РЕШЕНИЕ
№ 806
гр. Варна, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20213110203866 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на ИР.
АТ. М. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна ул. „Инж.Крум Петров" № 48,
депозирана чрез процесуален -адв.Ю.Д. от ВАК против Наказателно постановление
№ 21-0819-003325/25.08.2021 г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор
Пътна полиция-Варна, с което й е наложено: административно наказание “Глоба” в
размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест
месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от
ЗДвП, като с НП са били отнети и общо 10 контролни точки.
В жалбата се сочи, че НП , че НП и АУАН са издадени в нарушение на
материалния и процесуалния закон, поради което се моли за отмяна на АУАН.
Изтъкват се аргументи, че възз. не е била уведомена за прекратяването на
регистрацията на МПС от служителите на Сектор ПП.
В съдебно заседание възз. не явява лично, а се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата. В пренията си по съществото на делото излага
доводи, че деянието не е извършено от субективна страна. Моли се НП да бъде
отменено, като претендира и за присъждане на разноски, като прилага списък с
разноски .
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представите-
1
юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на електронния фиш,
като моли същият да бъде потвърден. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение .
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 19.03.2021г., около 11.45ч., възз. И.М., управлявала собствения си л.а.“Нисан
Джук “ с рег.№ В4007ТА в гр.Варна. При движение по ул.“Струга“, посока
бул.“Вл.Варненчик“ автомобилът управляван от възз. бил заснет от АТСС
№SD2D0013, извършващо заснемане с приоритет „Застраховка“, позиционирано в
служебен автомобил на МВР.
След приключване на заснемането записите от АТСС били свалени, като на
13.06.2021г. служител при Сектор ПП-Варна установил, че управляваният от възз.
автомобил е бил със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 от
ЗДвП. За автомобила била извършена проверка за собственост и било установено, че
той е собственост на възз.М.. Била извършена и проверка за наличие на застраховка
„Гражданска отговорност“, от която се установило че л.а.“Нисан Джук “ с рег.№
В4007ТА е с прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП , считано от 22.55ч. на
02.02.2021г.. За констатираното в Сектор ПП-Варна била извършена проверка ЗМ №
206/2021г. по описа на Сектор ПП при ОД на МВР-Варна.
В хода на проверката на 21.06.2021г. на М. били снети и писмени сведения. В тях
същата посочила, че не е била уведомена от Гаранционен фонд за прекратяване на
регистрацията, както и че е разбрала, че автомобилът е с прекратена регистрация едва
когато е била призована в сектор ПП-Варна.
В хода на проверката била изискана информация от Гаранционен фонд, видно от
която застраховката ГО била сключена на 28.05.2021г., със срок на валидност
28.05.2021г.. Тя била сключена на разсрочено плащане, като в 00.00 ч. на 15.09.2020г.
била прекратена поради невнесена вноска. На М. било изпратено уведомление, но
Гаранционният фонд не разполагал с доказателства за връчване на уведомлението, тъй
като същото било изпратено без обратна разписка.
Регистрацията на автомобила била служебно възстановена на 02.06.2021г. след
уведомяване от Гаранционния фонд за наличието на валидна застраховка ГО.
При тези констатации водещият проверката приключил преписката със справка и я
изпратил във ВРП за произнасяне по компетентност, с оглед данни за престъпление по
чл.345, ал.2 от НК.
По така постъпилата преписка ЗМ № 206/2021г. по описа на Сектор ПП при ОД на
МВР-Варна във ВРП била образувана пр.пр.№8593/2021г., която приключила с
постановление от 12.07.2021г. за отказ от образуване на ДП за престъпление по чл.345,
2
ал.2 от НК. В прокурорският акт било прието, че липсват доказателства, че М. е знаела,
че регистрацията на автомобила е прекратена. Поради това и ВРП приела, че липсва
извършено престъпление от субективна страна. Препис от постановлението за отказ
било изпратено на Сектор ПП-Варна- за сведение и преценка за реализиране на
административно-наказателната отговорност.
След постъпване на прокурорския акт, на 14.07.2021г. АНО издал разпореждане за
образуване на АНП. На 11.08.21г. възз. била призована в сектор ПП, където попълнила
декларация по чл.188 от ЗДвП, че именно тя е управлявала автомобила на 19.03.2021г.,
около 11.45ч. На същата дата служител при Сектор ПП-Варна –Ж.М., работещ на
длъжността мл.автоконтрольор съставил срещу възз. АУАН , в който било описано
приетото за установено нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП. АУАН бил връчен на
въззивницата, която го подписала с отбелязване, че има възражения.
