Решение по дело №131/2019 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 260000
Дата: 14 август 2020 г. (в сила от 17 март 2021 г.)
Съдия: Йордан Василев Димов
Дело: 20193600900131
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 8 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №260000

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

град Шумен, 14.08.2020 г.

 

            Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                        Окръжен съдия: Йордан Димов

 

при секретаря Т. Кавърджикова като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №131 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Крис НП” ООД, ЕИК-, гр. Н.П..., представлявано от управителя П.Х.П., със съдебен адрес *** – адв. И.Г.Т. *** против „Деко-бетз” ООД, ЕИК-, гр. С..., представлявано от управителя А.Б.Г.. Ищецът сочи, че неговото дружество извършва превозни услуги. Подобни услуги били извършени в полза на ответника. Претендира вземания основани с извършени превозни услуги по 8 бр. фактури: 1). Фактура № **********/30.06.2016 год. на стойност 6 035.96 лв; Фактура №**********/19.11.2018 год. на стойност 10 222.39 лв; Фактура №**********/28.11.2018 год. на стойност 6 833.28 лв; Фактура №**********/15.12.2018 год. на стойност 9 607.14 лв; Фактура №**********/28.02.2019 год. на стойност 8 694.73 лв; Фактура №**********/30.04.2019 год. на стойност 14 529.88 лв; Фактура №**********/31.05.2019 год. на стойност 4 131.15 лв. и фактура №**********/18.07.2019 год. на стойност 7 296.87 лв. Или общо задължение на ответника към ищеца по така посочените фактури в размер на 67 351.39 лв. По различните фактури били извършени частични плащания, като общо дължима за главница оставала сумата от 44 373.04 лв. Твърди в ИМ, че ответника бил завел дело пред НпРС, в рамките на което ищецът бил направил възражение за прихващане със сумата от 15 000 лв. от дължимите по процесните фактури. Ето защо моли ответника да бъде осъден да заплати сумата от 29 373.04 лв., представляваща частично незаплатена стойност по горепосочените фактури за извършен превоз от ищеца в полза на ответника, както и мораторна лихва върху сумата за главница от 29 373.04 лв. за периода от 12.07.2019 год. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 970.94 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на ИМ до окончателното изплащане на дължимите като главница суми, както и направените в производството съдебни и деловодни разноски.

