№ 2372
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА
в присъствието на прокурора С.
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20221110200094 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.87,ал.1 Закон за защита на личните
данни /ЗЗЛД/, обнародван ДВ бр.1 от 04 януари 2022година, в сила от 01
януари 2022година - актуална редакция на разпоредбата, след изменението и
допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.17 от 26 февруари
2019година вр. чл.58д - чл.63д Закон за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ - редакцията след изменението и допълнението в
нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила
от 23 декември 2021година.
Образувано е по жалба на Агенция по вписванията /АВ/, подадена
срещу наказателно постановление №005, издадено на 09 декември 2021година
от председателя на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/, с което на
АВ, в качеството на администратор на лични данни, са наложени при
условията на чл.18 ЗАНН, четири “имуществени санкции” отделно - в размер
70 000лв., за нарушение по чл.5,б.“е“ вр. чл.24,§1 и §2 Регламент /ЕС/
2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016година
относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични
данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на
Директива 95/46/ЕО /Регламент /ЕС/ 2016/679/; в размер 50 000лв., за
1
нарушение по чл.35 Регламент /ЕС/ 2016/679; в размер 100 000лв., за
нарушение по чл.5 и чл.25 Регламент /ЕС/ 2016/679 и в размер 30 000лв., за
нарушение по чл.25ж,ал.2 ЗЗЛД - актуална редакция на разпоредбата, след
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.17 от 26
февруари 2019година, за това, че в рамките на проверка, започнала по данни в
Одитен доклад, приет с решение №259 от 05 август 2021година на Сметна
палата на Република България, следвано като действие от сезиране на КЗЛД
от страна на Сметната палата, чрез изпращане на Одитния доклад, приет с
писмо от 16 август 2021година, като проверката е била проведена от 03
септември 2021година до 12 октомври 2021година, е било констатирано, че
АВ не е предприела до месец юни 2020година - 24месеца след като е
започнало прилагането на Регламент /ЕС/ 2016/679 на 25 май 2018година,
своевременни и ефективни действия за въвеждане на подходящи технически и
организационни мерки при обработването на личните данни, съобразени с
естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, както и рисковете с
различна вероятност и тежест за правата и свободите на физическите лица,
които мерки да включват прилагане на подходящи политики за защита на
данните, с които да отговори на рисковете и проблемите и да включват
подхода и действията за постигане на целите и изискванията на Регламент /ЕС/
2016/679 - административно нарушение по чл.5,б“е“ вр. чл.24,§1 и §2
Регламент /ЕС/ 2016/679; констатирано е било още, че АВ не е отчела
рисковете с различна вероятност и тежест за правата и свободите на
физическите лица, във връзка с естеството, обхвата, контекста и целите на
обработваните лични данни, не е извършила анализ и оценка на риска,
съобразно уязвимостите на своите системи и възможните атаки, насочени
срещу тези уязвимости, не е осигурила адекватно и целесъобразно управление
на рисковете за правата и свободите на физическите лица, произтичащи от
обработването на личните им данни, както и не е извършила оценка на
въздействието по отношение правата и свободите на физическите лица,
независимо от законовото си задължение, съгласно т.6 от Списък на КЗЛД и
публикуван на сайта на последната, за задължително извършване на оценка на
въздействието от страна на администраторите при редовно и систематично
обработване, при което предоставянето на информацията по чл.19 Регламент
/ЕС/ 2016/679 от администратора на субекта на данни е невъзможно или
изисква несъразмерно големи усилия - административно нарушение по чл.35
2
Регламент /ЕС/ 2016/679; констатирано е било, че АВ не е предприела
своевременни и ефективни действия за защита на данните на етапа на
проектирането и по подразбиране на своите системи, които следва да са
разработени, с оглед на ефективното прилагане на принципите за защита на
данните и интегриране на необходимите гаранции в процеса на обработване,
за да се спазят изискванията на Регламент /ЕС/ 2016/679 и да се осигури
защита на правата на субектите на данни, в резултат на което и в нарушение на
чл.2,ал.2 Закон за търговския регистър и регистър на юридическите лица с
нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/, АВ е допуснала предоставянето на достъп на
неограничен кръг лица до личните данни на публикуваните документи по
партидите на търговци и юридически лица с нестопанска цел в ТРРЮЛНЦ,
въз основа на които са били правени вписванията, обявяванията и
заличаванията, в които документи се съдържат незаличени лични данни на
физически лица - административно нарушение по чл.5 и чл.25 Регламент /ЕС/
2016/679 и на последно място - АВ не е приложила ефективни технически и
организационни мерки за защита на личните данни и за гарантиране
спазването принципите и изискванията на Регламент /ЕС/ 2016/679 и
конфигуриране на системите си по подразбиране, в резултат от което е
допуснала единният граждански номер /ЕГН/ да бъде единствен
идентификатор при предоставянето на отдалечен достъп до услуги по
електронен път, в разрез с решение от 21 март 2018година на КЗЛД,
публикувано на сайта на институцията на 27 април 2018година, задължително
за всички администратори на лични данни в Република България, както
дадени указания на всички администратори на лични данни да предприемат
необходимите технически и организационни мерки, така, че ЕГН да не е
единствен идентификатор, позволяващ отдалечен достъп до услуги, особено,
когато те включват лични данни на физически лица, транспонирано в чл.25ж
ЗЗЛД - административно нарушение по чл.25ж,ал.2 ЗЗЛД и чл.25 Регламент
/ЕС/ 2016/679.
В жалбата, подадена в приложимия към времето на подаването
законоустановен седемдневен срок /чл.87,ал.1 ЗЗЛД вр. чл.59,ал.2 ЗАНН -
редакция на последната разпоредба, преди изменението и допълнението в
нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила
от 23 декември 2021година/, се поддържа искане за отмяна на атакуваното
наказателно постановление като незаконосъобразно. Развити са изключително
3
подробни и разнопосочни съображения, в т.ч. обосноваващи липса на
компетентност от страна на КЗЛД и длъжностните лица при последната да
налагат “имуществени санкции“ на публичен орган, още липса на
правосубектност на санкционирания орган, неспазени изисквания,
произтичащи от приложимата разпоредба на чл.57,ал.1 ЗАНН при оформяне
съдържанието на атакуваното наказателно постановление, необоснованост
при налагането на “имуществените санкции“, изначална липса на яснота в
рамките на административнонаказателното обвинение, както подробно
изложени съображения за липса на осъществено съставомерно деяние по
всеки един от четирите пункта, по които е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на АВ. Отправено е и изрично
искане за присъждане на направените от жалбоподателя и при благоприятен за
последния изход на производството, деловодни разноски.
Защитникът на жалбоподателя - адвокат Димитър Калдамуков, САК,
легитимиран с пълномощно, приложено в заверено ксерокопие като лист 60-
61 от делото, а в оригинален екземпляр като лист 111-112 от делото, в съдебно
заседание поддържа искането за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, позовавайки се на съображенията, подробно развити в
жалбата, както на материалите от доказателствената съвкупност, въз основа на
които изразява становище за липса на осъществен състав на административно
нарушение в случая. Поддържа искането за присъждане на направените от
жалбоподателя деловодни разноски и при благоприятен за същия изход на
делото, съобразно приложени “списък на разноските“ /лист 195 от делото/ и
доказателства за реалното плащане на същите, конкретно договор от 15
декември 2021година за предоставяне на правна помощ и процесуално
представителство /лист 196-197 от делото/, фактура от 14 декември
2021година /лист 198 от делото/ и извлечение от банкова сметка /лист 199 от
делото/.
Пред съда санкционираната Агенция по вписванията, в процесуалното
качество на жалбоподател и при редовна процедура по призоваване, не се
представлява от изпълнителен директор.
Представителят на въззиваемата страна по пълномощно, в съдебно
заседание пледира за потвърждаване на атакуваното наказателно
постановление като законосъобразно и правилно, издадено в съответствие с
4
приложимите и относими материалноправни и процесуалноправни
разпоредби, от компетентен орган, при безспорна и убедителна установеност
на констатираните нарушения, за всяко от които и при спазване на принципа,
установен в разпоредбата на чл.18 ЗАНН, коректно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на санкционираното лице. Излага
подробни съображения, както и оборва доводите от защитната теза на
жалбоподателя, в депозирано в допълнение “писмено становище” /лист 200-
208 от делото/. Отправя искане за присъждане в полза на КЗЛД на
юрисконсултско възнаграждение и при благоприятен за въззиваемата страна
изход на делото, но в същото време и формулира, конкретно в депозираното
“писмено становище“, възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение, каквото и при основание да бъде
присъдено, счита, че следва да бъде до размера на предвиденото минимално,
съобразно Наредба №1 от 09 юли 2004година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /Наредба №1/2004г./, приета с решение на Висш
адвокатски съвет, обнародвана ДВ бр.64 от 23 юли 2004година, формирайки
направените от жалбоподателя деловодни разноски и в случай, че делото се
реши в полза на последния.
Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от
разпоредбата на чл.87,ал.1 ЗЗЛД вр. чл.62 ЗАНН, Софийска районна
прокуратура /С./ не се възползва от изрично разяснената възможност
“прокурор да участва в производството пред съда, ако намери това за
необходимо”.
Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид доводите, развити в
жалбата, с която е сезиран, съобрази становището, изразено в хода на
съдебното производство от защитника по пълномощно на жалбоподателя,
както от представляващия по пълномощно въззиваемата страна, обсъди
събраните доказателства и наличните по делото материали, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, но и като е задължен да извърши цялостна
служебна проверка касателно законосъобразността и правилността на
атакуваното наказателно постановление, приема за безспорно установено от
фактическа страна следното:
От страна на Сметната палата на Република България бил извършен
одит на АВ, БУЛСТАТ *********, с тематична насоченост “Ефективност на
5
организацията и контрола на дейностите на водене и съхраняване на
поддържаните от Агенция по вписванията регистри“ и обхват на одита
периода 01 януари 2017година - 30 декември 2019година. След приемането на
Одитния доклад, с решение №259 на Сметната палата от 05 август
2021година, същият бил предоставен на КЗЛД, където постъпил с
придружително писмо и приет с вх.№ПНМД-01-62#2 от 16 август 2021година.
На свое редовно заседание, проведено на 17 август 2021година, КЗЛД
приела, че в случая се явявала сезирана от Сметната палата, във връзка с
направени в Одитния доклад констатации, касаещи защита на личните данни и
приела решение за извършване на проверка на АВ, каквато проверка и била
назначена с нарочна заповед №РД-15-309 от 24 август 2021година на
председателя на КЗЛД. Проверката била реализирана в рамките на периода 03
септември 2021година - 12 октомври 2021година, а в осъществяването й, като
част от проверяващия екип, участие имала свидетел Мария Матева.
В резултат от проверката били приети предпоставки за образуване на
административнонаказателно производство срещу АВ, към каквото се
пристъпило със съставянето от свидетел Матева на 11 ноември 2021година на
акт за установяване на четири административни нарушения, посочени както
следва - АВ не е предприела до месец юни 2020година - 24месеца след като е
започнало прилагането на Регламент /ЕС/ 2016/679 на 25 май 2018година,
своевременни и ефективни действия за въвеждане на подходящи технически и
организационни мерки при обработването на личните данни, съобразени с
естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, както и рисковете с
различна вероятност и тежест за правата и свободите на физическите лица,
които мерки да включват прилагане на подходящи политики за защита на
данните, с които да отговори на рисковете и проблемите и да включват
подхода и действията за постигане на целите и изискванията на Регламент /ЕС/
2016/679 - административно нарушение по чл.5,б“е“ вр. чл.24,§1 и §2
Регламент /ЕС/ 2016/679; АВ не е отчела рисковете с различна вероятност и
тежест за правата и свободите на физическите лица, във връзка с естеството,
обхвата, контекста и целите на обработваните лични данни, не е извършила
анализ и оценка на риска, съобразно уязвимостите на своите системи и
възможните атаки, насочени срещу тези уязвимости, не е осигурила адекватно
и целесъобразно управление на рисковете за правата и свободите на
6
физическите лица, произтичащи от обработването на личните им данни, както
и не е извършила оценка на въздействието по отношение правата и свободите
на физическите лица, независимо от законовото си задължение, съгласно т.6 от
Списък на КЗЛД и публикуван на сайта на последната, за задължително
извършване на оценка на въздействието от страна на администраторите при
редовно и систематично обработване, при което предоставянето на
информацията по чл.19 Регламент /ЕС/ 2016/679 от администратора на субекта
на данни е невъзможно или изисква несъразмерно големи усилия -
административно нарушение по чл.35 Регламент /ЕС/ 2016/679; АВ не е
предприела своевременни и ефективни действия за защита на данните на
етапа на проектирането и по подразбиране на своите системи, които следва да
са разработени, с оглед на ефективното прилагане на принципите за защита на
данните и интегриране на необходимите гаранции в процеса на обработване,
за да се спазят изискванията на Регламент /ЕС/ 2016/679 и да се осигури
защита на правата на субектите на данни, в резултат на което и в нарушение на
чл.2,ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, АВ е допуснала предоставянето на достъп на
неограничен кръг лица до личните данни на публикуваните документи по
партидите на търговци и юридически лица с нестопанска цел в ТРРЮЛНЦ,
въз основа на които са били правени вписванията, обявяванията и
заличаванията, в които документи се съдържат незаличени лични данни на
физически лица - административно нарушение по чл.5 и чл.25 Регламент /ЕС/
2016/679 и АВ не е приложила ефективни технически и организационни
мерки за защита на личните данни и за гарантиране спазването принципите и
изискванията на Регламент /ЕС/ 2016/679 и конфигуриране на системите си по
подразбиране, в резултат от което е допуснала ЕГН да бъде единствен
идентификатор при предоставянето на отдалечен достъп до услуги по
електронен път, в разрез с решение от 21 март 2018година на КЗЛД,
публикувано на сайта на институцията на 27 април 2018година, задължително
за всички администратори на лични данни в Република България, както
дадени указания на всички администратори на лични данни да предприемат
необходимите технически и организационни мерки, така, че ЕГН да не е
единствен идентификатор, позволяващ отдалечен достъп до услуги, особено,
когато те включват лични данни на физически лица, транспонирано в чл.25ж
ЗЗЛД - административно нарушение по чл.25ж,ал.2 ЗЗЛД и чл.25 Регламент
/ЕС/ 2016/679. Така съставен, актът бил предявен, подписан и препис от него
7
бил връчен на представляващ по пълномощно АВ, която в случая и в
качеството на лице, срещу което има образувано административнонаказателно
производство, в приложимия в случая срок по чл.87,ал.1 ЗЗЛД вр. чл.44,ал.1
ЗАНН, се възползвала от правото на писмени възражения по акта. Последните
обаче не били приети за основателни, ето защо
административнонаказателното производство се развило, като въз основа на
акта последвало издаването на 09 декември 2021година на атакуваното
наказателно постановление №005 от председателя на КЗЛД, с което била
ангажирана, включително при спазване на принципното правило по чл.18
ЗАНН, административнонаказателната отговорност на АВ, в качеството на
администратор на лични данни, с налагането на четири “имуществени
санкции“ отделно - в размер 70 000лв., в размер 50 000лв., в размер 100 000лв.
и в размер 30 000лв., за нарушенията, описани от фактическа и от правна
страна по идентичен начин в обстоятелствената част на постановлението и в
акта за тяхното установяване.
С оглед доводите, обосноваващи защитната теза на санкционираното
лице, за проверка на обстоятелствата, възприети в акта и в наказателното
постановление, съобразено с естеството на самите нарушения и начина на
установяването им, по делото са били събрани гласни доказателства, чрез
показания на разпитани в качеството на свидетели, Мария Матева -
актосъставител, но ангажирана и с участие в извършването на проверката,
респ. с установяването на нарушенията, освен с образуването на
административнонаказателното производство и още по искане на защитата -
М. Г., както са били приобщени значителен обем писмени материали, в т.ч.
