РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Бургас, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Дарина Анг. Костова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Дарина Анг. Костова Гражданско дело №
20242100101688 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по повод искова молба, подадена
от А. Я. К., ЕГН ********** от гр. *** ул. *** № * вх.* ет.* ап.* чрез адв. Радостин
Йорданов Пенев – БАК, съдебен адрес: гр.Бургас ул. "Васил Левски" № 38 срещу П. С. К.,
ЕГН ********** от гр.*** ул.*** ** № ** ет.** ап.** за осъждане на ответника да заплати
на ищеца следните суми: 17 500 щатски долара или 31 500лв., представляващи главница по
договор за заем от 09.02.2010г.; сумата от 17 685,68лв. – лихва за забава, считано от
11.11.2019г. до 04.11.2024г./датата на подаване на исковата молба/, ведно със законната лихва
върху сумата от 31500 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 04.11.2024г. до
окончателното й изплащане. Претендират се и направените по делото разноски. Представя и
ангажира доказателства.
Ищецът твърди, че се познава с ответника повече от 25 години. На 09.02.2010г.
ответникът му поискал 17 500 щатски долара на заем с обяснението, че спешно му трябват и
щял да ги върне най-късно до 11.11.2019г. страните си имали доверие, поради което ищецът
заел исканата сума, като бил подписан договор за заем от 09.02.2010г. с падеж – 11.11.2019г.
Била подписана и разписка за получените пари в брой.
Договорът предвиждал гратисен период повече от 9 години, през които не се дължали
никакви вноски, като начало на плащането на първата вноска било фиксирано едва на
11.05.2019г. в размер на 3500 щатски долара.
Съгласно договора следвало да се изплатят пет вноски по 3500 долара всяка на
11.05.2019г.; 11.07.2019г.; 11.09.2019г.; 11.10.2019г.; 11.11.2019г. Съгласно т.2 от договора, при
1
нарушаване на условията за плащане по т. 1, заемателят дължал незабавно и без
предизвестие цялата неплатена сума по т.1.
Към момента на исковата молба – 04.11.2024г. заемателят не бил платил нито една
вноска по договора. Последвали многократни разговори с ответника, като същият обещавал,
че ще върне парите по паричния заем, но към настоящия момент това не се случило. Поради
гореизложеното за ищеца се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, по делото е постъпил отговор на исковата молба от
ответника. Ответникът счита исковата молба за допустима, но неоснователна. Не спори за
наличието на сключен между страните договор за заем с клаузите по него. Според ответника
обаче за всяка уговорена парична вноска от главницата изискуемостта настъпвала с изтичане
на срока за плащането й, от който момент за тази част, кредиторът може да търси
изпълнение. В тази връзка счита, че вземането на кредитора било погасено по давност, тъй
като се прилагала общата давност. Същата течала отделно за всяка вноска от дата, на която
плащането е било дължимо по отношение на заемодателя, респективно изискуемо.
Безспорно било, че исковата молба била подадена след изтичане на петгодишния срок на
общата погасителна давност на първите четири вноски. Цитира се и ТР № 3/2023г. от
21.11.2024г. на ОСГТК на ВКС.
На следващо място заявява, че е изпълнил своето задължение по договора. Излага
следната фактическа обстановка. Видно било от Нотариален акт № ***, том **, рег. № ****,
дело № ***/20**г. на нотариус Виктория Дралчева на 20.10.2010г. ответникът П. К. дарил в
полза на заемодателя А. К. 5/18,25кв.м. ид.ч. от неговия собствен недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.610.145.1.4, подробно
описан в цитирания нотариален акт, като гаранция за изпълнение на сключения между тях
договор за заем от 09.02.2010г. Постигната между тях уговорка била както следва: след
заплащане на последната вноска, респ. след изпълнение на задължението на ответника за
връщане на заемната сума, ищецът да му прехвърли обратно правото на собственост върху
същия този недвижим имот. Видно от Нотариален акт № **, том **I, рег. № ****, дело №
***/20**г. на нотариус Симеон Илиев, на 06.06.2019г. А. К. продал на ответника П. К.
дареният му преди това недвижим имот. Последващото прехвърляне на правото на
собственик било предшествано от връщане на последната парична вноска и не би се
осъществило, ако паричното задължение за връщане на заемната сума по договора за заем от
09.02.2010г. не било изпълнено в пълен размер.
