РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Балчик, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на втори септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20233210100641 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Р. П. П., ЕГН ***, с постоянен адрес: ***, срещу
кооперация „И.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, осъдителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата
от 17 756.16 лв., представляваща наемно плащане по договор за наем на земеделска земя,
сключен за стопанската 2021/2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 13.10.2023 г., до окончателното изплащане на
задължението.
По твърдения в исковата молба, страните са сключили договор за наем на
земеделска земя в общ размер 208.896 дка, находяща се в землището на *** и *** за една
стопанска година, считано от 01.10.2021 г. до 01.10.2022 г. Сочи се, че по силата на договора
ответната страна се съгласила да заплаща наем в размер на 30% от получената продукция от
предоставената земеделска земя. Твърди се, че за стопанската 2021/2022 г. управителният
съвет на кооперацията гласувал рентата да е в размер на 185 лв./дка, но въпреки това на
ищцата е изплатена такава в размер на 100 лв./дка. Излага се, че за всички останали
наемодатели кооперацията изплатила наемна цена от по 185 лв./дка за стопанската 2021/2022
г. Сочи се, че на ищцата е изплатена сумата от 20 889.60 лв., като разликата от 85 лв./дка,
възлизаща на 17 756.16 лв. не била изплатена на ищцата. Поддържа се, че към датата на
изплащане на наемната цена ищцата не е била член кооператор, както и че в сключени
между страните договори няма основание за намаляване на наемната цена.
1
По изложените съображения по същество се моли за уважаване на предявения иск.
Претендира се за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалните й представители адв. М. Х.
и адв. К.К., поддържа исковата молба и обективираното в нея искане. Представя списък на
разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна депозира отговор на исковата молба, в
който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не се
оспорва, че между страните е сключен договор за наем на земеделска земя в общ размер
208.896 дка, находяща се в землището на *** и ***, *** за стопанската 2021/2022 г. Сочи се,
че по силата на чл. IV.1 от договора ищцата следва да предоставя земя, а наемателят - да
заплати наем в размер на 30% от получената продукция от предоставената земеделска земя,
като съгласно чл. IV.2 от същия плащането е дължимо след реализацията на продукцията.
Поддържа се, че наемната цена е определяема и представлява 30% от добитата продукция от
предоставената земеделска земя в кооперацията. Излага се, че според разчетите на
кооперацията за реализация на селскостопанската продукция за стопанската 2021/2022 г.
рентата за сочената стопанска година възлиза на 94.02 лв./дка земеделска земя. Твърди се, че
с решение УС на кооперацията определя рента за стопанската 2021/2022 г. в размер на 180
лв./дка само за наемодателите – членове на кооперацията към момента на изплащането като
тази сума и представлява сбор от дължимата рента по договорите за наем, важаща за всички
наемодатели (100 лв./дка) и бонус над тази стойност (80 лв./дка), платима от резерви на
кооперацията с цел насърчаване на участието в кооперацията. Сочи се, че решението
предвижда на наемодателите, които не са членове на кооперацията да се изплати само
дължимото по договорите за наем, без бонуса, като тази практика да се изплаща над
договорената цена за добив от предоставената земя се прави с цел задържане на
арендодатели и наематели. В тази връзка се излага, че поради отпадането на качеството
член-кооператор за ищцата към момента на изплащане на рентата, за нея няма основание за
плащане в по-висок размер от вече изплатената наемна цена по договора за наем. Счита, че
договорите за наем имат сила между страните и не могат да бъдат променяни с решения на
УС или на ОС на кооператорите, които имат сила между самите кооператори. Поддържа се,
че с плащане на рента в размер на 100 лв./дка кооперация „И.“ е изпълнила договорното си
задължение за плащане на наем в размер на 30% от получената продукция от предоставената
земеделска земя. По изложените съображения се отправя искане за отхвърляне на
предявения иск и присъждане на сторените по делото съдебно – счетоводни разноски.
