РЕШЕНИЕ
№ 324
гр. Кърджали, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динчер Хабиб
при участието на секретаря Теди Чаръкчиева
като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело №
20235140101772 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на „ЕКСПРОМ 79“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр. Кърджали, ул. „Осми март“, № 32, с ЕИК *********,
представлявано от управителя Н.Р.Ф. против Д. М. Я., роден на ********** год.,
притежаващ удостоверение за продължително пребиваване на гражданин па ЕС в Република
България ******, издадено на **** год. от МВР Кърджали с адрес на местоживеене: гр.
Кърджали, ********** по осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 10 660 лева, с която ответникът се е
обогатил неоснователно, като я е получил без основание ведно със законната лихва, считано
от завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане.
Твърди се, че ответникът бил в затруднено финансово състояние, поради което
учредил със свой близък роднина през месец юни 2020г. търговско дружеството „Експром
79“ ЕООД гр. Кърджали и започнали търговска дейност. Твърди се, че ответникът се ползвал
с пълно доверие на всички свои роднини и му била предоставена пълна свобода да ръководи
фактически делата и дейността на дружеството, както намери за добре. На ответникът били
предоставени устройствата за електронно банкиране и неограничен достъп до сметката на
дружеството. Той, контактувал с контрагентите, извършвал реализацията на готовата
продукция и получавал в брой заплащане от клиентите.
Твърди се, че между дружество и ответника е било налично трудово правоотношение
за периода от 01.10.2020г. до 17.06.2022г., като същия заемал длъжността ***** Уточнява, че
за времето от 01.10.2020 г. до 01.04.2022 г. основното месечно възнаграждение на ответника
било в размер на 330 лв., а за периода от 01.04.2022 г. до 17.06.2022 г. основното му трудово
възнаграждение било в размер на 360 лв.
Твърди, че са извършени преводи на парични суми по сметка на Д. Я. без основание
и в размер различен от дължимата му се работна заплата. Сочи, че дружеството е имало
разкрити две сметки и от тях са извършени в полза на ответника следните преводи:
От сметка с IBAN ******* е преведена и ответникът е получил сумата от 600.00 лв. с
1
основание - заплата към този момент работната заплата на ответникът е била 330 лева. От
преведената сума ответникът е получил без основание 270 лева; на 08.02.2021 год. е
преведена и ответникът е получил сумата от 2000.00 лв. с основание връщане на пари чрез
вноска. Такова задължение на ищецът към ответникът не е съществувало и плащането е без
основание; на 19.02.2021 год. е преведена и ответникът е получил сумата от 600.00 лв. с
посочено основание заплата, към този момент работната заплата на ответникът е била 330
лева. От преведената сума ответникът е получил без основание 270 лева; на 09.03.2021 год. е
преведена и ответникът е получил сумата от 600.00 лв. с посочено основание заплата към
онзи момент работната заплата на ответникът е била 330 лева. От преведената сума
ответникът е получил без основание 270 лева; на 01.04.2021 год. е преведена и ответникът е
получил сумата от 600.00 лв. с посочено основание заплата, към този момент работната
заплата на ответникът е била 330 лева. От преведената сума ответникът е получил без
основание 270 лева; на 27.04.2021 год. е преведена и ответникът е получил сумата от 600.00
лв. с посочено основание връщане на заем. Между страните не е било налично валидно
заемно правоотношение и сумата от 600 лв. е получена без основание; на 31.05.2021 год. е
преведена и ответникът е получил сумата от 600.00 лв. с посочено основание заплача към
този момент работната заплача на ответникът с била 330 лева. От преведената сума
ответникът е получил без основание 270 лева; на 21.06.2021 год. е преведена и ответникът е
получил сумата от 600.00 лв. с посочено основание заплата към онзи момент работната
заплача на ответникът е била 330 лева. От преведената сума ответникът е получил без
основание 270 лева; на 29.06.2021г. е преведена и ответникът е получил сумата от 600 лева с
посочено основание захранване на сметка. Между страните не било налице отношение което
да дава основание ищецът за захранва сметката на ответника и сумата от 600 лева е
получена без основание; на 06.07.2021 год. е преведена и ответникът е получил сумата от
1100.00 лв. с основание захранване па сметка. Между страните не е налице отношение което
да дава основание ищецът за захранва сметката на ответника и сумата от 1100 лева е
получена без основание.