Ответникът представил същите писмени доказателства на 17.07.2020г. в хода на
досъдебно производство № ЗМ – 112/2020г. по описа на ОД МВР Бургас, като за целта бил
съставен приемно-предавателен протокол. Досъдебното производство било образувано за
извършено престъпление по чл. 252, ал. 1 НК.
Не на последно място според ответника не ставало ясно как точно е изчислен
размерът на исковата претенция. Оспорва се и претенцията за лихви. Моли за отхвърляне на
иска и присъждане на направените по делото разноски.
2
В предоставената възможност за становище от страна на ищеца, същият оспорва
изцяло отговора на исковата молба и взема отношение по доказателствата, направени в него.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са
активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск.
Последвала е по делото редовна размяна на книжа между страните, съобразно
разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.
Бургаският окръжен съд след като прецени че са налице предпоставките за
допустимост на исковата претенция и не са налице пречки за разглеждане на иска, приема
предявените искове за допустими.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед
изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79 във
вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите от А. Я. К., ЕГН
********** от гр. *** ул. *** № * вх.* ет.* ап.* чрез адв. Радостин Йорданов Пенев – БАК,
съдебен адрес: гр.Бургас ул. "Васил Левски" № 38 срещу П. С. К., ЕГН ********** от гр.***
ул.*** ** № ** ет.** ап.** за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 17
500 щатски долара или 31 500 лв., представляващи главница по договор за заем от
09.02.2010 г.; сумата от 17 685,68 лв. – лихва за забава, считано от 11.11.2019 г. до 04.11.2024
г./датата на подаване на исковата молба/, ведно със законната лихва върху сумата от 31500
лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 04.11.2024 г. до окончателното й
изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.
По делото не са налице признания на права. Не се спори за наличието на подписан
между страните договор за заем от 09.02.2010 г. , както и за съдържанието на клаузите в
същия.
По настоящото дело, с оглед предмета му, не са налице други обстоятелства, за които
да съществува установено от закон предположение, да са общоизвестни или служебно
известни, поради което да не се нуждаят от доказване.
С доклада по делото съдът е указал на страните, че ищецът носи тежестта да установи
при условията на пълно доказване следните обстоятелства: че процесната сума е предадена
на ответника въз основа на договора за заем, а на ответника, че следва да установи
твърденията си за връщане на сумата, както и възраженията си за настъпила погасителна
давност.
От представените по делото доказателства се установява, че между страните е
сключен договор за заем за сумата от 17500 щатски долара, която сума е реално предадена от
ищеца на ответника в деня на подписване на договора, което обстоятелство не се оспорва от
страните. Страните не спорят и по съдържанието на договора , според което е уговорено
връщането на заемната сума да стане на вноски от по 3500 щатски долара, платими на
падежи , както следва : 11.05.2019 год., 11.07.2019 год., 11.09.2019 год., 11.10.2019 год. и
3
11.11.2019 год. Не се спори, че ответникът не е заплатил нито една от посочените в договора
вноски, на уговорените падежи.
Съдът намира за неоснователен доводът на ответника, че доказателство за погасяване
на задължението му е продажбата на дарения от ответника недвижим имот. Действително по
делото е представено доказателство, че ответникът е дарил на ищеца недвижим имот с
нотариален акт от 20.10.2010 год./лист 21 от делото, както и че ищецът е продал на
ответника същия имот с нотариален акт за покупко-продажба от 06.06.2019 год./л.22 от
делото/.Въпреки съвпадението на годините и месеца на възникване на задължението по
договора за заем, от текста на договора за дарение, както и от текста на договора за
покупко-продажба не може да се установи наличието на други уговорки между страните,
които да са свързани с процесния договор за заем. Няма представено обратно писмо или
друго писмено доказателство , от което да може да бъде направен извод за привидността на
сключените във формата на нотариален акт два договора.
Съдът приема за доказано и твърдението на ищеца, че нито едно от вноските не е
погасена.До настоящия момент задълженията по договора не са били заплатени, оборването
на което твърдение е в тежест на ответника, и което е не е сторено в производството.