Ответника депозира писмен отговор. В него се сочи, че искът е неоснователен, а претендираните суми не се дължат. Сочи, че направеното от ищеца възражение за прихващане било оспорено по гр.д. №1124/2019 г. по описа на НпРС. Твърди, че между дружествата имало отношения в сравнително дълъг период. Сочи, че се занимавали със сходна дейност. Твърди, че било договорено ищецът да закупи от друго дружество, представлявано от него (управителя на ответника) („Й.“ ООД, в което бил и съдружник) полуремарке, самосвал Асерби, с per. №, рама *169 цвят сив, за сумата 20 000 лв., което да изплати. Владението над описаното полуремарке е предадено през април 2019 г. От тогава ищецът ползвал вещта за нуждите на бизнеса си. „Й.“ ООД издали проформа фактура №**********/06.08.2019 г., с основание за плащането продажба ППС-Полуремарке, марка Асерби рег.№*рама *169, цвят сив, с уговорено плащане на дължимата сума по банков път. Проформа фактурата била подписана от представляващия ищеца тогава Х.Б.на дата 06.08.2019 г., с уговорката, че след постъпване на сумата по банкова сметка ***, ще бъде издадена и фактура за извършеното плащане. До плащане така и не се стигнало, независимо от уговорките. На 13.09.2019 г. „Крис-НП“ ООД върна процесната вещ, поради което и претенцията на „Й.“ ООД по този повод се измени на сумата от 10000 лв., представляваща сбор от наемите на тази вещ за периода на ползване, 3600 лв. представляваща стойността на увредените части на процесната вещ, ведно със законната лихва и разноските по образуваното по този повод гр.дело №1130/2019 г. по описа на Районен съд Нови пазар. Твърди, че с цел да подпомогне ищеца му прехвърлил извършване на транспортни услуги, възложени за изпълнение на ответника, за да може първия да се справи финансово. Курсовете, фактурирани с процесиите фактури са възложени на „ДЕКО-БЕТЗ“ ЕООД и преотстъпени на ищеца. Твърди, че позволил на ищеца да зарежда гориво за тези курсове от собствената му база в Н.П.и от база на „Хидрострой“ АД в село Т., с което имал договорни отношения за извършване на транспортни услуги и за зареждане на гориво. Тази претенция била предявена по гр.дело №1517/2019 г. на НпРС. Твърди, че „Крис-НП“ ООД дължи на ,Деко-Бетз“ ЕООД и сумата от 7137.73 лв., представляваща сбор от вземания по фактура №632/07.01.2019 г. фактура №641/15.02.2019 г. фактура №642/14.03.2019 г. фактура №575/08.04.2019 г., фактура №657/03.06.2019 г., фактура №663/10.07.2019 г. ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението- предмет на гр.дело №1541/2019 г. на Районен съд Нови пазар; твърди, че процесните суми не се дължат от „Деко-Бетз“ ЕООД на „Крис-НП“ ООД, а обратното. Намира, че „Крис-НП“ ООД дължи на ответника следните суми: 1).Стойността на паричните заеми, ведно с лихва и разноски - предмет на гр.д. №1124/ 2019 г. на НпРС; 2).Връщане на ползвано количество дизелово гориво, 10 536 литра., ведно с разноски по делото- предмет на гр.д. №1517/2019 г. на НпРС; 3).Стойността на издадени и неплатени фактури - №632/07.01.2019 г., №641/15.02.2019 г.,  №642/14.03.2019 г., №575/08.04.2019 г., №657/03.06.2019г ., №663/10.07.2019 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението-предмет на гр.д. №1541/2019 г. на НпРС; Твърди, че ищеца „КРИС-НП“ ООД дължи на третото по производството лице „Й.“ ООД- сумата от 10000 лв., представляваща сбор от наемите на Полуремарке, марка Асерби рег.№*рама *169 за периода на ползване, 3600 лв. представляваща стойността на увредените части на процесната вещ, ведно със законната лихва и разноските -предмет на гр.дело №1130/2019г. по описа на НпРС; Оспорва направеното от ищеца възражение за прихващане. Намира, че прихващане не може да бъде извършено, тъй като според правилото на чл.105 от ЗЗД не могат да се прихващат без съгласието на кредитора вземания, породени от умишлени непозволени деяния. Твърди, че невръщането на получените средства по двата договора за заем е непозволено деяние, и прихващане с тези суми се изключва по силата на закона без съгласие на кредитора. Моли да бъдат отхвърлени претенциите на ищеца, както и да бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.

Ищецът в срока за подаване на ДИМ е депозирал молба, която съдът е счел за ДИМ и е продължил размяната на книжа по делото. В нея ищецът твърди, че предвид изразеното в отговора на ИМ следва да се приеме, че по същество ответника признава претенцията, тъй като не е оспорил задълженията по фактурите. Намира за неоснователно искането за спиране на  делото до приключване на други производства. Намира, че не са налице изискванията за това, а освен това производствата не са предпоставени едно от друго. В частност по отношение на производството по гр.д. №1130/2019 г. на НпРС твърди, че същото не се води между същите страни и поради това не е приложимо искането за спиране по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Моли искането за спиране на производството да не бъде уважавано.

От страна на ответника е депозиран отговор на допълнителната ИМ, в който в основни линии се преповтарят твърденията изложени в отговора към първоначалната ИМ. Поддържа се искането за спиране на производството. Намира, че подобно спиране би било целесъобразно. Поддържа становището си по доказателствата на ищеца направени с ИМ. Поддържа и изложените от ответника искания направени в отговора на първоначалната ИМ.

В съдебно заседание за ищеца се явява адв. С.К. *** Последната поддържа исковата молба, както е подадена. Намира, че напълно е установена твърдяната от ищеца фактическа обстановка. Моли да бъде осъден ответника да заплати претендираните суми. Моли да бъдат присъдени сторените разноски. За ответника се явява адв. Д.Е. ***. Последната сочи, че съединените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло. Твърди, че след прихващане и присъждане на друга част от процесните суми по гр.д. №1124/2019 г. на НпРС, за които има доказателства в настоящия процес, неплатената сума остава в размер на 27 239.43 лв. след влизане в сила на решението на НпРС дължимата сума оставала в размер на 20 101.70 лв. Т.е. ако съдът не отхвърли изцяло предявените суми моли исковете да бъдат отхвърлени за сумата над 20 11.70 лв. Моли да бъдат присъдени на ответника сторените разноски, съобразно с представен списък.

Молбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

От събраните по делото доказателства, преценени отделно и в съвкупност се установи следното от фактическа и правна страна: Установява се и не е спорно между страните, че ищеца „Крис НП” ООД в качеството си на превозвач извършвал множество превози на товари направени по искане на ответника „Деко-бетз” ООД. Тези традиционни отношения няма данни да са били закрепени в някакъв договор, сключен нарочно между страните, но между страните не е спорно основанието на което се дължат сумите, както и че превозните услуги, за които се дължат са реално извършени. Претенцията касае част от задълженията по 8 бр. фактури: Фактура №**********/30.06.2016 год. на стойност 6 035.96 лв.; Фактура №**********/19.11.2018 год. на стойност 10 222.39 лв; Фактура №**********/28.11.2018 год. на стойност 6 833.28 лв; Фактура №**********/15.12.2018 год. на стойност 9 607.14 лв; Фактура №**********/28.02.2019 год. на стойност 8 694.73 лв; Фактура №**********/30.04.2019 год. на стойност 14 529.88 лв; Фактура №**********/31.05.2019 год. на стойност 4 131.15 лв. и фактура №**********/18.07.2019 год. на стойност 7 296.87 лв. Или общо задължение на ответника към ищеца по така посочените фактури в размер на 67 351.39 лв. В ИМ е посочено, че задълженията по тези фактури са били погасявани чрез плащания – частично, като е останало задължение по главници в размер на 44 373.04 лв., а предвид заведено между страните дело – гр.д. №1124/2019 г. на НпРС, образувано от ответника в настоящото производство за сума от 16 053.61 лв., като било направено възражение за прихващане с част от сумите по настоящите фактури в размер (на възражението) от 15 000 лв. Ето защо намира, че има основание да претендира сумата от 29 373.04 лв. дължими като главници по посочените фактури.

Приета по делото ССЕ установява, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводствата и на двете дружества, като се констатират по счетоводни документи погашения на обща стойност от 22 978.35 лв. По посочените задължения е начислен и внесен дължимия ДДС. ССЕ установява, че дължимата мораторна лихва от 12.07.2019 г. до 08.11.2019 г. – предявяването на ИМ е 1 483.84 лв. Допълнение към ССЕ установява, че от датата на падеж на всяка от фактурите до 08.11.2019 г. – предявяването на ИМ натрупаната мораторна лихва е в размер на 4 619.23 лв. Предоставено е и копие на Решение №114/03.06.2020 г. по гр.д. №178/2020 г. по описа на НпРС, влязло в законна сила на  04.07.2020 г., с което е отхвърлен иск на ответника против ищеца в настоящото производство за заплащане на сумата от 7 137.73 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба като погасено поради направено от ответника възражение за прихващане. Установява се, че Решение №171/09.07.2020 г. по гр.д. №1124/2019 г. по описа на НпРС, към момента е влязло в сила, а с него са отхвърлени предявени от ответника „Деко-бетз” ООД против ответника „Крис НП” ООД искове до размер от 15 863.65 лв., от които 15 000 лв. главници, а остатъка натрупани мораторни лихви, поради извършено съдебно прихващане за извършените и претендирани в настоящото производство транспортни услуги по следните фактури: №**********/28.11.2018 год. на стойност 6 833.28 лв; Фактура №**********/15.12.2018 год. на стойност 9 607.14 лв; Фактура №**********/28.02.2019 год. на стойност 8 694.73 лв; Фактура №**********/30.04.2019 год. на стойност 14 529.88 лв; Фактура №**********/31.05.2019 год. на стойност 4 131.15 лв. и фактура №**********/18.07.2019 год. на стойност 7 296.87 лв.

