РЕШЕНИЕ
№ 5239
гр. София, 24.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110155950 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание по чл. 439 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от З. Ю. Т.
срещу Л. Б. С. и Р. Т. К..
Ищецът З. Ю. Т. е предявил иск с правно основание по чл. 439 ГПК за
признаването за установено по отношение на ответника Л. Б. С., че не му дължи
сумите, обективирани в изпълнителен лист от 31.05.2017г., издаден от Софийски
районен съд по НОХД 7447/2012 г., на 20 състав, а именно: 1500,00 лева
неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 19.02.2012 г. до изплащане на
главницата, както и 350,00 лева разноски, за чието принудително събиране е
образувано изпълнително дело № по описа на ЧСИ А, район на действие Окръжен съд
Пловдив.
Ищецът З. Ю. Т. е предявил и иск с правно основание по чл. 439 ГПК за
признаването за установено по отношение на ответника Р. Т. К., че не му дължи
сумите, обективирани в изпълнителен лист от 31.05.2017г., издаден от Софийски
районен съд по НОХД 7447/2012 г., на 20 състав, а именно: 2000,00 лева
неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 19.02.2012 г. до изплащане на
главницата, както и 350,00 лева разноски, за чието принудително събиране е
образувано изпълнително дело № по описа на ЧСИ А, район на действие Окръжен съд
Пловдив.
Твърди се в исковата молба, че въз основа на издадените изпълнителни листове по
молба на ответниците Л. Б. С., ЕГН ********** и Р. Т. К., ЕГН ********** е
образувано изпълнително дело № 20178260400519 по описа на ЧСИ Арайон на
действие Окръжен съд Пловдив. Сочи се, че от датата на образуване на
изпълнителното дело 02.11.2017 г. последното действие, което е извършено от
съдебния изпълнител е опити за връчване на покана за доброволно изпълнение с изх.
1
№ 1389 от 12.02.2018 г., както и неуспешен опит за налагане на запори върху вземания
на длъжниците от трети лица. Сочи се, че от 12.02.2018 г. до настоящия момент не са
предприемани изпълнителни действия, които да са годни да прекъснат погасителната
давност за вземането по изпълнително дело № по описа на ЧСИ А, район на действие
Окръжен съд Пловдив. Твърди, че процесните вземания на двамата ответници са
погасени поради изтекъл давностен срок от 5 години на основание чл.110 от ЗЗД, в
периода 12.02.2018 г. до 12.02.2023 г. Молят да бъде установено, че не дължат
процесните суми поради погасяването им по давност. Претендират разноски.
В срочно постъпили отговори ответниците Л. Б. С. и Р. Т. К. признават изцяло
предявените срещу тях искове, както и изложените от ищеца факти и обстоятелства.
Считат, че вземанията им са погасени по давност. Считат, че в случая следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК относно разноските, като същите
останат в тежест на ищеца. Алтернативно, правят възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
С депозирана от ищеца молба с вх. № 87242/15.03.2024 г. същият е направил
искане да бъде постановено решение с оглед направеното от ответниците признание на
исковете.
За да бъде постановено решение по реда на чл. 237 ГПК, следва ответникът да
признае иска, признатото право да не противоречи на закона или на добрите нрави,
както и да е признато право, с което страната да може да се разпорежда. В случая
всички предпоставки са налице, поради което искането следва да бъде уважено.
По аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК, решението не се мотивира по същество, като
съдът само следва да укаже, че то се основава на признанието на иска.
По разноските:
Основният спорен между страните въпрос е свързан с отговорността за
разноските, като ответниците считат, че в случая с оглед направеното признание на
исковете следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, като
разноските останат в тежест на ищеца. Съдът намира за неоснователно искането на
ответниците да не бъдат осъждани за разноските по делото, тъй като са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК. Съгласно посочената разпоредба, ако ответникът
с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските
се възлагат върху ищеца. Предпоставките са кумулативни, като само признанието на
иска не е достатъчно, за да бъдат възложени разноските на ищеца. Ответниците са се
снабдили с изпълнителни титули за процесните суми, като са образували и
изпълнително дело срещу ищеца, поради което с поведението си са дали повод за
завеждане на делото.
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца направените в производството разноски. Ответникът Л.
С. следва да бъде осъден да заплати сумата от 74 лева държавна такса, а ответникът Р.
К. - сумата от 94 лева държавна такса.
Ищецът претендира и заплащането на адв. възнаграждение в общ размер от 1750
лева, като в представения договор за правна защита и съдействие не е посочен начин
на разпределяне на платеното адв. възнаграждение по иска срещу всекиго от
ответниците, поради което съдът приема, че същото следва да се раздели поравно за
всеки от двата иска – 875 лева адв. възнаграждение по иска срещу Л. С. и 875 лева по
иска срещу Р. К..
Направеното от ответниците възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение е основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
като е приключило с провеждането на едно открито съдебно заседание. Всеки от
2
ответниците следва да бъде осъден да заплати дължимото минимално адв.
възнаграждение съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. на ВАдС, като по
отношение на ответника Л. С. това е сумата от 485 лева, а по отношение на ответника
Р. К. това е сумата от 535 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, че З. Ю. Т., ЕГН
********** не дължи на Л. Б. С., ЕГН ********** сумите по изпълнителен лист от
31.05.2017 г., издаден от Софийски районен съд по НОХД 7447/2012 г., на 20 състав, а
именно: 1500,00 лева неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 19.02.2012 г.
до изплащане на главницата, както и 350,00 лева разноски.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, че З. Ю. Т., ЕГН
********** не дължи на Р. Т. К., ЕГН ********** сумите по изпълнителен лист от
31.05.2017 г., издаден от Софийски районен съд по НОХД 7447/2012 г., на 20 състав, а
именно: 2000,00 лева неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 19.02.2012 г.
до изплащане на главницата, както и 350,00 лева разноски
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Л. Б. С., ЕГН ********** да заплати на З. Ю.
Т., ЕГН ********** сумата от 559 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Р. Т. К., ЕГН ********** да заплати на З. Ю.
Т., ЕГН ********** сумата от 629 лева разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3