ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2218
Добрич, 30.10.2025 г.
Административният съд - Добрич - V състав, в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | НЕЛИ КАМЕНСКА |
като разгледа докладваното от съдията Нели Каменска административно дело № 693/2025 г. на Административен съд - Добрич, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 АПК вр. чл. 172, ал. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на С. Ж. И. с [ЕГН] с адрес [населено място], [жк], вх.А, ет.8, ап.23, подадена от адв.Г. Д., редовно упълномощена, в която е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0851-000127/25.09.2025 г., издадена от ВПД началник към сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-[област], с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач с отнети всички контролни точки и неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва твърдението, че контролните му точки са отнети по силата на пет влезли в сила наказателни постановления като твърди, че три от тях изобщо не са му били връчвани. По отношение на искането за спиране заявява, че отнемането на свидетелството му за управление на МПС ще му причини значителни вреди, тъй като упражнява трудовата си дейност като шофьор. Доказателства за последното жалбоподателят не представя.
Ответникът прилага административната преписка и не изразява становище по искането за спиране.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът извежда следните фактически и правни изводи:
Искането е допустимо, тъй като заповедта е обжалвана в законоустановения срок, а разгледано по същество е основателно.
В оспорената заповед са цитирани наказателни постановления, за които се твърди, че са влезли в законна сила, с което се обосновава от фактическа страна прилагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП.
В административната преписка са представени четири наказателни постановления, съдържащи разписки за връчване, в които под името на жалбоподателя има положени подписи и дати. Представено е и едно наказателно постановление № 25-0851-000019/27.01.2025 г. , което явно не е връчено на жалбоподателя по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, т.е. лично на нарушителя срещу подпис, тъй като в същото е отбелязано, че е връчено на съсед, чиито имена са посочени.
При тази фактическа обстановка съдът намира, че са налице основанията за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта.
Съгласно чл. 172, ал. 1, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171 т. 4 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на посочените компетентни органи; те подлежат на обжалване по реда на АПК, което обаче не спира изпълнението на ПАМ, освен ако съдът не го направи съгл. ТР № 5/08.09.2009 г на ВАС.
Съобразно нормата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, която определя, че жалбата не спира изпълнението на заповедта, то следва извода, че предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона, а не с разпореждане на административния орган по реда на чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от АПК. В този случай административният орган няма задължение да излага мотиви защо пристъпва към предварително изпълнение на наложената ПАМ. В съдебната практика се приема, че когато по силата на изрична законова разпоредба се предвижда предварително, незабавно изпълнение на определена категория административни актове, се презюмира наличието на една, повече или на всички предпоставки визирани в чл. 60, ал. 1 АПК. Презумпцията на закона е, че предварителното изпълнение на заповедта за временно отнемане на свидетелството за управление на водач, цели охрана на живота и здравето на участниците в движението, включително и на евентуалния нарушител.
В Закона за движение по пътищата не са предвидени основания за спиране на допуснатото по силата на чл. 172, ал. 6 от с.з. предварително изпълнение, поради което при разглеждане на искането за това следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК.
Нормата на чл. 166, ал. 4 АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК са следните: ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В тежест на жалбоподателя е да установи наличието на обстоятелствата по чл. 166, ал. 2 от АПК.
Жалбоподателят не представя доказателства за твърденията си, че предварителното изпълнение ще му причини значителни вреди, поради невъзможност да упражнява трудовата си дейност, която изисква шофиране. Съдът намира обаче, че са налице нови обстоятелства, които не са били известни на административния орган при издаването на заповедта за налагане на ПАМ.
Приложените към жалбата доказателства установяват, че поне едно от петте наказателни постановления не е връчено по законоустановения ред и начин в чл. 58, ал. 1 от ЗАНН в приложимата му редакция, поради което не е влязло в сила. С това наказателно постановление са отнети 10 контролни точки, които като се приспаднат от от контролните точки на жалбоподателя, е видно, че същият разполага с 3 контролни точки, т.е. липсва основание да се приеме, че невръченото лично на жалбоподателя наказателно постановление е породило своите правни последици.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че в конкретния казус молителят е оборил установената с чл. 172, ал. 6 от специалния ЗДвП презумпция, което [жк], ал. 4 вр.ал. 2 от АПК като основателна и налага уважаването й.
Мотивиран от изложеното, Административен съд [област], V състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0851-000127/25.09.2025 г., издадена от ВПД началник към сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-[област], с която на С. Ж. И. с [ЕГН] с адрес [населено място], [жк], вх.А, ет.8, ап.23, на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата, е наложена принудителната административна мярка – временно отнемане/изземване на СУМПС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховен административен съд в 7 (седем) дневен срок от съобщаването му на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се съобщи на страните по реда на чл. 138, ал. 3 от АПК
| Съдия: | |