О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
12.07.2019 г.
Софийският окръжен
съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, в
закрито заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ИВАЙЛО Г.
2. Д. ЦОНЧЕВ
като разгледа докладваното от младши съдия Цончев в.ч.гр.д. № 344 по описа на съда за 2019
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 245, ал. 3 вр. чл. 274 и сл. във вр. с чл.
407, ал. 1 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на И.М.М., С.Г.А. и И.Г.А., подадена чрез процесуалния им
представител адв. Д.К. срещу определение от 01.03.2019
г., постановено гр.д. № 570/2014 г. по описа на РС-С., II състав, с което е уважено
искане за издаване на обратен изпълнителен лист на Н.И.Д. за сумата от
4 870 лв.
В частната жалба са изложени доводи, че определението е недопустимо,
тъй като молбата на Н.Д. за издаване на обратен изпълнителен лист е оставена
без уважение с допълнително решение от 31.01.2017 г., постановено по гр.д. №
570/2014 г. по описа на РС – С., същото не е обжалвано, поради което въпросът
не може да бъде пререшаван. При условията на евентуалност се излага, че с
Определение № 3574/16.11.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 1821/2018 г. по
описа на САС, Определение № 828/02.11.2017 г. по в.гр.д. № 209/2017 г. по описа
на СОС, с което е оставена без разглеждане молбата на Н.Д. за издаване на
обратен изпълнителен лист за сумата от 4 438.24 лв., е отменено с
указания, че Софийският окръжен съд е компетентен да се произнесе по искането,
отправено от Н.Д..*** не е имал правомощие да постанови обжалваното
определение. На последно място се сочи, че в отменителното
Определение № 3574/16.11.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 1821/2018 г. по
описа на САС, е указано, че съдът следва да се произнесе по искане за издаване
на обратен изпълнителен лист за сумата от 4 438.24 лв,
а РС – С. е постановил издаване на обратен изпълнителен лист за сумата от
4 870 лв.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна – Н.И.Д.,
който чрез адв. Е.А. е подал писмен отговор. В него
излага, че частната жалба е недопустима, тъй като Определение № 3574/16.11.2018
г., постановено по ч.гр.д. № 1821/2018 г. по описа на САС е окончателно и не
подлежи на обжалване. При условията на евентуалност сочи, че жалбата е
неоснователна. Възражението се аргументира с обстоятелството, че с Определение
№ 3574/16.11.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 1821/2018 г. по описа на САС е
решен окончателно въпросът относно претенцията за издаване на обратен
изпълнителен лист за сумата от 4438.24 лв. и РС – С. правилно, в изпълнение на
чл. 245, ал. 3, изр. 3 ГПК е уважил отправеното искане.
На първо място, въззивният съд
намира, че следва да бъде отменено Разпореждане № 662/06.06.2019
г. постановено по гр.д. № 344/2019 г. в частите, с които е разпоредено
препис от Определение от 01.03.2019 г., постановено по гр.д. № 570/2014 г. по
описа на РС – С., II състав, препис от частна жалба
срещу определението и депозирания писмен отговор срещу частната да бъдат
връчени на С.Г.А. и И.Г.А., тъй видно от представеното пълномощно за адв. Д.К. те потвърждават всички действия, които той е
извършил от тяхно име.
Въззивният съд намира жалбата за допустима, подадена е от надлежни страни по делото
срещу подлежащ на обжалване акт, в законоустановения
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Не могат да бъдат споделени доводите, развити в писмения
отговор, че Определение № 3574 от 16.11.2018 г. на САС е окончателно, поради
което жалбата е недопустима. Действително цитираното определение е окончателно,
но то не слага край на производството, а с него са дадени задължителни
указания, че компетентният съд следва да се произнесе по същество по
отправеното искане за издаване на обратен изпълнителен лист. В изпълнение на
тези указания РС – С. е постановил, обжалваното в настоящото производство
определение, за което правилно е посочил, че подлежи на обжалване по реда на чл.
245, ал. 3 вр. чл. 274 и сл. във вр.
с чл. 407, ал. 1 от ГПК.
Неоснователно се претендира, че РС – С. не е разполагал с
компетентност за издаване на обратен изпълнителен лист, тъй като именно РС – С.
е съдът постановил решението, с което е установено вземане в по-нисък размер от
това, за което е допуснато предварително изпълнение.
Производството по реда на чл. 245, ал. 3 вр. чл. 274 и сл. във вр. с чл.
407, ал. 1 от ГПК разкрива белезите на пълно (същинско) въззивно
обжалване, поради което окръжният съд при произнасянето си не е ограничен от
изложеното в жалбата (вж. в този смисъл ТР № 6/2017 по ТД № 6/2017 г. на ОСГТК).
Производството пред РС – С. е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК от И.М.М., С.Г.А., П. И. А. и И.Г.А., чрез
пълномощника си адв. В., срещу длъжника Н.И.Д. за
парично вземане в размер на 4 870 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на заявлението до окончателното ѝ изплащане, която сума
произтича от неизпълнено задължение за заплащане на годишен наем за период от
17.02.2010 г. до 14.02.2014 г. по договор за отдаване на земеделска земя под
наем, с нотариална заверка от Борислав Механджийски- нотариус с рег.№411 в НК и
вписан в Службата по вписванията при РС С.. Към заявлението е приложен договор
за отдаване на земеделска земя под наем, намираща се в землището на с.А.,
община С., Софийска област със страни заявителите и Н.И.Д..
По заявлението е образувано ч.гр.д. № 465/2013 г.,
постановено е Разпореждане №440/23.07.2013 г. и Заповед №440/23.07.2013 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.
Срещу така издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника Н.И.Д.,
в което е искано и спиране изпълнението на заповедта. С определение от
10.12.2013 г. по ч.гр.д.№ 440/2013 г. РС-С. е оставил без уважение искането за
спиране. По частна жалба от Н.И.Д. срещу това определение е образувано
ч.гр.д.№94/2014 г. по описа на Софийски окръжен съд. С Определение №45 от
05.02.2014 г. постановено по ч.гр.д.№94/2014 г. въззивният
съд е потвърдил определението на РС-С. от 10.12.2013 г.
С оглед на депозираното от длъжника Н.И.Д. възражение
заявителите И.М.М., С.Г.А., П. И. А. и И.Г.А., чрез пълн.адв.В., са предявили установителен иск, по който е образувано гр.д. № 570/14г.
по описа на РС – С..
Ответникът Н.И.Д. е оспорил предявения иск по основание и
по размер, направил е възражение за погасяване по давност за сумата 1376.34 лв.
за периода от 17.02.2009 г. до 16.07.2010 г. и е предявил насрещен иск за
сумата в размер на 3157.47 лв.- обезщетение за вреди и пропуснати ползи за
периода от 17.02.2009 г. до датата на прекратяване на договора 13.05.2013 г.
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск до
окончателното ѝ изплащане
С Решение № 170 от 22.08.16 г., постановено по
гр.д.№570/2014 г., РС-С. е признал за установено съществуването на паричното
вземане на И.М.М., С.Г.А., П. И. А. и И.Г.А. срещу Н.И.Д.
в размер на 431.76 лв., представляваща неплатена наемна цена по договор за наем
от 17.02.2009 г., с нотариална заверка от Борислав Механджийски-нотариус с
рег.№411 в НК и вписан в Службата по вписванията при РС С., за периода от
16.07.2010 г. до 13.05.2013 г., ведно със законната лихва върху същата, считано
от 29.07.2014 г. до окончателното изплащане на вземането, за разликата до пълния
предявен размер-4870 лв. искът е отхвърлен. С решението е отхвърлен предявения
от Н.И.Д. срещу И.М.М.,
С.Г.А., П. И. А. и И.Г.А., с правно основание чл.79,ал.1,предл.2
от ЗЗД- за заплащане солидарно на сумата 3 157.47 лв., представляваща
обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи поради неизпълнение на
задълженията по договора за наем за
предаване на имотите за спокойно и безпрепятствено ползване за периода от 17.02.2009 г. до 13.05.2013 г., ведно със
законната лихва, считано то датата на предявяване на насрещния иск-16.03.2015
г. до окончателното й изплащане. Присъдени са разноски.
С допълнително решение от 31.01.2017г., постановено по
гр.д. № 570/2014 г. РС-С. е оставил без уважение искането на Н.Д. за допълване
на решението в частта по искането за обезсилване на издадената заповед за
незабавно изпълнение и издаване на обратен изпълнителен лист.
С Решение № 279 от 12.07.17 г., постановено по гр.д. №
209/17г., СОС, ГО, е потвърдил Решение № 170 от 31.01.2017 г. на РС-С.,
постановено по гр.д. № 570/2014 г.
С Определение № 828 от 02.11.17г., постановено по гр.д. №
209/17г., СОС, ГО, е оставил без разглеждане молбата на Н.Д. за допълване на
постановеното решение относно искането му за обезсилване на издадените заповед
за изпълнение и изп. лист, както и за издаване на
обратен изпълнителен лист и производството е прекратено.
С Определение № 3574/16.11.2018 г., постановено по ч.гр.д.
№ 1821/2018 г., Софийският апелативен съд е отменил Определение №
828/02.11.2017 г., постановено по в.гр.д. № 209/2017 г. по описа на СОС, в
частта, с която е оставена без разглеждане и е прекратено производството по
молбата на Н.Д. за издаване на обратен изпълнителен лист за сумата от
4 438.24 лв., ведно със законната лихва от датата на погасяване на сумите
до окончателното им изплащане и е върнал делото на Софийския окръжен съд за
произнасяне по искането.
С Разпореждане № 1173/10.12.2018 г., постановено по гр.д.
№ 209/2017 г. по описа на СОС, съдията-докладчик, съобразявайки разпоредбата на
чл. 245, ал. 3 ГПК е изпратил делото за произнасяне по молбата за издаване на
обратен изпълнителен лист на РС – С..
С определение от 01.03.2019 г. постановено гр.д. № 570/2014
г. по описа на РС-С., II състав, определил на Н.И.Д. да бъде издаден обратен
изпълнителен лист за сумата от 4 870 лв.
От изисканата пред въззивната
инстанция справка от ЧСИ – Георги Каримов, рег. № 792
с район на действие СОС се установява, че по молба на И.М., С.А., П. А. и И.А.
на основание изпълнителен лист от 24.07.2013 г., издаден по Заповед за
изпълнение на парично задължение № 440/23.07.2013 г. въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 465/2013 г. по описа на РС – С. е образувано
изпълнително дело № 20137920400376/2013 г. за сумата от 4 870 лв.
главница, ведно със законната лихва от 16.07.2013 г. до окончателното изплащане
на вземането и сумата 397.40 лв., разноски по делото. Производството е
прекратено поради изплащане на сумата от 5 719.28 лв. (включително
разноски в изпълнителното производство) от длъжника И. Д..
От изложеното е видно, че районният съд правилно е издал
обратен изпълнителен лист по искането на И. Д. за сумата от 4 438.24 лв.,
тъй като установявеното с влязло в сила решение за
вземане в по-малък размер (431.76 лв.), от първоначално претендираният
със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК (4 870 лв.), въз основа на
която е допуснато предварително изпълнение, следва да се приравни на хипотеза
на отменено решение, с което е допуснато предварително изпълнение по смисъла на
чл. 245, ал. 3 ГПК, поради сходните правни последици. В частта за разликата в
размера от 4438.24 лв. до 4 870 лв., за която районният съд е определил да
се издаден обратен изпълнителен лист обжалваното определение е недопустимо,
както основателно се възразява с частната жалба. Това е така, защото в
отклонение от диспозитивното начало, съдът е
постановил да се издаде обратен изпълнителен лист за сума надвишаваща първоиначално поисканата от Н.Д. с Молба с №
6846/19.07.2017 г, на СОС по ВГД № 209/2017 г. – 4438.24 лв. Поради изложеното
на основание чл. 273 вр. чл. 270, ал. 1 ГПК
обжалваното определение следва да бъде обезсилено в тази част.
Предвид изхода на производството жалбоподателите И.М., С.А.
и И.А. следва да бъдат осъдени на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплатят на
ответника по частната жалба Н.Д. сторените във въззивното
производство в размер на 455.67 лв., пропорционално на уважената част от
жалбата.
Поради изложеното на основание чл. 273 вр. чл. 270, ал. 1 и чл. 273 вр.
чл. 272 ГПК, Софийският окръжен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА
Определение от 01.03.2019 г.,
постановено по гр.д. № 570/2014 г. по описа на РС – С., II състав, в ЧАСТТА,
с която е определено да бъде издаден изпълнителен лист на Н.И.Д. за разликата от
4 438.24 лв. до 4 870 лв.
ПОТВЪРЖДАВА
Определение от 01.03.2019 г., постановено по гр.д. № 570/2014 г. по описа на РС
– С., II
състав в останалата част.
ОСЪЖДА
И.М.М., ЕГН **********, С.Г. А., ЕГН ********** и И.Г.А.,
ЕГН **********, да заплатят на Н.И.Д., ЕГН **********, сумата от 455.67 лв.
разноски в частното въззивното производство,
пропорционални на отхвърлената част от частната въззивна
жалба.
Определението подлежи на обжалване
пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от връчване на препис от него на
страните в частта, с която
Определение от 01.03.2019 г., постановено по гр.д. № 570/2014 г. по описа на РС
– С., II състав, е обезсилено за разликата от 4 438.24 лв. до 4 870 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.