Решение по адм. дело №1623/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във вр. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано по жалба на И. Р. К. от [населено място] срещу Решение на Директора на ТП на НОИ [област] № 1040-15-189/03.07.2025 г., с което е оставена без уважение жалбата на й против разпореждане [номер]-00-7801-3/30.05.2025 г. на ръководителя по осигуряването за безработица.

Релевирани са доводи за незаконосъобразност на решението, като издадено в противоречие с материалноправни норми, поради което неправилно е изчислен размерът на отпуснатото обезщетение. Претендира отмяна на акта и връщане на преписката на органа за ново произнасяне.

В съдебно заседание, жалбоподателката не се явява и представлява. Постъпило е подробно писмено становище от адв. Г., с което поддържа развитите в жалбата съображения. Претендират се и разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ-[област], в съдебно заседание чрез процесуален представител юрисконсулт П. изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображения излага в писмено становище.

Административен съд- [област], като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

Жалбоподателката подала чрез Дирекция „Бюро по труда“ - [област] заявление с вх. № 611-5957/23.07.2024 г., с регистрационен № 151-00-7801/23.07.2024 г. в ТП на НОИ - [област], за отпускане на ПОБ, като е него е посочено, че последната й заетост е във [държава] и същата е в периода от 13.05.2024 г. до 22.05.2024 г.

Във връзка с писмо с изх. № У-151-00-7801- 1/29.07.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - [област], жалбоподателката представила със заявление с вх. № 1029-15-31256/01.08.2024 г. за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС/ЕИП или [държава], ведно с копия на документи от [държава], Декларация от 31.07.2024 г. относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. и копие на лична карта. Същите са приети към административната преписка със справка с вх. № 151-00-7801- 2/02.08.2024 г. Органът приел, че липсва необходимата информация за отпускане на ПОБ, поради което до компетентната институция на [държава], чрез Системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между [държава] и ЕС ([Наименование]), са изпратени структурирани електронни документи (СЕД) [Наименование]и [Наименование]за удостоверяване на декларираните от лицето осигурителни периоди и доход.

На 20.05.2025 г. в ТП на НОИ - [област], чрез [Наименование], от компетентната институция на [държава] са получени СЕД [Наименование]Осигурително досие-трансграничен работник с удостоверена краткотрайна заетост по законодателството на [държава] от 13.05.2024 г. до 22.05.2024 г. . вкл. и СЕД [Наименование]Информация за заплатата за същия период с посочен доход в размер на 675,68 Евро - бруто.

С разпореждане [номер]-00-7801-3/30.05.2025 г. на ръководителя по осигуряването за безработица на жалбоподателката било отпуснато ПОБ за периода от 10.06.2024 г. до 03.06.2025 г. в размер от 26,50 лв. на ден. Посоченото разпореждане било обжалвано от лицето пред Директора на ТП на НОИ [област], който с срещу Решение на Директора на ТП на НОИ [област] № 1040-15-189/03.07.2025 г. го потвърдил.

Било прието, че последното правоотношение на жалбоподателката с работодател във [държава] е прекратено, считано от 23.05.2024 г. Осемнадесетмесечният период по чл. 54а, ал. 1 от КСО по отношение на жалбоподателката обхваща времето от 23.11.2022 г. до 22.05.2024 г. вкл. В този период, до 07.05.2024 г. вкл. същата е осъществявала трудова дейност в [държава], по трудов договор от 16.03.2021 г. с „Анстел“ ЕООД, който е прекратен, считано от 07.05.2024 г. и във [държава] от 13.05.2024 г. до 22.05.2024 г., който период е сумиран към общия осигурителен стаж на лицето. В случая е преценено, че И. К. отговаря на условията на чл. 54а от КСО и има право на ПОБ. Органът приема, че приложение намира и създадената нова алинея 8 на чл. 546 от КСО, обнародвана в ДВ бр. 67 от 09.08.2024 г., в сила от 13.08.2024 г., която гласи, че при определяне размера на ПОБ се вземат предвид доходите, получени от лицата по време на последната им работа, както и всички доходи в 24-месечния период, предхождащ месеца на прекратяване на осигуряването - доходите в [държава], върху които са внесени или дължими осигурителни вноски за фонд „Безработица“, доходите по чл. 546, ал. 7 от КСО, както и доходите, получени в 24 — месечния период, в който лицата са упражнявали трудова дейност в друга държава-членка на ЕС, ЕИП или [държава].

При така установеното от фактическа страна и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд-[област] обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1 КСО, в предписаната от закона писмена форма, при надлежно изложени мотиви, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. При издаването на решението са спазени административнопроизводствените правила, като разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица е обжалвано по административен ред, и в резултат на проведено производство по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ КСО е постановено и оспореното решение. В цитираното разпореждане също са изложени мотиви при издаването им като съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт, което в случая е направено.

Решението е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби.

Съгласно чл. 54а КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най- малко 12 месеца през последните 18 месеца, преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в [държава] или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 КТ.

Според чл. 54б, ал. 8 КСО (нова – ДВ, бр. 67 от 09.08.2024 г.), когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа и 2. всички доходи в [държава], включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Цитираната разпоредба е материалноправна, т.е. действа занапред и регулира обществените отношения, които имат за предмет осъществяване на правото на обезщетение за безработица и начина на изчисляване на неговия конкретен размер.

