№ 1214
гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20221100503622 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на страните срещу решението по гр.д. № 60375/2019 г.
на СРС, ІІІ ГО, 84 състав.
В. К. П. /П., преди сключването на граждански брак с Д.П./ е обжалвала
първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен искът й за месечна издръжка на
детето С. М. МЛ. за разликата от 200 лева до 300 лева. Твърди, че решението в обжалваната
част е неправилно, като подробно е изложила съображенията си за това. Въззивницата моли
да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се уважи
изцяло предявеният от нея иск за месечна издръжка на детето С.. Не претендира разноски за
въззивната инстанция.
М. И.М. оспорва изложеното в жалбата и моли първоинстанционното решение в
обжалваната от В.К. П. част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Обжалвал е решението в частта, в която е уважена претенцията на В.К. П. за издръжка на
детето С. М. МЛ. за сумата над 180 лева до присъдените 200 лева месечно. Твърди, че
решението в обжалваната част е неправилно, като подробно е изложил съображенията си за
това. Въззивникът моли да се отмени решението в обжалваната от него част и да се
постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция за издръжка на общото дете на
1
страните за сумата над 180 лева месечно. Претендира разноски.
В. К. П. не е подала отговор на въззивната жалба, подадена от М.М..
Подадена е от В. К. П. и частна жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК от
15.10.2021г. на СРС, 84 състав, постановено по гр.д. № 60375/2019 г., с което е отхвърлено
искането на жалбоподателката за изменение на постановеното решение в частта му за
разноските. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на определението.
Моли се обжалваното определение да бъде отменено и да се уважи искането по чл. 248 от
ГПК.
М.М. намира за неоснователна частната жалба и моли атакуваното определение от
15.10.2021 г. да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на
страните, приема за установено следното:
Въззивните жалби - първоначалната и насрещната са допустими. Подадени са в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, респ. по чл.263, ал.2 ГПК от страни, имащи правен интерес от
обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и
допустим в обжалваната му част.
С решението по гр.д. № 60375/2019 г. СРС, ІІІ ГО, 84 състав, родителските права
спрямо детето С. М. МЛ. са предоставени за упражняване на майката В. К. П., при която е
определено местоживеенето на детето, на бащата М. И.М. е определен режим за лични
контакти с детето, като бащата е осъден да заплаща издръжка на детето в размер на 200
лева, считано от 01.04.2019 г.ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
вноска, до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката, като са
отхвърлени исковите претенции по чл.127, ал.2 СК, вр. чл.143, ал.2 СК и чл.149 СК в
останалата им част до пълния предявен размер от 300 лева, като неоснователни. Със същото
решение е допуснато предварително изпълнение на решението в частта за издръжката и
бащата е осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса върху присъдената издръжка в
размер на 288 лева.
Наведените във въззивните жалби доводи за неправилност на първоинстанционното
решение в обжалваните части са неоснователни.
Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото,
приети в първата инстанция, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези
изводи и препраща към мотивите на обжалваното решение (чл. 272 от ГПК).
При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с
нуждите на детето и възможностите на задължения родител (чл.142, ал.1 СК). Това са две
кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази. Присъдените в настоящия
случай от районния съд месечни издръжки от 200 лева напълно отговарят на нуждите на
детето С. (която понастоящем е на близо 9 години) от средства за съществуване и
образование. Събрани са доказателства за брутни трудови доходи на бащата около
2
минималните за страната, както и за това, че същият, макар и съдружник в ТД "М.Т." ООД,
не е получавал доходи от дивиденти, но доколкото последният е в трудоспособна възраст и
няма данни да страда от заболявания, реализира трудови доходи, посредством които да
задоволява, както собствените си, така и на детето си С., родена на 16.12.2013 г.,
екзистенциални нужди. Ето защо, първоинстанционното решение в обжалваните му части е
правилно. При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички
ангажирани и относими към спора доказателства и е определил издръжката на детето С. М.
МЛ. в размер близък до установения в закона минимален такъв (чл.142, ал.2 СК).
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваните му части, като
правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде
потвърдено.
С определението от 15.10.2021 г. по гр.д. № 60375/2019 г. СРС, ІІІ ГО, 84 състав, е
оставил без уважение молбата на В. К. П. за изменение на решението от 10.08.2021 г. в
частта му за разноските и за присъждане на разноски по делото.
Частната жалба срещу определението от 15.10.2021 г. е подадена в срок, като същата
е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Страната, която е поискала присъждане на разноски, трябва да представи на съда
списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната
инстанция, в противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за
разноските и присъждане на такива разноски (чл. 80 от ГПК). В настоящия случай с
решението от 10.08.2021 г. първоинстанционният съд се е произнесъл по искането на В. К.
П. за присъждане на разноски, като го е оставил без уважение, и тази страна не е
представила списък по чл. 80 от ГПК. Следователно, молбата на В. К. П. за изменение на
решението от 10.08.2021 г. в частта, в която е оставено без уважение искането й за
присъждане на разноски, е недопустима (т. 9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012
г., ОСГТК на ВКС). Определението от 15.10.2021 г., с което първостепенният съд е оставил
без уважение молбата на П. по чл. 248 от ГПК, е недопустимо и въззивният съд следва да
го обезсили, като постанови друго, с което молбата на П. по чл.248 ГПК бъде оставена без
разглеждане, като недопустима.
Въззивникът и въззиваема страна В. К. П. не претендира разноски за въззивната
инстанция, поради което и не й се следват такива.
С оглед неоснователността на въззивната жалба на М. И.М., последният няма право
на претендираните разноски за тази жалба.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20169897 от 10.08.2021 г. по гр.д. № 60375/2019 г. по
3
описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 84 състав, в обжалваните части.
ОБЕЗСИЛВА определение № 20199185 от 15.10.2021 г. по гр.д. № 60375/2019 г. по
описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 84 състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба от 13.08.2021 г., подадена от В.П. по чл.248
ГПК за изменение на решението от 10.08.2021 г. по гр.д. № 60375/2019 г. по описа на
Софийския районен съд, ІІІ ГО, 84 състав, в частта за разноските, като недопустима.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. И.М. за присъждане на разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4