№ 1556
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Цвета Желязкова
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело №
20251100901152 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на ВИА КОНСТРУКТ
ГРУП" ЕООД, ЕИК ********* срещу „ЛЮКОС ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, ЕИК
*********.
Ищецът твърди, че по силата на договор с ответника е извършил
строително-монтажни работи (СМР) по възлагане на „ЛЮКОС
ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, в качеството си на Възложител, за строителен обект
„Реконструкция и рехабилитация на съществуващи общински улици и
съоръженията към тях в гр. Тръстеник, Община Долна Митрополия.
Подобект: „Реконструкция и/или рехабилитация на улица „Фердинанд
Александров“. За извършените СМР, на обща стойност 125 385,29 лв. с ДДС
бил подписан АКТ № 1 от 05.06.2020 г., представляващ приемо-предавателен
протокол за изпълнени дейности. „ЛЮКОС ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД е
заплатило частично фактура № **********/05.06.2020 г., като е превело
сумата от 85 000 лв. с ДДС на ищеца - „ВИА КОНСТРУКТ ГРУП“ ЕООД.
Твърди се, че общото останало изискуемо задължение на ответника по
посочената фактура, възлиза в размер на 40 385,29 лева. Описаната фактура
била редовно осчетоводена от ищцовото дружество и записана в дневника за
продажби. Твърди се, че въпреки отправяните от ищеца покани и опити за
извънсъдебно уреждане на отношенията, към настоящия момент не е
осъществено плащане за погасяване на остатъка от задължението, съгласно
Акт № 1/05.06.2020 г. и фактура № **********/05.06.2020 година. Поради
това и ответното дружество изпаднало в забава, като се твърди, че дължи на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и обезщетение за неизпълнение на парично
задължение, в размер на законната лихва, определена съгласно приложимото
за съответния период ПМС върху неизплатените суми, като с настоящата
1
искова молба се претендират дължимите лихви за последните три години
преди подаването й, в общ размер от 15 294.53 лева.
Въз основа на изложеното се иска от Съда да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 55 679.82 лева - представляваща неплатени
задължения по фактура за извършени СМР на обект „Реконструкция и
рехабилитация на съществуващи общински улици и съоръженията към тях в
гр. Тръстеник, Община Долна Митрополия. Подобект: „Реконструкция и/или
рехабилитация на улица „Фердинанд Александров“, ведно с лихви за забава
до 10.06.2025 г.; както и всички мораторни лихви до окончателно изплащане
на задълженията, както следва: сумата от 40 385,29 лв. по фактура №
**********/05.06.2020 г. – остатък сумата от 15 294,53 лв. - законна лихва за
забава, съгласно чл. 303а, ал.З от Търговския закон - за периода от 10.06.2022 г.
до 10.06.2025 г., лихвата за забава върху главницата за периода от предявяване
на иска до окончателното й заплащане и разноските в производството.
Ответното дружество „ЛЮКОС ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, редовно
получило препис от ИМ и приложенията на 16.07.2025 г. по реда на чл. 50,
ал.3 от ГПК чрез Василева- офис - асистент, не взема становище по иска.
С протоколно определение от 28.10.2025 г. във връзка с оттегляне на
иска СГС е прекратил производството по делото в частта относно сумата от
30 000 лева - част от първоначално претендираната главница в размер на
общо 40 385,29 лева по фактура 366/05.06.2020 година поради плащане след
завеждане на делото.
За да се произнесе Съдът установи следното:
Ищецът е предявил иск по чл. 79,ал.1 вр чл. 266, ал.1 от ЗЗД, обективно
кумулативно съединен с иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът следва да докаже сключване на договор за изработка,
изпълнение на задълженията си като изпълнител, приемане на работата от
възложителя - ответник, стойността на изпълнените СМР съобразно договора.
В тежест на ответника е , ако твърди, да докаже заплащане в цялост на
уговореното възнаграждение за приетите СМР.
В тежест на ищеца е да докаже изпадане в забава на ответника –
уговорен срок за заплащане на сумата по процесната фактура.
С оглед направеното от ищеца в открито съдебно заседание на
28.10.2025 г. изявление за постановяване на неприсъствено решение, съдът
намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се явява в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съгласно чл. 239, ал.1, т. 1 ГПК съдът постановява неприсъствено
решение, когато на страните са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
2
Видно от материалите по делото, тези изисквания са изпълнени по
отношение на ответника. Второто изискване, съгласно чл. 239, ал. 1, т. 2 от
ГПК за постановяване на неприсъствено решение е искът да е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства. Съдът счита, че и това изискване в случая е
налице.
При така установеното, съдът намира, че искът за прекратяване на
ответното дружество е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Относно разноските по делото
С оглед изхода на спора на ответника се следва присъждане на
направените по делото разноски в размер на 2 227,20 лева - заплатена
държавна такса.
С оглед на тези съображения, съдът приема, че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, поради което и
на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 239, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от
ГПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЛЮКОС ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, бул./ул. Младен Павлов № 1, ет. 3
да заплати на ВИА КОНСТРУКТ ГРУП ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление:гр. София, бул./ул. бул. ЧЕРНИ ВРЪХ № 59А по иск ас
правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр чл. 266 от ЗЗД сумата от 10 385,29 лева
– остатък по фактура 366/05.06.2020 година, законната лихва върху тази сума
от 16.06.2025 г. до окончателното й заплащане, по иск с правно основание чл.
86, ал.1 от ЗЗД сумата от 15 294,53 лева - лихва за забава за периода
10.06.2022 г. – 10.06.2025 г. и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от
2 227,20 лева– разноски по делото.
Решението е окончателно и на основание чл.239, ал. 4 от ГПК не
подлежи на обжалване.
Препис – на страните, на ответника заедно с указанията по чл. 240 от
ГПК.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3