такива, представляващи възпроизведено на хартиен носител съдържание на
запис на наличен по изпратената в съда административнонаказателна
преписка, оптичен носител, а и съобразно писмо-опис, вх.
№277677/13.12.2022г. по описа на СРС, Обща регистратура.
Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата доводи, но и като
е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно
законосъобразното издаване на атакуваното наказателно постановление, в
случая от правна страна съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима /депозирана е била в приложимия
законоустановен 7-дневен срок за обжалване, при положение, че атакуваното
8
наказателно постановление е било връчено на санкционирания субект на 10
декември 2021година, а жалбата е била подадена по имейл на 17 декември
2021година при административнонаказващия орган, срещу акт, подлежащ на
съдебно оспорване, при това тъкмо пред Софийския районен съд, от лице,
имащо право на жалба, по нормативно установения ред и отговаря на
изискванията за форма и съдържание/, респ. подлежи на разглеждане за оценка
и на основателността.
Съдът на свой ред, в рамките на служебните си правомощия, воден от
принципа за разкриване на обективната истина, но и от доводите, с които е
обоснована защитната теза, преценява, че са налице предпоставките за отмяна
изцяло на обжалваното наказателно постановление, като издадено
незаконосъобразно, на практика и приемайки да сподели един от доводите от
защитната теза, развита в жалбата, конкретно този, свързан с начина, по който
е било формулирано административнонаказателното обвинение, оценявайки
от друга страна, че точно то се явява основата, върху която би могла да бъде
оценявана на следващ етап съставомерност, а и установеност на
административнонаказателното обвинение.
При тези предварителни уговорки, но и воден от принципните правила
относно начина на оформяне съдържанието на акта и на наказателното
постановление, конкретно по аргумент от разпоредбите на чл.42 и чл.57,ал.1
ЗАНН, съдебният състав намира предпоставки да констатира, че по казуса
последователно органите на административнонаказателното производство са
спестили излагане на факти относно съставомерен признак на всяко деяние,
каквото е времето на извършването му, било посочено като конкретна дата
или като период, както възприет неприемлив подход, вместо описване като
факти, на всяко едно от деянията, оценени като административни нарушения и
при търсене на корелация със сочените като нарушени разпоредби -
възпроизвеждане, при това и преобладаващо с използването на оценъчни
категории, на словесна формулировка на разпоредби от съдържанието на
Регламент /ЕС/ 2016/679.
Съдебният състав приема да отбележи, че всяко деяние, независимо
дали се е изразило в действие или в бездействие, в принципен план има като
характеризиращ признак, наред с място и механизъм /начин/ на извършване,
още време, като последното от своя страна несъмнено би могло да бъде
9
конкретна дата или период. Отделно от това, времето, освен основен
съставомерен признак, характеризиращ всяко деяние и независимо от
неговото естество, е свързано с важни преценки в рамките на
административнонаказателното производство, доколкото е определящ фактор,
например за приложимия материален закон, в аспекта на принципното
правило по чл.3 ЗАНН, както отправна точка за важни законови срокове,
включително такива с давностен характер, например по отношение
възможността да се осъществява административнонаказателно преследване
/чл.87,ал.1 ЗЗЛД вр. чл.11 ЗАНН вр. чл.80-81 Наказателен кодекс/, както да се
образува административнонаказателно производство /чл.87,ал.1 ЗЗЛД вр.
чл.34,ал.1 ЗАНН/.
Изложеното, пренесено към случая, с приоритет налага констатацията за
допусната базова съществена нередовност, свързана с дефицити още при
формулирането на административнонаказателното обвинение, която от една
страна не може да бъде преодоляна в настоящото съдебно производство, а от
друга страна и препятства пълноценното реализиране на правомощията на
съдебния състав.
Нещо повече, проблемът е задълбочен на фона на начина, по който
органите на административнонаказателното производство са направили и
описанието на всяко едно от нарушенията по четирите пункта от
административнонаказателното обвинение, характеризиращо се с
преобладаващи оценъчни формулировки, вместо конкретно изложени, при
проследима връзка, последователност и хронология факти, на фона на изобщо
липсваща времева рамка на всяко едно от деянията, оценени като
административни нарушения. Нещо повече, по нито един от пунктовете в
рамките на административнонаказателното обвинение, не става ясно,
всъщност констатираното, към кой момент и/или период е, а и следва да бъде
отнесено. От съдържанието на акта и на наказателното постановление, в
случая е видно времето на извършване на проверката, но в същото време, от
една страна актосъставителят, но от друга страна и наказващият орган, не са
посочили по ясен и категоричен начин времето на всяко от отделните деяния,
вместо което, видно от съдържанието на акта и на наказателното
постановление, напълно неприемливо е била направена констатацията, че се
касае за “продължавани нарушения, осъществявани чрез бездействие, което е
10
трайно, постоянно, непрекъснато до настоящия момент, без да е необходимо
конкретизиране на начален момент“.
Съдебният състав обаче, макар и да отчита, че може да става въпрос за
т.нар. “продължено нарушение“, “продължавано нарушение“, такова, траещо
непрекъснато или пък, както са посочили актосъставителят и наказващият
орган - “продължаващо нарушение“, с убеденост споделя становище, че и в
този случай задължение на органите на административнонаказателното
производство е било поставянето на темпорални рамки на обвинението,
защото те на следващ етап и поставят рамките на предмета на доказването в
настоящото съдебно производство, наред с възможностите за преценка
спазването на относими срокове, включително такива с давностен характер,
както за преценка правилността на приложените материалноправни
разпоредби.
Очертаният в посочения смисъл дефицит, засягащ
административнонаказателното обвинение, на плоскостта на случая се
задълбочава, покривайки критериите на съществена нередовност и по
причина, че от една страна актосъставителят, но от друга страна и
наказващият орган, сочейки да става въпрос за категория “продължаващи
нарушения“, са визирали всяко от тях да се е осъществило “до настоящия
момент“, но така посочен, краят на периода практически задълбочава
очерталия се проблем с времето на всяко от деянията, включени в
административнонаказателното обвинение, при положение, че соченият
“настоящ момент“, единствено и само, дори и на пръв поглед, а наред с
изложеното, е различен за актосъставителя, реализирал правомощие по
образуване на административнонаказателното производство, конкретно със
съставянето на определена дата на акта за установяване на нарушенията и от
друга страна за наказващия орган, реализирал правомощие по
административно наказване, но вече с издаването на атакуваното наказателно
постановление, също на определена, но категорично различна дата.
От друга страна, несъмнено прави впечатление многословността, с
която органите на административнонаказателното производство са положили
усилия да опишат отделните деяния, формирали предмета на
административнонаказателното обвинение, но в същото време, включително в
хипотезата, в която се твърди да става въпрос за деятелност, осъществена чрез
11
бездействие, вместо конкретни факти/обстоятелства, обусловили преценката
за съставомерност на деятелността, както в обстоятелствената част на акта,
така и в обстоятелствената част на наказателното постановление,
изключително са били използвани оценъчни категории, за да се посочи, в
какво се е изразило отделното нарушение.
Точно в аспекта на изложеното, доколкото отчита пропуски при
формулирането на административнонаказателното обвинение и с оглед
характера на настоящото съдебно производство, съставът, освен че има
основание да сподели, макар не буквално, доводи от защитната теза на
жалбоподателя, приема предпоставки да отмени изцяло обжалваното
наказателно постановление, като издадено незаконосъобразно, а с оглед
конкретните съображения за това, оценява на свой ред отсъствие на
предпоставки да обсъжда изчерпателно доводите от защитната теза, както
намира безпредметно, но и практически невъзможно обсъждането на казуса
по същество, в смисъл установява ли се или не осъществен състав на
административно нарушение, доколкото всички тези преценки са базово
обусловени от коректно, в съответствие с нормативните изисквания,
повдигане и предявяване на административнонаказателното обвинение, но
при положение, че последното страда от дефицити и то във фактическите
рамки, няма основа да се изследва степен на доказаност /установеност/ на
обвинението, както да се оценява съставомерност или не на деятелността,
предмет на обвинението.
На последно място, с оглед изхода на делото и искането, изрично ясно
формулирано в жалбата, а и поддържано от защитника в открито съдебно
заседание, съдът намира, че доколкото същото е допустимо и своевременно
направено, са налице предпоставки, в т.ч. при липса на обективирани други
разноски, да възложи в тежест на въззиваемата страна, заплащане от бюджета
на КЗЛД, на възнаграждение за ангажиран защитник по пълномощно в полза
на АВ, като жалбоподател, в размер на 7 836,00лева /седем хиляди осемстотин
тридесет и шест/лева, определено при съобразяване на приложимите правила
по чл.87,ал.1 ЗЗЛД вр. чл.63д ЗАНН - актуална редакция на последната
разпоредба, след изменението и допълнението в нормативния акт,
обнародвани ДВ бр.109 от 22 декември 2020година, в сила от 23 декември
2021година вр. чл.144 Административнопроцесуален кодекс вр. чл.78
12
Гражданско-процесуален кодекс и съобразно приложени списък на
разноските, договор за предоставяне на правна помощ и процесуално
представителство и документи /фактура и банково извлечение/,
удостоверяващи заплатения от страна на жалбоподателя хонорар, на фона на
това, че има, но се явява неоснователно, формулирано, конкретно
съдържателно в “писмено становище“ от процесуален представител по
пълномощно на въззиваемата страна, искане за присъждане на по-малък
размер на разноските, направени от жалбоподателя и формиращи се от
заплатеното от последния адвокатско възнаграждение за ангажиран защитник,
конкретно предвид, че се касае за съдебно производство по жалба срещу
наказателно постановление, с което са били наложени четири отделни
административнонаказателни санкции за вменени четири нарушения, при
размер на най-малката от санкциите - 30 000лева, а най-голям - 100 000лева.
По изложените съображения и на основание чл.87,ал.1 ЗЗЛД вр.
чл.63,ал.3 вр. ал.2,т.1 вр. ал.1 и чл.63д ЗАНН - актуална редакция, след
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22
декември 2020година, в сила от 23 декември 2021година, СРС, НО, 4
СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №005, издадено на 09 декември
2021година от председателя на Комисията за защита на личните данни, с което
на АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА, БУЛСТАТ *********, в качеството на
администратор на лични данни, са наложени четири “имуществени санкции“
отделно - в размер 70 000 /седемдесет хиляди/лева, за нарушение по чл.5,б.“е“
вр. чл.24,§1 и §2 Регламент /ЕС/ 2016/679; в размер 50 000 /петдесет
хиляди/лева, за нарушение по чл.35 Регламент /ЕС/ 2016/679; в размер 100 000
/сто хиляди/лева, за нарушение по чл.5 и чл.25 Регламент /ЕС/ 2016/679 и в
размер 30 000 /тридесет хиляди/лева, за нарушение по чл.25ж,ал.2 Закон за
защита на личните данни, за осъществени състави на административни
нарушения, описани от фактическа и от правна страна в обстоятелствената
част на постановлението и в акт №005 за установяване на административно
нарушение, съставен на 11 ноември 2021година.
ОСЪЖДА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ на Комисия за защита на личните данни, в
13
процесуалното качество на въззиваема страна, да заплати от бюджета на
Комисия за защита на личните данни, на АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление град София,
ул.“Елисавета Багряна“ №20, в процесуалното качество на жалбоподател,
направени деловодни разноски /възнаграждение за ангажиран защитник
адвокат, с включен данък върху добавената стойност/, в размер 7 836,00 /седем
хиляди осемстотин тридесет и шест/лева.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, НА ОСНОВАНИЯТА,
ПРЕДВИДЕНИ В НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, ПО РЕДА
НА ГЛАВА ХІІ АДМИНИСТРАТИВНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, В 14-
ДНЕВЕН СРОК ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА СЪОБЩЕНИЕТО, ЧЕ Е
ИЗГОТВЕНО.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14