Решение по дело №379/2019 на Районен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№    208                                      24.06.2019 г.                         град Хасково

                                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен състав,

на двадесет и втори май  две хиляди и деветнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия:Гроздан Грозев

секретар: Павлина Николова

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Гроздан Грозев

АНД № 379    по описа за 2019 година  

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от Община Стамболово, подадена чрез кмета на общината,  срещу Наказателно постановление № НЯСС - 79 от 07.03.2019г. на Заместник – председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание  чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите, на жалбоподателя е наложена административна санкция: имуществена санкция в размер на 8000 лева за неизпълнение на предписание по чл.190а, ал.2, вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, така също в нарушение на материалния закон, а наложената с него административна санкция била явно несправедлива и завишена. Твърди се в подадената жалба, че били на лице основанията да се приеме маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание за жалбоподателя се явява юрк.Н.Е.. Същата поддържа жалбата, като твърди, че единствената причина да не са изпълнени предписанията дадени от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, е лошото финансово състояние на общ.Стамболово. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

            Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В представено писмено становище  по делото  се оспорва   основателността на жалбата , доколкото НП било законосъобразно издадено и мотивирано, включително и при определяне на административната санкция.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, както се установява въз основа на събраните доказателства за датата на връчване на санкционния акт и датата на нейното предаване в куриерската служба, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 19.07.2018 г. служители на Главна дирекция НЯСС, а именно св.Т.Т. и Н.М. извършили  проверка на язовир „№ 000320", находящ се в поземлен имот № 75585.0320 в землището на с. Тънково, община Стамболово, Акт за публична общинска собственост № 145/28.05.2013г. собственост на община Стамболово, за което е съставен констативен протокол № 07-05-408/19.07.2018г. При проверката с горният протокол на собственика на язовира е дадено предписание на основание чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ а именно: Да се премахне дървесната и храстовидната растителност по, водния и въздушен откос на язовирната стена, със срок за изпълнение 14.11.2018г.

На 15.11.2018г. е била извършена повторна проверка за установяване на изпълнението на даденото предписание обективирана в протокол № 07-05- 491/15.11.2018г.. В следствие на проверката, чрез обход и оглед на язовирната стена и съоръженията към нея е установено, наличие на гъста дървесна и храстовидна растителност по въздушния и воден откоси, която затруднява огледа им и своевременното установяване на неизправности по стената на язовира, т.е. че не е изпълнено от собственика на язовир „№ 000320" задължителното предписание, дадено в констативен протокол № 07-05-408/19.07.2018г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях", а именно: Да се премахне храстовидната и дървесна растителност по въздушен и воден откос, със срок на изпълнение 14.11.2018г.

          Въз основа на тези констатации и след като контролните органи от състава на ДАМТН достигнали до извод, за допуснато нарушение по чл.190а, ал.2, вр.чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, а субект на нарушението е Община Стамболово, с Покана, изх. № 85 – 02 – 388/27.11.2018 г. Кметът на Община Стамболово бил поканен да се яви за съставяне и връчване на АУАН.

          В резултат, на 10.12.2018 г. е съставен от св.Т.Т. , Акт за установяване на административно нарушение № 07 – 227/10.12.2018г. от същата дата срещу Община Стамболово в отсъствие на нарушителя, което не е отбелязано в акта. Последното обаче според съда не е съществено процесуално нарушение, до колкото нарушителят е бил уведомен за датата на съставяне на АУАН и не се е явил за да присъства, видно от връчената призовка за това. нещо повече на 14.12.2018г. АУАН му е бил връчен лично чрез кмета на общината.   Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение  не са направени при предявяването му, респ. не са постъпили в рамките на законоустановения срок от връчването му.

          При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на основание  чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 и позовавайки се на Заповед № А – 5/02.01.2018 г. на Председателя на ДАМТН, София, наложил процесната имуществена санкция.

          Изложената фактическа обстановка е  установена от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите  Т.Т. и Н.М. също служител на ДАМТН, относно обстоятелствата, свързани с извършване на процесната проверка, констатациите, до които са достигнали в нейния ход и тези, свързани с процедурата по съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни, поради което съдът ги възприема при обосноваване на фактическите си изводи по делото, като спор относно осъществената фактическа обстановка не е налице, а единствено възражения относно правната оценка на установените факти. 

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:  

          Съгласно разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 имат право да дават задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Според ал. 2 на цитираната норма към датата на нарушението - (2) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2018 г.) Собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5.

 Според чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите, наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 2 и чл. 190а, ал. 1, т. 3 – от 1000 до 20 000 лв. Следователно, деянието за което на жалбоподателя е наложена административна санкция, е обявено от закона за наказуемо с административна санкция, като по силата на чл. 201, ал. 12 от Закона за водите, наказателните постановления по ал. 11 се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица. 

          При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, налице е описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата, начин на осъществяване и място. Последното, предвид характера на деянието, не е съвсем прецизно, но тази непрецизност не води до накърняване правото на защита в процеса, явяващо се основание съответното процесуално нарушение да бъде квалифицирано като съществено. В случая водещ за преценката относно мястото на извършване на нарушение е аргументът за характера на деянието, а то, според отразеното в описателната част на процесния АУАН се изразява в бездействие - чрез неизпълнение на дадени предписания. В този смисъл  за място на извършване на нарушение се приема мястото, където правнодължимото действие е следвало да бъде осъществено – в случая с.Тънково, община Стамболово. Правилно е било квалифицирано и нарушението, до колкото правното квалификация съответства на описанието на нарушението. На следващо място, не са допуснати и съществени нарушения  на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на АУАН. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, доколкото в случая съставът на нарушението предвижда като форма на изпълнителното деяние бездействие, а именно неизпълнение на предписание, като оттам ясни са твърденията, както за датата на извършване на твърдяното нарушение, така и датата на откриване на нарушителя, като начален момент, от който започва да тече давностният срок.

          Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, като не намират опора в закона твърденията на процесуалния представител на дружеството – жалбоподател за наличие на несъответствие и непълнота в твърденията, водещи до ограничаване правото на защита.

          От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по  категоричен начин.

          Изпълнителното деяние на нарушението по 200, ал. 1, т. 39, вр. чл. 190а, ал.2, вр.ал. 1, т. 3 от Закона за водите се изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Процесното нарушение /по 200, ал. 1, т. 39, вр. чл. 190а,ал.2, вр. ал. 1, т. 3 ЗВ/ е умишлено в хипотезата, когато се осъществява от физическо лице, като формата на изпълнителното деяние - действие или бездействие зависи от съдържанието на предписанието и в случая е осъществено, чрез втората от двете хипотези - бездействие. Нарушението е с особен субект – собственик на язовирна стена, като по отношение на това качество на жалбоподателя – Община Стамболово  липсва спор. В този смисъл, когато процесното предписание е издадено от компетентен орган, при спазване изискванията на закона, подлежи на изпълнение, което не е обвързано от оспорването му, като индивидуален административен акт. От друга страна обаче, неизпълнението на предписанието именно е юридическият факт, пораждащ административнонаказателната отговорност на неговия адресат, а съответствието на това предписание с разпоредбите на закона е условие, явяващо се решаващо при преценка законосъобразността на процесното НП. В конкретната хипотеза процесното предписание до Община Стамболово ,дадено с  констативния  протокол № 07-05-408/19.07.2018г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" е следвало да бъде изпълнено най – късно на датата, посочена от контролните органи – 14.11.2018 г., а деянието, с което е осъществен състава на административно нарушение по чл. 200 ал.1 т.39 от ЗВ  следва да се приеме, че е довършено в деня, следващ тази дата, т.е. довършено е на 15.11.2018г., както правилно е възприел актосъставителят в съставения АУАН и наказващия орган в НП.

          С оглед изложеното, съдът намира, че от обективна страна са осъществени признаците на състава на административно нарушение по чл. 200 ал.1 т.39, вр.чл.190а, ал.2, вр.ал.1,т.3 от ЗВ, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване, чрез неизпълнение на задължение за предприемане на определено действие, което е безпротиворечиво установено. В случая нарушителя дори не оспорва факта, че не е изпълнил предписанието описано в НП до датата на която това е следвало да стане. Напротив сочат се като причини лошото финансово състояние на общината, като в хода на съдебното следствие са представени доказателства за това а именно Решение №287/26.07.2018г. на Общински съвет Стамболово. В тази връзка обаче съдът намира, че жалбоподателят е следвало да предприеме поне действия за удължаване срока на предписанието с мотивите които се излагат в настоящото производство, а именно лошо финансово състояние. Такива действия не са предприети и поради това съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението вменено му с НП, и лошото финансово състояние не изключва административно наказателната му отговорност.

          Според настоящия съдебен състав случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11 от ЗАНН и чл.93, т.9 от НК. Действително в случая не се установява да са настъпили някакви вредни последици за хората, околната среда или инфраструктурата от така извършеното нарушение, но това само по себе си не води автоматично до маловажност на нарушението, още повече че законодателят не диференцира това дали едно неизпълнено предписание е нарушение или не според това дали е свързано с настъпването на някакви вредни последици. За да се прецени приложението на чл.28 от ЗАНН релевантни са не само липсата на вредни последици или тяхната незначителност, но и другите обстоятелства, които могат да обосноват изводи в тази насока. В случая безспорно обаче вредни последици, при това значителни и касаещи живота и здравето на хората, могат да настъпят вследствие на  неподдържан в добро техническо и експлоатационно  състояние язовир.

            Следва да се отбележи обаче, че наложената санкция според състава на съда е прекомерно завишена. Нещо повече липсват доводи в тази насока, защо АНО е приел такъв висок размер на санкцията без да е изложил мотиви за това, както изисква чл.27 от ЗАНН. Именно затова и съдът намира, че следва размера на санкцията да се определи в минимален размер, до колкото липсват съображения за по-висок такъв, а и с оглед доказателствата за лошо финансово състояние на община Стамболово, което според съда е и смекчаващо обстоятелство. Затова и съдът намира, че следва НП да се измени и имуществената санкция да се намали на 1000 лева.

         Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС - 79 от 07.03.2019 г. на Заместник – председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор с което на Община Стамболово  е наложена административна санкция: имуществена санкция в размер на 8000 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на 1000 /хиляда/ лева.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                        Съдия:  /п/ не се чете.

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!

Секретар: /П.Н./