Решение по дело №372/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260094
Дата: 29 април 2021 г.
Съдия: Радостин Георгиев Петров
Дело: 20203100900372
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 9 март 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………..….../29.04.2021 г.

гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

СЪДИЯ: РАДОСТИН ПЕТРОВ

 

при секретаря Нели Катрикова,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 372/2020 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен e иск с правно основание чл.327 от ТЗ вр. чл.99 от ЗЗД от "НДК Трейд" ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, чрез пълномощник адвокат П.Н. от ВАК, против "Страноприемница Водениците" ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна за заплащане на сумата от 30500 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се направените по делото разноски, както и разноските в обезпечителното производство – ч.т.д. №223/2020г. по описа на ВОС.

Ищецът твърди, че на 03.10.2019г. с договор за цесия В.Т.М.и М.И.М.са му прехвърлили вземането си от "Страноприемница Водениците" ООД, представляващо незаплатена продажна цена по договор за продажба на недвижим имот – масивна монолитна сграда, ведно с терена върху който е построена сградата. Сделката е осъществена с нотариален акт №196, том 4, рег. №11819, дело №731/2018г. на нотариус №196 на НК, а продажната цена в размер на 30500 лева е със срок на плащане до шест месеца от датата на подписване на нотариалния акт. Излага, че уведомлението за цесията е връчено на ответника  по реда на чл.47 от ГПК от ЧСИ №895 – Л.С.. Въпреки това ответникът не му е заплатил дължимата сума.

Ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим, евентуално неоснователен. Твърди, че на 18.06.2019г. по сметка на М.И.М.е заплатена сумата от 5000 лева от името на "Страноприемница Водениците" ООД. Договорът за цесия е подписан, въпреки че страните по него са знаели, че вземането не съществува в посочения размер. Поради това договорът за цесия накърнява добрите нрави и е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Освен това, с договора за цесия е продадено несъществуващо в пълен обем вземане. Договорът за цесия не е безвъзмезден, а възмезден.

С протоколно определение от 09.10.2020г. съдът спря производството по делото по общо съгласие на страните, на основание чл. 229, ал.1, т.1 от ГПК. Производството бе възобновено с определение от 02.04.2021г.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. П.Н., признава, че преди завеждане на иска са били заплатени 5000 лева, а след спиране на делото са заплатени още 25500 лева. Заявява, че със сумата от 25500 лева са заплатени лихва за забава и частично главница, като незаплатената главница възлиза на 4342.93 лева. Моли искът да бъде уважен за сумата от 4342.93 лева, ведно с присъждане на разноски за обезпечителното производство и исковото производство.

В съдебно заседание ответникът се представлява от адв. И.К., която заявява, че преди завеждане на иска са заплатени 5000 лева, а след това още 25500 лева, поради което главницата е заплатена изцяло.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

На 21.12.2018г. с договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт №196, том 4, рег. №11819, дело №731/2018г. на нотариус №196 на НК, В.Т.М.и М.И.М.са прехвърлили на "Страноприемница Водениците" ООД недвижим имот, като е уговорено продажната цена от 30500 лева да бъде заолатена до шест месеца от датата на подписване на нотариалния акт.

На 18.06.2019г. адв. И.К. като пълномощник на "Страноприемница Водениците" ООД е заплатила на М.И.М.сумата от 5000 лева.

На 03.10.2019г. с договор за цесия В.Т.М.и М.И.М.са прехвърлили на "НДК Трейд" ООД вземането си от "Страноприемница Водениците" ООД - продажна цена по договор за продажба на недвижим имот в размер на 30500 лева. Уведомлението за цесията е връчено на ответника  по реда на чл.47 от ГПК от ЧСИ №895 – Л.С..

Не е налице спор, а и от представените платежни нареждания се установява, че "Страноприемница Водениците" ООД е заплатило на "НДК Трейд" ООД 5500 лв. на  30.11.2020г., 5000 лв. на 08.01.2021г., 5000 лв. на 08.02.2021г., 5000 лв. на 15.03.2021г. и 5000 лв. на 01.04.2021г. Като основание за превода в платежните нареждания е посочено, че е по договор за цесия от 03.10.2019г., а в графата още пояснения – НА №196/21.12.2018г.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Спорът между страните е досежно обстоятелството какво е погасено с извършените от ответника плащания след спиране на делото – лихва и главница или само лихви.

В платежните нареждания не е посочено кой елемент от дълга се погасява с извършените плащания, поради което приложение следва да намери чл.76, ал.2 от ЗЗД. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.1 от ТР 3/2017 от 27.03.2019г., когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл.76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че с извършените плащания ответното дружество е погасило мораторната лихва и частично главницата. Ищецът представи справка за дължимите и платените лихви и главници, която не бе оспорена от ответника досежно направените изчисления. Съобразно справката, непогасената главница възлиза на 4342.93 лева. Ето защо, искът е основателен до този размер и следва да се отхвърли за горницата над присъдените 4342.93 лева до претендираните 30500 лева.

В съответствие с направеното искане главница от 4342.93 лева следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и в съответствие с направеното искане, в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, вкл. и в обезпечителното производство, съразмерно с основателната част от претенцията към датата на завеждане на исковата молба (25500 лева от претендирани 30500 лева). Ищецът претендира разноски в общ размер 3823 лева. На обсъждане подлежи релевираното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лева за обезпечителното производство и 1445 лева за исковото производство. Изчислените минимални размери към датата на заплащане на възнаграждениято на основание чл.7, ал.2, т.4 вр. ал.7 и на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. възлизат съответно на 987.50 лева и 1445 лева, поради което и претендираните размери от 1100 лева и 1445 лева не се явяват прекомерни. При това положение, сумата подлежаща на присъждане  на ищеца възлиза на 3196.28 лева, съразмерно с основателната част от претенцията към датата на завеждане на исковата молба.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА "Страноприемница Водениците" ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, да заплати основание чл.327 от ТЗ вр. чл.99 от ЗЗД на "НДК Трейд" ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, сумата от 4342.93 лева (четири хиляди триста четиридесет и два лева и 93 стотинки), представляваща неизплатеният остатък от продажната цена по договор 21.12.2018г. за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт №196, том 4, рег. №11819, дело №731/2018г. на нотариус №196 на НК, което вземане е прехвърлено на "НДК Трейд" ООД, ЕИК ********* на 03.10.2019г. с договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата от 4342.93 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.03.2020г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 4342.93 лева до претендираните 30500 лева.

ОСЪЖДА "Страноприемница Водениците" ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, да заплати на "НДК Трейд" ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, сумата от 3196.28 лева (три хиляди сто деветдесет и шест лева и 28 стотинки), представляваща направените по делото разноски, съразмерно с основателната част от претенцията към датата на завеждане на исковата молба, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: