Решение по дело №15746/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 797
Дата: 24 март 2022 г. (в сила от 21 април 2022 г.)
Съдия: Христина Валентинова Тодорова Колева
Дело: 20213110115746
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 797
гр. Варна, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20213110115746 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от Ж. М. АНГ., ЕГН **********, адрес:
гр. ***, съдебен адрес: гр. ***, чрез адв. Й.А. срещу ЗАД „Д.Б.Ж.З“, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. *** иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата от 20 лева, частичен иск от сумата в размер на
2141.77 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а.
Шевролет Авео, с peг. № ***, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 25.07.2021г в
гр. ***, причинено по вина на водача на л.а. Ауди, с peг. № ***, застрахован при ответника
по договор за застраховка «Гражданска отговорност», със срок на действие 03.04.2021-
02.04.2022г., вкл. следните увреждания – предна броня; преден ляв фар; основа на предна
броня и преден ляв калник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба - 28.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
В о.с.з. на 04.03.2022г., на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение в размера
на предявения частичен иск чрез неговото увеличаване на сумата в 1211.43 лева, частичен
иск от сумата в размер на 2141.77 лева.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Собственик е л.а. Шевролет Авео, с peг. № ***. Около 01.20 ч. на 25.07.2021г., движейки се
в гр.Варна по бул. *** посока от центъра към изхода на града, преди кръстовището с ул. ***
е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. Ауди, с peг. № ***. Последният неправомерно
навлязъл в лентата на движение на автомобила му и го блъснал. За настъпилото ПТП е
съставен Двустранен констативен протокол, като виновен за настъпилото произшествие е
посочен водачът на л.а. Ауди, с peг. № ***. Ответникът като застраховател на лек автомобил
на виновния водач бил уведомен от ищеца за настъпилото събитие и съответно изготвил
опис по щета №***2021-01, в който били описани установените увредени детайли.
Застрахователят му изплатил обезщетение за вредите в размер на 431.93 лева. След
извършено проучване установил, че сумата необходима за възстановяване на щетите е в
размер на 2 573.70 лв., като след приспадане на заплатеното обезщетение, дължима оставала
сумата 2 141.77 лева. Ето защо, претендира от ответното дружество застрахователно
обезщетение в действителния размер на причинените вреди по автомобила, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба, която претенция заявява
понастоящем като частичен иск. Искането е за уважаването й и присъждане на разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор
на исковата молба, обективиращ съображенията му за оспорване на така предявения иск по
основание и размер. Признава наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение между него и соченият като причинител на вредата по сключен
1
застрахователен договор „Гражданска отговорност” за процесния автомобил. Признава
наведените в исковата молба фактически твърдения досежно механизма на настъпване на
произшествието. Не оспорва твърдяната причинно-следствена връзка между описания
механизъм и всички твърдяни за настъпили вреди по МПС. Твърди, че изплатеното
обезщетение в общ размер на 431.93 лева овъзмездява причинените вреди. Моли за
постановяване на решение, с което искът бъде отхвърлен, а в условията на евентуалност
размерът на обезщетението да бъде намален.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.
432 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице има право да иска
обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при
спазване изискванията на чл. 380 КЗ, т.е след отправяне на писмена застрахователна
претенция и предоставяне на пълни и точни данни за банкова сметка. Съгласно чл. 405 КЗ
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение при настъпване на
застрахователното събитие в уговорения срок. Срокът не може да бъде по - дълъг от 15 дни,
когато се касае за застраховка гражданска отговорност свързана с притежаването и
използването на МПС.
Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на
доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на
пълно и главно доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор
«Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в
срока на действие на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие, в резултат и в
причинна връзка, с което са причинени твърдяните имуществени вреди, съответно техния
размер.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо
се от доказване в отношенията между страните, че към датата на настъпване на ПТП по
отношение лек автомобил Ауди, с peг. № *** е бил налице валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника обективиран в полица № BG
/***/02.04.2021г.; че на 25.07.2021г. в гр. *** е настъпило ПТП с участието на л.а. Шевролет
Авео, с peг. № *** и л.а. Ауди, с peг. № ***, причинено по вина на водача на л.а. Ауди, с
peг. № ***; че при ответника е заведена щета под №***2021-01; че ответникът определил
размера на обезщетението, който възлизал на 431.93 лева, като на ищеца е изплатена сумата
431.93 лева.
От представеното удостоверение за регистрация част І се установява, че ищецът е
собственик на лек автомобил Шевролет Авео, с peг. № *** и затова се явява лице, активно
легитимирано по предявения иск.
От своя страна ответникът като застраховател по имуществена застраховка
гражданска отговорност на виновния водач, е пасивно легитимиран по предявения иск, тъй
като и застрахователното събитие е настъпило в срока на застрахователното покритие.
Представен е Двустранен Констативен Протокол за ПТП от 26.07.2021 г.
На 26.07.2021г. ответникът е съставил Опис заключение по щета за причинени
увреждания по автомобила на ищеца.
На основание чл. 190 ГПК ответникът е задължен да представи пълната преписка по
щета № ***2021-01 и изготвения снимков материал свързан със застрахователното събитие,
като са му указани последиците по чл.161 ГПК. Задължението не е изпълнено до
приключване на съдебното дирене, поради което съдът приема за доказани фактите, относно
които е създал пречка за събиране на допуснати доказателства /че описаните в исковата
молба щети по МПС са действително настъпили на посочената дата, при посочения
механизъм и са в претендирания размер/.
По делото е изслушано и прието заключение по назначена САТЕ, което съдът
кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните, изготвено въз основа
събраните по делото доказателства, проучване на пазара и действащи нормативни актове в
областта на застраховането по повод определяне на дължимото застрахователно
обезщетение. В изпълнение на поставените му задачи в.л. посочва, че на 26.07.2021 г. около
01:20 часа, Участник II с лек автомобил „Шевролет Авео", peг. № ***, управляван от П.Д., се
е движил по бул. „***" в посока от центъра към изхода на гр. Варна в дясна лента за
2
движение на платното за движение. Участник I с лек автомобил „Ауди", peг. № ***,
управляван от Д.И., се е движил по същия булевард, в същата посока в лява лента за
движение. Преди кръстовището, образувано с ул. „***", лек автомобил „Ауди", peг. №*** е
предприел маневра престрояване от лява в дясна спрямо него лента за движение, в която се е
движил лек автомобил „Шевролет Авео", peг. № *** и е настъпил удар между автомобилите.
От двамата водачи е съставен Двустранен Констативен Протокол за ПТП. За събитието е
уведомен застрахователя и след оглед на автомобила от негов представител е съставен Опис
по щета на МПС. За лек автомобил „Ауди", peг. № *** ударът е в задна дясна част на
автомобила, с видими щети според Двустранен констативен протокол за ПТП -
„деформирана странична задна част". За лек автомобил „Шевролет Авео", peг. № *** ударът
е в странична предна лява част на автомобила, с видими щети според Двустранен
констативен протокол за ПТП - деформирана предна лява част." При съпоставяне
уврежданията на лек автомобил „Шевролет Авео", peг. № *** /описани от застрахователя в
странична предна лява част на автомобила/, схемата в Двустранен Констативен протокол за
ПТП, вещото лице счита, че реалният и възможен механизъм на настъпване на
застрахователното събитие е - пряк контакт между две превозни средства, движещи се в
една и съща посока, като лявото превозно средство предприема извършване на маневра за
престрояване в съседна дясна лента за движение, навлиза в траекторията за движение на
дясното превозно средство и настъпва удар между тях. Вещото лице приема уврежданията,
установени при оглед на автомобила от представител на застрахователя, описани в Опис на
щета по МПС, а именно: Предна броня, Преден ляв фар, Основа на предна броня, Преден ляв
калник. Общата стойност на щетите на автомобила поотделно и като обща сума, като се
определи стойността на ремонта по средни пазарни цени към датата на произшествието,
като при определяне на средната пазарна цена на труда се използва цената предлагана в
сервизи, отговарящи на съвременните изисквания за качество, а именно да притежават
европейски сертификат за качество ISO 9001:2008, както и сервизи не притежаващи
европейски сертификат за качество ISO 9001:2008, е в размер на 1 643.36 лв.. Уврежданията,
които са установени по автомобила при извършения оглед от представител на
застрахователя са в предна лява част на автомобила в зоната на удара и са вследствие на
деформация и изместване на увредени детайли. При съпоставяне на механизма на
произшествието, описан в Двустранен Констативен Протокол за ПТП, скицата в Двустранен
Констативен Протокол за ПТП и установените увреждания става ясно, че е налице
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за лек автомобил
„Шевролет Авео", peг. № *** и е възможно същите да са причинени по степен и вид от
настъпилото ПТП. Общата стойност на действително настъпилите увреждания спрямо
Наредба № 24 по уредения автомобил, е в размер на 955.14 лв..
При така установените по делото безспорно факти, спорният между страните въпрос
се свежда единствено до определяне стойността на разходите необходими за възстановяване
на щетите.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата
на чл.386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително
претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза
не е налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва да се определи по
средни пазарни цени към датата на увреждането и това е сумата от 1 643.36 лв., необходима
за отстраняване на щетите. Това е така, защото принципът на пълната обезвреда, действащ и
по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на делинквента,
изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото
имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на
понятията дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна застрахователна
стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото
имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със
същото качество. В този смисъл е и константната задължителна практика на ВКС по чл. 290
ГПК, която макар и формирана при действието на КЗ /отм./ е приложима, тъй като
принципът на обезвредата възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /пр.
решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение №
3
209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, решение № 57/07.07.2016 г. по т. д. №
3751/2014 г. на ВКС, първо ТО, определение № 156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на
ВКС, II ТО и други/.
В тази връзка съдът намира, че доводите на ответника за задължително определяне на
дължимото в случая обезщетение при условията на Наредба №24/08.03.2006г. и методиката
за уреждане на претенции за обезщетяване на вреди, са неоснователни. Действително според
чл.499, ал.2 КЗ обезщетението за имуществени вреди на МПС по застраховка “Гражданска
отговорност“, се определя в съответствие с методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, приета в съответствие с чл.504 КЗ, като не може да надвишава
действителната стойност на причинената вреда. Но съгласно чл.4 от Приложение №1 към
Наредба №24 от 08.03.2006г., методиката се прилага само като минимална долна граница в
случаите, когато не са представени надлежни доказателства за извършен ремонт на
моторното превозно средство в сервиз и за случаите, когато обезщетението се определя по
експертна оценка. Посочените норми, съпоставени с установеното от закона общо правило,
че обезщетението по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ обхваща
действителната стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен до
застрахователната сума по договора, налагат извод, че Методиката представлява указание за
изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя,
без да са ангажирани доказателства за стойността на щетата или когато не е налице спор за
техният размер. Наред с това, предвид изречение първо от чл.499, ал.2 КЗ, което гласи, че
обезщетението за вреди на имущество, не може да надвиши действителната стойност на
причинената вреда, ведно с другите препратки по чл.558, ал.2 и ал.5 КЗ, се налага и извод,
че Методиката по Наредба №49/16.10.2014г. вр. с Наредба №24/08.03.2006г., не дерогира
приложението на общите норми на КЗ, служещи за определяне на размера на обезщетенията
за имуществени вреди. В този смисъл при съдебно предявена претенцията за репариране на
имуществени вреди настъпили в резултат от ПТП, съдът следва да определи обезщетението
по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, като ползва заключение на вещо лице. Като при кредитиране на заключението,
съдът не е обвързан да проверява дали дадената от вещото лице действителна стойност на
увреденото имущество, не надвишава минималните размери по Методиката, тъй като, ако
пострадалият не получи цялата стойност на пазарната цена за труд и материали, той не би
могъл да извърши ремонта, респективно не би бил обезщетен за претърпените вреди. Ето
защо в трайната съдебна практика е възприето разрешението, че при спор относно
обезщетение за разходи, които ще бъдат извършени в бъдеще, следва да бъде предпочетена
стойността, която е най-близка до пазарните условия за извършване на ремонта /Решение по
в.т.д.№829/2020г. на ВОС/.
По делото е изслушано заключението на вещото лице А.В. по допуснатата от съда
САТЕ, от което се установи, че получените увреждания могат да настъпят по описания
начин. Необходимата стойност за отремонтирането на щетите възлиза на 1 643.36 лв. по
средни пазарни цени към датата на събитието, като при изчисляване на средната пазарна
цена на труда се използва цената, предлагана в сервизи, които притежават европейски
сертификат за качество и такива, които не притежават.
Не се спори между страните, че ищецът е получил 431.93 лева обезщетение, при
което се получава остатък на дължимото обезщетение от 1211.43 лева за отстраняване на
щетите.
Не се установи поведение на ищеца, което да е довело до съпричиняване на
вредоносния резултат.
Предвид установения размер на претърпените щети и след приспадане на вече
заплатеното застрахователно обезщетение, съдът намира, че предявените искове следва да
бъдат уважени, ведно със законна лихва върху нея, считано от датата на подаване на
исковата молба – 28.10.2021г. до
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане, разноските извършени от
ищеца следва да му бъдат заплатени от ответника срещу когото е уважен иска и съобразно
размера в който е уважен. Ищецът представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
претендира присъждане на следните суми: 50 лв. - държавна такса; 200 лв. – депозити вещо
лице и 380 лв. с ДДС – платено възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат. С
оглед изхода на делото съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на сумата 630 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, да
заплати на Ж. М. АНГ., ЕГН **********, адрес: гр. ***, сумата в размер на 1211.43 лева
/хиляда двеста и единадесет лева и 0.43/, частичен иск от сумата в размер на 2141.77 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. Шевролет Авео, с
peг. № ***, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 25.07.2021г в гр. ***, причинено
по вина на водача на л.а. Ауди, с peг. № ***, застрахован при ответника по договор за
застраховка «Гражданска отговорност», със срок на действие 03.04.2021-02.04.2022г., вкл.
следните увреждания – предна броня; преден ляв фар; основа на предна броня и преден ляв
калник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 28.10.2021г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, да
заплати на Ж. М. АНГ., ЕГН **********, адрес: гр. *** сумата 630 лв. /шестстотин и
тридесет лева/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5