От сметка с ****** : на 13.07.2021 год. е преведена и ответникът е получил сумата
от 650.00 лв. с основание захранване ма сметка. Между страните не било налице отношение
което да дава основание ищецът за захранва сметката на ответника и сумата от 650 лева е
получена без основание; на 23.07.2021 г. е преведена и ответникът е получил сумата от
650.00 лв. с основание заплата към този момент работната заплата на ответникът е била 330
лева. От преведената сума ответникът е получил без основание 270 лева; на 10.08.2021 год. е
преведена и ответникът е получил сумата от 650.00 лв. с основание заплата към този момент
работната заплата на ответникът е била 330 лева. От преведената сума ответникът е получил
без основание 270 лева; на 18.08.2021 год. е преведена и ответникът е получил сумата от
520.00 лв. с основание захранване на сметка. Между страните не било налице отношение
което да дава основание ищецът за захранва сметката на ответника и сумата от 520 лева е
получена без основание; на 30.08.2021 год. е преведена и ответникът е получил сумата от
650.00 лв. с основание заплата към този момент работната заплата на ответникът е била 330
лева. От преведената сума ответникът е получил без основание 270 лева; на 27.09.2021 год. е
преведена и ответникът е получил сумата от 700.00 лв. с основание заплата към този момент
работната заплата на ответникът е била 330 лева. От преведената сума ответникът е получил
без основание 270 лева; на 20.10.2021 г. е преведена и ответникът е получил сумата от 360
лв. с основание захранване на сметка. Между страните не било налице отношение което да
дава основание ищецът за захранва сметката ма ответника и сумата от 360 лева е получена
без основание; на 26.10.2021 год. е преведена и ответникът е получил сумата от 600.00 лв. с
основание заплата към този момент работната заплата на ответникът е била 330 лева. От
преведената сума ответникът е получил без основание 270 лева; на 24.11.2021 год. е
преведена и ответникът е получил сумата от 500.00 лв. е основание захранване на сметка.
Между страните не било налице отношение което да дава основание ищецът за захранва
2
сметката на ответника и сумата от 500 лева е получена без основание; на 30.11.2021 год. е
преведена и ответникът е получил сумата от 700.00 лв. с основание заплата към този момент
работната заплата на ответникът е била 360 лева. От преведената сума ответникът е получил
без основание 340 лева; на 15.12.2021 год. е преведена и ответникът е получил сумата от 700
лв. с основание заплата към този момент работната заплата на ответникът е била 360 лева.
От преведената сума ответникът е получил без основание 340 лева; на 26.01.2022 год. е
преведена и ответникът е получил сумата от 700.00 лв. с основание заплата към този момент
работната заплата на ответникът е била 360 лева. От преведената сума ответникът е получил
без основание 340 лева; на 28.02.2022 год. е преведена и ответникът е получил сумата от 700
лв. с основание заплата към този момент работната заплата на ответникът е била 360 лева.
От преведената сума ответникът е получил без основание 340 лева.
Сочи се, че всички суми са преведени по сметка с ***** на която титуляр е Д. М. Я.,
като за периода 01.01.2021 г. - 28.02.2022 г. ответникът е получил от ищцовото дружество
без основание сумата от общо 10660 лв. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира
направените разноски.
Ответникът в срока за отговор е подал такъв по реда на чл. 131 от ГПК. Оспорва
иска като недопустим поради липса на компетентност на българския съд да разгледа спора, а
по същество го оспорва като неоснователен.
Твърди, че ответникът Д. М. Я. е бил съдружник в „ЕКСПРОМ 79“ ООД, като
същият е бил собственик на 50% от капитала на дружеството при равни дялове до
заличаването му като съдружник на 07.03.2023 г. със Заявление, вписано в ТР под
*****първоначално с Ш.Р.О., а впоследствие с Р.С.О. след прехвърляне на дружествени
дялове, вписани в ТР със Заявление *********
Сочи, че за управител на дружеството от самото начало е избран Н.Р.Ф.. За да не се
заплащат дължимите към държавата осигурителни вноски за повече от един управител,
между горепосочените лица била постигната уговорка ответникът да бъде назначен с трудов
договор на 4-часов работен ден на позицията *****. Първоначално договореното
възнаграждение било в размер на 330 лв. за периода 01.10.2020 г. до 01.04.2022 г., а
впоследствие с оглед увеличаване на минималната работна заплата за периода от 01.04.2022
г. до 17.06.2022 г. възнаграждението му било увеличено до 360 лв. Сочи, че въпреки
формалната договорка, между страните е постигнато устно съгласие Д. Я. да действа от
името и за сметка на дружеството като управител, като за целта ще му се превежда заплата
по-голяма от предвидената от сметката на дружеството. Това се потвърждавало от
извършването на системни преводи в еднакъв размер, от което следвало да се приеме, че те
формират действителния размер на трудовото възнаграждение на ответника. В допълнение
към това страните се договорили всички разходи, които Я. направи в полза на дружеството,
да му бъдат възстановявани по същият начин. Излага, че именно това е основанието на
направените преводи - същите да покрият извършени от името на Я., но за сметка на
дружеството обичайни и извънредни разходи. Обръща внимание, че по този начин са били
сключени договорите на всички работници в ищцовото дружество с цел намаляване на
разходите на ищеца за дължимите суми за заплащане на осигурителните вноски за
работниците.
Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск. В условията
на алтернативност, при уважаване на иска прави възражение за прихващане на поисканата
от ищцовото дружество сума с вземане на Д. М. Я. в размер на 85 485 лв., платено на
„ЕКСПРОМ 79“ ООД в периода 14.08.2020 г. – 05.01.2022 г. без основание до размера на по-
малкото вземане. Сочи, че процесното вземане за сумата от 85 485 е обект на търговски
спор, съгласно предявена искова молба с вх. ******. в Окръжен съд - Кърджали с искане на
основание чл. 55, предл. 1 от ЗЗД „ЕКСПРОМ 79“ ООД да бъде осъдено да върне на Д.М.Я.
процесните суми, превеждани от лична сметка на Я. по банкова сметка на дружеството. ОС -
3
Кърджали е приел, че делото не следва да се разглежда от него и същото е препратено към
Районен съд - Кърджали, който е образувал търговско дело под № 234 по описа на Районен
съд - Кърджали за 2024 г.
В тази връзка и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК прави искане за спиране на
настоящото производство до приключване на производството пред PC-Кърджали по т. д.
№234 по описа му за 2024 г. с влязло в сила решение.
С протоколно определение № 124/03.02.2025 г. съдът е приел за съвместно
разглеждане предявеното от ответника възражение за прихващане за заплащане на сумата в
размер на 85 485 лв., платено от Д. М. Я. на „ЕКСПРОМ 79“ ООД в периода 14.08.2020 г. –
05.01.2022 г. без основание до размера на по-малкото вземане. С последното протоколно
определение № 589/20.05.2025 г. е оставено без уважение искането на ответника за спиране
на производството по делото до приключване на това по гр. д. № 234/2024 г. по описа на РС-
Кърджали.
Съдът, като прецени по реда на чл. 12 от ГПК събраните по делото доказателства във
връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото е иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
По въпроса за разпределението на доказателствената тежест по спорове и в трите
хипотези на чл. 55, ал. 1 ЗЗД - начална липса на основание, отпаднало и неосъществено
основание, общото между които е правопораждащият положителен факт - плащането (т. 1
ППВС № 1/79 г.) установената съдебна практика на ВКС, приема, че ищецът доказва само
настъпването на факта на плащането, а в доказателствена тежест на ответника е да докаже
съществуването на основание да получи, съответно – да задържи сумата, което разрешение е
в унисон с общата процесуално-правна разпоредба за разпределение на доказателствената
тежест в гражданския процес, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, че всяка страна доказа фактите, на
които основава своите искания и възражения и с принципа и, че не се доказват отрицателни
факти - в случая, липсата на основание.
Между страните не е спорно, че ответникът е бил съдружник в ищцовото дружество
до заличаването му като такъв на 07.03.2023 г. (видно от служебна справка в ТР), като в
периода 01.01.2021 г. – 17.06.2022 г. е съществувало и трудово правоотношение помежду им
на непълно работно време (съгл. показанията на счетоводителя на дружеството Т. Т.),
съгласно който ответникът е изпълнявал длъжността *****“ (видно от представена справка
за актуално състояние на всички трудови договори от ищеца – л. 34 по делото и от справка,
представена от ТП на НОИ – Кърджали – л. 203 по делото), с предвидено месечно трудово
възнаграждение за ответника в размер на 330 лв. за периода 01.10.2020 г. – 01.04.2022 г. и в
размер на 360 лв. за периода 01.04.2022 г. – 17.06.2022 г. Не съществува спор между страните
и относно процесните банкови преводи, извършени от ищеца в полза на ответника по
делото, за които са представени по делото банкови извлечения от съответните сметки на
дружеството-ищец.
