РЕШЕНИЕ
№ 1404
гр. Пловдив, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20235300502338 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от М. А. Д. против Решение №
2953/27.06.2023г., пост. по гр.д.№ 15120/2022, ПдРС, в частта, в която е отхъврлен
предявения от жалбоподателя против ОД на МВР – Пловдив иск за заплащане на
сумата от 268лв., платени съдебни разноски, без правно основание, ведно със
законната лихва върху нея от деня на завеждане на иска 21.10.2022 г. до окончателното
изплащане, ведно с разноски по делото.
Жалбоподателят М. Д. е останал недоволен от така постановеното решение, като
поддържа че същото е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на
процесуалните правила. Счита, че съдът не е извършил точна и пълна преценка на
фактите по делото и е тълкувал превратно събраните доказателства. Счита, че от
приложените документи се установява, че събраната сумата от 268лв., съставляваща
лихва върху главницата е недължима, т.к. самата главница е заплатена от него още
след постановяване на решението, с което е осъден за разноски и чрез процесното
плащане е платил повторно вече заплатената главница, както и лихви, които не са
дължими. Счита, че тази сума следва да му бъде върната като недължимо платена.
Поддържа ирелевантност на обяснението на ответница, че сумата действително е
недължима , т.к. дълга е бил погасен в срок, но че не може да бъде върната, т.к. НАП я
е превел по транзитна сметка, с която ОД на МВР не може да оперира. Моли съда да
отмени обжалваната част на решението и да постанови ново, с което уважи тази
претенция. Претендира разноски.
1
Въззиваемата страна ОД на МВР-Пловдив е подала отговор, в който оспорва
въззивната жалба като неоснователна и недоказана. Поддържа, че постановеното
решение е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Не излага
конкретни правни доводи. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице
– ищец, останал недоволен от обжалваната част на съдебния акт, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените
фактически твърдения и е дал търсената защита.
Процесният иск е един от кумулативно обективно съединените искове,
предявени от жалбоподателя против ОД на МВР-Пловдив за връщане на платени без
основание суми в производство по принудително изпълнение на ТД на НАП-Пловдив.
Твърди се, че изпълнителното производство е било образувано за събиране на сумата
от 557,60лв. главница и 268,91лв. мораторна лихва в полза на ОД на МВР по нохд№
1911/2015,ПОС. След плащане на сочените суми се установило, че главницата от
557,60лв. е заплатена от роднина на длъжника още след издаване на изпълнителния
лист през 2016г. След предявяване на исковете, в хода на производството длъжникът е
върнал сумата от 557,60лв., но е отказал връщането на сумата, платена за мораторна
лихва, като е поддържал, че не може да нарежда по транзитната сметка, по която е
преведена процесната сума..
Предявеният иск, подлежащ на разглеждане е с пр. осн. чл.55, ал.1, предл. първо
от ЗЗД – връщане на нещо дадено без основание. Елементите на фактическия състав на
сочената норма включват намаляване имуществото на даващия, увеличаване
имуществото на получаващия и липса на основание за това разместване на
имуществени блага. При разпределяне на доказателствената тежест ищецът следва да
установи обедняването си и обогатяването на ответника, а ответникът следва да
докаже основанието, на което твърди да е получил твърдените блага.
От фактическа страна пред настоящата инстанция липсва спор, а и от
приложеното копие на изпълнително дело се установява, че е образувано изп.д.
№***/2020 на ТД на НАП за събиране на задълженията на М. Д., по което са
2
извършени действия за събиране и на сумата от 268,91лв. , лихва върху главницата от
557,60лв./ също подлежаща на принудително събиране/ по изп. лист, изд. по
нохд№1911/2016,ПОС в полза на ОД на МВР. Видно от Разписка от 04.03.2021г., изд.
от ТД на НАП сумата от общо 896,51лв. е платена по изпълнителното дело, а съгласно
писмо от ТД на НАП № ***/***г. в тази сума е включена и сумата от 268,91лв. лихви.
В същото писмо е указано, че това плащане автоматично е постъпило в „Справка за
събрани суми от принудително събиране“ № ***за периода 01-31.03.2021г. с взискател
МВР.
При така установеното, съдът намира за доказано твърдението, че задължението
за главница, съставляваща разноски по нохд№1911/2015,ПОС в размер на 557,60лв. е
заплатено в срок и повторното плащане, извършено след образуване на
изпълнителното дело от публичния изпълнител се явява недължимо платена сума.
Доколкото не се дължи главницата, която е погасена в срок, то липсва основание за
начисляване и на мораторна лихва. Така платената сума от 268,91лв. се явява платена
без основание. Налице са предпоставките съдържащи се в нормата на чл.55, ал.1,
предл. първо от ЗЗД за връщане на недължимо платеното. Всъщност следва да се
отбележи и че защитната теза на ответника не е, че сумата е дължима, а че е платена по
сметка, с която той не оперира. Съдът намира това възражение за неотносимо, т.к.
процесната сума е заплатена в рамките на производство по принудително изпълнение,
в която той има качеството взискател и в чиято полза е извършено плащането. Как той,
като титуляр на вземането, ще уреди отношенията си с вишестоящия си орган излиза
извън предмета на настоящия спор. Поради изложеното съдът намира, че искът за
връщане на недължимо платена сума, съставляваща мораторна лихва се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Първоинстанционното решение в обжалваната част се явява неправилно и
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Следва да бъде отменено
изцяло и в частта за разноските, доколкото изхода в настоящата инстанция е различен.
На осн. чл.78 от ГПК въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя
сумата от 825лв. разноски във въззивното производство и 450лв. разноски в
първоинстанционното производство.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2953/27.06.2023г., пост. по гр.д.№ 15120/2022, ПдРС, в частта, в
която е отхвърлен предявения от М. А. Д., ЕГН **********, против ОД на МВР –
Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул. Ал. Богориди №7, представлявано от ст. комисар К.,
иск за заплащане на сумата от 268лв., съставляваща част от платени съдебни разноски
3
от общо 826,51лв., без правно основание, ведно със законната лихва върху нея от деня
на завеждане на иска 21.10.2022 г. до окончателното изплащане; както и в частта, в
която М. А. Д., ЕГН **********, е осъден да заплати на ОД на МВР – Пловдив, с адрес
гр. Пловдив, ул. Ал. Богориди №7, представлявано от ст. комисар К., сумата от 100лв.
разноски по делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул. Ал. Богориди №7,
представлявано от ст. комисар К., да заплати на М. А. Д., ЕГН **********, сумата от
268лв., съставляваща платена без правно основание мораторна лихва по изп.д.
№***/2020 на ТД на НАП-Пловдив, образувано за събиране на вземането на ОД на
МВР-Пловдив по нохд№1911/2015,ПОС, ведно със законната лихва върху нея от деня
на завеждане на иска 21.10.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул. Ал. Богориди №7,
представлявано от ст. комисар К., да заплати на М. А. Д., ЕГН **********, сумата от
825лв. разноски във въззивното производство и 450лв. разноски в
първоинстанционното производство
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4