№ 36
гр. Ловеч, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ИВАН ИВАНОВ
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
в присъствието на прокурора Т. Н. П.
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно
административно наказателно дело № 20254300600073 по описа за 2025
година
С Решение № 109/19.12.2024 год. по АНД № 64 ЗА 2024 г., Районен
съд - Троян е признал Д. Т. П., с ЕГН **********, за виновен в това, че на
02.11.2023 г., около 13.00 часа, в *** област Ловеч, чрез другиго - чрез
непълнолетния П. Р. Р., ЕГН **********, от гр. Троян, съставил неистински
частен документ - Договор за изработка от дата 02.11.2023 г. за извършване на
строително-монтажни работи и дейности, в недвижим имот - жилищна сграда,
собственост на Л.Х.Л., находяща се в с. ***, като Р. е положил подпис в частта
за „възложител“ от името на Л. и го употребил пред служителите на РУ на
МВР - Троян - П.С.Д. - полицейски инспектор в група „ТП“, сектор „ОП“ и
П.М.С. - мл. полицейски инспектор в ПУ - Априлци, извършващи полицейска
проверка по подаден от Л. сигнал, за да докаже, че вече е възникнало и
съществува облигационно (договорно) правоотношение с Л., поради което и
на основание чл. 309, ал. 1 и чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на
1 000. 00 /хиляда/ лева, която да бъде заплатена в полза на Държавата по
бюджета на Съдебната власт, по сметката на Районен съд - Троян.
1
Съдът е осъдил Д. Т. П., с ЕГН **********, да заплати в полза на
Държавата по сметка на ОД на МВР гр. Ловеч сумата 173.95 /сто седемдесет и
три лева и деветдесет и пет стотинки/ лева, представляваща разноски по
делото от досъдебното производство.
Пред настоящата инстанция е постъпила въззивна жалба от адвокат Ж.
Р. Ч. и адвокат З. Р. Ч. САК, защитници на Д. Т. П., като молят да бъде
отменено постановеното решение и да си постанови друго, с което П. да бъде
признат за невиновен и оправдан.
Не приемат мотивите на съда, че частния документ е употребен пред
служители на РУ-МВР, което противоречи на многобройната съдебна
практика. Излага се, че частният документ не е употребен, а е налице
облигационни правоотношения между две страни, където по смисъла на ЗЗД е
законно и устните договорки между страните, тези договорки са се
изпълнявали и въпросния договор 1 екземпляр не е подписан от доверителя
им, като и не е знаел от кой е подписан и е останал с впечатление, че е
подписан от „възложителя-Л.“.
Защитниците посочват, че съгласно съдебна практика на съдилищата,
престъплението по чл. 309, ал. 1 НК е завършено, когато документът е
употребен. Те считат, че представянето на документа пред полицейски
служител не съставлява „употреба“ на документа по смисъла на чл. 309, ал. 1
НК /вж. решение от 21.10.2009 г.на Окръжен съд-Казанлък, по гражданско
дело № 958/2009 г.на Окръжен съд-Казанлък/.
Излага се, че от събраните по делото доказателства се установява,
доверителят е извършвал ремонт на покрив и е налице облигационно
правоотношение за извършване на определена работа между страните.
Посочва, че от разпита на непълнолетния свидетел П. Р. Р. пред съда се
доказва факта, че „не е подписвал въпросния договор и не е бил принуждаван
от П.“. Сочи се, че въпросния договор е иззет от служители на полицията,
който по смисъла на закона чл. 309, ал. 1 от НК не е употребен, която е
задължителна предпоставка от обективна страна, за да е налице престъпление.
Навежда се довод, че съдът погрешно тълкува и прилага
Постановление № 3 от 23.03.1982 г. по НД № 12/1981 г. на Пленум на ВС за
съставомерността на деянието по чл. 309 НК.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява. Не се
2
явяват и процесуалните му представители. Представят писмено становище.
Представителят на ОП-Ловеч предлага да бъде постановено решение, с
което да се потвърди решението на първата инстанция.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата въззивна
жалба, становищата на страните, заявени пред нас, събраните по делото
доказателства пред първата инстанция и пред нас, както и като извърши
служебна проверка на решението, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Св.Л.Х.Л. живеел сам в собствена къща в с. Драшкова Поляна, общ.
Априлци, обл. Ловеч. Къщата се намирала в близост до кметството. Месец
преди 01.11.2023 г. той бил седнал на спирката, на главната улица на селото,
която е близо до къщата му. Спрял автомобил и слязло младо момче, което
започнало да лепи обяви на дървеното табло на спирката за ремонт на покриви
и машинно почистване на комини. Шофьорът на автомобила, който бил по-
възрастен, останал в него. Тъй като св. Л. не знаел какво точно представлява и
как се прави това машинно почистване на комини, провел разговор с мъжа в
автомобила, който му казал, че неговата фирма не чисти комини, но комшията
му знаел и щял да го пита. Момчета разлепило обявите си и си тръгнали.
На 01.11.2023 г., около обяд, св. Л. бил в къщи и чул, че пред къщата му
спира автомобил и някой вика. Св. Л. излязъл и видял три млади момчета, като
най - малкото от тях разпознал момчето, което преди месец е лепило обяви. Те
му казали, че са дошли да видят комина, за до го почистят. Св.Л. отворил и
осигурил достъп до покрива. Две от момчетата - св.А.А. и Д. Т. П. с една
стълба се качили на покрива на къщата, а най-малкия св. П. Р. и св.Л. останали
долу. Малко след като двамата се качили на покрива, св.Л. и св. Р. чули викове
„Бягайте от там, комина пада...“. В следващия момент се чул трясък и те
видели, че коминът и част от покрива на навеса над терасата на къщата се
сриват.В средата на покрива на навеса се образувала дупка, счупили се три
греди и циглите паднали по земята. Коминът бил висок над 1,5-1,6 метра,
изграден от единични решетъчни тухли, правен преди 22 години и бил
разположен в непосредствена близост до покрива на навеса. Св.Л. се
договорил с П. и А. да поправят и да възстановят комина и целостта на
покрива на навеса, като се договорили Л. да им плати по 200 лева на човек. Те
се уговорили момчетата да отидат да купят материали. Малко след това се
3
върнали, докарали няколко греди, две челни дъски и плоскости. Те заковали
една от гредите, разпокрили циглите на навеса, с цел да го направят наново.
Момчетата се разбрали с Л. на следващия ден да дойдат отново към 09.00
часа, за да довършат ремонта.
На 02.11.2023 г., около 9. 00 ч., момчета не дошли и около обяд св. Л. Л.
се свързал с РУ Полиция Троян, като поискал съдействие от служител от
полицейския участък в гр.Априлци, тъй като помислил, че е станал жертва на
измама.
На място от ОДЧ при РУ Троян били изпратени свидетелите - П.С.Д. и
П.С., служители от ПУ Априлци. Докато свидетели провеждали разговор със
св. Л., който им описвал автомобила на майсторите /джип, марка „Мерцедес“,
с пловдивски номер/, покрай тях минал автомобил със същото описание, в
който имало натоварени греди, който продължил в посока гр. Априлци.
Свидетелите Д. и С. тръгнали след автомобила, но не успели да го установят.
Около 13.00 часа на 02.11.2023 г. със свидетелите се свързал кметския
наместник на *** и ги уведомил, че работниците са се върнали в дома на св.Л..
При пристигане на адреса били установени Д. Т. П. от с.Долна Махала,
обл.Пловдив, св. А.А. А. от гр.Троян и непълнолетния св. П. Р. Р.. Като видели
полицейския автомобил, при служителите слязъл Д. П.. Свидетелите Д. и С.
обяснили на П. причината за посещението си, при което той им представил
договор за изработка за ремонт на покрива и комина, сключен межди него и
св.Л.. П. им заявил, че всичко е законно и правят ремонт със съгласието на Л..
На свидетелите им направило впечатление, че представения им договор е с
дата 02.11.2023 г., а не от датата, когато комина се е срутил, както и, че са им
представени три екземпляра от договора, с еднакво съдържание, а имало
подписи за „възложител“ и за „изпълнител“ само на единия екземпляр, а
другите не били подписани. Пред свидетелите Д. и С. свидетелят Л.
категорично е заявил, че не е подписвал договора в частта му за възложител,
че подписа не е негов. Л. извадил и личната си карта, за да сравнят подписа и
да покаже, че няма съвпадение, както и че подписа не е негов. Л. заявил, че Д.
П. преди това го е карал да подпише договора, но Л. отказал, защото не бил
съгласен с цената, посочена в договора.
На 3.11.2025 г. св. Д. с протокол за доброволно предаване е предала
представените им от Д. Т. П. три екземпляра от договор за изработка от
4
02.11.2023 г., от които единият е подписан /л.28-30/.
От показанията на св. П. Р. Р., дадени на досъдебното производство и
приобщени от тази инстанция на основание чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т.
1 от НПК, както и от показанията на св. А.А. се установява, че на 02.11.2023г.
около 12.00-12.30 часа въззивникът, Р. и А. отишли да продължат да работят
на къщата на св. Л.. А. и Р. стоварвали материали и инструменти от
автомобила, а Д. П. отишъл при св. Л. и двамата влезли в къщата. След малко
П. излязъл, извикал св.П. Р., дал му една химикалка и го накарал да се
подпише на някакъв документ, да драсне „нещо“. Св. Р. е подписал договора за
изработка от 02.11.2023 г.
В хода на досъдебното производство е назначена съдебно графологична
експертиза, която е дала заключение, че в оригинал на договор за изработка от
02.11.2023 г., сключен от името на Л.Х.Л. и Д. Т. П., подписът в позиция
„възложител“ в договора не е на лицето Л.Х.Л., но е изпълнен от Р..
В тази връзка са и дадените на досъдебното производство на л. 22-23
показания на св. П. Р. Р. и приобщени от тази инстанция на основание чл. 281,
ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 от НПК показания на св. П. Р. Р.. Съдът кредитира
тези показания, тъй като са депозирани непосредствено след извършване на
деянието, съответства на показанията на свидетелите Л., А., П.С.Д. и П.С.,
кореспондират на договора за изработка от 02.11.2023 г., както и на
заключението на вещото лице по съдебно графологичната експертиза.
Не следва да бъде дадена вяра на показанията на св. П. Р. Р., дадени пред
тази инстанция и показанията на свидетеля, дадени пред РС-Троян и
приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК в частта, в която твърди, че не е
подписал договора, тъй като не съответстват на посочените в предходния
абзац гласни и писмени доказателства, на заключението на вещото лице по
съдебно графологичната експертиза, както и на показанията на свидетел
М.М..
Настоящата инстанция прие тази фактическа обстановка въз основа на
показанията св. П. Р. Р., приобщени от тази инстанция на основание чл. 281,
ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 от НПК на л. 22-23 от досъденото производство,
показанията на свидетелите : Л., А., П.С.Д. и П.С., на приложените писмени
доказателства по делото и заключението на вещото лице по съдебно
графологичната експертиза.
5
Жалбата е неоснователна.
Правилен и обоснован е извода на съда, че Д. Т. П. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 309, ал. 1
НК, като на 02.11.2023 г., около 13.00 часа, в *** област Ловеч, чрез другиго -
чрез непълнолетния П. Р. Р., ЕГН **********, от гр. Троян, съставил
неистински частен документ - Договор за изработка от дата 02.11.2023 г. за
извършване на строително-монтажни работи и дейности, в недвижим имот -
жилищна сграда, собственост на Л.Х.Л., находяща се в с. ***, като Р. е
положил подпис в частта за „възложител“ от името на Л. и го употребил пред
служителите на РУ на МВР - Троян - П.С.Д. - полицейски инспектор в група
„ТП“, сектор „ОП“ и П.М.С. - мл. полицейски инспектор в ПУ - Априлци,
извършващи полицейска проверка по подаден от Л. сигнал, за да докаже, че
вече е възникнало и съществува облигационно (договорно) правоотношение с
Л..
П. е осъществил изпълнителното деяние на посоченото престъпление
чрез действие, като на посочената дата и място, чрез непълнолетния П. Р. Р. е
съставил неистински частен документ - Договор за изработка от дата
02.11.2023 г. за извършване на строително-монтажни работи и дейности, в
недвижим имот - жилищна сграда, собственост на Л.Х.Л., находяща се в с.
***, като Р. е положил подпис в частта за „възложител“ от името на Л. и го
употребил пред служителите на РУ на МВР - Троян - П.С.Д. - полицейски
инспектор в група „ТП“, сектор „ОП“ и П.М.С. - мл. полицейски инспектор в
ПУ - Априлци, извършващи полицейска проверка по подаден от Л. сигнал, за
да докаже, че вече е възникнало и съществува облигационно /договорно/
правоотношение с Л..
Съдът не споделя аргумента в жалбата, че въпросния договор 1
екземпляр не е подписан от доверителя им, като той не е знаел от кой го е
подписал и е останал с впечатление, че е подписан от „възложителя-Л.“. Пред
РС-Троян П. не е давал обяснение, което е негово право. Авторството на
деянието се установява от показанията св. П. Р. Р., приобщени от тази
инстанция на основание чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 1 от НПК на л. 22-
23 от досъденото производство, показанията на свидетелите : Л., А., П.С.Д. и
П.С., на приложените писмени доказателства по делото и заключението на
вещото лице по съдебно графологичната експертиза.
6
Неоснователно е становището на жалбоподателя, че представянето на
документа пред полицейски служител не съставлява „употреба“ на документа
по смисъла на чл. 309, ал. 1 НК /вж. решение от 21.10.2009 г.на Окръжен съд-
Казанлък, по гражданско дело № 958/2009 г.на Окръжен съд-Казанлък/.
Този аргумент е бил изложен пред първата инстанция, обсъден е от нея
и правилно е отхвърлен като неоснователен. Настоящата инстанция споделя
аргументите на РС-Троян и не следва да ги преповтаря. Безспорно по делото е
установено, че е съставен неистински частен документ и е употребен пред
служителите на РУ на МВР - Троян - П.С.Д. - полицейски инспектор в група
„ТП“, сектор „ОП“ и П.М.С. - мл. полицейски инспектор в ПУ - Априлци,
извършващи полицейска проверка по подаден от Л. сигнал, за да докаже, че
вече е възникнало и съществува облигационно /договорно/ правоотношение с
Л.. Налице е осъществен състав на престъпление по чл.309, ал. 1 НК.
Правилно и законосъобразно съдът е приел, че са налице условията на
чл. 78а от НК и е освободил от наказателна отговорност Д. Т. П. и му е
наложил административно наказание глоба в размер на 1 000. 00 /хиляда/ лева,
която да заплати в полза на Държавата. В НК за престъплението по чл. 309, ал.
1 е предвидено наказание до две години лишаване от свобода, П. не е осъждан
за престъпления общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК. При определяне на размера на
административното наказание глоба, съдът е съобразил степента на
обществена опасност на деянието и на дееца, като е приел, че размера на
административното наказание глоба следва да е в минималния размер от
1 000. 00 лева.
Тази инстанция приема, че така определеното наказание е справедливо и
ще изпълни целите на наказанието.
Въззивната инстанция приема, че следва да се потвърди Решение №
109/19.12.2024 год. по АНД № 64 по описа за 2024 г. на Районен съд - Троян.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 НПК, Ловешкият
окръжен съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 109/19.12.2024 год. по АНД № 64 ЗА
2024 г. на Районен съд - Троян.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8