2022 г. на следовател от ОСС в ОП Плевен, по
досъдебно производство № 3185/2021 г. по описа на ОП Плевен, И. К. К. е
привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 255, ал. 3, вр.
ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 93, т. 14 НК за това, че в периода от
2008 – 2016 г., в гр. Плевен, при условията на продължавано престъпление,
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено
големи размери - 35 629,02 лв., от които 30 629,02 лв. – данък по ЗДДФЛ и
5 000 лв. – ДДС). Със същото постановление по отношение на обвиняемия е
взета мярка за неотклонение „подписка“. В деня на привличането И. К. К. е
дал обяснения, с които отрича съставомерността на вменената му деятелност и
е поискал да бъде призован за предявяване на разследването.
С постановление от 27.05.2022 г. на следовател от ОСС в ОП Плевен, по
досъдебно производство № 3185/2021 г. по описа на ОП Плевен, И. К. К. е
привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 255, ал. 3, вр.
ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 93, т. 14 НК за това, че в периода от
01.01.2008 до 31.12.2016 г., в гр. Плевен, при условията на продължавано
престъпление, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери - 34 534,11 лв., от които 29 534,11 лв. – данък по
ЗОДФЛ и 5 000 лв. – ДДС). Със същото постановление по отношение на
обвиняемия е взета мярка за неотклонение „подписка“. В деня на
привличането И. К. К. е дал обяснения, с които отрича съставомерността на
вменената му деятелност, заявил, че е запознат с материалите по досъдебното
производство и не е пожелал да ми се предявява разследването.
С постановление от 03.08.2022 г. на следовател от ОСС в ОП Плевен, по
досъдебно производство № 3185/2021 г. по описа на ОП Плевен, И. К. К. е
привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 255, ал. 3, вр.
ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 93, т. 14 НК за това, че в периода от
27.04.2009 г. до 27.04.2017 г., в гр. Плевен, в качеството му на данъчно
задължено местно физическо лице по чл. 6 от Закона за данъците върху
доходите на физическите лица, при условията на продължавано престъпление,
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено
големи размери - 29 534,11 лв., като не е подавал или е потвърждавал
неистина в подадени декларации по чл. 50 ЗДДФЛ. Със същото постановление
по отношение на обвиняемия е взета мярка за неотклонение „подписка“.
С постановление от 12.01.2023 г. на наблюдаващия прокурор
наказателното производство по досъдебно производство № 3185/2021 г. по
описа на ОП Плевен е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл.
24, ал. 1, т. 1 НПК. В мотивите на постановлението е прието, че не са налице
доказателства за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1 НК и не са
налице доказателства за ангажиране наказателната отговорност на И. К. К.,
тъй като не са налице данни за неподавани декларации по ЗДДФЛ или за
подавани годишни декларации по ЗДДФЛ с невярно съдържание или с друга
3
счетоводна документация с невярно съдържание, не е доказано по безспорен
начин да са извършени действия или да са съставени документи с цел укрИ.е
на данъчни задължения, като с действията си обвиняемият К. не е
възпрепятствал умишлено данъчните органи при извършване на ревизии или
друга тяхна дейност.
От разпечатка на електронна справка за съдимост, издадена на
09.01.2025 г., се установява, че И. К. К. е осъждан и освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба.
От показанията на свидетеля М. Т. се установява, че същият познава
ищеца И. К. К. от около двадесет години, че през 2021 г. и 2022 г. свидетелят
го возил до различни лечебни заведения, тъй като ищецът имал здравословни
проблеми – високо кръвно и проблеми с кръвната захар. От показанията на
свидетеля се установява, че докато пътували заедно ищецът „под формата на
майтап“ казвал, че можело скоро да си отиде.
От приетите разпечатки на електронните справки за извършените
прегледи на И. К. К. се установява, че към ищецът е бил преглаждан и е
получавал медицинско консултации по повод диагноза неинсулинозависим
захарен диабет (с първоначална диагноза 15.11.2018 г.) и есенциална първична
хипертония (с първоначална диагноза 09.04.2024 г.).
При така установените факти настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
Предмет на разглеждане е иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., произтичащи
от повдигнато обвинение в извършване на престъпление, по което
образуваното наказателно производство е прекратено поради това, че
деянието не е престъпление. Искът е предявен срещу Прокуратурата на
Република България, в качеството й на процесуален субституент.