В открито съдебно заседание ответната страна, чрез процесуалния й представител
адв. К. С., поддържа отговора на исковата молба и моли да отхвърляне на иска. Претендира
разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването
им.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
2
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
С изготвения доклад по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е
отделено обстоятелството, че между Р. П. П., в качеството й на наемодател, и Кооперация
„И.“, в качеството й на наемател, е сключен договор за наем на земеделска земя, по силата
на който наемодателят е предоставил за ползване на ответника следната земеделска земя –
нива с площ от 68.899 дка, находяща се в землището на ***, ***, ***, местност „Р.“,
представляваща имот № ***, обособен в парцел *** от масив *** по плана за земеразделяне
на землище ***; нива с площ от 76.941 дка, находяща се в землището на ***, ***, местност
„Г.“, представляваща имот №***, обособен в парцел *** от масив *** по плана за
земеразделяне на землище ***; нива с площ от 14.059 кв. м, находяща се в землището на
***, ***, местност „Г.“, представляваща имот № ***, обособен в парцел *** от масив *** по
плана за земеразделяне на землище ***, както и нива с площ от 48.997 дка, находяща се в
землището на ***, ***, ***, местност „Р.“, представляваща имот №***, образуван от имот
***, обособен в парцел *** от масив *** по плана за земеразделяне на землище *** за срок
от една стопанска година, считано от 01.10.2021 г. до 01.10.2022 г. Същото се потвърждава и
от съдържанието на представения писмен договор за наем на земеделска земя (л. 5). Според
чл. IV.1 от договора наемателят се задължава да плаща на наемодателя наем в размер на
стойността на 30% от получената продукция от предоставената земеделска земя. Съгласно
чл. IV.2 от договора наемът се изплаща след реализацията на продукцията. Клаузата на чл.
IV.3 от договора предвижда, че при неблагоприятни агрометеорологични условия
/наводнения, градушки, засушавания и др. /обективно повлияли върху добивите, по искане
на наемателя следва да се измени размерът на наема по договора.
По делото е приложен и договор за наем на земеделска земя, сключен между същите
страни за стопанската 2022/2023 г. (л. 6)
От приложеното по делото преводно нареждане от 14.12.2022 г. (л. 37) се установява,
че Кооперация „И.“ е превела по банкова сметка на Р. П. П. сумата от 20 889.60 лв.
От протокол от извънредно събрание на УС на кооперация „И.“ от 19.05.2023 г. (л. 39)
се установи, че е взето решение точният размер на рентното плащане на наемодатели или
арендодатели, съгласно сключени договори за наем и аренда да бъде 30% от реализираната
продукция на кооперацията. Потвърдени са предходни решения на ЗК „И.“ за
диференцирано изплащане на рентно задължение при маломерни парцели под 3 дка – 15 %
от средния размер на получената продукция, изразена в парична стойност и при напускане
на кооперацията - не повече от 30% от средния добив на произведената продукция на
кооперацията, изразена в парична стойност.
От протокол №230/22.03.2023 г. от проведено заседание на УС на кооперация „И.“ (л.
40) се установи, че е взето решение размерът на рентата да бъде 180 лв./дка на масиви, които
са повече от три дка, както и по-висока категория земя, а на земя, която е от 5/6/7 категория
размерът на рентата да бъде по – нисък, а именно: за земи от местността „Т.“ 540/541, които
са по – ниско плодородни да бъде 100 лв./дка, а за маломерни парцели – 60 лв. /дка.
3
От справка за реализацията на селскостопанската продукция за стопанската 2021/2022
г. (л. 31) се установява, че приходът от получената селскостопанската продукция за
посочената селскостопанска година възлиза на 1 633 518.35 лв., като среден приход от дка е
313.41 лв., а 30% от тази сума се равнява на 94.02 лв./дка.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством разпита на
ангажираните от страните свидетели (л. 81 и сл).
От показанията на свид. Н.Г. (без дела и родство със страните), разпитана по
инициатива на ищцата, се изяснява, че същата е работила в кооперация „И.“ от септември
2020 г. до август 2023 г. на длъжност касиер като в задълженията й влизало да плаща
полагащата се на наемодателите рента. Сочи, че нямало разлика между договорите, които се
сключват с член-кооператорите и тези, които се сключват с наемодателите. Свидетелката
споделя, че през стопанската година рентата се плащала на два пъти – 100 лв./дка около
Коледа и 80 лв./дка около Великден, като за това се правела ведомост. Споделя, че рентата
за маломерни места – земи до декар/ декар и половина и в землището на *** е била по-
ниска. Разказва, че член- кооператорите не са получавали различна по големина рента под
формата на бонуси. Сочи, че за 2021/2022 г. е изготвила ведомост, като е имало двама
наемодатели, които са получили по-висока сума по рентата при второто плащане, но не е
виждала решение на УС за такъв бонус. Твърди, че втората част от рентата в размер на 80
лв./дка се изплащала на всички, които имали подписани договори. Споделя, че за 2021/2022
г. втора вноска не е изплащана на Р. П.. Сочи, че според договора, сключен между Р. П. и
Кооперация „И.“, трябвало да се платят 30% от реализирана продукция. Поддържа, че
изплащането на рентата е по ведомост, която се изготвя на база подписани договори за наем.