Т.е. предвид изложеното следва да се приеме, че първоначалната сума от 67 351.39 лв. по процесните фактури е била погасена до размер от 44 373.04 след извършени плащания – според ССЕ. Съобразно извършеното съдебно прихващане с Решение №114/03.06.2020 г.  по гр. д. №178/2020 г. на НпРС са погасени и сумите от 7 137.73 лв. главница. А съобразно с Решение №171/09.07.2020 г. по гр.д. №1124/2019 г. по описа на НпРС са погасени още 15 000 лв. главници отново чрез извършено съдебно прихващане. Т.е. с двете решения са погасени 22 137.73 лв. главници, като предвид това погасяване от общият размер на дължимите по процесните фактури суми остават да се дължат 22 235.31 лв., главници по процесните фактури. В тази част претенцията за главници следва да бъде уважена, а в частта от 7 137.73 лв., представляваща разликата между претендирана и присъдена главница иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Предвид даденото заключение по ССЕ следва да се приеме, че се дължи и изцяло претендираната сума за мораторни лихви върху така посочените главници в общ размер на 970.94 лв.

Ищеца претендира разноски в общ размер от 3 094.84 лв., от които  1800 лв. – адвокатски хонорар, 605 лв. – възнаграждение за вещо лице и преводна такса, 1234.84 лв. – държавна такса и преводна такса. Нему следва да бъдат присъдени предвид уважената част от иска сумата от 2 356.90 лв., които следва да бъде осъден ответника да заплати.

Ответника е направил в производството разноски в размер на 1 740 лв. за адвокатско възнаграждение, като предвид отхвърлената част на иска ищеца следва да бъде осъден да му заплати сумата от 409.30 лв.

п

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 ОСЪЖДА „Деко-бетз” ООД, ЕИК-, гр. С..., представлявано от управителя А.Б.Г. да заплати „Крис НП” ООД, ЕИК-, гр. Н.П..., представлявано от управителя П.Х.П., със съдебен адрес *** сумата от 23 108.67 лв. (двадесет и три хиляди сто и осем лева и шестдесет и седем стотинки), от които 22 235.31 лв. (двадесет и две хиляди двеста тридесет и пет лева и тридесет и една стотинки), представляващи незаплатен остатък от главници по 8 бр. фактури - Фактура №**********/30.06.2016 год. на стойност 6 035.96 лв.; Фактура №**********/19.11.2018 год. на стойност 10 222.39 лв; Фактура №**********/28.11.2018 год. на стойност 6 833.28 лв; Фактура №**********/15.12.2018 год. на стойност 9 607.14 лв; Фактура №**********/28.02.2019 год. на стойност 8 694.73 лв; Фактура №**********/30.04.2019 год. на стойност 14 529.88 лв; Фактура №**********/31.05.2019 год. на стойност 4 131.15 лв. и фактура №**********/18.07.2019 год. на стойност 7 296.87 лв., задълженията по които са погасесни чрез частични доброволни плащания и чрез съдебни прихващания направени с Решение №114/03.06.2020 г.  по гр. д. №178/2020 г. на НпРС са погасени и сумите от 7 137.73 лв. главница. А съобразно с Решение №171/09.07.2020 г. по гр.д. №1124/2019 г. по описа на НпРС, които суми за главници са дължими като възнаграждение за извършени превозни услуги на товари по чл.372, ал.1 и ал.2 от ТЗ, както и, сумата от 970.94 лв. (деветстотин и седемдесет лева и деветдесет и четири стотинки), представляващи мораторни лихви върху главниците, дължими от 14 ден от получаването на процесните фактури от ответника до датата на предяваване на настоящата ИМ – 08.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 08.11.2019 г. до окончателното плащане на дължимите като главница суми.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на „Крис НП” ООД против „Деко-бетз” ООД за заплащане на извършени превозни услуги на товари за сумата от 7 137.73 лв. (седем хиляди сто тридесет и седем лева и седемдесет и три стотинки), представляващи разликата между претендираните 29 373.04 лв. като главница и приетите от съда като дължими 22 235.31 лв.

ОСЪЖДА „Деко-бетз” ООД да заплати на „Крис НП” ООД, сумата от 2 356.90 лв. (две хиляди триста петдесет и шест лева и деветдесет стотинки), представляващи направените от ищеца разноски в производството, съобразно с уважената част от предявените искове.

ОСЪЖДА „Крис НП” ООД да заплати на „Деко-бетз” ООД, сумата от 409.30 лв. (четиристотин и девет лева и тридесет стотинки), представляващи направените от ищеца разноски в производството, съобразно с отхвърлената част от предявените искове.

Решението подлежи на обжалване пред АпС – Варна чрез ОС – Шумен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Окръжен съдия: