ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 148
гр. Пловдив,
22.01.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V състав в
закрито заседание на двадесет и втори януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
като разгледа докладваното от младши съдия
Зорница Тухчиева частно въззивно
гр. д. № 2959 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 274 вр. чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна
жалба вх. № 80537/ 09.12.2019 г. по описа на РС - Пловдив от В.Х.В., действащ
чрез адв. М.Т. срещу Разпореждане № 105058 от
05.11.2019 г., постановено по гр. дело № 15076 по описа за 2019 г. на РС-
Пловдив, XIX- ти граждански състав, с което е върната исковата молба на жалбоподателя
против „СТАД Б.“ ЕООД, поради
неотстраняване на констатирани от съда нередовности.
С жалбата се иска
атакувания съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато на първоинстанционния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Излагат се подробни съображения за неправилност на изводите на районния съд.
Акцентира се, че исковата молба отговаря на изискванията за редовност, предвид
на което липсва причина за връщането ѝ. Изразява се несъгласие със
становището на първостепенния съд, че исковата молба е недопустима, поради
липса на регресно вземане срещу ответника.
Частната жалба е редовна
и допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от
легитимирано лице.
Като взе предвид доводите
на жалбоподателя и прецени материалите по делото, съдът прие за установено
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от
В.Х.В. против „СТАД Б.“ ЕООД, с искане дружеството да бъде осъдено да заплати
на В.В. сумата в общ размер на 12 536,78 лева, от
които 10 119,03 лева – главница, 1402,61 лева – законна лихва /от
24.04.2018 г. до 04.09.2019 г./ и 1015,14 лева – разноски в двете съдебни
инстанции, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Като обстоятелства на
които се основава искът е посочено, че с Решение № 483/12.07.2017 г.,
постановено по в.гр.дело № 1183/2019 г.
по описа на ОС – Стара Загора, съдът е отменил решение № 10/ 19.02.2019
г., постановено по гр. д. № 323/2018 г. по описа на РС- Чирпан, като вместо
това е осъдил В.В. да заплати на Гаранционен фонд
град София сумата от 10 119,03
лева, представляваща възстановеното от Гаранционен фонд по щета №
120273/106.2013 г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба - 24.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 1015,14 лева, представляваща направените разноски за двете съдебни
инстанции. Цитираното решение е постановено при участието на трето лице -
помагач на страната на ответника - „СТАД Б.“ ЕООД. Посочено е, че дружеството е
собственик на влекач „МАН“ с ремарке, рег.№ *** към дата 06.07.2012г., когато
настъпило пътно транспортно произшествие с управлявания от В.В. товарен автомобил „МАН“ с ремарке, рег.№ ***. Към
момента на настъпване на произшествието автомобилът нямал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“. На 12.09.2019 г.
В.В. заплатил на Гаранционен фонд град
София сумите, за които бил осъден с
постановеното от ОС- Стара Загора
решение.
С разпореждане № 90946/
26.09.2019 г., съдът оставил исковата молба без движение, до отстраняване на
констатирани в същата нередовности, а именно
посочване по – конкретно на фактическите обстоятелства на които се основават предявените искове и по – специално – доколкото ищецът е
причинил вреди, за репарирането на които е осъден защо претендира връщане на
платеното от него обезщетение от ответника.
С молба от 03.10.2019 г.,
ищецът е уточнил, че В.В., управлявайки влекач MAN TGA 18.410 с рег. *** е причинил ПТП на
06.02.2012 г. в Германия. Към тази дата влекачът не е имал валидно сключена
Застраховка „Гражданска отговорност“. Поради тази причина Гаранционен фонд –
София заплаща обезщетение за имуществени вреди по щетата от произшествието и регресно иска връщане на тази сума от В.Х.В.. В процеса,
воден от Гаранционния фонд срещу В.В. на страната на ответника, съдът конституирал трето лице
- помагач, дружеството собственик на
влекача - „СТАД Б.“ ЕООД. В. бил осъден да възстанови, платената от фонда сума
в размер на 12 536,78 лева, която той заплатил на 12.09.2019 г. В молбата
ищецът се е позовал и на постановките на Решение на СЕС от 04.09.2018 г. по дело № С – 80/ 17
г., за да аргументира наличието си на правен интерес от предявяване на иска.
С разпореждане № 94233/
04.10.2019 г., съдът отново е оставил исковата молба без движение до посочване
на източника на претендираното от ищеца регресно вземане.
С молба вх. № 69048/
25.10.2019 г. ищецът е посочил, че източникът на регресното
вземане е общ юридически факт, от който произтича отговорността на собственика
на МПС и водача. Отново е преповторил изложеното в първоначалната искова молба,
а именно, че преди да плати сумата, за която е бил осъден с постановеното от ОС
– Стара Загора решение, В. е отправил покана до
„СТАД Б.“ ЕООД доброволно да изпълни задължението си към кредитора
Гаранционен фонд, а именно да заплати сума в общ размер от 12 536,78 лева.
В дадения срок обаче дружеството не било
изпълнило задълженията си.
С атакуваното
разпореждане, съдът приел, че въпреки дадените възможности ищецът не е уточнил
фактическите обстоятелства, на които основава претендираното
от него вземане за осъждане на ответника да му върне това, което е заплатил на
Гаранционния фонд. Изложил е съображения, че
сочените обстоятелства в исковата молба и уточняващите такива не са
достатъчни, за да бъде дадена точна правна квалификация на претендираното
от ищеца накърнено материално право.
Отделно от това, конкретизирал е, че фактът на плащане от страна на
ищеца на Гаранционен фонд в изпълнение на влязлото в сила решение не поражда
автоматично в имуществената му сфера регресно вземане
срещу ответника. Затова е счел, че указанията не са изпълнени и е върнал
исковата молба.
Настоящият състав не
споделя изводите на районния съд. За допустимостта на иска и редовността на
исковата молба следва ищецът да е посочил достатъчно ясно и точно въз основа на
кои факти черпи своите права.
Основателно се явява възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че приемайки исковата молба за недопустима, поради липса на регресно вземане срещу ответника, съдът още в началната
фаза на процеса е ограничил процесуалната възможност на ищеца да разгърне и да
докаже допустимостта и основателността на претенцията си.
Отделно от това,
следва да се отбележи, че връщането на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, е допустимо и възможно само и единствено при условие, че съдът е дал
на ищеца ясни и изчерпателни указания
относно подлежащите на отстраняване нейни нередовности.
Трайна и непротиворечива е както съдебната практика, така и правната доктрина,
че за да настъпи прекратителният ефект на чл. 129, ал. 3 ГПК, дадените указания за отстраняване нередовността на исковата молба
трябва да са конкретни, пълни,
изчерпателни и да не оставят съмнение у страната относно това, което следва
да направи. В този смисъл са напр. определение № 354 от 11.06.2003 по гр. д. №
838/2002 г. на ВКС, І Г. О. и определение № 157 от 27.03.2013 г. по гр. д. №
540/2012 г. на ВКС, ІІ Г. О., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. По – конкретно, изложеното означава, че за да се
приложи санкцията на чл. 129, ал. 3 ГПК, следва да са налице следните предпоставки: депозираната искова молба
да не отговаря на изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1
и/или чл. 128 ГПК
и страната да бъде уведомена за: 1. това какво трябва да изпълни; 2. в какъв
срок; 3. от кога започва да тече същият; 4. какви ще са последиците при неизпълнение.
Необходимо е също така да не са отстранени констатираните нередовности,
въпреки изтичането на законоустановения срок. В
аспект на горното, в случай, че за съда има непълнота в обстоятелствата,
описани в исковата молба, възпрепятстваща го да даде точна правна квалификация
на претендираното от ищеца накърнено материално
право, то същия следва да даде пълни, изчерпателни и ясни указания, което му
задължение е свързано с гарантиране процесуалните права на ищеца, съответно
възможността му да реализира защитата си по съдебен ред.
Предвид горното обжалваното разпореждане,
следва да се отмени, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия и съобразяването му с
настоящите мотиви.
По изложените
съображение, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 105058 от
05.11.2019 г., постановено по гр. дело № 15076 по описа за 2019 г. на РС-
Пловдив, XIX- ти граждански състав
ВРЪЩА делото на Районен съд Пловдив за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: