№ 17342
гр. София, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20241110151043 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
316919/08.10.2024 г./ на „.............“ АД срещу И. К. И., с която са предявени по реда на чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1
и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 99, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД с искане да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 3 155.95 лв. –
главница по Договор за паричен заем № ..06/27.07.2020 г., ведно със законната лихва от
19.12.2023 г. до изплащане на вземането; 770.87 лв. – договорна лихва за периода от
10.08.2020 г. до 15.11.2021 г.; 718.65 лв. – лихва за забава за периода от 16.11.2021 г. до
24.11.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 69862/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че между „........ ООД и ответника е сключен Договор за паричен заем
№ ..06/27.07.2020 г. при спазване на изискванията на ЗПК. По договора е предоставен на
ответника заем в размер на 3 500 лв., а той се задължил да върне сума в общ размер на 4
529.82 лв., включваща главницата и договорната лихва, на 34 двуседмични вноски, всяка в
размер на 133.23 лв., с краен срок до 15.11.2021 г. Ответникът не изпълнявал в срок
задълженията си по договора за кредит, а е извършил само плащания в общ размер на 813
лв. Вземанията на „........ ООД по договора за кредит били придобити от „.............“ ООД,
чийто правоприемник е ищецът, по силата на Приложение № 1/07.03.2022 г. към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г., като уведомлението
следва да се счита за достигнало до ответника с връчването на препис от исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника,
въпреки че препис от исковата молба и нейните приложения и от разпореждането по чл. 131
ГПК, съдържащо разяснение за възможността да бъде постановено неприсъствено решение
срещу него, са му връчени лично на 09.02.2025 г.
Ответникът е призован за откритото заседание на 18.09.2025 г. с призовка, връчена му
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 11.09.2025 г. Въпреки редовното призоваване той не се е явил
1
в откритото заседание, не е изпратил процесуален представител и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
С исковата молба, както и с допълнителни молби, ищецът е поискал съдът да се
произнесе с неприсъствено решение срещу ответника.
С оглед на изложеното съдът намира, че са налице условията на чл. 238, ал. 1 и чл.
239 ГПК, тъй като на ответника са указани последиците от неподаването на отговор на
исковата молба и неявяването му в съдебно заседание, но въпреки това той не е подал
отговор и не се е явил в съдебното заседание, без да е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, а същевременно предявените искове са вероятно основателни с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените по делото
доказателства, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което
исковете да бъдат изцяло уважени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
разноските, които е направил за заповедното и исковото производства. За заповедното
производство му се дължат разноски в общ размер на 142.91 лв., както следва: 92.91 лв. –
държавна такса, и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, а за исковото производство –
разноски в общ размер на 192.91 лв., както следва: 92.91 лв. – държавна такса, 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
че И. К. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ..... дължи на „.............“ АД, ЕИК ....... със седалище
и адрес на управление: гр. ....., на основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9,
ал. 1 ЗПК вр. чл. 99, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД следните суми: 3 155.95 лв. – главница по Договор за
паричен заем № ..06/27.07.2020 г., ведно със законната лихва от 19.12.2023 г. до изплащане
на вземането; 770.87 лв. – договорна лихва за периода от 10.08.2020 г. до 15.11.2021 г.; 718.65
лв. – лихва за забава за периода от 16.11.2021 г. до 24.11.2023 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 69862/2023 г. по
описа на СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА И. К. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ..... да заплати на „.............“ АД,
ЕИК ....... със седалище и адрес на управление: гр. ....., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
сумата от 142.91 лв. – разноски за заповедното производство, и сумата от 192.91 лв. –
разноски за исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните, като на ответника се укаже
възможността в 1-месечен срок от връчването да подаде пред СГС молба по чл. 240, ал.
1 ГПК за неговата отмяна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2