О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3940 30.10.2019 г. Гр. Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 30 октомври
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело
№ 4274 по описа за 2019 година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Постъпила е искова молба от Н.Н.Н., в
която твърди, че е потребител на електрическа енергия, която ответника доставял
на адрес гр. Стара Загора, ул. „Неофит Рилски" 7, ет. 2, ап. 2, ИТН
2045160, клиентски номер **********.
При ежемесечното заплащане на сметката му
за електроенергия, установил начислена сума от 430.95 лв. по ф-ра №
**********/04.01.2017 г. за периода от 06.08.2015 г. до 04.11.2015 г., за
енергия, която не използвал, поради което направил запитване в офис на
ответното дружество и поискал копие от фактура. След извършена справка,
служителите му отговорили, че на 04.11.2017 г. електромерът на посочения по-горе
адрес бил демонтиран, поради установено неизмерване на електроенергия, с оглед
на което му била начислена процесната сума.
Счита, че сумата посочена по-горе била
платена без основание и ответното дружество дължи връщането й, тъй като не бил
потърсен и информиран за извършената проверка на електромера, нито присъствал
при изготвяне на констативен протокол за същата и такъв не му бил връчван. Също
така, не било ясно как е определена посочената в писмото сума, както и защо за
период на отчитане е взет посоченият в писмото. Освен това, остойностената
електроенергия била само прогнозно начислена и не реално консумирана.
Въпреки това, за да не бъде прекъснато
електрозахранването, заплатил горепосочената сума, макар че същата била
незаконосъобразно начислена.
Поради това, подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за връщане на недължимо
платената сума. Във връзка с това, било образувано ч.гр.д. № 10672/2019 г. по
описа на PC гр. Пловдив, XVII състав, по което била издадена заповед за
изпълнение на паричното задължение. Тъй като в законоустановения срок ответника
подал възражение срещу заповедта за изпълнение, за ищеца възникнал правен
интерес да предявя настоящия иск по чл. 422 ГПК за установяване съществуването
на вземането си.
Също така, ответното дружество не
изпълнило вмененото му от законодателя задължение да създаде в общите условия
на договорите с крайния потребител на електрическа енергия ред за уведомяване
на клиента, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, поради което не бил
осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.
енергия и съответно извършената корекция е неправомерна - Решение № 111 от
17.07.2015 г. по т. д. № 1650 /
Предвид изложеното, моли съда да постанови
решение, с което на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да признае за установено
по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД съществуването на
вземането на Н.Н.Н., ЕГН ********** за сумата от 430.95 лв., представляваща платена без правно основание в полза на
ответното дружество сума, за допълнително начислена енергия по ф-ра №
**********/04.01.2017 г. за периода от 06.08.2015 г. до 04.11.2015 г.
Претендира направените съдебни и
деловодни разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор ответното дружество „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, в
който заявява, че оспорват изцяло твърденията на ищеца, обективирани в исковата
молба.
Сочат, че в случая била спазена точно
процедурата за „корекция на сметката за електрическа енергия", съдържаща
се в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), поради
което считат, че искът е допустим, но неоснователен и поради това, молят съда
да го отхвърли изцяло.
Заявяват, че на 04.11.2015 г. служители
на оператора на разпределителната електрическа мрежа за територията на
Югоизточна България - „Електроразпределение Юг" ЕАД (ЕР Юг) извършили
проверка на електромер с № 01 1322150, монтиран в обекта на ищеца. Проверката била
извършена от двама служители на мрежовия оператор, които демонтирали
електромера без да извършват замерване с еталонен уред, тъй като такава задача
им била поставена, и са го поставили в безшевна торба с пломба за еднократна
употреба с номер 377119, с цел същият да бъде изпратен за метрологична
експертиза в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер
бил монтиран нов, за който отново след извършено контролно замерване с еталонен
уред било установено, че измерва електрическата енергия с грешка, която била в
рамките на допустимата от +/- 2 % (вж. Приложение № 32 към Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол). За тези
действия, извършилите проверката лица съставили Констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №
231985/04.11.2015 г. (Констативния протокол). Въпреки положените усилия от
страна на служителите на ЕР Юг да открият клиента, с цел да присъства на
проверката, същият не бил открит, ето защо тя била извършена в присъствието на
двама свидетели, които не били служители на оператора на разпределителната
електрическа мрежа, тези лица подписали и Констативния протокол. Видно от
приложените документи към исковата молба, изготвеният констативен протокол бил
изпратен на ищеца с нарочно писмо с изх. № 3640300-1/04.01.2017 г.