По отношение на направеното възражение за погасяване на вземането по давност,
съдът намира следното :
Възражението е частично основателно за вноските, чийто падеж е настъпил до
04.11.2019 год. Това е така, защото вземанията по всяка от вноските е с уговорен от страните
падеж, съответно ищецът е имал право да предяви иск и да пристъпи към принудително
изпълнение при неплащане на всяка от вноските на уговорения падеж, поради което срокът
на общата петгодишна погасителна давност започва да тече за всяка вноска отделно от
уговорения за съответната вноска падеж. Видно от отбелязването на исковата молба , същата
е подадена на 04.11.2024 год. , следователно срокът е изтекъл по отношение на всяка от
вноските с падеж до 04.11.2019 год. , като единствената вноска по отношение на която не е
изтекъл този срок е тази с падеж 11.11.2019 год. с размер от 3500 щ.д. В този смисъл е
Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС от 21.11.2024год. , постановено по т.д. № 3/2023
год. , според което „При уговорено погасяване на паричното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата
и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на
изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем 5 6
давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да
тече от предсрочната изискуемост.“
Съдът намира за неоснователен довода на ответника, че при неплащане на първата
вноска вземането по договора е станало изцяло незабавно и предсрочно изискуемо. За да
настъпи този ефект е необходимо волеизявление на заемодателя, каквото нито се твърди,
нито има доказателства да е направено. Обстоятелството , че заемодателят е имал правото да
обяви кредита за предсрочно изискуем и в непадежиралата част, не означава, че
4
предсрочната изискуемост настъпва автоматично. Правото на заемодателя по т.2 от договора
за заем следва да бъде упражнено с едностранно волеизявление, което да достигне до
заемополучателя, за да настъпят последиците на обявената предсрочна изискуемост. По
делото не се твърди , нито се доказва да е направено такова волеизявление.
Предвид посоченото, претенцията за заплащане на сумата от 3500 щатски долара се
явява основателна и следва да бъде уважена, като бъде присъдена размер на 6575.17 лв.,
предвид обстоятелството, че се претендира в лева и че не е ясно по какъв начин ищецът е
изчислил левовата равностойност. Съдът счита , че следва да изчисли левовата
равностойност към датата на предявяване на иска при курс на БНБ за 04.11.2024 год. 1.87862
лева за 1 долар.
По отношение на претенцията за забава :
Основателна се явява и претенцията за мораторна лихва в размер на законната лихва
за забава. Същата е предявена за период от 11.11.2019 до 04.11.2024 год. , като по отношение
на тази претенция не е направено възражение за погасяването й с кратката тригодишна
давност.По отношение на размера , съдът счита , че на основание чл.162 от ГПК следва да
изчисли размера на дължимата лихва за забава , при спазване на правилата за размера на
законната лихва и за периода на претенцията върху главница от 6575,17 лв. , същият е
3687.91 лв.
По отношение на претенцията за законна лихва, предвид изхода на спора, съдът
намира същата за основателна върху главницата от 6575,17 лв..
По отношение на разноските:
С оглед основателността на претенциите, съдът намира, че дължими в настоящото
производство са разноски на страните следва да бъдат присъдени в съотношението на
уважената /10263.08 лв./ и отхвърлената/ 38922.60/ част от размера на исковете или 20,86%
към 79,14%. Съответно в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 20,86% от направените
разноски 4260/3000лв. + 1260лв./ или 888.63 лв. , а в полза на ответника следва да бъдат
присъдени 79,14% от, доказани в размер на 5161,71 лв. , по представен списък на
разноските по чл.80 от ГПК, а именно 4084.98 лв.
Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ответника , състоящо се във възражение ,
че адвокатът е изчислил възнаграждението си по Наредба № 1 за минималните размера на
адвокатските възнаграждения върху цената на исковете, а не е съобразил размера му с
направеното възражение за давност . Възражението за погасяване на претенцията поради
настъпване на погасителната давност е възражение по същество на спора и не влияе по
какъвто и да е начин на цената на иска, върху която основа се изчислява възнаграждението
по цитираната по-горе вече отменена наредба.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА П. С. К., ЕГН ********** от гр.*** ул.*** ** № ** ет.** ап.** да
заплати на А. Я. К., ЕГН ********** от гр. *** ул. *** № * вх.* ет.* ап.* , съдебен адрес:
гр.Бургас ул. "Васил Левски" № 38 следните суми: 6575,17 лв., представляващи главница по
договор за заем от 09.02.2010г.; сумата от 3687.91 лв.. – лихва за забава, считано от
11.11.2019г. до 04.11.2024г./датата на подаване на исковата молба/, ведно със законната лихва
върху сумата от 6575,17 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 04.11.2024г.
до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 888.63 лв.
ОСЪЖДА А. Я. К., ЕГН ********** от гр. *** ул. *** № * вх.* ет.* ап.* ,
съдебен адрес: гр.Бургас ул. "Васил Левски" № 38 да заплати на П. С. К., ЕГН ********** от
гр.*** ул.*** ** № ** ет.** ап.** , разноски по делото в размер на 4084.98 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6