Решение по дело №3014/2024 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 759
Дата: 31 декември 2024 г.
Съдия: Даниел Нинов Димитров
Дело: 20241320103014
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 759
гр. Видин, 31.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тридесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Даниел Н. Д.
при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА
като разгледа докладваното от Даниел Н. Д. Гражданско дело №
20241320103014 по описа за 2024 година
Постъпила е молба с правно основание чл. 127б от СК от В. Д. Р., ЕГН:
********** против Р. П. П., ЕГН: **********, с която се иска от съда да
постанови решение,с което да наложи забрана за напускане на страната на
детето Л. В. Д..
Твърди се от ищеца, че заедно с ответницата са родители на
непълнолетното дете Л. В. Д., с ЕГН: **********.
Посочва се, че по силата на Решение по гр.д. №2425/2016г. по описа на
Районен съд – Видин, бащата и ищец по настоящото дело упражнява
родителските права по отношение на детето,която е ученичка в 8-ми клас в
******** - гр. Видин.
Излага, че майката на детето от около 8 години живее в Испания с друг
мъж, не работи, няма доходи и не помага с отглеждането на детето им.
Поддържа, че от около една година и половина, майката започнала да
склонява детето да отиде да живее при нея в Испания, като й обещава по-
добър живот и развлечения.
Сочи, че от тази година с приемането на България в Шенгенското
пространство по въздух, ответницата заявила, че ще вземе детето при себе си
и ще го изведе от страната, въпреки несъгласието му, поради което ищецът
1
депозирал в ГД „Гранична полиция“ нотариално заверена декларация, с която
е изразил категорично несъгласие за напускане на страната на детето им само
с другия родител.
Изразява мнение, че предстоящото приемане на Р. България
пълноправно в Шенгенското пространство от 01.01.2025г. извеждане на детето
може да стане и през всяко ГКПП на суха граница.
Излага, че при разговорите с детето им, майката я уверява, че в Испания
ще може да работи като сервитьорка и да си изкарва лични нари, с които да
разполага самостоятелно, което повлиява върху психиката на детето.
Посочва, че при евентуално извеждане на детето извън страната и
установяване на същото да живее в Испания, ще се извърши нарушение на
правото на ищеца ефективно да упражнява родителските права, както е
установено чрез решение на съда.
Иска се от съда да постанови решение, с което да наложи забрана за
напускане на страната на детето Л. В. Д., с ЕГН: **********, за срок от една
година.
Молбата е приета за разглеждане,като с оглед изискването чл. 127б ал.
4 от СК са уведомени органите за граничен контрол при Министерство на
вътрешните работи за образуваното производство,и във врзъка с която норма
до влизане в сила на съдебното решение по делото детето Л. В. Д. може да
напуска страната само с разпореждане на съда.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се явява
лично и с процесуален представител, като поддържа заявеното с молбата
искане.
Ответницата по молбата се явява лично в съдебно заседание, като
същата е изслушана от съда по реда на чл. 127б, ал. 3, изр. второ от СК,
заявявайки становище за неоснователност на молбата. Излага, че оспорва
исковата молба, както и искането за налагане на забрана за напускане на
страната на детето им. Заявява готовност да подпише документ, в случай че
детето отиде при нея в Испания, същото да се върне при баща си в България.
Посочва, че желанието на Л. е да завърши образованието си във Видин и
майката се съобразява с него, както и със съдебното решение по отношение
упражняването на родителските права, предоставени на бащата,които не
2
нарушава и не пречи за ефективното им упражняване.Поддържа, че въпреки
дистанционния контакт, между двете съществува близост. Излага, че детето Л.
няма изваден валиден паспорт и не може да ходи в чужбина.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор съдът взе
предвид от фактическа страна следното:
Установява се от представеното по делото копие от Удостоверение за
раждане, издадено въз основа на акт за раждане №191/12.04.2010 г. от Община
Видин, че ищецът В. Д. Р., ЕГН: ********** и ответницата Р. П. П., ЕГН:
**********, са родители на детето Л. В. Д., ЕГН: **********.
С Решение от дата 07.02.2017 г. по гр. дело №2425/2016 г. по описа на
Районен съд – Видин, упражняването на родителските права над детето Л. В.
Д. е предоставено на бащата В. Д. Р., определено е местоживеенето й при него,
а на майката е определен режим на лични отношения, както следва:
предоставя правото на майката да вижда и взима детето при себе си всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа в събота до 19:00 е
неделя, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения
годишен отпуск на бащата, след което да го връща по местоживеенето му.
По делото е представен социален доклад, изготвен от Дирекция
„Социално подпомагане“ – Видин, в който се сочи, че непосредствените
грижи по отглеждането на детето се осъществяват в семейна среда от бащата,
подпомаган от настоящата му съжителка и от бабата и дядото по бащина
линия. Осигурена е стабилна и сигурна среда за благоприятното развитие на
Л., разнообразна храна, достъп до образование и здравеопазване.
Видно от доклада и пред социалния работник майката е заявила, че има
изградена силна емоционална връзка с детето, изпраща й пари и подаръци.
При проведената индивидуална среща между социалния работник и
непълнолетната Л., детето е заявило, че никога не е прекъсвала контакта с
майка си, ежедневно се чуват по телефона и винаги, когато ответницата имала
възможност да се прибере в гр. Видин, наемала квартира или хотел и
прекарвали цялото време заедно.
Изслушана в съдебно заседание по реда на чл. 15 от ЗЗД,
непълнолетната е категорична в желанието си да завърши образованието си в
България. Заявява и че в случай на гостуване при майка си в Испания, със
3
сигурност ще се завърне в България. Сочи,че няма намерения да остава в
Испания, а и никога не е имала. Детето Л. споделя, че иска да се вижда с майка
си и да прекарва ваканциите си при нея,като до този момент срещите са в
България,както и че е научила от майка си , че родителите й са се били
разбрали сега за Коледните празници баща й да я пусне при нея, но
впоследствие си е променил мнението.
Представеният в откритото съдебно заседание от ищеца документ,за
който се твърди,че е издаден от работодател на ищеца, не се цени от съда. На
документа липсва поставен печат, като в него основно се излагат лични и
субективни възприятия на лицето, което го е подписало, във връзка с
различни поводи и ситуации, касаещи майката на детето, които обаче нямат
отношение към спора и се явяват неотносими към предмета на делото.
При така установената факти, съдът направи следните правни изводи.
Съгласно чл. 127б, ал. 1 от СК, районният съд по настоящия адрес на
детето разглежда искане за налагане на забрана за напускане на страната на
дете при конкретен и явен риск от незаконно извеждане на детето от родител,
настойник, попечител или роднина, като по силата на чл. 127б, ал. 2 от СК,
незаконно е извеждането на дете с обичайно местопребиваване в Република
България, извършено в нарушение на правото на ефективно упражняване на
родителските права и задължения, придобити по силата на решение, на закона
или на споразумение.
Безспорно в случая е, че детето на страните е с обичайно
местопребиваване в страната, като предвид обстоятелството, че майката от
години живее и работи в Испания, както и че между страните не може да се
постигне споразумение, съществува хипотетичен риск Л. да бъде изведена от
страната в нарушение на изискването на чл. 123, ал. 2, изр. първо от СК
упражняването на родителските права и задължения да се извършва по общо
съгласие на родителите, но по делото не са представени доказателства този
риск да е конкретен и явен.
По делото не се събраха доказателства, установяващи твърденията на
бащата, че майката склонява детето да замине ,остане и живее при нея в
Испания,които съответно да обусловят риск от незаконно извеждане.
В случая не са ангажирани никакви доказателства ,които да сочат към
действия от страна на майката за отнемане или смущаване фактическото
4
упражняване на родителските права от бащата ,а отделно са налице и данни,
че детето няма паспорт,който пък е задължителен при пътуване.
С оглед изложеното съдът приема ,че искът е недоказан и
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
Предвид характера на настоящото производство /спорна съдебна
администрация/, разноските пред първата инстанция остават за страните така,
както са ги направили.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на В. Д. Р., ЕГН **********,предявен против Р. П. П.,
ЕГН: **********, за налагане на забрана за напускане на Република България
на детето Л. В. Д., с ЕГН: **********.
Копие от решението да се изпрати на страните, а след влизането му в
сила и на органите за граничен контрол при Министерството на вътрешните /
Главна Дирекция „Гранична Полиция“ /.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Видин, в
седмодневен срок от съобщаването..

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5