Р Е Ш Е Н И Е
16.12.2020 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Велики Преслав трети състав
На 10 (десети) декември Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора
Йорданова-Момова
Секретар Марияна Василева,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 327 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 239 от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно чл.
422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона
за електронните съобщения, чл. 345, ал. 1 от ТЗ и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
В
подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК искова молба (конкретизирана)
ищецът „Ю.” ЕООД г.С. представлявано от Ю.Б.Ц.твърди, че на 05.08.2015 г. „Т.Б.“
ЕАД сключило с ответника И.К.И. договор
за предоставяне на електронни съобщителни услуги. За периода 15.11.2017 г. – 14.04.2018 г. мобилният
оператор издал фактури на обща стойност 245,84 лв. за потребените
услуги. Поради неизпълнение на задълженията на абоната да плати дължимите суми,
„Т.Б.“ ЕАД прекратило едностранно договора с И., като той дължал и предвидената
в договора неустойка. Освен това, на 05.10.2016 г. между тези страни бил
сключен и договор за лизинг, по силата на който „Т.Б.“ ЕАД предоставило на
ответника мобилно устройство, а същият се задължил да плаща лизингови вноски. Неплатеният
общ размер на вноските възлизал на 263,21 лв. И. не изпълнил задълженията си по
договора и все още дължал цитираната сума. Впоследствие, със сключени договори
за цесия от 12.07.2019 г. и 29.11.2019 г. мобилният оператор прехвърлил
вземанията си срещу ответника първоначално на „Иновативни финанси“ ООД, а последното
дружество – на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД. Ищецът депозирал пред ВПРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, по което била издадена такава
по ч.гр.д. № 893/2019 г. по описа на съда. Заповедта била връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови решение, по силата на
което по отношение на ответника да бъде признато за установено, че съществува
следното вземане на ищцовото дружество: в размер на 245,84 лв., представляваща неплатената в срок цена на предоставени и
таксувани далекосъобщителни услуги за периода 15.11.2017 г. – 14.04.2018 г. по
договор от 05.08.2015 г., сключен
между ответника и „Т.Б.“ ЕАД, прехвърлено на ищеца чрез сключени договори за
цесия от 12.07.2019 г. и от 29.11.2019 г.; ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца сумите: в размер на 263,21 лв., представляваща задължение
за плащане на лизингови вноски по
договор от 26.12.2015 г., сключен между ответника и „Т.Б.“ ЕАД, прехвърлено
на ищеца чрез сключени договори за цесия от 12.07.2019 г. и от 29.11.2019 г.; в размер на 127,38
лв., представляваща неустойка при прекратяване на договора от 05.08.2015 г.
поради неплащане от ответника на дължими суми, ведно със законната лихва върху
главните задължения, считано от депозиране на исковата молба до окончателното
им изплащане, като претендира и разноските по заповедното и по
настоящото исково производство.
Ответникът
не изразява становище по исковете, не представя в срок писмен отговор на
исковата молба. Не прави искания, не се явява и не се представлява в първото по
делото заседание.
С писмено изявление от 09.12.2020
г., пълномощникът на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно
основателен.
В първото по делото
заседание на 10.12.2020 г., съдът с определение е допуснал постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника поради наличие на следните предпоставки
по чл. 239, ал. 1 от ГПК:
– по чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК: ответникът не се явява и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С определение от 14.09.2020 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
– по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявените искове, ищецът се позовава на следните приети по делото доказателства: официално заверени преписи на договор за мобилни услуги от 05.08.2015 г.; приложение - ценова листа за абонаментни планове за частни лица и декларация-съгласие от 05.08.2015 г.; допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран № 359878871068 от 26.12.2015 г. с ценова листа; договор за лизинг от 26.12.2015 г.; запис на заповед от 26.12.2015 г.; Общи условия на договор за лизинг; декларация-съгласие от 26.12.2015 г.; приложение-ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 26.12.2015 г.; договор за мобилни услуги от 05.10.2016 г., сключен с „Т.Б.“ ЕАД; запис на заповед от 05.10.2016 г.; договор за лизинг от 05.10.2016 г.; Общи условия на договор за лизинг; декларация-съгласие от 05.10.2016 г.; приложение-ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 05.10.2016 г.; договор за фиксирани услуги от 15.12.2016 г.; приложение-ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 15.12.2016 г.; декларация-съгласие от 15.12.2016 г.; допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер 359878871068 от 27.09.2017 г.; приложение-ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 27.09.2017 г.; декларация-съгласие от 27.09.2017 г.; допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер 359878871068 от 27.10.2017 г.; договор за лизинг от 27.10.2017 г.; запис на заповед от 27.10.2017 г.; Общи условия на договор за лизинг; декларация-съгласие от 27.10.2017 г.; приложение-ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 27.10.2017 г.; фактури №№ **********/15.12.2017 г., **********/15.01.2018 г., **********/15.02.2018 г.; **********/15.03.2018 г. и **********/15.04.2018 г., изд. от „Т.Б.“ ЕАД; договор за цесия от 29.11.2019 г.; договор № PLA16528 за прехвърляне на Вземания основно тяло, ведно с извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от 29.11.2009 г. от 25.07.2020 г.; уведомление за цесия, както и Общи условия на „Т.Б.“ ЕАД, както и заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на установителния иск:
Искът
е предявен от „Ю.” ЕООД г.С. по реда и в срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово
заявление в качеството му на кредитор срещу ответника И.К.И. в качеството му на
длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 27/04.02.2020
г. по ч.гр.д. № 893/2019 г. на ВПРС, и след връчване на заповедта по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по
настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане, отчасти съответно
на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият
състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че
установителния иск е допустим.
По основателността на исковете:
Предявяването
на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава
пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на
посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест,
на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените
средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по
ч.гр.д. № 893/2019 г. на ВПРС, събраните писмени доказателства и заключението
по изготвената ССЕ.
Настоящият
състав счита, че изброените доказателства сочат вероятната основателност на
претенциите по чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228
от ЗЕС, чл. 345, ал. 1 от ТЗ и чл. 92,
ал. 1 от ЗЗД.
Тоест, предявените искове са вероятно основателни, което обосновава наличието
на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Предвид
гореизложеното, исковете следва да бъдат изцяло уважени, като по отношение на
страните следва да бъде признато за установено, че съществува конкретизираното
по-горе вземане на „Ю.” ЕООД г.С. от И.И., като последният бъде осъден да
заплати на ищеца претендираните суми по осъдителните искове.
При направеното искане от
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на „Ю.” ЕООД г.С. направените разноски по настоящото исково
производство в размер на 860,00 лв. (съобразно представения списък на разноските)
и по заповедното производство, съобразно признатата за установена част от
вземанията в размер на 64,44 лева.
Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
На
основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.К.И. с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес:*** и „ЮБЦ“ ЕООД с ....., със седалище гр.
София, адрес на управление ***, представлявано от Ю.Б.Ц., че съществува вземане
на „ЮБЦ” ЕООД от И.К.И. в размер на 245,84
лв. (двеста четиридесет и пет лева и 84 стотинки), представляващо неплатената в срок цена на предоставени и таксувани
далекосъобщителни услуги за периода 15.11.2017 г. – 14.04.2018 г. по
договор от 05.08.2015 г., сключен между ответника
и „Т.Б.“ ЕАД, прехвърлено на ищеца чрез сключени договори за цесия от
12.07.2019 г. и от 29.11.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 13.12.2019 г. до окончателното й изплащане за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 27/04.02.2020
г. по ч.гр.д. № 893/2019 г. по описа на Районен съд – В. Преслав.
На основание чл. 345, ал. 1 от ТЗ, ОСЪЖДА И.К.И. с ЕГН **********
да заплати на „Ю.” ЕООД г.С. с ....., по банкова сметка ***
263,21 лв. (двеста шестдесет и три лева и 21 стотинки), представляваща задължение за плащане на лизингови вноски по
договор от
26.12.2015 г., сключен между ответника и „Т.Б.“ ЕАД, прехвърлено на ищеца чрез
сключени договори за цесия от 12.07.2019 г. и от 29.11.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 05.08.2020 г. до окончателното й изплащане.
На основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, ОСЪЖДА И.К.И. с ЕГН **********
да заплати на „Ю.” ЕООД г.С. с ....., по банкова сметка ***
127,38 лв. (сто двадесет и седем лева и 38 стотинки), представляваща неустойка при прекратяване на договор от 05.08.2015
г., сключен
между ответника и „Т.Б.“ ЕАД, прехвърлено на ищеца чрез сключени договори за
цесия от 12.07.2019 г. и от 29.11.2019 г., поради неплащане от
ответника на дължими суми.
ОСЪЖДА И.К.И. да заплати на „Ю.” ЕООД г.С. направените по настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 860,00 лв. (осемстотин и шестдесет лева) и по заповедното производство съобразно признатата за установена част от вземанията в размер на 64,44 лв. (шестдесет и четири лева и 44 стотинки).
Настоящото
неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
В
едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответницата
може да поиска неговата отмяна от въззивния Окръжен съд – Шумен, ако е била
лишена от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240,
ал. 1 от ГПК.
Районен съдия: