№ 156
гр. Велико Търново, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, III СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МЛАДЕН ДИМИТРОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА ИЛ. ГЕОРГИЕВА-ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МЛАДЕН ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20244110201423 по описа за 2024 година
за да се произнесе взема предвид :
Производство по чл.59 от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба от „ТИМ“ ООД, ЕИК
*********, депозирана чрез пълномощника адв. Д. М. от ВТАК, против
Постановление за маловажен случай № 149 от 08.12.2022 г., издадено от
председателя на Патентното ведомство на Република България, с коeто за
нарушение на чл. 127, ал. 1 от Закона за марките и географските означения
/ЗМГО/ и на основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, дружеството - жалбоподател е
предупредено, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на предупреждението, ще му бъде наложена „Имуществена
санкция“, като на основание чл. 127, ал. 5 от ЗМГО, стоките - 15 /петнадесет/
бр. пакета, /250 гр./ мляно вакуумирано кафе, означени със знак „LAVAZZA
CREMA Е GUSTO” са отнети в полза на държавата и се предават за
унищожаване на органите на МВР. В жалбата се сочи, че обжалваното
наказателно постановление е издадено при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и нарушение на материалния закон, като
1
отразените констатации в него са непълни и неправилни, основания за
неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника адв. Д.
М., поддържа жалбата по подробно изложените в нея съображения за
незаконосъобразността и неправилността на наказателното постановление.
Представя подробни съображения в писмени бележки. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган не се явява и не се
представлява в съдебно заседание. Чрез процесуален представител
юрисконсулт К. представя писмено становище в което поддържа издаденото
постановление от процесуална страна и по същество по приложението на
материалния закон. Претендира разноски – възнаграждение на юрисконсулт
за всички инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното
от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, ако е над минимума.
По допустимостта : Жалбата е допустима, в необходимата форма и
подадена в срока по чл.59, ал.1 от ЗАНН.
По отношение на местната подсъдност, с разпоредбата на чл. 133,
ал. 2 ЗМГО (обн., ДВ, бр. 98 от 13.12.2019 г.) е въведена специална местна
подсъдност, която възлага само на СРС разглеждането на жалбите против
наказателните постановления на Патентното ведомство, независимо от
мястото на извършване на административните нарушения по този закон.
В нормата на чл.5д, ал.1 от ЗАНН, изрично се прави
разграничение между актовете в производството, които подлежат на
обжалване. Стриктното тълкуване на чл.133, ал.2 от ЗМГО сочи, че само един
от тези актове – наказателното постановление, подлежи на обжалване според
предвидената специална местна подсъдност пред СРС, а за останалите на
следва да се приложи общия ред по ЗАНН.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 20.06.2022 г., на основание чл. 129, ал. 1 от ЗМГО, на
дружеството - жалбоподател е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 46 за това, че използва в търговската дейност
по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗМГО, като предлага за
продажба следните стоки: 15 /петнадесет/ бр. пакета, /250 гр./ мляно
2
вакуумирано кафе, означени със знак „LAVAZZA CREMA Е GUSTO”, сходен
на регистрираната по международен ред марка с per. № 0915198 -
фигуративна, регистрирана за стоки от клас 30 на Международната
класификация за стоки и услуги /МКСУ/, със срок на закрила до 10.01.2027 г.,
както и сходен на марка, с рег.№ *********, LAVAZZA, словна, регистрирана
по реда на ЕС за стоки от клас 30 на МКСУ /кафе/, със срок на закрила до
18.07.2026 г. Притежател на марките е LUIGI LAVAZZA S.P.A. Италия. В
АУАН е отразено, че посоченото използване в търговската дейност е
извършено без съгласието на притежателя на регистрираните марки LUIGI
LAVAZZA S.Р.A.
Актосъставителят – главен експерт в Патентното ведомство е
вписал, че при проверката се е запознал с материалите по пр. пр. №
28696/2021 г. по описа на ВТРП, при което е установил, че на 21.01.2021 г.
