№ 109
гр. Козлодуй, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя В. Петрешкова Ставарова
при участието на секретаря Стела Б. Бочева
като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско
дело № 20251440100169 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на И. П. И., ЕГН
**********, ...., със съдебен адрес гр.Враца, ул."Лукашов"№ 11, ет.1, адв.М.
Л., ПРОТИВ "Монтажи КО" ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Сердика, ул. Илиянци № 72, представлявано от
Управителя-Белин Димитров Маринов, с правно основание чл.357 във вр. с
чл.222, ал.3 КТ, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 3460
лв. /три хиляди четиристотин и шестдесет лева/, обезщетение в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 /два/ месеца, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска. Претендира присъждане на
направените деловодни разноски.
Ищецът твърди, че с "Монтажи КО" ЕООД е бил в трудово
правоотношение от 10.10.2016г. до 04.11.2024г. Съгласно сключения между
него и работодателя трудов договор № 656/10.10.2013г. работното му място е
било определено в гр.Козлодуй, а длъжността му "....". Докато бил в трудово
правоотношение с ответното дружество, е полагал труд в гр. Козлодуй, на
различни строителни обекти, чиито изпълнител е бил "Монтажи КО" ЕООД.
Сочи, че през м. октомври 2020г. е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Считано от 26.10.2020г. с разпореждане на ТП
на НОИ- Враца му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Въпреки, че придобил право на пенсия ищецът продължил да работи в
ответното дружество при непроменени условия.
Със Заповед № 34/ 04.11.2024г. на управителя на "Монтажи КО" ЕООД
трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал.1, т. 1 от
КТ. Заповедта му е връчена на 04.11.2024г. лично, на работното му място в
гр.Козлодуй.
В заповедта липсвало разпореждане да му бъде изплатено обезщетение
1
по чл.222, ал.3 от КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок
от 2 месеца, а именно сумата от 3460.00лева.
Ищецът сочи, че елементите на фактическия състав, който поражда
задължение за работодателя за заплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3
КТ са налице.
Разпоредбата предвижда два позитивни елемента - прекратяване на
трудовото правоотношение и придобито право на пенсия за осигурител стаж и
възраст и един негативен - плащането се дължи само веднъж, т. е. работникът
или служителят преди това да не е получавал подобно обезщетение.
Трудовото правотношение на ищеца с ответното дружество е прекратено, след
като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и до момента
на подаване на исковата молба не е получил обезщетение по чл.222, ал.3 КТ.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба.
"МОНТАЖИ КО" ЕООД не оспорва исковата претенция с правно
основание чл. 357 във вр. с чл. 222, ал. 3 от КТ на И. П. И. за изплащане на
гратификационно обезщетение, след като работникът е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст към момента на прекратяване на
трудовото му правоотношение. Обстоятелството, че ищецът е придобил право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст през времето на трудовото му
правоотношение с ответника е сведено до знанието на същия едва с
предявяване на настоящата искова молба. Непосредствено след запознаване с
претенциите на ищеца и приложените писмени доказателства „МОНТАЖИ
КО" ЕООД пристъпил към изпълнение на вмененото му задължение, като на
04.03.2025г. (дата на връчване на съдебните книжа) определил и изплатил в
пълен размер дължимото обезщетение на ищеца И. П. И..
Към отговора на искова молба е приложено като писмено доказателство -
Платежно нареждане от 04.03.2025 г., с референтен № FТ250630МТFJZX45,
което удостоверява изплатеното обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер
на 3626,08 лева /три хиляди шестстотин двадесет и шест лева и осем
стотинки/, определено по реда на чл. 328, ал. 1 от КТ, сума, равняваща се на
двукратния размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното
обезщетение - прекратяването на трудовото му правоотношение. За
установяване на размера на брутното му възнаграждение, послужило за
основа на изчисленото обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, е приложено
писмено доказателство - Фиш за изплатено трудово възнаграждение на ищеца
за месец октомври 2024 г.
Счита предявения акцесорен иск за присъждане за законна лихва за забава
за неоснователен. Ответникът е бил в обективна невъзможност да изпълни
задължението си да изплати обезщетение по чл.222, ал. 3 от КТ към момента
на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца поради
недобросъвестно бездействие от страна на последния. Непосредствено след
запознаване с претенцията, още същия ден 04.03.2025 г., „Монтажи КО"
ЕООД е изплатил дължимото обезщетение и не е в забава за изпълнение на
задължението си.
Моли искът за присъждане на разноски в полза на И. П. И. да бъде
2
оставен без разглеждане, с оглед изпълненото задължение на 04.03.2025 г.
(дата на връчване на съдебните книжа).
Предявени са искове с правна квалификация чл.357 във вр.чл. 222, ал. 3
КТ и чл. 86, ал. 2 ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се прие за установено от
фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, а и от доказателствата по него са
установява, че от 10.10.2016г. до 04.11.2024г. са били в трудовоправни
отношения помежду си, въз основа на трудов договор № 656/ 10.10.2013г.
Работното място на ищеца е определено в гр. Козлодуй, а длъжността,
която е заемал е била "....".
През цялото време, докато бил в трудово правоотношение с ответното
дружество, ищецът е полагал труд в гр. Козлодуй, на различни строителни
обекти, чиито изпълнител е бил "Монтажи КО" ЕООД.
През месец октомври 2020г. ищецът придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Видно от приложеното и прието като писмено доказателство
Разпореждане на ТП на НОИ- Враца, считано от 26.10.2020г. на ищеца е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Независимо от
придобитото право на пенсия, същия продължил да работи при ответното
дружество при непроменени условия.
Със Заповед № 34/ 04.11.2024г. на управителя на "Монтажи КО" ЕООД
трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.325, ал.1,
т. 1 от КТ. Заповедта му е връчена на 04.11.2024г. лично, на работното му
място в гр.Козлодуй.
Видно от приложената процесна заповед, липсва разпореждане да бъде
изплатено обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ на ищеца.
Въз основа на горната фактическа обстановка и преценените
доказателства в цялост и поотделно, съдът прави следните правни изводи:
По основателността на предявения иск по чл. 222, ал. 3, предл. първо от
КТ:
Разпоредбата на чл. 222, ал. 3, предл. първо от КТ урежда правото на
работника или служителя при прекратяване на трудовото правоотношение,
след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
независимо от основанието за прекратяването, да получи обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два
месеца.
Предвид разпределената доказателствена тежест, ищецът следва да
докаже, че е работил по трудово правоотношение с ответника, независимо от
правното основание за прекратяване, както и че е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст преди прекратяването на трудовото
правоотношение съгласно Кодекса за социално осигуряване (КСО).
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на дължимото обезщетение.
3
В конкретния случай страните не спорят, а и от доказателствата по делото
се установява, че трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено на
основание чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие на страните.
Разпореждането на ТД на НОИ постановява отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, считано от 26.10.2020 г., следователно към тази
дата лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и
това обстоятелство е установено по безспорен начин с разпореждането на
съответната държавна институция.
Трудовият договор на ищеца с работодателя е прекратен съгласно Заповед
№ 34/ 04.11.2024г. на управителя на "Монтажи КО" ЕООД на основание
чл.325, ал.1, т. 1 от КТ. Заповедта е връчена на 04.11.2024г., съгласно
изричното отбелязване в заповедта.
Видно от представеното с отговора на искова молба писмено
доказателство - Платежно нареждане от 04.03.2025 г., с референтен №
FТ250630МТFJZX45, се удостоверява изплатеното на ищеца обезщетение по
чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 3626,08 лева /три хиляди шестстотин двадесет
и шест лева и осем стотинки/, определено по реда на чл. 328, ал. 1 от КТ, сума,
равняваща се на двукратния размер на брутното трудово възнаграждение на
ищеца за месеца предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за
съответното обезщетение - прекратяването на трудовото му правоотношение.
За основа на изчисленото обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ и размерът
на брутното възнаграждение на ищеца е послужило, приложеното писмено
доказателство - Фиш за изплатено трудово възнаграждение на ищеца за месец
октомври 2024 г.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той
заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като
за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и
кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237
ГПК.
Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание
за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед
признанието, при такова искане от ищеца. Т. е. съдът преустановява
извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на
доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови
съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени
фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде
уважен така, както е предявен.
В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми
предпоставки за постановяване на решение при признание на иска не са
налице, доколкото с отговора на исковата молба ответникът е заявил, че
признава предявения иск. Ищецът, чрез процесуалния му представител, не е
заявил и направил искане за постановяване на решение при признание на
иска.
Ответникът не само, че не се отказва от защита срещу иска, а развива и
доводи, че не е налице фактическият състав на чл.222, ал.3 КТ. Съгласно
4
чл.222, ал.3 от КТ работодателят дължи обезщетението независимо от това
дали работникът или служителят е упражнил правото си на пенсия за
осигурителен стаж или възраст или не. Достатъчно условие за възникване на
правото на обезщетение е работникът или служителят да отговаря на
условията за отпускане на пенсията към датата на прекратяването, като няма
правно значение, дали е пенсията е отпусната или не.
Налице е и друга отрицателна предпоставка, установена в разпоредбата
на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като „се признава“ право, с което страната вече не
може да се разпорежда и съдът не би могъл да зачете извършеното
„признание“, уважавайки исковата претенция на това основание. Може да се
признава само спорно вземане, а в случая с извършеното плащане вземането
се е превърнало в безспорно. Извършено е плащане на сумата 3626,08 лева от
страна на ответника в полза на ищеца, чийто размер е по-голям от
претендираната главница, и в този случай искът за главница се е превърнал в
неоснователен, като погасен, чрез плащане в хода на процеса.
Относно отговорността за разноските:
Отговорността за разноските е обусловена от защитата на материалното
субективно право, предмет на делото. Ето защо, тя е функция от изхода на
спора относно предмета на делото – спорното материално право.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК възвежда изключение от този принцип
само, ако са налице две предпоставки: с поведението си ответникът не е дал
повод за завеждане на делото и същият е признал иска.
В нормата на чл.222, ал.3 КТ не се съдържа изискване работникът да е
предоставил копие от разпореждането на НОИ на работодателя.
Съдът намира, че не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като с
бездействието си ответникът е дал повод за завеждане на делото и не е налице
валидно „признание на иска“.
В случая първата установена от законодателя предпоставка за възлагане
на разноските в тежест на ищеца, така както са били сторени, не е налице.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК сторените от ответника разноски остават в
негова тежест.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, доколкото делото е
решено в полза на служителя - ищец, то работодателя - ответник следва да
понесе направените разноски в производството, а именно следващата се
държавна такса в размер на 138. 40 лева.
Предвид направеното искане, то в полза на ищеца следва да се присъдят
разноските за адвокатско възнаграждение. Заплатеното от ищеца
възнаграждение е 700.00лв., видно от адвокатското пълномощно и списъкът за
разноски по чл. 80 от ГПК. Съдът намира, че възнаграждението е определено
към минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от И. П. И., ЕГН
**********, гр. Мизия, против "Монтажи КО" ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Сердика, ул. Илиянци №
72, представлявано от Управителя-Белин Димитров Маринов, иск с правно
основание чл.357 във вр. с чл.222, ал.3 КТ, за заплащане на сумата от
3460.00лв. /три хиляди четиристотин и шестдесет лева/, обезщетение в размер
на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 /два/ месеца, ведно със
законната лихва, като погасен, чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА "Монтажи КО" ЕООД ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Козлодуй, разноски в производството, а именно
следващата се държавна такса в размер на 138.40 лева.
ОСЪЖДА "Монтажи КО" ЕООД ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на И. П. И., ЕГН **********, гр. Мизия, сумата
от 700.00лв. (седемстотин лева), представляваща сторени по делото разноски
за заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Да се публикува съгласно ВПОПСА в КРС.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
6