От показанията на водения от ищцата втори свидетел П.Г. (без дела със страните, в
родствена връзка с ищцата) се изяснява, че от 1993 – 1994 г. до 01.10.2023 г. е бил член -
кооператор на кооперация „И.“ като полагаемата рента се е изплащала на два пъти, единия
от които около Коледа, а другия – около Великден. Сочи, че за стопанската 2021/2022 г. той и
останалите кооператори, които не са сключили договор за стопанската 2023/2024 г. не са
получили втората част от рентата. Споделя, че всяка година рентата зависи от добива и
реализацията на продукцията.
Доведен от ответната страна е разпитаният свидетел Б. Б. (без дела със страните,
баща на председателя на кооперация „И.“ – Р. Б.). Същият споделя, че до 08.02.2022 г. е бил
председател на кооперация „И.“. Сочи, че съгласно договорите, които се подписват с
наемодателите и кооператорите рентата била 30% от стойността на реализираната
продукция и съответно се изплащала след реализирането на продукцията и зависела от
получения добив и продажната цена. Сочи, че всяка година в зависимост от атмосферните
условия добивите са различни. Твърди, че рентата се изплаща на два пъти, като първата
вноска се изплаща около Нова година и е 30 % от реализираната продукция в изпълнение на
задължението по договора за наем, а втората вноска е допълнителна и се определя по
предложение на УС с решение на ОС.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно -
счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Г. В. (л. 118 и сл.), се установява, че:
- 2501.284 дка от земята е била засята с обикновена /мека/ пшеница като добитата
продукция е 1809550.000 кг, а средният добив на дка – 723.448 кг;
- 1237.613 дка от земята е била засята с царевица на зърно, като добитата продукция е
730920.000 кг, а средният добив на дка – 590.588 кг;
- 1239.045 дка от земята е била засята със слънчоглед, като добитата продукция е
338980.000 кг, а средният добив на дка – 273.582 кг;
- 19.185 дка от земята е била засята с дини, като добитата продукция е 52000.000 кг, а
4
средният добив на дка – 2710.450
- 35.438 дка – угари.
Вещото лице сочи, че изплатената рента за плодородна земя била 180 лв./дка, за
маломерни парцели 1.000/0.500 – 60 лв./дка, а всички за всички останали - 100 лв./дка.
Според заключението:
- рента в размер на 100 лв./дка е изплатена на 156 собственици на земя за стопанската
2021/2022 г. като общият размер на земята е 4995.649 дка, а сумата на рентата - 499564.90
лв.;
- рента в размер на 80 лв./дка е изплатена на 101 собственици на земя за стопанската
2021/2022 г. като общият размер на земята е 4381.226 дка, а сумата на рентата - 350498.08 лв.
Приложен е отделен списък на собственици на земя, получаващи рента в размер на 100
лв./дка, представляваща допълнителна сума от определения общ размер на дължимата рента
за стопанската 2021/2022 г. и включващ тези от тях, които са преподписали договорите си и
не са напуснали кооперацията;
- рента в размер на 100 лв./дка е изплатена на 10 собственици на земя за стопанската
2021/2022 г. като общият размер на земята е 247.906 дка, а сумата на рентата – 247.90 лв.
Приложен е отделен списък на собственици на земя, получаващи рента в размер на 100
лв./дка, представляваща допълнителна сума от определения общ размер на дължимата рента
за стопанската 2021/2022 г. и включващ тези от тях, които са преподписали договорите си и
не са напуснали кооперацията;
- рента в размер на 60 лв./дка е изплатена на 9 собственици на земя за стопанската
2021/2022 г. като общият размер на земята е 29.500 дка, а сумата на рентата – 1770.00 лв.
Приложен е отделен списък на собственици на земя, получаващи рента в размер на 60
лв./дка, представляваща допълнителна сума от определения общ размер на дължимата рента
за стопанската 2021/2022 г. и включващ тези от тях, които са преподписали договорите си и
не са напуснали кооперацията.
Вещото лице е категорично, че дължимият размер на плащанията според договорите
за наем и аренда е 30% от стойността на получената продукция, а диференцирания размер на
рентата е по решение на УС.
Вещото лице е изчислило, че от произведената селскостопанска продукция - пшеница
и царевица кооперацията е на загуба в размер на 31185.34 лв. на декар, а от произведените
слънчоглед и дини кооперацията е реализирала печалба в размер на 13231.81 лв. на декар.
Дължимата сума за рента 2022 г. е осчетоводена в размер на 891 248. 36 лв., като същата е
отразена в обща партида, а не по аналитични партиди на отделните собственици на
земеделска земя. Вещото лице не е констатирало плащания на суми от фонд „Резервен“ на
кооперацията. Общият размер на произведена продукция по видове култури е 1 724 748 лв.,
а общият размер на реализираната продукция е по видове култури – 1 699 794 58 лв.,
Изчислените от вещото лице 30% от реализираната печалба от наетите имоти, след
приспадане на направените разходи, се равнява на 101 лв./дка за стопанската 2021/2022 г.
При изслушването на експерта по реда на чл. 200 ГПК Г. В. пояснява, че ищцата
фигурира в списъка, според който рента в размер на 100 лв./дка е изплатена на 156
собственици на земя за стопанската 2021/2022 г. Поддържа, че средният приход на декар е
337.76 лв., 30 % от които възлизат на 101.33 лв. Сочи, че според представената по делото
справка 30% от рентата е 94.02 лв., но към датата на изготвянето й са взети предвид
продажби, които са станали към месец март, а вещото лице е взело предвид продажбите,
които са осъществени към 30.04.2023 г., от където идва и разликата.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
5
Предмет на разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД за
незаплатена наемна цена в пълен размер по сключен между страните договор за наем на
земеделска земя за стопанската 2021/2022 г.
Следователно основателността на иска е обусловена от кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки, а именно: 1) валидно възникнало облигационно
правоотношение между ищцата и ответното дружество по повод предоставена за ползване
на земеделска земя; 2) реално предоставяне на земеделска земя; 3) настъпила изискуемост
на задълженията за заплащане на наемна цена и неизпълнението им. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл.
154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцата е да проведе пълно и главно доказване на положителните
факти, пораждащи съдебно предявените вземания. В нейна тежест е да установи също и
размера на исковата претенция. По отношение на неизпълнението, което е отрицателен факт
от действителността, е достатъчно твърдението на ищцата, като ответната страна носи
доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва, а именно
точното изпълнение.
Между страните не е спорно обстоятелството, че ищцата Р. П. П. и ответната
земеделска кооперация са били обвързани от валидно облигационно отношение, породено от
сключения между страните договор за наем на земеделска земя, по силата на който ищцата е
предоставила на ответната страна за ползване земеделски земи с обща площ 208.886 дка, за
срок една стопанска година, считано от 01.10.2021 г. до 01.10.2022 г. срещу заплащане на
годишна наемна цена. В случая спорен е въпросът за размера на наемната цена по договора.
Съгласно чл. 228 от ЗЗД с договорът за наем наемодателят се задължава да
предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят да му плати
определена цена. От текста е видно, че договорът за наем е двустранен. Облигационната
връзка която възниква между страните съдържа две насрещни задължения, като
изпълнението на едното задължение зависи от изпълнението на насрещното. От
разпоредбата на чл. 228 от ЗЗД се установява, че изпълнението на задължението от страна на
наемодателя да предаде вещта е основание и обуславя изпълнението на задължението на
наемателя да заплати уговорената наемна цена.
В конкретния случай ищцата Р. П. П. е изпълнила задълженията си, произтичащи
от наемния договор и е предоставила на ответника 208.886 дка. земеделската земя в
състояние годно за използването й по предназначение и е осигурила безпрепятственото й
използване в срока на договора. С настъпване на падежа за наемателя е възникнало
задължение да заплати наемната цена за процесната стопанска година. Със сключения
договор страните са постигнали съгласие наемателят да плаща на наемодателя наем в размер
на стойността на 30% от получената продукция от предоставената земеделска земя,
съответно цената, която е дължима по процесния договор, е определяема и различна за
отделните стопански години, тъй като зависи от това какви култури е отглеждал
арендаторът/наемателят и добивите от тях. В тази насока са и свидетелските показания на
водените от страните свидетели – свид. Н.Г. – касиер в ответната кооперация, свид. П.Г. –
6
член кооператор и наемодател и Б. Б. - бивш председател на ответната кооперация. От
показанията на свид. Н.Г. се изяснява, че сключените с член – кооператорите и
наемодателите договори са с идентично съдържание.
Уговорената в договора наемна цена в размер на 30 % от реализирана продукция
означава, че плащане в този размер ще съставлява точно изпълнение на задължението. От
заключението и изслушването на вещото Г. В. в о. с. з. на 02.09.2024 г. се установи, че
левовата равностойност на 30% от продукцията на ищцовата кооперация на декар за
стопанската 2021/2022 г. е в размер на 101.33 лв/дка. Съдът кредитира напълно обсъденото
експертно заключение като компетентно изготвено, правилно и обосновано. За
предоставената от ищцовата страна земеделска земя в общ размер на 208.886 дка левовата
равностойност на 30% от реализирана продукция възлиза на 21 167.43 лв. По делото не се
спори, а и от събраните по делото доказателства се установи, че на ищцата е заплатена
сумата от 20 889.60 лв., от което следва че ответникът е останал задължен за сумата от
277.83 лв. Неоснователна е претенцията на ищцата за заплащане на наемна цена над тази
сума, поради липса на договорна клауза в договора за наем. В чл. 4, раздел V от договора е
предвидено, че договорът може да бъде изменян писмено по взаимно съгласие на двете
страни, чрез анекс. По делото не се събраха доказателства за постигната между страните
писмена уговорка за размер на наемна цена, различна от посоченото в договора. С взетите
решения на ОС на кооперацията не може да се замени волята на страните по едно договорно
правоотношение като се измени съдържание на договора. Ето защо настоящият съдебен
състав намира за ирелевантно обстоятелството дали ищцата е член кооператор или не, дали
ищцата е подновила договора си за наем за следващата стопанска година - 2022/2023 г.,
както и че УС на ответната кооперация е взел решение на напускащите земеделската
кооперация да не бъде изплащана рента над дължимата по договорите, съответно някои от
тях да поучат допълнителна сума от определения общ размер на дължимата рента за
стопанската 2021/2022 г.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен до 277.83 лв. и следва
да бъде уважен, а за горницата над тази сума до претендираните 17 756.16 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и направеното искане, в
полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски по производството в размер на 47.10
лв., съразмерно с уважената част от исковете (при общ размер на разноските от 3010.75 лв.,
включващи платена държавна такса в размер на 710.25 лв., платен депозит за вещо лице в
размер на 250 лв., платени такси за банков превод в размер на 8 лв., платен допълнителен
депозит за вещо лице в размер на 42.50 лв. и 2000 лв. адвокатско възнаграждение).
Предвид частичната неоснователност на претенциите, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
в полза на ответника също следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1567.58 лв.
7
съразмерно с отхвърлената част от исковете (при общ размер на разноските от 1592.50 лв.,
включващи 250 лв. платен депозит за вещо лице, 42.50 лв. платен допълнителен депозит за
вещо лице и 1300 лв. платено адвокатско възнаграждение).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА кооперация „И.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да
заплати на Р. П. П., ЕГН ***, с постоянен адрес: ***, сумата от 277.83 лв. (двеста
седемдесет и седем лева и осемдесет и три стотинки), представляваща неизплатено наемно
плащане по договор за наем на земеделска земя, сключен за стопанската 2021/2022 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.10.2023
г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 277.83 лв. до претендираните 17 756.16 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА кооперация „И.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да
заплати на Р. П. П., ЕГН ***, с постоянен адрес: ***, сумата от 47.10 лв. (четиридесет и
седем лева и десет стотинки) за сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК
ОСЪЖДА Р. П. П., ЕГН ***, с постоянен адрес: *** да заплати на кооперация
„И.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 1567.58 лв. (хиляда
петстотин шестдесет и седем лева и петдесет и осем стотинки) за сторените по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
8