Установено е в случая, че заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено от жалбоподателката по надлежния ред на 23.07.2024 г., т. е., преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 КСО, като всички факти и обстоятелства, обуславящи материалното право на заявителката на парично обезщетение за безработица, съобразно чл. 54а КСО, са били реализирани изцяло към датата на подаване на заявлението. В разглежданата хипотеза, обратно на доводите в оспореното решение, не са налице юридически факти, относими към материалното право на обезщетение, които да са настъпили след подаването на заявление, до влизане в сила на новия закон, но да не са завършили своето действие. Правопораждащите за жалбоподателката факти са се осъществили при действието на разпоредбите на КСО преди обнародване на чл. 54б, ал. 8 КСО и правото й на подпомагане е упражнено чрез заявление преди влизане в сила на новата разпоредба. Както бе посочено, материалноправните норми имат действие занапред, като нормата на чл. 54б, ал. 8 КСО няма придадено обратно действие и по аргумент от чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове тя е приложима за правопораждащи факти, настъпили след влизането й в сила.

Действието на нормативния акт изразява неговата правна задължителност (юридическата му сила). Влизането в сила на нормативния акт е началният момент на влизането му в действие. Основният принцип, който определя действието на нормативния юридически акт във времето, е принципът [Наименование]действието му занапред. Той е детерминиран от дълбоката същност на правото да осигури сигурност и стабилност при регулирането на обществените отношения. Действието занапред означава, че нормативният юридически акт следва да се приложи само по отношение на факти и обстоятелства, които са се осъществели след момента на влизането му в сила. Новият закон по правило, поема под своето действие бъдещите юридически факти и юридическите факти, които той заварва, но не са се реализирали изцяло. В този смисъл решения по адм. дела №№ 159/2016, 841/2016 и 3145/2016 г., ВАС, Шесто отделение).

В тази връзка неправилно административният орган е определил размера на паричното обезщетение за безработица на жалбоподателката въз основа на осигурителния доход за спорния период поради което доводите за неправилно определен размер на обезщетението, са основателни. Административният акт, който следва да бъде издаден за отпускане на помощта, няма конститутивно действие, а декларативно такова, поради което при произнасянето по подаденото заявление административният орган е следвало да съобрази правилата за действие във времето на материалноправните норми и на това основание да приложи тази норма, която е действала към момента на възникване на фактическия състав.

Съгласно чл. 62, § 1 от Регламент (ЕО)№ 883/2004, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетенията да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство. А съответно чл. 62, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, параграф 1 се прилага също когато законодателството, прилагано от компетентната институция предвижда специален изискуем осигурителен период за определяне на трудовото възнаграждение, служещо за база за изчисляване на обезщетенията и когато за целия или за част от този период спрямо заинтересованото лице се е прилагало законодателството на друга държава-членка. Разпоредбата на чл. 62, § 3 от Регламента гласи, че чрез дерогация от параграфи 1 и 2, доколкото се засягат безработни лица, обхванати от член 65, § 5, буква а), институцията по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице в държавата-членка, чието законодателство се е прилагало спрямо него при последната му работа като заето или като самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента по прилагането. Визираната в тази норма дерогация се отнася до принципното правило за компетентност на държавата-членка по последна заетост в хипотезата на лица по чл. 65, § 5 б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, в чийто кръг попада и жалбоподателката. В посочената хипотеза компетентна е държавата членка по пребиваване на безработното лице, чийто период на последна трудова заетост е бил в друга държава – членка. Но и в този случай, съгласно чл. 62 § 3 от Регламента, компетентната по изключение институция по пребиваване взема предвид трудовото възнаграждение или професионалния доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа в другата държава-членка съгласно правилото на чл. 62 § 1 и § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Ето защо е неправилно тълкуването на органа за това, че нормата на чл. 62 § 3 от основния регламент дерогира приложението на разпоредбите на чл. 62 § 1 и § 2 от същия.

Поради изложеното, съдът приема, че Решение на Директора на ТП на НОИ [област] № 1040-15-189/03.07.2025 г., с което е оставена без уважение жалбата на К. против разпореждане [номер]-00-7801-3/30.05.2025 г. на ръководителя по осигуряването за безработица са незаконосъобразни, като издадени в противоречие с материалноправни разпоредби, поради което следва да бъдат отменени. Тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателката заявление, съобразно указаното в мотивите на решението.

С оглед изхода на делото, предвид своевременно направеното искане за присъждане на разноски, съдът намира същото за основателно. В полза на процесуалния представител на жалбоподателя следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, т. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 500,00 лв., съобразно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба номер 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 10 лв. държавна такса.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд-[област], 13 състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на И. Р. К. решение на Директора на ТП на НОИ [област] № 1040-15-189/03.07.2025 г., както и потвърденото с него разпореждане [номер]-00-7801-3/30.05.2025 г. на ръководителя по осигуряването за безработица.

ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-[област] за ново произнасяне съгласно мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на И. Р. К. от [населено място] сумата от 10 лв. държавна такса.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати в полза на адв. Д. К. Г. с рег. № ********** сумата от 500 лв. адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал.2 от ЗА.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 119 във вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ КСО.