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване
на престъпление, ако наказателно производство впоследствие бъде прекратено
поради това, че извършеното деяние не е престъпление (чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ). Доколкото в случая се касае вреди от неоснователно обвинение,
легитимирана да представлява държавата по искове за обезщетяването им, е
прокуратурата, която повдига и поддържа обвинението (ТР-5-13-ОСГК). За да
се ангажира отговорността на държавата в лицето на прокуратурата по
заведен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, следва да са
установени следните предпоставки: спрямо ищеца да е било повдигнато
обвинение в извършване на престъпление от общ характер; наказателното
производство срещу него да е приключило с влязла в сила оправдателна
присъда по повдигнатото обвинение или да е прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че то е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано; ищецът да е
4
претърпял посочените в исковата молба вреди (имуществени и
неимуществени); и между незаконното действие на правозащитните органи и
неблагоприятните последици (вредите) да е налице причинно следствена
връзка. В случая тези предпоставки са налице – спрямо ищеца е било
повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер (по чл.
255, ал. 3, вр. ал. 1 НК), като впоследствие наказателното производство е
прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление (чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ), а неоснователното обвинение дефинитивно е вредоносно. За
вредите от необоснованото обвинение при прекратеното наказателно
производство държавата в лицето на прокуратурата не би могло да се
освободи от отговорност, защото поведението на ищеца не се явява причина за
възникването им, вкл. единствена такава (ТР 3-05-ОСГК, т. 3).
В този смисъл искът за заплащане на обезщетение се явява основателен
и на ищеца следва да се присъди обезщетение, като се обсъдят конкретните
обстоятелствата, с оглед на които се формира неговия справедлив размер (чл.
52 ЗЗД).
За определяне на размера на справедливото обезщетение съдът
съобразява следните обстоятелства: характера и тежестта на обвинението – по
чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1 НК (избягване установяване или плащане на данъчни
задължения в особено големи размери), за което е предвидено наказание
лишаване от свобода лишаване от свобода от три до осем години и
конфискация на част или на цялото имущество на виновния,
продължителността на периода, в който се развило наказателно преследване
спрямо ищеца - от 25.02.2022 г. (денят, в който ищецът е привлечен като
обвиняем) до 12.01.2023 г. (денят, в който наказателното производство е
прекратено), т.е. почти една година, в която е имало корекция на обвиненията,
чрез две нови привличания за същото престъпление; взетата марка за
неотклонение „подписка“, без налагане на други мерки за процесуална
принуда; начина, по който производството се отразило върху личния живот на
ищеца (тревога и безпокойство) и продължителността на негативните му
изживявания (през време на наказателното производство и след
прекратяването му); липсата на публично разгласяване на обвинението;
наличието на минали осъждания и освобождавания от наказателна
отговорност на ищеца; икономическата конюнктура в страната към датата на
прекратяване на наказателното производство. При отчитане на всички
изброени обстоятелства съдът приема, че присъденото обезщетение от 1 000
лв. отговаря в пълна степен на така посочените критерии за справедлива
компенсация за претъпените от ищцата неимуществени вреди.
В този смисъл са неоснователни оплакванията във въззивната жалба за
неправилна оценка от районния съд на доказателствата, при която е изграден
извод за основателност на иска и за неправилна на обстоятелствата по чл. 52
ЗЗД, при която е формиран краен извод за конкретния размер на дължимото
обезщетение.
5
Крайните изводи на двете съдебни инстанции по основателността на
иска и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди
съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част, с която съдът е присъдил на ищеца 1000
лв. обезщетение за неимуществени вреди.
С оглед неоснователност на въззивната жалба на въззивника не следва
да се присъждат разноски за настоящата инстанция. Такива следва да се
присъдят в полза на въззиваемия, които са доказани до размер на 400 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 270, ал. 3 и чл. 271, ал. 1 ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 74/30.04.2025 г., по гр.д. № 959/2024 г. на РС
Троян, в частта, с която съдът е присъдил законна лихва върху сумата от 1 000
лв., считано от 12.01.2023 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 74/30.04.2025 г., по гр.д. № 959/2024 г. на
РС Троян, в останалата му обжалвана част, с която съдът осъдил
Прокуратурата на Република България да заплати на И. К. К. на основание чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 1 000 лв. (обезщетение за неимуществени
вреди).
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6