Р
Е Ш Е Н И Е
№ 5288
12.11.2014 г.,
град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Гражданско отделение, 7-ми състав,
на 6 ноември
в
публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЮВА
при участието на секретар А. П.
разгледа докладваното от съдия М.
Коюва
гражданско дело № 1574 по описа за 2014 год.
Предявен е иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
Производството е образувано по предявен от Д.К.К., ЕГН **********,***, срещу В.Т.Д., ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД да бъде обявен за окончателен предварителен договор сключен между страните на 08.11.2002 г., с предмет покупко-продажба на недвижим имот представляващ втори жилищен етаж на сграда построена в дворно място с площ 920 кв.м., парцел №1-общ., кв.7 по плана на с. ***, със РЗП на етажа 75,70 кв.м., състоящ се от самостоятелен вход, коридор, санитарен възел, кухня и дневна, две спални и килер.
Ищецът твърди, че на 08.11.2002 г. е сключил предварителен договор с ответника, като окончателния договор е следвало да се сключи на 08.11.2003 г., като предмета на договора е описаният имот. Твърди, че изцяло е платена сумата по предварителния договор от 3800,00 лева, но въпреки многократно отправените покани до ответника не е бил сключен окончателния договор.
Поради изложеното
се иска съдът да уважи предявения иск.
Ответника
не е подал в указания срок отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
не е изразил становище по предявената претенция, не е направил възражения, не е представил
доказателства и не е направил доказателствени
искания.
В открито съдебно
заседание ищецът, редовно призован, не се явява не се представлява.
В открито съдебно заседание ответникът,
редовно призован, чрез представляващия го адвокат по пълномощие, признава
изцяло претенциите на ищеца.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото са приети следните писмени
доказателства - копие на НА№ 28, дело №1517, вх.рег. №2414/ 06.03.2001 г. на
Сл.Вп.-Варна /НА№ 40, том 1, рег. №1254, дело № 43/
От заключението на приетата по делото СТЕ,
неоспорена от страните, кредитирана като обективно изготвена от съда, се
установява, че жилищната сграда находяща се в дворно
място с площ от 920 кв.м. представляващо парцел № 1 в кв.7 по плана на с. ***, действително е на два
етажа, но е узаконена като едноетажна сграда. Въпреки, че втория етаж не е отразен в
плановете на с. ***
същия е изграден. Към момента на сключване на
предварителния договор от 08.11.2002 г. втория жилищен етаж е изграден и
съществува.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с
правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД. С него се цели постигане на транслативния ефект на сключения предварителен договор.
Макар да няма вещно-правно действие, този договор създава облигационна връзка
между страните, по силата на която е постигнато съгласие за сключването на
окончателен договор.
Съгласно чл.19,
ал.3 ЗЗД всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за
сключване на окончателния договор. Единствената предпоставка за това е
предварителният договор да обвързва страните, т.е. да е валиден и да не е
развален.
За успешното
провеждане на конститутивен иск с правно основание
чл.19, ал.3 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже кумулативното осъществяване на
следните предпоставки: че между страните е сключен валиден предварителен
договор по см. на чл.19, ал.1 и 2 ЗЗД, че предмет на същия е прехвърляне
правото на собственост върху конкретно определен обект, че се явява изправна
страна по договора, т.е. изпълнил е поетите с него задължения, както и че към
датата на приключване на устните състезания са налице условията за валидното
прехвърляне на вещта, в това число, че ищецът се явява собственик на вещта.
Съдът намира, че така
предявеният иск е основателен, поради което следва да бъде отхвърлен, от една
страна защото всички посочени предпоставки са изпълнение, а от друга защото
предявения иск е изцяло признат от ответника. Доколко вещото лице е посочило,
че липсва узаконяване на втория етаж на сградата, това не е предмет на настоящия
спор. Факт е, че сградата в процесния имот е с два
жилищни етажа, следователно предварителния договор е установен предмет. От
друга страна предявявайки иска ищцата е наясно с последиците, които би могла да
търпи закупувайки надстроена сграда, която е узаконена като едноетажна, а не
като двуетажна такава. Факта, че втория етаж не е отразен в плана на с. *** не е пречка за сключване на предварителен
договор и за обявяването му за окончателен.
С оглед изложеното иска следва да бъде
уважен, защото е основателен и доказан.
При този изход на
спора и предвид липсата на искане от страна на ищеца за присъждане на разноски
съдът не се произнася по такива. Ищеца не е представил и списък по чл.80 ГПК.
На основание
чл.364, ал.1 ГПК ищeца следва да бъде осъден да заплати
дължимата държавна такса по прехвърлянето в размер на 106,58 лева по сметка на
РС-Варна, определена върху данъчната оценка за имота на стойност 5852,30 лева
по Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната
дейност и чл.96 от ЗННД.
Дължимия данък по чл.44, ал.1 ЗМДТ
следва да бъде платен от ищеца – купувач в съответната данъчна служба по
местонахождение на имота, като на основание чл.364, ал.2 ГПК и чл.50 ЗМДТ
заверен препис от настоящото решение следва да бъде издаден само след
представяне на доказателства за платен данък.
Мотивиран от
гореизложените, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на основание на
чл.19, ал.3 ЗЗД
предварителен договор за покупко – продажба от
08.11.2002 г. по силата, на който В.Т.Д., ЕГН ********** ***, се задължава
да продаде на Д.К.К., ЕГН **********,***, недвижим имот както следва: представляващ
втори жилищен етаж на сграда построена в дворно място с площ 920 кв.м., в
парцел №1-общ., кв.7 по плана на с. ***, със РЗП на етажа 75,70 кв.м., състоящ
се от самостоятелен вход, коридор, санитарен възел, кухня и дневна, две спални
и килер, срещу продажната цена за имота 3800,00 лева, с
краен срок за сключване на окончателен договор 08.11.2003 г.
ОСЪЖДА Д.К.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по сметка на РС-Варна СУМАТА от 106,58 лева, представляваща дължимата
такса за прехвърлянето на недвижимия имот, определена съобразно Тарифата към
закона за нотариусите и нотариалната дейност и чл.96 от ЗННД, на основание
чл.364, ал.1 от ГПК.
След влизане на
решението в сила същото подлежи на вписване в шестмесечен срок, на основание
чл.115, във връзка с чл.112, б. “з” и “а” от ЗС, като указва на купувача, че
след изтичането на срока вписването на исковата молба губи действието си.
Препис от влязлото
в сила решение за вписване да се издаде след представяне от ищеца Д.К.К., ЕГН **********,***,
на доказателства за платен в данъчната служба дължим местен данък по чл.44,
ал.1 ЗМДТ; удостоверение, че продавачът няма непогасени, подлежащи на
принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни
вноски, на основание чл.264 ДОПК, както и актуално удостоверение за данъчна
оценка на недвижимия имот, необходимо за удостоверяване на липсата на
непогасени данъчни задължения за имота.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: