№ 1358
гр. София, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500733 по описа за 2025 година
Въззивното производство е образувано по жалби на И. Ж. С., подадена
лично и чрез особения й представител, назначен по реда на чл.95, ал.1 от ГПК
срещу решение № 5704/21.10.2024г. на СГС, ГО, 7 състав, постановено по
гр.д. № 8463/22г., с което е отхвърлен искът й с правно основание чл.45, ал.1
от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди.
Жалбоподателят излага, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Съдът не е обсъдил събраните по делото
доказателства. Неправилно не са взети предвид показанията на разпитания
свидетел Г. Г., която потвърждава твърденията в исковата молба, че тя е
симулативен собственик на недвижимия имот. Неправилен е изводът, че не
кредитира обстоятелството, че свидетелят не познава жилището. От нейните
показания се установява, че тя е била подставено лице на ищеца, който не е
искал да го придобие на свое име. Доказан е причинната връзка между
вредите и противоправното деяние на ответника. Без знанието и съгласието
на И. С., той е продал на трети лица процесното жилище, без тя или
упълномощителят Г. Г. да са получили пари от продажната цена. Н. М. не е
бил освободен от отчетническата сделка. Неправилно е прието, че няма
1
доказателства за размера на вредите.
Затова моли въззивния съд да отмени решението и да постанови друго, с
което да уважи иска.
В депозирани писмени отговори Н. М. оспорва жалбите. Счита ги за
неоснователни. Постановеното решение е правилно и законосъобразно.
Жалбата, подадена лично от ищеца С., е просрочена.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск по чл.45, ал.1 от ЗЗД за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди. Ищецът И. С. твърди, че през 1995г. чрез
договор за покупко- продажба, обективиран в нот. акт № 137/95г. е закупила
недвижим имот, представляващ, апартамент № 10, находящ се в гр. ***, жк
„***“, бл.*, вх. *, ет.* с площ от 108, 66 кв.м. За купувач по сделката и
вписана в нотариалния акт като такъв е Г. Й. Г.. Това е станало по съвет на
ответника адв. Н. М.. По време на изповядване на сделката ищецът не е била в
България. Между нея и Г. Г. е имало уговорка тя да бъде вписана като купувач
на имота, но ищецът е платила реално цената му. На 24.06.1996г. е помолила
Г. Г. да упълномощи нея и нейната майка Й. С., да имат право да извършват
отчуждителни сделки за имота и да получат продажната цена. С пълномощно
№ 2316/04.04. 1997г. без знанието и съгласието й Г. Г. е упълномощила
ответника да извърши разпоредителна сделка с имота. Той го е продал на
трети лица. Нито ищецът, нито Г. Г. са получавали продажната цена. От това за
нея са настъпили имуществени вреди в размер на пазарната цена на имота.
Затова моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за
имуществени вреди в размер на 300 000лв.
В депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК ответникът
оспорва иска. Счита, че той е погасен по давност, както и че е неоснователен.
По него трябва да отговаря Г. Г., а не той. Не е знаел за наличието на мандатни
отношения между нея и ищеца Той е изпълнил изцяло изискванията на
закона, представлявайки Г. по сделката за покупко- продажба на имота.
Липсва правно основание, на което И. С. да има претенция по отношение на
него. Дори и тя да е действителния собственик на имота и да липсва нейна
воля за отчуждаването му, то това твърдение е непротивопоставимо на
2
ответника, тъй като Г. се е легитимирала като собственик с годен титул за
собственост.
Не е спорно, че с нот. акт № 137/10.04.1995г. Г. Г. е придобила
описания в исковата молба недвижим имот, както и че с нот. акт №
65/25.04.1997г. чрез пълномощника си Н. М. го е продала на С. И. и В. И..
Последните от своя страна те са го продали на П. С. с нот. акт № 137/99г.
Във връзка с договора за покупко- продажба Г. Г. е упълномощила адв.
Н. М. с нотариално заверено пълномощно от 20.11.1996г.
Безспорно е, че Г. Г. е упълномощила И. С. и Й. С. с нотариално
заверено пълномощно от 24.06.1996г. с право да извършват отчуждителни
сделки с апартамент №10, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“.
Към исковата молба са представени писмени доказателства във връзка
с твърденията в нея.
С оглед обстоятелството, че ищецът И. С. е поставена под ограничено
запрещение, Органът по настойничество и попечителство на община
Силистра й е назначил за попечител С. Ж. С., нейна сестра. Със заявление от
17.07.2024г. последната е заявила съгласие с всички извършени от нея
процесуални действия.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Г. Г. заявява, че през 1995г. ищецът и нейната майка са я
помолили за една- две години процесния имот да бъде на нейно име.
Свидетелят не знае къде се намира имота. Те са поискали да го продадат и за
целта. Тя е упълномощила адвокат Н. М., за да го продаде. И. е потвърдила
кой е адвокатът, който е отишъл при свидетеля и какво да направи. Майката и
сестрата на ищеца са били пред нотариуса. Говорили са с адвоката и той им е
казал, че ще изпрати част от парите. Свидетелят не знае дали парите са били
получени от ищеца. И. С. е била в чужбина на работа. Г. Г. не е получила
пари от продажбата на апартамента. Тя твърди, че е била негов фиктивен
собственик, че той е собственост на И. С., която е платила цената му.
Свидетелят е упълномощавал ищеца и майка й да стопанисват имота.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на
лични впечатления за фактите, които излага.
При така събраните доказателства СГС е отхвърлил иска изцяло.
3
Пред въззивния съд нови доказателства, относими към спора, не са
ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.45, ал.1 от ЗЗД за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата – чл.269
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материално
правна норма.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По правилността му.
Непозволеното увреждане се основава на нарушаването на правната
норма, изискваща гражданите да не увреждат субективните права,
имуществото и телесната цялост на други гражданскоправни субекти.
Отговорност за непозволено увреждане има в случаите, когато е нарушено
общото правило да не се вреди другиму. То е уредено в чл.45-чл.54 от ЗЗД.
С ППВС № 7/30.12.1959г. е прието, че отговорността за непозволено
увреждане по чл.45 от ЗЗД е само за физически лица, които причинят вреда
чрез своите виновни действия или бездействия.
Разпоредбата на чл.45 от ЗЗД съдържа елементите от фактическия
състав на непозволеното увреждане, при наличието на които деликвента
отговаря: действие или бездействие, което да е противоправно, да са
настъпили вреди и да има причинна връзка между тях. Вината на основание
чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното. На доказване
подлежи причинната връзка между поведението и вредите.
Активно материално и процесуално легитимиран да предяви иск за
обезщетение за имуществени или неимуществени вреди е увреденото лице,
което твърди, че ответникът го е увредил. На основание чл.154 от ГПК,
според която всяка страна е длъжна да докаже твърденията и възраженията
си, тежестта за доказване на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане е за ищеца. От тяхното осъществяване той черпи за
себе си благоприятни правни последици.
4
Пасивно материално и процесуално легитимиран да отговаря по иск за
непозволено увреждане е лицето, което го е осъществило. На основание
чл.154 от ГПК в негова тежест е да докаже онези факти и обстоятелства,
освобождаващи го от отговорност или тези, което я намаляват, включително и
поради принос на увреденото лице.
В исковата молба И. С. твърди, че описаният недвижим имот, находящ
се в гр. София, формално е придобит от посочената за купувач в нотариалния
акт Г. Г.. В действителност тя е негов собственик и тя е платила цената му. От
събраните писмени доказателства се установява, а и не се спори, че на
10.04.1995г. Г. Г. е придобила описания в исковата молба имот. От
депозираните от нея свидетелски показания се установява, че го е направила
вместо ищеца като уговорката е била тя да е негов собственик за около една-
две години. Тя заявява, че И. С. е действителният собственик на имота.
Фактическият състав, от който черпи права ищецът, не е за симулация, а за
скрито косвено представителство- чл.292, ал.2 от ЗЗД. Нито третите лица,
нито онзи, който договаря с косвения представител знаят, че правото се
придобива от косвено представлявания. Когато довереникът действа от свое
име, правата и задълженията от сделката с трети лица, възникват за него, но в
отношенията с представлявания и спрямо трети недобросъвестни лица,
придобитите права се смятат за права на доверителя. До прехвърлянето на
придобитите права на представлявания, спрямо трето лице, правните
действия, пораждат последици спрямо косвения представител./ Р №
304/19.02.2019г. по гр.д. № 1262/18г., ВКС, IV г.о., Р № 247/04.02.2019г. по
гр.д. № 4288/16г., ВКС, IV г.о./ Спрямо продавача и всички останали трети
лица, купувач по договора за покупко- продажба от 10.04.1995г., е Г. Г., която
действала по споразумение с И. С.. В този случай косвения представител
следва да уведоми косвено представлявания за изпълнението на поръчката, да
му се отчете и да му предаде всичко, получено във връзка с нея. Във
вътрешните отношения за довереника съществува задължение да прехвърли
недвижимия имот по изпълнителната сделка на доверителя. Ако не го стори
представлявания има директен иск за собствеността на имота. Затова, когато
довереникът, не само, че не е прехвърлил правото на собственост на
доверителя, но и го е отчуждил, без да предостави получената от продажбата
цена на косвено представлявания, то имуществената вреда, която възниква, е
от поведението на довереника. Негово е задължението да предаде всичко,
5
което е получил вместо доверителя. Пълномощникът, действал от името на
довереника по продажбата на процесния недвижим имот, не е страна по
правоотношение с доверителя, поради което и участието му в
отчуждителната сделката не е противоправно и увреждащо спрямо него.
Той не е необходимо да знае кой е действителния собственик на имота, тъй
като по отношение на трети лица, това е косвения представител. А дори и да
е знаел, той няма задължение по изпълнителната сделка, както довереника
спрямо доверителя. В този смисъл не е установено деликтно поведение на
ответника при продажбата на процесния недвижим имот. Той е действал в
рамките на договора за мандат, сключен между него и Г. Г.. Не са налице
елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, поради което и
предявеният иск е неоснователен.
Изложените правни изводи водят до идентичен краен резултат като
този на първата инстанция, поради което обжалваното решението следва да
се потвърди.
По разноските.
При този изход на спора пред въззивния съд на жалбоподателя не се
дължат разноски.
Н. М. не е направил искане за присъждане на разноски за настоящата
инстанция.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5704/21.10.2024г. на СГС, ГО, 7 състав,
постановено по гр.д. № 8463/22г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7