В разглеждания случай по делото не е спорно и е установено от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, че за исковия период - м. януари 2021 г. до м. юни 2022 г.
от банковите сметки на ищцовото дружество в две посочени банки по индивидуализираната
в заключението банковата сметка на ответника в „ОББ" АД е постъпила сума в общ размер
14 680 лв., от които 10015.42 лв. с основание „заплата“, 197.75 лв. – обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, 2000 лв. - връщане на парични вноски, 600 лв. –
връщане на заем и останалите 3730 лв. – захранване на сметка.
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че независимо от основанието за извършените преводи, част от
тях са разнесени по различен начин – предимно за отчитане на изплатени възнаграждения на
4
работници и служители (счетоводна сметка 421) и за разчети между собствениците на
дружеството, както и между дружеството и собствениците (счетоводна сметка 4921) и само
веднъж за изтеглени на каса средства (счетоводна сметка 501).
Също така няма спор, че ответникът е изпълнявал трудовите си функции на
заеманата длъжност в ищцовото дружество, като последното му е дължало заплащане на
уговореното трудово възнаграждение.
Спорът е за наличие на основание за ответника да задържи част от общо преведената
по банков път от ищцовото дружество и постъпилата по неговата банкова сметка за исковия
период в размер на 14 680 лв., а именно исковата сума в размер на 10660 лв.
Установяването на основание за ответника да задържи исковата сума е изцяло в
негова доказателствена тежест.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите
Ш.Р.Ф. – син на едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество и брат на
управителя, Н.М.О. – съпруга на едноличния собственик на капитала на ищцовото
дружество и майка на упрвителя, Т. А. Т. – счетоводител на дружеството-ищец и Н.Р.М. –
майка на ответника.
Първите двама свидетели дават показания, че ответникът е техен роднина, завърнал
се от Кралство Швеция, който имал опит във връзка с отглеждане на кокошки, с цел
производство на яйца. Твърди се, че било договорено създаването на съвместен бизнес в
тази сфера, разчитайки на опита на ответника и тяхната финансова подкрепа. Уговореният
проект бил реализиран с учредяването на дружеството „Експром 79“ ООД, където
първоначално съдружници станали Ш.Р.Ф. и ответникът Д. М. Я., като впоследствие
съдружникът Ш. е бил заменен с баща му Р.С.О., а управител на дружеството от самото му
създаване е била Н.Р.Ф.. За счетоводител на фирмата е било ползвано същото лице, което е
водело счетоводството и на управляваното от Ш. дружество – „Шера 79“ ЕООД.
Свидетелите сочат, че цялата организационно-оперативна дейност на дружеството била
поверена на ответника, който ръководел както производствения процес, така и фирмените
взаимоотношения с контрагенти, като бил ангажиран и с извършването на финансовите
операции, чрез предоставено му онлайн банкиране.
Свидетелката Н.Р.М. дава показания, че не знае като какъв е бил назначен ответникът
в дружеството-ищец, но твърди, че ответникът се е занимавал с всякакви дейности във
фермата като общ работник и е получавал заплата от 700 лв., като е работил ежедневно, без
почивни дни, докато с финансовите въпроси е била заета управителката Несрин.
Свидетелят Т. А. Т. дава показания, че е действащия единствен счетоводител на
дружеството още от самото му основаване. Известно му е, че ответникът е отговарял за
заплатите в дружеството, включително и за своята, като имал достъп до електронното
банкиране. Не му е известна практика да има уговорени по-високи трудови възнаграждения
от уговорените в самите трудови договори.
От така събраните гласни доказателства е видно, че същите се припокриват в
голямата си част, като е налице частично разминаване в показанията на двете групи
свидетели – тези на свидетелите Ш.Р.Ф. – син на едноличния собственик на капитала на
ищцовото дружество и брат на управителя и Н.М.О. – съпруга на едноличния собственик на
капитала на ищцовото дружество и майка на управителя, Т. А. Т. – счетоводител на
дружеството-ищец от една страна и от друга страна тези на Н.Р.М. – майка на ответника,
като последната отрича ответникът да се е занимавал с финансови операции на дружеството,
поради което същите следва да се ценят с оглед другите събрани по делото доказателства.