служители на ОД на МВР - Велико Търново извършили проверка в търговски
обект - магазин, находящ се в ***, стопанисван от „ТИМ“ ООД, ЕИК
*********, където са се предлагали за продажба: 15 /петнадесет/ бр. пакета,
/250 гр./ мляно вакуумирано кафе, означени със знак „LAVAZZA CREMA Е
GUSTO”, сходен на регистрираната по международен ред марка с рег. №
0915198 - фигуративна, регистрирана за стоки от клас 30 на Международната
класификация за стоки и услуги /МКСУ/, със срок на закрила до 10.01.2027 г.,
както и сходен на марка с рег. № *********, LAVAZZA, словна, регистрирана
по реда на ЕС за стоки от клас 30 на МКСУ /кафе/, със срок на закрила до
18.07.2026 г. На служителите на ОД на МВР – Велико Търново не са
представени документи, удостоверяващи връзката между откритите в
търговския обект стоки и притежателя на горепосочените регистрирани
марки. Стоките са иззети с Протокол от 21.01.2021 г. В АУАН е отразено също,
че съгласно заключението на назначената по досъдебното производство
съдебно-маркова експертиза, поради сходството на използваните знаци върху
стоките с горепосочените регистрирани марки с рег. № 0915198 - фигуративна
и рег. № ********* - словна, както и поради идентичността на задържаните
стоки със стоките от клас 30 „кафе...“, включени в списъка на регистрираните
марки, съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва
възможност за свързване на знаците, поставени върху стоките с
регистрираните марки с рег. № 0915198 – фигуративна и № ********* -
словна. Описаното е квалифицирано като административно нарушение на чл.
3
127, ал. 1 от Закона за марките и географските означения. Процесният АУАН е
подписан и връчен на управителя на „ТИМ“ ООД – М. Д. /стр. 24 - 26 от
делото/ на 08.08.2022 г., без възражения, като такива не са постъпили и в срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на посочения АУАН е издадено
атакуваното Постановление за маловажен случай № 149 от 08.12.2022 г. от
председателя на Патентното ведомство на Република България, с което за
нарушението по чл. 127, ал. 1 от ЗМГО и на основание чл. 28, ал. 1 от Закона
за административните нарушения и наказания, „ТИМ“ ООД е предупредено,
че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на предупреждението, ще му бъде наложена „Имуществена санкция“. С
постановлението, на основание чл. 127, ал. 5 от ЗМГО, стоките – 15
/петнадесет/ бр. пакета, /250 гр./ мляно вакуумирано кафе, означени със знак
„LAVAZZA CREMA Е GUSTO” са отнети в полза на държавата и се предават
за унищожаване на органите на МВР.
Видно от материалите по ДП № ЗМ – 17/2021 г. по описа на ОД на
МВР – Велико Търново, преписка № 431/2021 г. по описа на ВТРП, с
постановление от 25.03.2022г. е прекратено наказателното производство, на
осн. чл.243, ал.1, т.1 от НК, вр. с чл.24, ал.1 от НК, водено за разследване на
това, че на 21.01.2021г., в търговска верига на „СВА – Класико“, собственост
на „Свима“ООД и „ТИМ“ООД, без съгласието на притежателя на
изключителното право използва в търговската дейност марка кафе „Лаваца“,
без правно основание - престъпление по чл.172б, ал.1 от НК.
Постановено е изпращането на материалите по разследването на
Патентното ведомство за реализиране на административнонаказателна
отговорност
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи :
От процесуална страна административнонаказателното
производство, образувано с процесния АУАН от 20.06.2022г., е недопустимо,
поради изтекъл погасителен давностен срок за образуване на производството
по чл.34, ал.1 от ЗАНН, срещу юридическото лице „ТИМ“ООД.
Характерът на административнонаказателното производство, с
предмет нарушение по чл.172б, ал.1 от НК, изисква анализ на проведеното
досъдебно производство, чийто краен акт се явява основание за последващото
4
административнонаказателно производство.
На първо място следва да се отбележи, че жалб.“ТИМ“ООД, е
юридическо лице, което не може да бъде субект на наказателното
производство, поне към настоящия момент на законодателната ни уредба.
Същото може да бъде участник в наказателното производство, но само като
ощетено юридическо лице. Съгласно чл.31, ал.1 от НК,
наказателноотговорно е пълнолетното лице - навършило 18-годишна възраст,
което в състояние на вменяемост извърши престъпление.
Наказателното производство правилно е образувано срещу
неизвестен извършител, тъй като принципно правило е, че се образува за
разследване на определено деяние, притежаващо признаците на престъпление,
а не срещу определено лице – чл.207, ал.1 от НПК. Едва след като се съберат
достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на
престъпление от общ характер и не са налице някои от основанията за
прекратяване на наказателното производство, разследващият орган докладва
на прокурора и привлича лицето като обвиняем със съставяне на съответно
постановление.
