№ 2771
гр. София, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20241110130554 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск по чл.411, изр.2 КЗ.
В исковата молба от името на ищеца ЗАД „Б.В.И”АД неговият представител
твърди, че в качеството си на застраховател по риска "Каско" на собственика на автомобил
"***** ищцовото дружество изплатило по щета № **** застрахователно обезщетение в
размер на 1 640,73 лв за вредите, причинени на посочения автомобил в резултат от пътно-
транспортно проишествие, осъществено на 12.11.2023г. в гр.София. Посочва се, че според
съставения Двустранен констативен протокол за ПТП виновен за проишествието е водачът,
управлявал автомобил „*** застрахован по риска "Гражданска отговорност" според
ищцовата страна в ответното дружество.
Искането към съда е да осъди ответното дружество в качеството му на застраховател
по риска "Гражданска отговорност" на собственика на автомобил „**** да
заплати на ищцовото дружество сумата от 1 640,73 лв, представляваща сбора от
платеното от ищеца застрахователно обезщетение(1 615,73 лв) по риск "Каско" по щета
№ **** за имуществените вреди на автомобил "***** причинени при реализираното на
12.11.2023г. в гр.София пътно-транспортно проишествие, и т.нар. ликвидационни разноски
(25 лв), заедно със законната лихва върху посочената сума от датата на предявяване на
исковата молба – 29.05.2024г. до окончателното плащане , както и разноските по делото.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа предявения
иск. При устните състезания в заседанието на 22.01.2025г. пълномощник на ищеца е
пледирал за уважаване на иска.
Ответникът – ЗАД „ФАД оспорва изцяло предявените искове по основание и по
1
размер според изявлението на пълномощника му в депозирания на 24.07.2024г. отговор на
исковата молба. Оспорват се : механизма на процесното ПТП; осъществяването на
противоправно и виновно поведение на водача на автомобил „**** ; причинната връзка
между описаните и изплатени от ищеца щети по автомобила, застрахован по риска „Каско”,
и проишествието, както и размера на изплатеното обезщетение.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа
оспорването на предявения иск. В заседанието на 22.01.2025г. , в което е даден ход по
същество на делото , не се е явил представител на ответника , но с писмена молба от
21.01.2025г. юрисконсултът на ответникът е пледирал за отхвърляне на иска.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Предявеният иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и
чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване
(изключващо всякакво съмнение), че между ответното дружество и виновния за процесното
ПТП деликвент - водача на автомобил „**** или собственика на същия автомобил към
момента на застрахователното събитие е съществувало застрахователно правоотношение по
риска "Гражданска отговорност на автомобилистите", с наличието на което ищецът
обосновава пасивната легитимация на ответника. По делото не е представена
съответната застрахователна полица.
В съдебния процес застрахователното правоотношение следва да бъде доказано само
чрез съответната застрахователна полица (писмен застрахователен договор), която е форма
за неговата действителност. Възникването и съществуването на твърдяното от ищеца
застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача или собственик на
автомобил „**** не може да бъде обявено от съда за ненуждаещо се от доказване
обстоятелство по реда на чл.153 ГПК, тъй като наличието на това застрахователно
правоотношение зависи от валидността на застрахователната полица , която поради тази
причина следва да бъде представена като писмено доказателство , и не може да бъде
заменена от постигнато в съдебно заседание съгласие между двамата застрахователи (без
участието на застрахования) за нейното наличие и валидност в минал период. Поради тази
причина е правноирелевантно дали ответникът оспорва изрично по настоящото дело
твърдението на ищеца за наличие на застрахователна полица по риска „Гражданска
отговорност” , тъй като страна по тази полица е и трето неучастващо в съдебното
производство лице и този документ не и представен в настоящия съдебен процес. Липсата
на оспорване на застрахователното правоотношение от ответника не освобождава ищеца от
задължението да го докаже , тъй като дори признанието на факт не обвързва съда (чл.175
ГПК).
Според изричната разпоредба на чл.487,ал.1 КЗ наличието на застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
2
автомобилистите” се удостоверява със застрахователна полица, (а не справка-б.с.),
издадена по реда на чл.575,ал.1 КЗ, и знак , който се издава от Гаранционен фонд.
Следователно вписванията в представения Двустранен констативен протокол за ПТП от
12.11.2023г. не могат да заместят застрахователната полица и съответно не могат да бъдат
доказателство за съществуването на валидно застрахователно правоотношение по риска
„Гражданска отговорност” с обект автомобил „**** .
Информацията, предоставяна от информационния център към Гаранционния фонд по
чл.572 КЗ се предоставя само на увредените лица (не и на застрахователи – б.с.) и има за цел
да ги улесни при събирането на данни, необходими им за упражняване на правата им, но не и
да замества доказателствата , уредени в ГПК , в хода на съдебно производство. Поради
тази причина справка от ГФ не може да замести застрахователната полица по риска
„Гражданска отговорност”.
С доклада по чл.146,ал.1 ГПК във връзка с чл.140,ал.2 ГПК на страните е указано
общото разпределение на доказателствената тежест (чл.146,ал.1,т.5 ГПК), с което
ищецът е следвало да се съобрази при предприемане на съответните доказателствени
искания във връзка с предявения осъдителен иск по чл.411,изр.2 КЗ. Изрично е указано ,
че в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на валидно
застрахователно правотношение по риска „Гражданска отговорност” между виновния
деликвент и ответното застрахователно дружество
Предвид изложеното по делото не е доказана пасивната материално-правна
легитимация на ответника по предявения осъдителен иск , която е едно от условията за
неговата основателност.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
производството по делото не следва да се прекратява , а предявеният иск следва да бъде
отхвърлен. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в
процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е
въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявения иск е безпредметно да се установява наличието и на останалите.
Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираното
от ищеца вземане, предявения от него иск по чл.411, изр.2 КЗ е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските по делото :
На ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото,
представляващи платения депозит за съдебната авто-техническа експертиза (350 лв).
Ответната страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, каквото
й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото дело от
юрисконсулт. Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен
според действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (50 лв).
3
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от ЗАД „Б.В.И”АД, ЕИК: ****,
гр.София, пл. "*** със съдебен адрес: гр.София, бул."***, офис „Оптимум консулт”ООД,
чрез адвокат Т. Д, против ЗАД „Ф, ЕИК: **** гр.София,ж.к.. "***** осъдителен иск по
чл.411,изр.2 КЗ за осъждане на ответното дружество в качеството му на застраховател по
риска "Гражданска отговорност" на собственика на автомобил „**** да заплати на
ищцовото дружество сумата от 1 640,73 лв (хиляда шестстотин и четиридесет лева и
седемдесет и три стотинки), представляваща сбора от платеното от ищеца
застрахователно обезщетение(1 615,73 лв) по риск "Каско" по щета № **** за
имуществените вреди на автомобил "***** причинени при реализираното на 12.11.2023г.
в гр.София пътно-транспортно проишествие, и т.нар. ликвидационни разноски (25 лв),
заедно със законната лихва върху посочената сума от датата на предявяване на исковата
молба – 29.05.2024г. до окончателното плащане , както и разноските по делото.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И”АД, ЕИК: ****, гр.София, пл. "*** със съдебен адрес:
гр.София, бул."***, офис „Оптимум консулт”ООД, чрез адвокат Т. Д,, ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАД „Ф, ЕИК: **** гр.София,ж.к.. "***** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 350 лв
(триста и петдесет лева), представляваща направените от ответника разноски по настоящото
дело- платения депозит за съдебна автотехническа експертиза, а на основание чл.78,ал.8
ГПК сумата от 50 лв (петдесет лева), представляваща полагащото се на ответното
дружество юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4