При тази установеност на фактите съдът възприе следните правни изводи:
Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ППВС № 1/28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г.,
5
първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване
на нещо, при начална липса на основание, т. е когато още при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Основанието по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД се тълкува от правната теория и съдебната
практика като наличие на валиден юридически факт, който да оправдае получаването, респ.
обогатяването. Липсата на основание е общ елемент за всички състави на неоснователното
обогатяване.
При този предмет на делото получаването на исковата сума е доказано и не се
оспорва, с което ищецът е изпълнил доказателствената си тежест. Други обстоятелства по
иска с правно основание чл. 55 ЗЗД той не е длъжен да доказва. По този иск в тежест на
ответника е да докаже основанието, на което е получил плащането, както и че то се е
осъществило. Като е посочил основанието с оглед осъществяването на което е платил,
ищецът не поема задължението да го докаже. С посочването на основанието той само
освобождава ответника от тежестта да го докаже той, като в негова тежест остава да докаже
само осъществяването на посоченото основание. Ответникът Д. М. Я. не доказа твърденията
си в отговора на исковата молба, че претендираните суми представляват действително
дължаща му се заплата, т.е. че ответникът има основание да получава повече от
предвиденото месечно трудово възнаграждение в размер на 330 лв. за периода 01.10.2020 г.
– 01.04.2022 г. и в размер на 360 лв. за периода 01.04.2022 г. – 17.06.2022 г. Действително от
събраните доказателства става ясно, че същият е било предоставено фактическото
управление на фирмата, като е осъществявал разнородна дейност в дружеството, като са
налице данни, че е работил и в почивни дни, но от тези обстоятелства не водят автоматично
до получаване на по-високо възнаграждение от негова страна. Трудовото възнаграждение се
изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка - разходен ка‐
сов ордер. Не се установява различен размер на дължимото трудово възнаграждение за
процесния период от посочените по-горе и от приетото заключение по изготвената съдебно-
счетоводна експертиза. Ирелевантно е посоченото в отговора на исковата молба
обстоятелство, че с цел намаляване на разходите на ищеца за дължимите суми за заплащане
на осигурителните вноски за работниците всички другите договори в дружеството били
сключени по същият начин. За пълнота следва да се има предвид, че и това обстоятелство
не беше подкрепено с нито едно доказателство. Не се доказа и следващото посочено в
отговора на исковата молба основание, а именно, че плащанията представляват покрИ.е на
разходи, които ответникът е направил в полза на дружеството.
Оттук ответникът не доказва наличие на основание за задържане на платените му
суми. Недоказването на основание за задържане на платените му суми, е в тежест на
ответника и у него лежат неблагоприятните последици от непроведеното доказване. По тези
съображения искът по чл. 55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД за сумата от 10660 лева, като
основателен и доказан, следва да се уважи, ведно с искането за присъждане на законната
лихва от датата на предявяването му - 15.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед горното следва да се разгледа и насрещното възражение на ответника за
прихващане:
При уважаване на иска ответникът прави възражение за прихващане на поисканата
от ищцовото дружество сума с вземане на Д. М. Я. в размер на 85 485 лв., платено на
„ЕКСПРОМ 79“ ООД в периода 14.08.2020 г. – 05.01.2022 г. без основание до размера на по-
малкото вземане. Съдът служебно констатира, че по отношение на процесното вземане е
налице висящо в. гр. д. № 16/2025 г. по описа на Окръжен съд Кърджали, поради това не
може да се приеме за доказано наличието на вземане в полза на ответника в претендирания
размер, респ. не е реализиран фактическият състав на правото да се извърши прихващане
по чл.103, ал.1 ЗЗД (което включва: съществуването на две действителни вземания
(задължения); вземанията да са насрещни; двете вземания да имат за предмет пари или
6
еднородни и заместими вещи; вземането на страната, която прихваща (активното вземане)
да е изискуемо и ликвидно. Ликвидно е вземането, по което няма спор между страните по
материалното правоотношение, както и установеното с влязло в сила съдебно решение
вземане (в този смисъл Решение № 225 от 28.05.2011 г. по т. д. № 631/2010 г. ВКС, ІІ т. о.).
Възражението за прихващане, надлежно заявено в хода на висящ съдебен процес като
процесуален способ на защита срещу заявения основен иск е допустимо и когато не е
ликвидно, нито изискуемо. В тези хипотези на съдебното прихващане погасителният ефект
настъпва, след като влезе в сила решението, с което се установява съществуването на
вземането и неговата изискуемост.
Неоснователносттта на възражението за прихващане налага оставянето му без
уважение.
Съдът не се произнася по неоснователното възражение за прихващане в диспозитива
на решението, зачитайки неговата характеристика на защитно средство срещу предявения
иск (мотиви към т. 2 от ТР № 2/18.03.2022 г. по т. д. № 2/2020 г. на ОСГК на ВКС).
По отношение на отговорността за разноските.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва в полза на
ищеца да се присъдят сторените в производството по делото разноски в размер на 1100 лв. –
за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и
съдействие.
Така мотивиран, Районен съд – Кърджали
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо Д. М. Я., роден на **********
год., притежаващ удостоверение за продължително пребиваване на гражданин па ЕС в
Република България ******, издадено на **** год. от МВР Кърджали с адрес на
местоживеене: гр. Кърджали, **********, да заплати на „ЕКСПРОМ 79“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, ул. „Осми март“ № 32,
сумите, както следва:
- сумата от 270 лв., платена на 26.01.2021 г. по банкова сметка на ответника с IBAN –
******, с основание заплата;
- сумата от 2000 лв., платена на 08.02.2021 г. по банкова сметка на ответника с IBAN -
********, с основание връщане на пари чрез вноска;
- сумата от 270 лв., платена на 19.02.2021 г. по банкова сметка на ответника с IBAN -
*********, с основание заплата;
- сумата от 270 лв., платена на 09.03.2021 г. по банкова сметка на ответника с IBAN -
***********, с основание заплата;
- сумата от 270 лв., платена на 01.04.2021 г. по банкова сметка на ответника с IBAN -
************, с основание заплата;
- сумата от 600 лв., платена на 27.04.2021 г. по банкова сметка на ответника с IBAN -
**************, с основание връщане на заем;
- сумата от 270 лв., платена на 31.05.2021 г. по банкова сметка на ответника с IBAN -
************, с основание заплата;
- сумата от 270 лв., платена на 21.06.2021 г. по банкова сметка на ответника с IBAN -
*********, с основание заплата;
- сумата от 600 лв., платена на 29.06.2021 г. по банкова сметка на ответника с IBAN -
7
**********, с основание захранване на сметка;
- сумата от 1100 лв., платена на 06.07.2021 г. по банкова сметка на ответника с IBAN -
**********, с основание захранване на сметка;
- сумата от 650 лв., платена на 13.07.2021 г. по банкова сметка на ответника с IBAN -
****************, с основание захранване на сметка;
- сумата от 270 лв., платена на 23.07.2021 г. по банкова сметка на ответника с IBAN -
**************, с основание заплата;
- сумата от 270 лв., платена на 10.08.2021 г. по банкова сметка на ответника с IBAN -
************ с основание заплата;
- сумата от 520 лв., платена на 18.08.2021 г. по банкова сметка на ответника с IBAN -
*************, с основание захранване на сметка;
- сумата от 270 лв., платена на 30.08.2021 г. по банкова сметка на ответника с IBAN -
***************, с основание заплата;
- сумата от 270 лв., платена на 27.09.2021 г. по банкова сметка на ответника с IBAN -
*************, с основание заплата;
- сумата от 360 лв., платена на 20.10.2021 г. по банкова сметка на ответника с IBAN -
***************** с основание захранване на сметка;
- сумата от 270 лв., платена на 26.10.2021 г. по банкова сметка на ответника с IBAN -
****************, с основание заплата;
- сумата от 270 лева, платена на 24.11.2021 г. по банкова сметка на ответника с IBAN -
************* основание захранване на сметка;
- сумата от 340 лева, платена на 30.11.2021 г. по банкова сметка на ответника с IBAN -
************* с основание заплата;
- сумата от 340 лева, платена на 15.12.2021 г. по банкова сметка на ответника с IBAN -
*************, с основание заплата;
- сумата от 340 лева, платена на 26.01.2022 г. по банкова сметка на ответника с IBAN -
************* с основание заплата;
- сумата от 340 лева, платена на 28.02.2022 г. по банкова сметка на ответника с IBAN -
******************* с основание заплата;
ОСЪЖДА Д. М. Я., роден на ********** год., притежаващ удостоверение за
продължително пребиваване на гражданин па ЕС в Република България ******, издадено на
**** год. от МВР Кърджали с адрес на местоживеене: гр. Кърджали, **********, да заплати
на „ЕКСПРОМ 79“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Кърджали, ул. „Осми март“ № 32, сумата от 1100 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение в производството.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Кърджали в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
8