№ 374
гр. София, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж в закрито заседание на двадесет и
трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
Членове:Радостина Данаилова
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Въззивно гражданско
дело № 20211100510398 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№ 9129/11.08.2021 г. на длъжника по
изпълнението ЗАД А. АД срещу постановление от 06.08.2021 г. на ЧСИ
И.М.-К. по изп. дело № 20218390400468, с което е отказано намаляване
размера на адвокатското възнаграждение на взискателя по изпълнителното
дело до размера от 200 лв. и на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, съобразно това
намаление.
Доводите в жалбата са, че определеното възнаграждение е прекомерно ,
тъй като извършените от адвоката на взискателя действия са единствено по
подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство, като
вземането е събрано при приложение на посочения в молбата за образуване
на делото способ, а дружеството длъжник е с публично оповестена дейност.
Взискателят по делото взема становище за неоснователност на жалбата,
като счита, че му се дължи и възнаграждение за процесуално
представителство във връзка с изпълнението, тъй като освен молбата за
образуване на делото, адвокатът е подал и молба за налагане на запор върху
банкови сметки.
В мотивите на съдебния изпълнител се поддържа, че жалбата е
неоснователна, тъй като възнаграждението е определено съобразно
минималните размери, а представителят на длъжника и извършил и други
действия, като е подал и втора молба с искане за налагане на запор върху
1
вземанията на длъжника.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за
изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка,
определянето на трето лице за пазач при неспазване на изискванията на
чл.470 ГПК, както и в случаите на чл.486, ал.2 ГПК, отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение, както и разноските по изпълнението. Жалбата се подава чрез
съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието,
съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
Следователно жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител във връзка с разноските, поради което и е процесуално
допустима.
Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 27.07.2021 г. по гр.д.№ 5/2021 г. на АС – София, с който
ЗАД А. АД е осъдено да заплати на МВЕЦ – Р. ООД сумата от 26000 –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, законна лихва от
21.11.2019 г. до окончателно заплащане на сумата
Молбата за образуване на изпълнителното производство е подадена на
29.07.2021г г. от адвокат А.И. с представено към нея пълномощно за
представителство по изпълнително дело и договор за правна защита, в който е
посочено, че правната защита е за „процесуално представителство защита и
съдействие във връзка с образуването на изпълнително срещу ЗАД А. АД“ ,
за която защита е уговорена и заплатена в брой сумата от 1000 лв.
Следователно уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е
единствено за представителство по образуване на делото, поради което е
безпредметно да се обсъжда дали и какви действия са извършвани от
адвоката след това, тъй като платеното от взискателя възнаграждение не ги
касае. Така уговореното възнаграждение е очевидно несъразмерно с
фактическата и правна сложност на действието, за което е уговорено и
заплатено, поради което и следва да се намали до минималния размер от 200
лв.
Съответно в срока за доброволно изпълнение въз основа на изпратено
запорно съобщение до ЦКБ АД сумите по изпълнителния лист са събрани
В случая по делото не са извършвани изпълнителни действия, освен
2
изпращането на запорно съобщение в срока за доброволно изпълнение, което
действие е довело да събиране на сумата, но доколкото това е станало в срока
за доброволно изпълнение, това плащане следва да се третира като
равнозначно на доброволното, като в този срок е без значение дали се касае
за доброволно плащане или принудително събиране, тъй като лишаването на
длъжника от възможността да изпълни доброволно в този срок чрез
принудително събиране на вземането следва да има същите последици.
Следователно в този случай не се дължи таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, която
съгласно разпоредбата „се събира върху събраната сума“, като при тълкуване
във връзка с останалите разпоредби от Тарифата, под „събрана сума“ следва
да се разбира принудително събраната от съдебния изпълнител сума, тъй като
за останалите действия на съдебния изпълнител са предвидени други прости
или пропорционални такси, а в срока за доброволно изпълнение не е налице
основание за извършване на принудителни действия.
В случая обаче длъжникът иска единствено намаляване на таксата по т.26
ТТРЗЧСИ чрез изчислението въз основа на намален размер на адвокатското
възнаграждение, поради което и с оглед диспозитивното начало и извода на
съда за дължимост на възнаграждение от 200 лв., таксата по т.26 следва да се
намали до 1862,62 лв.
Не следва да се присъждат разноски на жалбоподателя в настоящето
производство, тъй като направените такива са в резултат на
незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител, респективно няма
основание да бъдат възложени на взискателя. Отговорността за съдебни
разноски се основава на действия, изразяващи се в неоснователно
предизвикан съдебен спор. В случая макар и взискателят да е претендирал
разноски по изпълнителното дело, частният съдебен изпълнител е този, който
е приел искането за основателно и определил такива да бъдат понесени от
длъжника по изпълнението и въпреки неговото искане за изменение на
постановлението за разноските е отказал неговото изменение. Следователно
именно неговите действия са породили правния спор пред съда в
производството по обжалване на действията му, които е установено да са
незаконосъобразни и са отменени и той носи отговорност за вредите от тези
действия.
Действително чл.81 ГПК посочва, че във всеки акт, с който приключва
делото на съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за
разноски, от която норма обаче не следва извод, че разноски всякога се
присъждат. Същата е във връзка с принципа, че въпросът за отговорността за
съдебни разноски следва да се изчерпи в производството, по което са
направени, тъй като не е допустимо да се претендират в отделно
производство, но този принцип е приложим в отношенията между страните по
делото, но не и по отношение на трети за спора лица и от него са въведени
изключения дори и в отношенията между страните /такива са например
3
хипотезите по чл.78, ал.2 ГПК, случаите с направените разноски в
обезпечителното производство, разноските направени в охранителни
производства пред съда и др./.
В случая се касае за разноски, направени в причинна връзка с
незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител, поради което и не
следва да бъдат възлагани на взискателя.
На следващо място и за пълнота следва да се посочи, че съдебният
състав счита, че дори и когато правният спор е предизвикан неоснователно от
поведението на страна в процеса, а не е резултат от незаконосъобразни
действия на съдебния изпълнител, какъвто е случаят с неоснователна жалба,
то когато предмет на жалбата е единствено отговорността за разноските по
изпълнението, в съдебното производство по контрол на действията на
съдебния изпълнител разноски не следва да се разпределят.. Отговорността за
разноски е акцесорна последица, няма самостоятелен характер и не може да
бъде предмет на отделен съдебен процес. Като изхожда от тези
характеристики настоящият съдебен състав приема, че не е допустимо в
производството по изменение на съдебен акт/акт на съдебен изпълнител
относно разноските или в производството по обжалването му в тази част да
се присъждат отделни разноски, тъй като това е в противоречие с основните
цели и принципи, на които се основава института. Правото на разноски не е
самостоятелно, предвидената възможност за защита срещу допуснати
непълноти и грешки при разпределение на разноските касае дейността на
съда/съдебния изпълнител, а не на другата страна и не може да обоснове
отделна последваща отговорност за разноски.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника по изпълнението ЗАД А. АД срещу
постановление изх.№10438/06.08.2021 г. на ЧСИ И.М.-К. по изп. дело №
20218390400468, като ОПРЕДЕЛЯ разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя от 200 лв. и 1862,62 лв. такса по т.26
ТТРЗЧСИ в полза частния съдебен изпълнителен.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5