Р Е Ш Е Н И Е №
2891
гр. Пловдив, 10.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІV-ти гр.с., в открито съдебно заседание на шестнадесети
юли две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН
ВЪТОВ
с участието на секретаря Диана Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
11692 по описа на съда за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Производството по делото е
образувано по искова молба на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37,
заявена чрез ***** П., против К.С.А., ЕГН **********, адрес: ***, за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 636,29 лева за доставена топлинна енергия, в периода
01.05.2017 г. – 30.09.2018 г., за обект,
с адрес гр. П., бул. Д. № **, ап.*, както и сумата от 72,13 лева, обезщетение за забавено
изпълнение, в размер на законната лихва върху отделните месечни плащания, в периода
04.07.2017 г. - 17.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
18.04.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3416 от 19.04.2019
г. по ч.гр.д. № 6334/2019 г. по описа на РС-Пловдив. Искове по чл. 155, ал. 1
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че
ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и
чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос
на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив. Ответникът като
собственик на имот има качеството на
клиент на топлинна енергия, а като такъв е длъжен да заплаща месечно дължимите
суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. Освен това е начислена и сума за предоставяне на
услугата дялово разпределение. Сочи се, че се дължи и обезщетение за забава върху дължимите суми. Твърди се, че
начислената на ответника топлинна енергия е доставена и разпределена в пълно
съответствие с изискванията на ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните
суми, поради което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът не е подал възражение,
но тъй като същата е била призована при условието на чл. 47, ал. 5 ГПК съдът е
указал на ищеца, съобразно разпоредбите на чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК, че
заявителят може да предяви иск за установяване на вземането си, когато заповедта
е била връчена, като е постъпило възражение в срок, поради което ищеца
предявява настоящата искова молба в срок по чл. 415 от ГПК. Иска се исковете да
бъдат уважени. Претендира се законна лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението до
окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото
производство.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представил, депозира
писмен отговор, в който оспорва изцяло исковете като неоснователни и
неподкрепени с достатъчно убедителни писмени доказателства.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна.
Съгласно чл. 150, ал. 1 Закона за
енергетиката продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Легална дефиниция
на понятието „потребител” е дадена в § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката
/обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г./, според който по смисъла на този закон потребител
на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване. Липсата на представен договор, сключен
между ищцовото дружество и ответника не обосновава извод за липса на качеството
потребител на топлинна енергия. Според чл.150
от ЗЕ възникването на договорни
отношения по продажба на топлинна енергия по силата на публикувани общи условия
се осъществява без да е необходимо изрично писмено съгласие на потребителите. Лицето,
имащо качеството собственик или вещен ползвател е страна по договора за
продажба топлинна енергия с топлофикационното
дружество, като дължи стойността на изразходваната енергия.
В
случая правото на собственост се установява от прието по делото удостоверение,
издадено от община Пловдив, според което за целите на чл. 14 от ЗМДТ ответникът
е декларирал, че е собственик на топлоснабдения имот. Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ следва да се цени като изходящ от ответника частен документ за
установяване на неизгоден факт, а именно, че е собственик на процесния имот. В
настоящото производството правото на собственост подлежи на преценка, като
юридически факт, пораждащ облигационни отношения. Възможно е този факт да бъде
отделен като безспорен или доказан посредством приложеното от ищеца писмено
доказателство. Кому принадлежи правото на собственост като вещно право е извън
предмета на делото.
Ето
защо съдът приема, че между страните са налице облигационни отношения по
договор за доставка на топлинна енергия. Установява се от заключението на
съдебно-техническата експертиза, изготвена въз онова на данните от
измервателните уреди, че доставеното количество топлинна енергия за процесния имот
и период възлиза на претендираното ищеца. Количеството топлинна енергия
остойностено на база приета съдебно-счетоводната експертиза се равнява на исковата
претенция. Обезщетението за забава по предявения акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД съответства на размера на предявения иск, изчислено при забава в
изпълнението на отделните месечни задължения.
За
да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже налчето на валидно
облигационно отношение с ответника, количеството доставена топлинна енергия и
нейната стойност. В случая исковете се явяват доказани по основание и размер,
поради което и следва да бъдат уважени в цялост.
С оглед изхода на спора на основание
чл. 78, ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски в полза на
ищеца, за заповедното и исковото производство за държавни такси, разноски за
експертизи, възнаграждение за особен представител и юрисконсулстско
възнаграждение, които разноски възлизат общо на сумата от 850 лева.
Така
мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че
К.С.А., ЕГН **********, адрес: *** дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37, на основание чл. 155, ал. 1 ЗЕ, сумата от 636,29 / шестстотин тридесет и шест лева и 29 стотинки/ лева –
главница за доставена топлинна енергия, в периода 01.05.2017 г. – 30.09.2018
г., за обект, с адрес гр. П., бул. Д. № **, ап.*, както и че дължи, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 72,13 / седемдесет и три
лева и 13 стотинки/ лева, обезщетение за забавено изпълнение, в размер на
законната лихва върху отделните месечни задължения, в периода 04.07.2017 г. -
17.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.04.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3416 от 19.04.2019 г. по ч.гр.д. №
6334/2019 г. по описа на РС-Пловдив
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.1 ГПК К.С.А., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 общо сумата
от 850/ осемстотин и петдесет/ лева – съдебни и деловодни разноски за държавни
такси, разноски за експертизи, възнаграждение за особен представител и
юрисконсулстско възнаграждение, за заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ п / ДЕЯН ВЪТОВ
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА: Д. Д.