Въз основа на съставения АУАН, на 25.08.2021г. АНО издал НП, предмет на
настоящата въззивна проверка.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни, писмени и веществени доказателства, а именно :
преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед, както и изисканите и приобщени служебно
от страна на въззивния съд материали по пр.пр.№8593/2021г. на ВРП, писма и справки
от Гаранционен фонд и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и
непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник Група
при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши
автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от
определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Обжалваното
наказателно постановление е издадено от Началника група в Сектор ПП-Варна,
3
оправомощен с това правомощие със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра
на вътрешните работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че
заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава
такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от
компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо
длъжността министър на вътрешните работи лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и
3 от ЗАНН.
Съгласно чл.33, ал.2 от ЗАНН, при констатиране на признак/признаци на извършено
престъпление административно - наказателното производство се прекратява, а
материалите се изпращат на съответния прокурор. В случая още със започване на
проверката от полицейските органи са били установени признаците на престъпление от
общ характер- такова по чл.345, ал.2 от НК, за което е водена и преписка.
Впоследствие след постановен отказ на прокуратурата да образува ДП, поради
преценка на държавното обвинение, че липсва извършено престъпление по чл.345, ал.2
от НК /единствено в правомощието на държавното обвинение е да прецени дали
деянието е престъпление от общ характер или не/, наблюдаващия прокурор е
упражнил правомощията си по закон и е изпратил препис от постановлението си на
АНО за преценка реализирането на административната отговорност на въззивника. В
унисон с разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН /Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от
05.11.2017 г./ съгласно която без приложен акт административнонаказателна преписка
не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или
прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е
препратено на наказващия орган, АНО е образувал АНП и е издал НП, предмет на
настоящото дело.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършене. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Поради това и
посочените в жалбата възражения не се споделят от настоящия съд.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено
пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено.
Формално двата акта съдържат описание на нарушението, посочени са
обстоятелства, при които същото е извършено, срещу АУАН не са били подадени
възражения, поради което АНО е преценил, че не следва да извършва разследване на
4
спорни обстоятелства.
С НП на въззивника е наложено административно наказание“Глоба” в размер на
200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Видно от писмените доказателства към датата посочена в НП автомобилът е бил
регистриран в сектор ПП –Варна на името на възз.М.. Установено е по делото, че
АТСС, с което е заснет лек автомобил марка л.а.“Нисан Джук “ с рег.№ В4007ТА, е
преносима система монтирана в полицейски автомобил с вградено разпознаване на
номера и комуникации . Установява се от приетите писмени доказателства, както и от
веществените доказателствени средства - снимкова разпечатка от АТСС, че лек
автомобил “Нисан Джук “ с рег.№ В4007ТА е заснет на 19.03.2021 г. да се движи в
гр.Варна. От приложената по делото разпечатки и справки извършени в Гаранционен
фонд за същия автомобил е видно, че той не е имал валидно сключена и действаща
застраховка "Гражданска отговорност" към тази дата. От приложените множество
писмени доказателства- справки от системата на Сектор ПП-Варна е видно, че
регистрацията на автомобила е прекратена служебно на основание чл.143 ал.10 от
ЗДвП на 02.02.2021г.
Въпреки горното съдът констатира, че в хода на АНП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са
установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина.
На първо в НП липсват каквито и да било мотиви по отношение на становището на
прокурора, наблюдавал преписката по същия казус, че липсва състав както на
престъпление, тъй като липсва вина, което е видно от съдържанието на
постановлението. Няма как да се приеме за житейски логично, че за престъплението,
изразяващо се в управление на нерегистрирано МПС да липсва вина /деянието не е
осъществено от субективна страна/, а е изпълнен състав на същото административно
нарушение – чл.140, ал.1 от ЗДвП. АНО е следвало да изложи аргументи, защо приема
, че въззивника е осъществила състава на визираното нарушение, а не да подхожда
формално- непременно да издаде НП.
В конкретния случай, видно от материалите по преписката, в действителност НП е
било издадено единствено въз основа на съставения АУАН, постановлението на ВРП
за отказ от образуване ДП, и справки от масивите на МВР, удостоверяваща
прекратената регистрация на МПС, което наложи материалите от горепосочената
прокурорска преписка, съдържаща материали по ЗМ №206/2021г. по описа на Сектор
ПП при ОД на МВР-Варна да бъдат изискани служебно от съда.
В случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността на възз. и за което е
издадено процесното наказателно постановление, е свързано с императивното
5
задължение, предвидено в чл.140 ал.1 от ЗДвП /в приложимата редакция - Изм. - ДВ,
бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г./, съгласно която норма, по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено
ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея,
или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен
стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване.
Съдът намира, че в материалите по АНП не се съдържат, а и в тези изискани и
приложени служебно от съда не се съдържат доказателства за осъществен състав на
чл.140, ал.1 от ЗДвП. Както в хода на АНП, така и в съдебната фаза на производството
няма представени доказателства, че действително автомобилът е бил със служебно
прекратена регистрация от 02.02.2021г. За да е налице основание за това, е необходимо
освен да е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, да е
налице и уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно
изричната норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства.
В случая е настъпил единствено факта на прекратена служебно регистрация за
процесния автомобил, за което е представено получено по електронен път уведомление
от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като
няма данни дали собственикът на автомобила е бил уведомен за това . След като не се
доказва по безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен, че служебно е
прекратена регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав на
чл.143, ал.10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на
регистрацията и уведомяване на собственика за това. Необорени по никакъв начин са
обстоятелствата, че възз.не е била уведомена за обстоятелството, че автомобилът е
дерегистриран по служебен ред, нито от Гаранционния фонд, нито от Сектор ПП-
Варна. Табелите са били поставени на автомобила, видно от приложеното веществено
доказателство- снимка от АТСС, автомобилът е бил дерегистриран служебно, без да са
ангажирани каквито и да било доказателства това обстоятелство да е било доведено до
знанието на жалбоподателя, съответно собственика съобразно изискването на чл.143,
ал.10 от ЗДвП, или да и е било станало известно по друг повод и същият да е бил
информиран към момента, в който е констатирано управление на автомобила на
19.03.2021г.. Горното е видно и обясненията на същата съдържащи се в материалите по
прокурорската преписка приложена по делото. Поради което няма как да се приеме, че
от субективна страна въз.М. е осъществила състава на нарушение по чл.140, ал.1 от
6
ЗДвП. На същата няма как да се вмени вина, била тя умишлена или непредпазлива за
това, че е осъществил състава на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В този смисъл е и практиката на
Адм. съд –Варна по сходни казуси- например Решения по КАНД № 2172/2019г.,
КАНД № 2198/2019г. и много други.
За прецизност следва да се посочи, че ВКС е имал повод да се произнесе със свое ТР
№ 1 от 7 юни 2016 г., че вината в наказателния процес, какъвто прочие е и
административно –наказателния процес, се доказва, а не се презумира. Това
тълкувателно решение е свързано с приложимостта на законовата фикция на чл.58,
ал.2 от ЗАНН и значението й за осъществяване състава на чл.343в, ал.2 от НК. В него
ВКС е приел, че субективната страна на деянието подлежи на доказване чрез всички
способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства. В
случая преки или косвени доказателства, че възз. е била известена за датата на
прекратяване на регистрацията на МПС по делото не са установени.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както
от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци
винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното. Не само, че няма
доказателства въззивницата виновно да е управлявал служебно дерегистрирано МПС,
напротив, събраха се такива, че тя изобщо не е знаел, че автомобилът е бил служебно
дерегистриран.
Възз. не е санкционирана за това, че управлява МПС, за което няма сключен и
действаща застраховка ГО на автомобилистите, че да се изследва фактът дали е знаел
или не, че няма сключен такъв договор. Тя е санкционирана , за това, че управлявал
автомобил с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на автомобила,
като последица от липса валидна застраховка ГО съставлява сложен фактически
състав, включващ задължение и на прекратяващия регистрацията орган да уведоми
собственика- чл.143, ал.10 ЗДвП. Когато липсват доказателства собственикът,
респективно ползвателят да е уведомен, то тогава същият няма съзнание за осъществен
състав на нарушение.
Не може да се изисква от собственика на автомобила преди да започне управление
да се увери, че автомобилът му е регистриран. Горното при поставени рег.табели на
мястото им, както и при липса на каквото и да било уведомление за това, е житейски
нелогично.
В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от
ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на
нарушителя, но е наложил наказание на нарушителя, без да е било установено
безспорно извършването на нарушението от обективна и субективна страна, което
обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е
наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършил. В НП
7
не е посочено и нито едно доказателство подкрепящо нарушението от субективна
страна.
Отнемането на контролни точки не е наказание по смисъла на ЗАНН и е извън
предмета на настоящата въззивна проверка.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон, които са обусловили
незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради което и НП следва да бъде
отменено.
Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта на чл.28 от
ЗАНН в конкретния случай.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи,
че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
От процесуален представител на ОД на МВР – Варна, в писмените бележки
депозирани по делото, е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Едновременно с това е направено искане за присъждане на такива
разноски в минимален размер спрямо насрещната страна, при отчитане на
фактическата и правна сложност на случая. Искането за присъждане на разноски от
страна на процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено
своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде отменено/,
по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се
8
отхвърля от съда.
От друга страна от процесуалния представител на въззивника се претендират
разноски, като се представя списък с разноски в общ размер на 365 лв., от които
адвокатски хонорар в размер на 350 лв. и държавна такса за образуване на
производство в размер на 15.00лв. На първо място тук следва да се посочи, че по
конкретното дело липсват доказателства за заплатена държавна такса в размер на 15 лв.
Нещо повече такава не дължи и по силата на закона. Според задължителните указания
дадени в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г.
на ОСГТК на ВКС - т. 1, съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат тогава, когато страната е заплатила възнаграждението. За да бъде присъдено
възнаграждението, страната трябва да е доказала реалното му заплащане на
процесуалния си представител. В зависимост от уговорения в договора за правна
помощ и съдействие начин на плащане - в брой или по банков път, заплащането на
възнаграждението се доказва или чрез вписване на направеното плащане в самия
договор, който има характер на разписка, или с представяне на доказателства за
извършен банков превод. Видно от представеното по делото пълномощно се
установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат Д. процесуално
представителство. По делото, обаче, не са представени доказателства за заплащане на
възнаграждение / в брой или по банков път/ на процесуалния представител до
приключване на устните състезания във въззивното производство. При отсъствие на
доказателства за плащане на възнаграждението въззивният съд намира, че няма
законово основание възнаграждението да бъде присъдено на страната под формата на
разноски по чл. 78 ГПК. Така възприетото становище съответства и на задължителните
указания, дадени в Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т.д.№6/2012г. на
ОСГТК на ВКС, обуславящи присъждането на адвокатско възнаграждение от
представянето на доказателства за реалното му плащане. В този смисъл и Определение
№ 145/13.02.2014г. по ч.гр.дело № 358/2014 год. на ВКС, трето гражданско отделение.
Съгласно цитираното по-горе ТР /т.11/ събирането на доказателствата в исковия
процес приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява края на
съдебното дирене и дава ход по същество на спора. Следователно във фазата на
устните състезания заявяването на нови искания, твърдения и събирането на
доказателства вече е приключило. Пренията дават процесуалната възможност на
страните да анализират доказателствата и да изложат своите фактически и правни
заключения във връзка със спорното право. До приключване на устните състезания се
стига, когато страните са изчерпили всички съображения, които желаят съдът да вземе
предвид при постановяване на решението. След тази фаза на процеса съдът
постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват
процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са
приключили. Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират
9
нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време
на процеса. Нещо повече върховният съд в това ТР е посочил още, че най-късно до
приключване на съдебните заседания в съответната инстанция, страната следва да
представи списък по чл. 80 ГПК, тъй като това е и последния момент, до който могат
да се сочат валидно доказателства. В случая по настоящото дело до даване ход на
устните състезания, а и до приключване на съдебните прения не са представени
доказателства за реално платено адвокатско възнаграждение. Предвид горното,
настоящият съд намира, че няма законово основание да присъди на възз.И.М.
адвокатското възнаграждение под формата на разноски по чл. 78 ГПК, тъй като
отсъстват доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение, ангажирани във
въззивното производство до приключването на съдебното дирене, а и до приключване
на устните състезания.
Предвид изложеното съдът намира искането за присъждане на разноски на възз. за
неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0819-003325/25.08.2021 г. на Началник
група към ОД на МВР-Варна, Сектор Пътна полиция-Варна, с което на ИР. АТ. М.
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна ул. „Инж.Крум Петров" № 48 е наложено:
административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право
да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП ,
за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като с НП са били отнети и общо 10 контролни
точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ИР. АТ. М. ЕГН **********, депозирано
чрез нейния процесуален представител адв.Ю.Д., за присъждане на разноски по АНД
№ 3866/2021 г. по описа на РС-Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10