Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
5 за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение №654 от 30.05.2012 година, постановено по ГР.Д.№5735 по описа за 2011 година на В.районен съд, е уважен предявеният по реда на чл.124 от ГПК отрицателен установителен иск, като е прието за установенопо отношение на Е. “Б. П.” , че В. Ц. И. не дължи на дружеството сумата от 1 868,40 лева, представляваща начислена корекционна сума по фактура № */28.10.2011 година, за периода от 25.04.2011 година до 21.10.2011 година, на основание чл. 38, ал. 3, т.3 от ОУ нÓ „Е. Б. М.” . Присъдени са в полза на ищцата направените разноски в първоинстанционното производство. Постъпила е въззивна жалба в законоустановения срок, подадена от процесуалния представител по пълномощие на ответното дружество. Обжалва се решението в неговата цялост. Изложени са твърдения в какво се счита, че се състои неправилността на решението. Изложени са доводи и съображения във връзка с твърденията. Направено е искане да бъде отменено обжалваното решение. Претендират се разноски. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявен е по реда на чл.124, ал.1 от ГПК отрицателен установителен иск, с който се иска да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника претендирано от него вземане. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Относно валидността. Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим. Налице е правен интерес от предявяването му. Твърдяното и претендирано от ответника право се оспорва от ищеца, който твърди, че спорното право не съществува. Относно извода за правния интерес е достатъчен фактът, че ответникът твърди съществуването на оспорваното от ищеца вземане. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните: Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивното производство не са събирани доказателства. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните във първоинстанционното производство доказателства също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи: В.ГР.Д.№1032/2012 г. ВТОС Предявеният отрицателен установителен иск е и основателен. Съображенията са следните: С оглед вида на търсената защита и разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест ответникът е този, който трябва да докаже, че отричаното от ищеца право е възникнало и съществува. Със ЗЕ и Общите условия на ответното дружество - „Е. П.” и Общите условия на „Е. М.” са регламентирани правата и задълженията на страните при доставяне и използване на електрическа енергия. Спазени са разпоредбите на чл.98а и чл.98б от ЗЕ за публикуване както на Общите условия на ответното дружество - „Е. П.” и Общите условия на „Е. М.”, така и на изменението на Общите условия на „Е. М.”. Обстоятелства, служебно известни на решаващия състав. Общите условия и изменението им са влезли в сила. Аргумент чл.98а, ал.4 и чл.98б, ал.4 от ЗЕ. Ищецът не е упражнил правото си, визирано с разпоредбите на чл.98а, ал.5 от ЗЕ. Не са налице и твърдения от страна на ищеца за неприложимост на ОУ на „Е. „М.”. Ищецът по настоящото дело е „потребител” по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, действаща през процесния период. За да бъде направен извод, че твърдяното и претендирано от ответника право е възникнало и съществува, трябва по делото да е установено чрез събраните доказателства осъществяване на регламентираните със ЗЕ и ОУ юридически факти, от които възниква право на ответника да коригира количеството електрическа енергия и от там правото му на вземане, изчислено по методологията, определена с ОУ на „Е. М.”. Фактическият състав, от който би възникнало вземане за ответника спрямо потребителя, е следният: - пренесено количество енергия, потребено от ищеца; - да не е отчетено от средствата за търговско измерване изцяло или частично пренесеното и потребено количество енергия; - да е налице „неправомерно въздействие върху СТИ”, осъществено виновно от потребителя. За последния елемент от посочения фактически състав съдът е мотивиран от следното: Тълкувайки разпоредбата на чл.38, ал.2 от ОУ на „Е. М.” настоящият състав прави извод: „не е ясно и е двусмислено” регламентирано от кого би следвалода е причинено „неправомерното въздействие” и „без виновна ли е отговорността” за да възникне вземане за ответника спрямо ищеца. При неяснота и двусмисленост при съставяне на клаузи на договори, предлагани на потребители, на основание чл.147, ал.1 и ал.2 от Закон за защита на потребителите „неясното и двусмислено условие” се тълкува в полза на потребителя. Горното налага извод, че вземането на ответника би възникнÓло само, ако е налице „неправомерно въздействие върху СТИ”, осъществено виновно от потребителя. По делото няма събрани никакви доказателства, установяващи обстоятелства, от които да се направи извод, че са осъществени всички елементи от посочения по-горе фактически състав. Нито чрез съдържанието на „Констативния протокол”, нито чрез заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство СИЕ, нито чрез депозираните в първоинстанционното производство свидетелски показания е установено „неправомерно въздействие върху СТИ”, осъществено от потребителя-ищец виновно. „Безвиновната" отговорност е неприложима по изложените по-горе съображения. Факта на недоказаност на „неправомерно въздействие върху СТИ”, осъществено от потребителя-ищец виновно е достатъчен за да се направи извод за основателност на исковата претенция. По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде уважен. Освен изложените по-горе обобщени изводи съдът като взе предвид, че във въззивното производство не са събирани нови доказателства, на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, чиито правни констатации, освен фактическите, както се посочи при обсъждане на събраните по делото доказателства, също приема за свои. Въззивният съд напълно възприема съображенията на районния съд, обосноваващи крайния му извод. Въззивният съд счита, че не е необходимо да излага самостоятелни съображения относно наведените с въззивната жалба оплаквания, не само защото възприема съображенията на районния съд в тази насока, а защото ответникът не успя да докаже възникване и съществуване на претендираното вземане така, както е регламентирано с ОУ на „Е. М.”, по изложените по-горе от въззивния съд мотиви. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, обжалваноторешение е валидно, допустимо и правилно. Жалбата е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено. При този изход на делото ответникът дължи на ищеца направени разноски във въззивна инстанция, но тъй като няма представени доказателства, че такива са направени, не следва да бъдат присъждани. На основание чл.280, ал.2 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване. В.ГР.Д.№1032/2012 г. ВТОС Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1, предложение първо от ГПК Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ№654 от 30.05.2012 година, постановено по ГР.Д.№5735 по описа за 2011 година на В. районен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ: 1.________________ 2.________________ |