След като жалб.“ТИМ“ООД не е субект на наказателния процес,
същият не е адресат и на последиците от приключващия наказателното
производство акт, както и не може да бъде засегнат от действието му по
отношение на реализацията на административнонаказателната отговорност.
Принципно при установяване в хода на наказателното
производство на признаците на нарушение извършено от обвиняемия, следва
да се прекрати наказателното производство и препрати на наказващия орган за
налагане на административно наказание. В този случай е налице
изключението от общия принцип за установяване на административните
нарушения – по чл.36, ал.2 от ЗАНН, и не се съставя АУАН, тъй като е налице
трансформация от наказателно, в административнонаказателно производство.
Именно поради това е допустимо ползването на събраните в хода на
наказателното производство доказателства, но отново следва да се подчертае –
спрямо субекта на преследване.
В случая обаче е съставен АУАН, който на практика поставя
началото на ново административнонаказателно производство, а не продължава
действията по преобразувано наказателно в административнонаказателно
5
производство. Това действие по правилото на чл.36, ал.2 от ЗАНН и да не е
необходимо, то в конкретния случай е било правилното решение, с оглед
констатацията, че жалб.“ТИМ“ООД не е бил обвиняем по наказателното
производство и спрямо него актовете по решаване нямат правно действие.
Във всеки един момент от извършване на проверката на
21.01.2022г., контролните органи са имал възможност да образуват
производство и реализират административнонаказателната отговорност на
юридическото лице „ТИМ“ООД за неизпълнение на задължение към
държавата, на осн. чл.83, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл. 127, ал. 1 от ЗМГО, тъй като
няма съвпадение между предмета на производството в неговите обективни и
субективни предели. В този смисъла в Тълкувателно решение № 4 от
29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия, че срокът за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение в случаите
по чл. 210а от Закона за защита на потребителите започва да тече от откриване
на нарушителя съгласно чл. 34, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания. Съгласно Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981
г. по тълкувателно дело № 48/1981 г. на Общото събрание на Наказателна
колегия на Върховния съд този тримесечен срок започва да тече от деня, в
който органът, овластен по закон да състави акта, е узнал за нарушението.
Неговото бездействие повече от три месеца от откриването на нарушението
изключва отговорността на нарушителя и е пречка за съставяне на акта.
В т.3 от същото ТР, се приема, че при паралелно действащите
контролни органи трябва да се изходи от принципа, че нарушителят е субект
на права в административнонаказателното правоотношение. С откриване на
нарушителя от който и да е контролен орган възниква
административнонаказателното правоотношение. И в този случай
тримесечният срок тече от деня, в който за първи път е открит нарушителят от
единия от паралелно действащите контролни органи. Нарушението и
нарушителят са открити, а това е основание за съставяне на акта.
Несъставянето на такъв в срока по чл. 34, ал. 1, пр. 2 ЗАНН, което може да се
получи както от бездействието на първия, така и от бездействието на втория
контролен орган, ще доведе до отпадане отговорността на нарушителя.
Недопустимо е след изтичане на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1, пр. 2
ЗАНН, паралелно действащият контролен орган, при открито вече нарушение,
да съставя акт, който да има последица създаване на
6
административнонаказателно правоотношение за нарушението, открито вече
от надлежните контролни органи. Това ще съставлява нарушение на чл. 34, ал.
1, пр. 2 ЗАНН, да бъде съставен акт предвиждащ ограничен срок - тримесечен,
само в който ограничен срок може за извършено нарушение от който и да е
паралелно действащ контролен орган.
В конкретната хипотеза обстоятелствата отразени в АУАН, са били
известни на органите на изпълнителната власт, в това число служителите на
МВР, които са участвали в разработката по сигнала и са взели участие
изземването на стоките.
При всички положения обаче е бил изтекъл едногодишният срок
от извършване на нарушението, с което е погасено правото на държавата да
образува административнонаказателно производство, според правилото на
чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН.
Престъплението по чл.172б, ал.1 от НК, е винаги деяние на
физическо лице, което може да доведе до отговорност на юридическото лице,
но на основание чл.83а, ал.1 от ЗАНН, която хипотеза е различна от
настоящата, тъй като изисква надлежно установен факт на престъпното
деяние и качество на извършителя.
Действително съгласно ТР № 112 от 16.12.1982 г. по н. д. № 96/82
г., ОСНК, институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно
преследване - чл. 81 НК, се прилагат и за давността по чл. 34 от Закона за
административните нарушения и наказания, както и че в чл. 11 от Закона за
административните нарушения и наказания, наред с другите въпроси е
посочено, че за обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат
разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон
не се предвижда друго.
Вярно е също, че разпоредбата на чл. 33 от ЗАНН, забранява на
административнонаказващите органи да образуват
административнонаказателно производство, когато за същото деяние е
възбудено наказателно преследване, но това касае хипотезата на същото
деяние, докато в случая имаме пълно несъответствие в предмета.
По съществото, съдът намира, че правилно в АУАН нарушението
е квалифицирано по чл.127, ал.1, вр с чл.13, ал.2, т.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗМГО.
Същото е отразено и в предупреждението по чл.28 от ЗАНН, макар и с
7
възпроизвеждане на съдържанието на акта отразено в обстоятелствената част
на същото.
С Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2013 г. по т. д. № 1/2013 г.
на ОСНК на ВКС е прието, че по силата на чл. 13, ал. 1 ЗМГО притежателят
на изключителното право върху марка може да забрани на трети лица без
негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който 1) е идентичен
на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е
регистрирана; 2) поради неговата идентичност или сходство с марката и
идентичността или сходството на стоките или услугите съществува вероятност
за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на
знака с марката; 3) е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги,
които не са идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана,
когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на Република
България и използването без основание на знака би довело до несправедливо
облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната
марка или би ги увредило. Във всяка от тези три хипотези се визира
използване на знак, различен от регистрираната търговската марка, като в
настоящият случай е налице сходство, а не идентичност на регистрираната
марка.
Така поставения сходен знак не позволява на относително
осведоменият и в разумни граници наблюдателен потребител да разбере дали
стоките са с произход от притежателя на марката или свързано с него
предприятие, или произхождат от друго лице. Той е лишен от възможност да
сравни непосредствено и пряко възприемания знак и марката.Вероятността за
объркване на потребителя се предполага без да е необходимо нейното
доказване.
Като окончателен се налага изводът, че АНП е образувано след
изтичане на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН, поради което въпреки
правилната по същество квалификация, следва да се отмени постановлението
за предупреждение.
Относно предмета на нарушението, отнемането му няма характер
на административно наказание, валидността не се определя от сроковете по
чл.34 от ЗАНН. Иззетите като веществени доказателства по прекратеното
досъдебно производство пакети с кафе съобразно нормата на чл. 127, ал. 5 от
8
ЗМГО, подлежи на отнемане в полза на държавата и унищожаване,
независимо чия собственост са за да се предотврати последващо накърняване
правата на притежателя на регистрираната търговска марка .
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
във връзка с чл. 143, ал. 1 от АПК, с оглед своевременно направеното искане
за присъждане на разноски, съдът следва да осъди Патентното ведомство на Р
България да заплати на дружеството – жалбоподател сумата от 400,00 лева –
платено адвокатско възнаграждение, според приложения договор за правна
помощ при разглеждане на делото от предходния състав. Същото не е
прекомерно и е съобразено с фактическата и правна сложност на
производството.
Воден от горното и на осн. чл.63, ал.2, т.3, вр. с чл..34, ал.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление за маловажен случай № 149 от 08.12.2022г.,
издадено от председателя на Патентното ведомство на Република България, с
което за нарушение на чл. 127, ал. 1 от Закона за марките и географските
означения и на основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, „ТИМ“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, бул. “България“ №
70, представлявано управителите Т. С. Д. и М. П. Д., е предупредено, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на предупреждението, ще му бъде наложена „Имуществена санкция“ и
прекратява административнонаказателното производство.
ПОТВЪРЖАДАВА постановеното, на основание чл. 127, ал. 5 от
ЗМГО, отнемане в полза на държавата на стоките - 15 /петнадесет/ бр. пакета,
/250 гр./ мляно вакуумирано кафе, означени със знак „LAVAZZA CREMA Е
GUSTO”, които следва да се предадат за унищожаване на органите на МВР.
ОСЪЖДА Патентното ведомство на Република България да
9
заплати на „ТИМ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Велико Търново, бул. “България“ № 70, сумата от 400,00 /четиристотин/
лева, представляваща направени разноски по делото – платено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване, в 14-дневен срок от
съобщението на страните, пред ВТАдм.С.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
10