Действително към датата на процесната
проверка, разпоредбите от ПИКЕЕ относно редът за извършване на проверки на СТИ били
отменени, но такъв ред бил разписан и се съдържал в Общите условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на „Електроразпределение Юг" АД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-ОМ
от 10.05.2008 г., които били действащи между страните.
Процесният електромер в последствие бил
предаден на Българския институт по метрология (БИМ) за извършване на
метрологична експертиза, като заключението на лабораторията било, че при
отваряне на електромера е констатирано следното: "Осъществяван е достъп до
вътрешността на електромера - монтирано допълнително устройство за дистанционно
управление в измервателната верига, водещо до манипулация на метрологичните
характеристики на електромера (проверката е извършена при изключено устройство
за дистанционно управление.) Метрологичните характеристики на електромера не
съответстват на изискванията за одобрения тип ." и било обективирано в
изготвения от БИМ Констативен протокол от метрологична експертиза на средство
за търговско измерване № 580/22.08.2016г.
С оглед на описаното по-горе и като било
установено, че са на лице предпоставките, описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ,
операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисление на
количеството електрическа енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в
чл. 48, ал. 1, т. 1 ПИКЕЕ, като начислил допълнително количество електрическа
енергия на клиента в размер от 3204 kWh, като дължимата сума, вследствие на
установеното непълно измерване, изчислена по определените за периода цени от
страна на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) била 430,95 лв. с
ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекцията е 90 дни, като
първата дата - 06.08.2015 г. - началото на корекционния период била датата на
регулярен отчет на показанията на електромера, който е най-близкият до и
попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад, считано от датата на
проверката, в която била констатирана манипулацията, последната дата - датата
на извършената техническа проверка 04.11.2015 г. (вж. чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ).
ЕР Юг предоставило тази информация на
ЕВН ЕС, което от своя страна издало и процесната фактура №
**********/04.01.2017 г. (вж. чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ) за допълнително начислената
сума, вследствие на установеното непълно измерване на електрическа енергия.
Всички изготвени документи, касаещи процесната проверка били изпратени на ищеца
с писмо с изх. № 3640300-1/04.01.2017г., изпратено на адреса за кореспонденция
(уведомление) за извършеното допълнително начисление, което прилагат като
документ към отговора на исковата молба.
По повод твърденията на ищеца, че
именно той заплатил процесната сума обръщат внимание, че едно от задълженията,
които тежат върху всички клиенти на дружество е за заплащането на стойността на
консумираната ел. енергия. Задължението за заплащане на месечните сметки за ел.
енергия било парично задължение, а не е задължение "intuito
personae". Предвид тази важна характеристика на паричното задължение, то
всяко едно трето лице може да изпълни задължението, като извърши плащане, с
което да погаси задълженията на друго лице по един от възможните начини за
плащане.
Поради това оспорват твърдението на
ищеца, че именно той заплатил задължението за консумирана енергия по процесната
фактура. При предявен иск за връщане на дадено без основание в доказателствена
тежест на ищеца било при условията на пълно и главно доказване да установи, че
дал онова, по отношение на което предявява претенция за неговото връщане.
Посоченото било абсолютно условие за уважаване на исковата претенция, т.е. в
настоящия случай безспорно следвало да бъде установено по делото извършено от
ищеца плащане на паричната сума, чието връщане претендира като дадена без
основание.
Предвид гореизложеното, молят съда да
отхвърли предявения иск от Н.Н.Н. като неоснователен и недоказан.
Твърдят, че КЕВР имало правомощието да
приеме правила за измерване на количеството електрическа енергия, които, наред
с другото да регламентират условията и реда за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия (вж. чл. 83,
ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно на това основание КЕВР приела
ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от
Стойността на дължимата сума пък била
изчислена при стриктно спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 51, ал. 1
ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупувал от
обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си
разходи и дължимите мрежови цени. Именно гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били
и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента (вж. Решение № 111
от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. 1650/2014 г„ I т. о„ ТК, докладчик съдията
Тотка Калчева, постановено по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и Решение № 86 от
17.08.2015 г. на ВКС по т.д. № 616 от
Считат за неоснователни доводите на
ищеца, че имало съществено значение кой точно извършил това въздействие, и че
то не може и не следвало да се вмени във вина на него, установяването на
лицето, извършило неправомерно въздействието върху електромера и неговата вина били
от компетентността на разследващите органи и прокуратурата, доколкото имало
данни за осъществяване на съставя на престъплението по чл. 234в от Наказателния
кодекс.
Що се касае до настоящия спор, въпросът
кой е конкретният извършител бил ирелевантен, защото в посочените законови
разпоредби, които регламентират преизчислението на количеството електрическа
енергия не се съдържали изисквания и условия за извършването корекции на сметки
при установено виновно поведение на крайния клиент, точно обратното -
единственото условие за упражнявано правото на енергийния доставчик да извърши
едностранна корекция, било да бъде установено по съответния ред, че е налице
случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
за да се пристъпи към такава корекция. Във всички случаи на неизмерена или
неточно измерена доставена електроенергия обаче правото на доставчика на
електрическа енергия да извърши едностранно корекция не било предпоставено от
доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или
неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната
процедура целяла възстановяване на настъпилото без основание имуществено
разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно
поведение.
Този въпрос бил разглеждан многократно
от ВКС, в практиката му след приемане на ПИКЕЕ и съставите на върховната
съдебна инстанция били единодушни, че законът дава възможност на крайния
снабдител да извършва едностранна корекция на сметка на клиента, в случай на
констатирано неправомерно въздействие върху средствата за измерване, като при
подобен род корекции не следвало да се доказва виновно поведение на клиента и
чл. 82 от ЗЗД бил неприложим в подобен тип обществени отношения, (вж. Решение №
115 от 20.05.2015 г. по т.д. № 4907/2014г. на ВКС, ГК, IV г.о., Решение № 11473
от 1 1.05.201 бг. по т.д. № 1797/2014г. на ВКС, ТК, II т.о, Реше¬ние №115 от
20.09.2017 година, постановено по т.д. № 1156 /
ЕВН ЕС, в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 1 от Закона за енергетиката
(ЗЕ), продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия. Действащите общи условия през процесния период били „Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № 0у-13/10.05.2008г. (ОУ на
ЕВН ЕС). ОУ на ЕВН ЕС представлявали договори при общи условия, на базата на
които се уреждали отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и
оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с
транспортирането, продажбата и доставката на електрическа енергия.
В чл. 28, ал. 2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично
бил уреден редът, по който крайният снабдител уведомявал клиента за дължимите
от него суми при извършена корекция на сметката му, като в цялост разпоредбата
имала следното съдържание:
„Чл. 28. (1) ЕВН ЕС въз основа на
представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи заедно
със справки за начислената енергия изчислява и коригира сметките на Клиента за
изминал период.
(2) В случаите по ал. 1 продавачът изготвя
справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява Клиента за
сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото
плащане."
Заявяват, че според тях не можело да се
сподели разбирането, че спазването на изискването в ОУ да има ред за
уведомяване (вж. чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), може да се обоснове, само ако ОУ били
изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012 г. Това било изцяло
погрешно и нелогично, тъй като законът действително поставял изискване за
наличие на ред за уведомяване, но не вменявал в задължение на крайните
снабдители да променят общите си условия (в ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от
2012г.) няма подобна инструкция), още повече, че такъв ред бил предвиден.
Тълкуването им се споделяло и от ВКС,
като съдът приемал, че в чл. 1473 от Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД (също краен снабдител
с електрическа енергия, но за територията на Североизточна България) е
предвиден реда за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за
извършената корекция (вж. Решение № 118 от 18.09.2017г. на ВКС по т. д. №
961/2016 г., II т. о., ТК). Тук следвало да се отбележи, че ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби" АД били одобрени с Решение № ОУ- 061/07.11.2007 г. на КЕВР, т.е.
преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от
„Чл. 24. (1) „ЕНЕРГО-ПРО Продажби"
АД въз основа на представени от „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи" АД констативни
протоколи и справки за начислена енергия изчислява и коригира сметките за
използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период. (2) В
случаите по ал. 1 „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД изготвя справка за дължимите
суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява потребителя за сумите, които
последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане."
При сравнение на двете разпоредби (чл.
28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 1473 от ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД) ясно се
виждало, че те са напълно еднакви, т.е. нямало особена логика при идентична
фактическа обстановка, ВКС да приема, че изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ
е изпълнено, а този съд да възприема диаметрално противоположна теза и да
твърди, че за целта крайните снабдители следвало да изменят общите си условия.
Ноторно известен факт бил, че голяма
част от съдебните състави в страната уважавали подобни искове на клиенти срещу
крайни снабдители на ел. енергия само въз основа на обстоятелството, че същите
не са привели Общите си условия в съответствие с разпоредбата на чл. 98а, ал. 1
т. 6 от ЗЕ и не са предвидили изричен ред за уведомяване на клиентите при
извършена корекция в ОУ. Тези мотиви на съдебните състави били в разрез с
постановените до този момент решения на ВКС, които потвърждавали твърденията им,
че след измененията в Закона за енергетиката с ДВ, бр.54/2012 г. - чл. 83, ал. 1,
т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а от същия, правото на доставчика на
електрическа енергия да извърши едностранно корекция не било предпоставено от
доказването на виновно поведение на потребителя, нито от предвиден ред за
уведомяване на клиента в ОУ.
Тъй като гореизложените мотиви на
съдебните състави били в пълно противоречие с практиката на ВКС, постановена по
сходни правни спорове, с Решение № 124/18.06.2019 г.. постановено по гр. д. №
2991/2018 г.. ГК. III
г.о.. ВКС се произнесъл по спорните въпроси, като постановил:
1. „....Ако в общите условия в
противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката не е предвиден
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това
нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението
си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание
да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по
съдебен ред..."
2. „Съдебната процедура по реда на ГПК
гарантирала равни права на страните при спорове за грешно отчитане на
изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят
добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се
позовават на липсата на предварителни процедури за зашита на потребителите, за
да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия,
а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по
делото доказателства..."
3. „...изтъкнатите от въззивния съд
съображения за процедурни пропуски са несъстоятелни и не представляват пречка
за дължимостта на тази корекция..."
4. „...От правилото на чл. 183 от ЗЗД
следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради
допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена
по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума.
Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че
купувачът дължи заплащане на йената на доставената стока и от принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване..."
От изложените мотиви на ВКС следвало,
че досегашната практика на първоинстанционните и въззивните съдилища била в
противоречие, както с практиката на ВКС, така и с волята на законодателя,
инкорпорирана в измененията на Закона за енергетиката с ДВ, бр, 54/2012 г. -
чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а от същия и целта, която била
преследвана с направените изменения, а именно: корекционната процедура да се
извършва с цел възстановяване на настъпилото без основание имуществено
разместване, без да се доказва виновно поведение на клиента.
Не било необходимо и наличието на
изричен ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция в ОУ на
крайния снабдител, за да може доставчика на ел. енергия да претендира
дължимостта на допълнително начислената сума. ВКС стигал и по-далеч в своите
съждения, като отчитал факта, че доставката на ел. енергия се подчинявала на
общите правила за покупко-продажбата в ЗЗД и дори да липсвала специална уредба
за извършване на корекция на сметка, която без съмнение се съдържала в ПИКЕЕ,
купувачът следвало да доплати дължимата сума, независимо от липсата на
предварителни процедури за защита на потребителите.
В посочения смисъл била и най-новата
практика на ВКС. обективирана в Решение № 150/ 26.06.2019 г. на ВКС по гр. дело
№ 4160/2018г.. съгласно което електроразпределителното дружество имало
възможност да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал
период, когато действително доставената енергия погрешно била отчетена и
съответно заплатена в по-малък размер. „Това разрешение произтича от договорния
характер на право¬отношенията между крайния снабдител и крайните потребители на
електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на
електрическа енергия при публично известни обши условия, имащи своята специална
регламентация в ЗЕ.” Както правилно ВКС отбелязвал в коментираното решение „Тази
специална регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на
общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати йената на
продадената енергия... Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено
определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в
по - малък размер и съответно е заплатена по - малка йена от реално дължимата,
купувачът дължи доплащане на разликата." ВКС акцентирало на логичния
правен и житейски извод, че „..Дори да липсва специална правна уредба /преди
приемане на ПИКЕЕ от
Тъй като били на лице всички изискуеми
от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията на сметката в
процесния случай, искът бил неоснователен и като такъв следвало да бъде
отхвърлен.
Претендират направените по делото
разноски.
От обстоятелствата изложени в исковата
молба се налага извода, че се касае за предявен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК. В тежест на ищеца е да докаже, че
електромерът не е манипулиран. В тежест на ответника е да докаже, че правомерно
е коригирал сметката за ел.енергия на ищеца, както и да установи периода на грешното
измерване или неизмерване в резултата на неправомерното действие на
потребителя. Страните следва да докажат всички твърдени от тях факти и
обстоятелства в исковата молба и отговора.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ страните към спогодба, като им
РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно
уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява;
одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло
в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила;
при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.
НАПЪТВА
страните към медиация – доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице – медиатор подпомага
спорещите страни да постигнат споразумение.
Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане
– извънсъдебна спогодба.
Съдът счита, че следва да приеме като
писмени доказателства приложените към исковата молба документи, тъй като същите
са допустими, относими и необходими по смисъла на ГПК. Ето защо и на основание
чл. 178 от ГПК.
Предвид изложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по
делото: Фактура; Съобщение от PC Пловдив;
Констативен протокол № 231985/04.11.2015г.; Констативен протокол от БИМ №
580/22.08.2016г.; Справка за коригиране на сметката за електроенергия от
26.10.2016 г.; Писмо с изх. № 3640300-1/04.01.2017 г.
ПРИЛАГА по делото: Копие от Решение № 124 от
18.06.2019 г. на ВКС по гр.д. 2991/2018 г.; Копие от Решение № 150 от
26.06.2019 г. на ВКС по гр.д. 4160/2018 г.
ПРИЛАГА ч. гр. д. 10672/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
НАЗНАЧАВА съдебно-икономическа експертиза, като вещото лице, след като се запознае с
доказателствата по делото, и извърши проверка в счетоводствата на ответника, да
отговори на въпросите поставени от ищеца в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице: МИХАИЛ ДИМИТРОВ МИХОВ.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата
в размер на 200 лв., платими от ищеца в 3 дневен срок и в същият срок да
представи по делото банковото бордеро.
НАЗНАЧАВА
съдебно-техническа експертиза с вещо лице ДИМИТЪР ДЕНЕВ ДИМИТРОВ, който след като се запознае с материалите по делото, съоръженията и схемата на
присъединяване на обекта на ответника към електроразпределителната мрежа, при необходимост извърши проверка на място и
навсякъде, където е необходимо, да отговори на поставените в отговора на исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата
в размер на 200 лв., които да се внесат от ответника в 3 дневен от съобщението
и в същият срок да се представи по делото банковото бордеро.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 10.12.2019
г. от 10.10 ч., за която дата да се призоват страните. Вещите
лица да се призоват след внасяне на депозит по делото.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на
страните, а на ищеца и копие от отговора.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: