№ 232
гр. Варна, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Деспина Г. Георгиева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500495 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и е образувано по
въззивна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България чрез С.Г. –
прокурор при Окръжна прокуратура – Силистра, срещу Решение №
91/27.05.2025г. по гр. д. № 485/2024г. на Окръжен съд – Силистра в частта, с
която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на С. М. Д.,
сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
претърпени болки, страдания и психически стрес, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 25.07.2024г., до окончателното изплащане на
задължението.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на
съдопроизводствените правила и материалния закон. Посочва се, че
наказателното производство против С. Д. е било прекратено поради това, че не
е налице деяние, осъществено от неизвестен извършител, което да се
квалифицира като престъпление. По образуваното наказателно производство
от РП – Силистра, С. Д. не е бил привлечен като обвиняем и не е разпитван
като такъв, спрямо него не са били вземани мерки за неотклонение като
обвиняем. Развити са доводи, че от доказателствата по делото не се
установяват предпоставките за основателност на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. 2 от ЗОДОВ - наличие на образувано наказателно производство срещу
1
ищеца, по което той да е привлечен като обвиняем и последното да е
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето и или че
извършеното деяние не е престъпление, вредите, които ищецът твърди, че е
претърпял, да са пряк и непосредствен резултат от действия на
Прокуратурата. По делото безспорно е установено, че претърпените от ищеца
вреди са следствие на действия, извършени от органите на МВР /отнемането
на свидетелството за управление на МПС и наложените принудителни
административни мерки, както и 24-часовото задържане по Закона за МВР.
Поради това не е налице основание за възникване на отговорност на
Прокуратурата за вреди, причинени вследствие на действия на органите на
МВР. Жалбоподателят счита, че при определяне на размера на обезщетението
съдът не е съобразил принципа на справедливост, уреден в разпоредбата на
чл.52 ЗЗД. Присъденото обезщетение е прекомерно, тъй като то не е
съобразено с твърдения интензитет на упражнената репресия, социално
икономическите условия и жизнения стандарт в страната. Отправеното във
въззивната жалба искане е за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
предявения иск като неоснователен.
В отговор на жалбата, С. М. Д., оспорва доводите в нея, като поддържа
други, обосноваващи правилност и законосъобразност на решението.
Посочва, че в случая след излизане на резултатите от съдебно-химическата
експертиза е установено, че в предоставените за изследване биологични
проби, иззети на 06.01.2023 г., не е открито наличие на наркотични вещества
или техните аналози. На това основание, с Постановление от 18.07.2024г. на
Районен прокурор от РП – Силистра, ДП № 1886 ЗМ-17/2023г., образувано
срещу ищеца за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК е прекратено поради
липса на извършено престъпление. Счита за несъстоятелни изложените в
жалбата доводи, че необходима предпоставка за основателността на иска е
наличието на образувано наказателно производство срещу ищеца, по което
той да е привлечен като обвиняем и което да е прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, като се позовава на приетото в Решение № 187/13.06.2012г. по
гр. д. № 1215/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се
тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му
наказателно-процесуален смисъл. Когато наказателното производство е
образувано срещу определено лице, а впоследствие производството е
прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е
осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ; лицето, срещу което е
образувано наказателното производство, търпи вреди от проведеното срещу
него наказателно преследване и в случаите, когато производството е
прекратено без да му е повдигнато обвинение. Посочва, че подобно
разрешение е възприето и в Решение № 341/05.10.2012г. по гр. д. № 1310/2011
г. на ІV г.о. на ВКС; решене № 425/01.12.2015г. на ВКС по гр. д. № 3143/2015
г. на ІV г.о., Решение № 353/06.11.2015 г. по гр. д. № 892/2015 г. на ІV г.о. на
2
ВКС и Решение № 397/26.11.2015 г. по гр. o. № 6047/2013 г. на ІV г.о. на ВКС,
като са доразвити постановките на т.т. 7, 11 и 13 от ТР № 3/22.04.2005 г. на
ОСГК на ВКС и е в пълно съответствие с материалния закон – ЗОДОВ.
Първоинстанционният съд се е съобразил изцяло с нормативните критерии
при определяне на обезщетение за причинените вреди. Моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на
разноските по делото.
В проведеното съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, доразвиват подробно доводите си, излагат пространни
становища по същество на спора.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение,
съобразно нормата на чл.269, пр.1 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи
до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се
произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред ОС – Силистра е образувано по предявени от С. М.
Д., срещу Прокуратурата на РБ, осъдителни искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ за заплащане на сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – претърпени болки, страдания и психически стрес,
ведно със законна лихва, считано от датата на прекратяване на досъдебното
производство - 18.07.2024 г., и за заплащане на сумата от 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконно воденото
срещу С. Д. наказателно производство, представляващи пропуснати ползи от
нереализирани трудови възнаграждения и доходи, като последица от
отнемането на свидетелството за управление на МПС на ищеца, като ищецът
не е могъл да упражнява длъжността „шофьор“ в собственото си дружество
„Горила 2009“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на прекратяване на
досъдебното производство - 18.07.2024 г.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния
смисъл: на 06.01.2023г. преминавайки с товарен автомобил - влекач “Волво”, с
peг. № *** и прикачено към него полуремарке „Кьогел“ е peг. № ***, през
ГКПП – Силистра, при фериботен комплекс - обл. Силистра, по ул. „Симеон
Велики“, ищецът бил спрян за проверка от служители на ОД на МВР-
Силистра и тестван за употреба на алкохол и наркотични вещества; тестът за
употреба на алкохол бил отрицателен, но този за наркотици, извършен с
техническо средство "Дрегер Дръг Тест 5000", с фаб. № ARPK-0018, отчел
употреба на канабис и бензодиазепини; съставен е акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия GA № 804388/06.01.2023г. и талон
за медицинско изследване с peг. № 127370; Д. е дал кръвна проба в МБАЛ –
Силистра. Със Заповед за задържане №342 зз-1/06.01.2023г. С. Д. бил
задържан за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ-
Силистра при ОД на МВР - Силистра. Със Заповед №23-1099-
000010/09.01.2023г. му е наложена принудителна административна мярка по
чл. 171. т. 1 б. „б“ от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за
3
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но не за повече от 18 месеца. След излизане на резултатите от
съдебно-химическата експертиза се установило, че в предоставените за
изследване - биологични проби (кръв и урина), иззети на 06.01.2023г., не е
открито наличие на наркотични вещества или техните аналози. С
Постановление от 18.07.2024г. на Районен прокурор от РП Силистра
досъдебното производство №1886 ЗМ-17/2023г., образувано срещу ищеца за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, е прекратено поради липса
на извършено престъпление. Издадена е Заповед № 342з-896/24.07.2024г. на
ОД на МВР-Силистра, с която е отменена заповедта за прилагане на ПАМ №
24-1099-000010/09.01.2023г. по чл. 171. т. 1 от б. „б“ от ЗДвП и му е върнато
СУМПС след година и шест месеца - от 06.01.2023 г. до 18.07.2024г.
Вследствие на гореописаните действия на ищеца и на семейство му били
причинени сериозни материални щети, защото в продължение на година и
шест месеца е бил лишен от свидетелството за управление на МПС, което е
препятствало възможността му да работи и да осигурява средства за прехрана
на семейството, тъй като е професионален шофьор и едноличен собственик и
управител на дружеството "ГОРИЛА 2009" ЕООД, специализирано в
извършването на транспортна дейност на територията на Република България
и извън страната. Случилото се отразило негативно на психическо и
физическото му здраве. Претърпял вреди от проведеното срещу него
наказателно преследване независимо от това, че същото е било прекратено.
Задържането на ищеца за срок от 24 часа, отнемането на свидетелството за
управление на МПС и контролния талон предизвикали у него стрес и
психическо неразположение, безсъние, тревожност, които довели до
нарушение на социалните му контакти и затвореност. Наложило се е да посети
специалист лекар-психиатър, да обяснява на близки и познати, че не е
наркоман. Допълнително го депресирало това, че се наложило майка му да
изтегли потребителски кредит, за да подпомогне финансово семейството му.
Изолирал се, лежал постоянно на леглото, нямал желание да излиза. Изпитвал
срам и неудобство от това да обяснява постоянно причината за отнемане на
СУМПС и че не употребява наркотици. Притеснявал се от децата си,
съпругата и роднините си. Тревожел се за изхода на досъдебното
производство, защото си представял, че ще бъде осъден и че ще бъде лишен от
свобода. Повдигнатото обвинение му повлияло във всички аспекти - човешки,
семеен, приятелски, трудов. При преглед от лекар - психиатър, му била
поставена диагноза „протрахирано смесено тревожно — депресивно
разстройство“ и му било предписано лекарство с антидепресивни свойства -
“Деанксит".
В отговор на исковата молба ответникът – Прокуратурата на РБ оспорил
исковете по основание. Оспорва, че ищецът е претърпял вреди, които са пряк
и непосредствен резултат от действията на Прокуратурата. Излага, че
Прокуратурата не носи отговорност за предприетите действия по отнемането
на свидетелството за управление на МПС и издадените /приложени/ ПАМ,
4
нито за 24-часово задържане по ЗМВР. Претендираното обезщетение е
претендирано в размер, който не съответства на вида и характера на
упражнената процесуална принуда, продължителността и интензитета на
евентуално претърпените негативни изживявания и увреждания на здравето.
Посочва, че ищецът не е имал процесуално качество на обвиняем и
наказателното производство не е било образувано срещу него. ДП е
приключило в разумен срок – една година и шест месеца, като
престъплението, за което е образувано, не е тежко. По тези съображения моли
за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.
С Решение № 91/27.05.2025г. ОС – Силистра е уважил предявеният от С.
Д. срещу Прокуратурата на РБ иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди до размера на 1 500 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума от 25.07.2024г. и е отхвърлил същия за
разликата до претендирания размер от 20 000 лв. Искът за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди е изцяло отхвърлен като неоснователен.
Решението, в частите, с които са отхвърлени исковете не е обжалвано.
Съдът след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон,
приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от представените по делото
доказателства е видно, че на 06.01.2023г. С. Д. е управлявал товарен
автомобил – влекач, марка „Волво”, е peг. № *** и прикачено към него
полуремарке “Кьогел" е peг. № *** и е преминал през ГКПП - Силистра при
фериботен комплекс - Област Силистра, по ул. “Симеон Велики". Спрян е за
проверка от служители на ОД на МВР- Силистра и е тестван за употреба на
алкохол и наркотични вещества. Тестът за употреба на алкохол е отрицателен;
тестът за употреба на наркотици, извършен с техническо средство "Дрегер
Дръг Тест 5000" е отчел употреба на канабис и бензодиазепини. Съставен е
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия G A №
804388/06.01.2023г. и талон за медицинско изследване с peг. № 127370;
ищецът е съпроводен до МБАЛ - Силистра, където е дал кръвна проба. Със
Заповед за задържане № 342 зз-1/06.01.2023г. ищецът е задържан за срок до 24
часа. Със Заповед № 23-1099-000010/09.01.2023г. на ищеца е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171. т. 1 б. „б“ от ЗДвП-временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
решаване на въпроса за отговорността. На 11.01.2023г. е образувано
досъдебно производство за това, че: „на 06.01.2023г. по път III-215, на ГКПП,
при фериботен комплекс е управлявано МПС- лек автомобил марка „Волво
ФХ 12“, с рег.№ ***, след употреба на наркотични вещества“. С. Д. не е
привлечен като обвиняем и не е разпитван. По това ДП спрямо него не са
осъществявани процесуални действия. Самото постановление за образуване
на ДП не му е връчено. На 02.05.2023 г. С. Д. е подал молба до РП-Силистра
/вх. № 72/23г./ с искане да се изиска от медицинското заведение резултатите от
кръвните проби и да му бъде върнато СУМПС и контролния талон. На
5
следващия ден - 03.05.2023г. прокурор при РП-Силистра е издал
постановление, с което указва на ВМА-Варна по възможност да изготви
приоритетно заключението по назначената съдебно-химическа експертиза.
Такова искане е било изпратено и на 22.04.2024г. Експертното заключение е
изготвено на 22.06.2024г. и установява, че в предоставените за изследване -
биологични проби /кръв и урина/ от С. Д., иззети на 06.01.2023г., не са
открити наркотични вещества или техните аналози /в това число отрицателен
резултат за канабис/марихуана и бензодиазепини и техните метаболити/.
Заключението е получено от ОД на МВР-Силистра на 16.07.2024г. С
Постановление от 18.07.2024г. на Районен прокурор от РП Силистра
досъдебното производство № 1886 ЗМ-17/2023г., образувано за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК е прекратено поради липса на
извършено престъпление. Издадена е и Заповед за отмяна на принудителната
административна мярка №342з- 896/24.07.2024г. на ОД на МВР-Силистра, с
която е отменена Заповедта за прилагане на ПАМ №24-1099-000010 от
09.01.2023г. по чл. 171. т. 1 от б. „б“ от Закона за движението по пътищата.
Свидетелството за управление на МПС е върнато на ищеца.
От показанията на разпитаните в първоинстанционното производство
свидетели Б.Д. /съпруга на ищеца/, ценени в съответствие с разпоредбата на
чл. 172 от ГПК, Г.В. и С.Ц., се установява, че след извършената тестова
проверка, задържането за срок от 24 часа и наложената му принудителна
административна мярка „отнемане на свидетелство за управление на МПС“ С.
Д. бил сериозно стресиран, променил се е, затворил се в себе си, бил умислен
и отчаян. Не искал да излиза и да се среща с хора. Случаят се разчул и Д.
изпитвал силен срам от съпругата си, синовете си, майка си, от комшии и
приятели. Поради отнемането на свидетелството му за управление на МПС за
1 година и шест месеца той не е можел да упражнява професията си на
професионален шофьор и е бил принуден да търси работа в чужбина.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата
или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Налице е трайно установена практика на ВКС,
включително най-новата /Решение № 631 от 27.10.2025г. на ВКС по к. гр. д. №
3145/2024г. и посочената в него практика: Решение № 50084 от 30.05.2023г. по
гр. д. № 1961/2022г. на ІІІ, г.о., Решение № 232/23.04.2025г. по гр. д. №
2516/2024г. ІV г.о. и Решение № 43/31.01.2025г. по гр. д. № 242/2024г., ІІ г.о./, с
която се приема, че Прокуратурата отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
вреди, причинени от наложените принудителни мерки „задържане за 24 часа“
по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и "временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността" по чл. 171, ал.
6
1, т. 1, б. "б" ЗДвП, при образувано наказателно производство по чл. 343 "б",
ал. 3 НК, което е прекратено поради липса на доказателства за извършено
престъпление, без да е повдигнато обвинение. Този извод е възприет поради
това, че образуването на наказателно производство, както и действията по
разследване срещу дадено лице, са предварителни и подготвителни действия
за събиране на доказателства за вината на лицето и за повдигане на обвинение
/чл. 215 и чл. 219 НПК/. Предварителните действия са свързани с упражняване
на държавна принуда и когато същите са неоснователни, те причиняват вреди.
По правната си същност искът за вреди от тези действия, дори когато не се е
стигнало до повдигане на обвинение, е същият иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,
тъй като неоснователно е осъществена принуда във връзка с бъдещо
повдигане на обвинение. Разликата в двата случая е в количеството на
упражнената принуда, защото не е повдигнато обвинение. Затова за
неоснователно упражнената принуда срещу лице, срещу което се води
наказателно производство, дори когато не е повдигнато обвинение, а
наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства,
Прокуратурата на РБ носи отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. По тези
съображения, настоящият състав намира, че приетото в посоченото от
въззивника Решение № 50047 от 10.03.2023г. на ВКС по гр. д. № 3092/2022 г.,
IV г. о. е изолирано от преобладаващата практика на ВКС и не възприема
приложеният в него подход и тълкуване.
Както беше посочено по-горе, установено е по делото, че въззиваемата
страна С. Д. е претърпял неимуществени вреди от наложените принудителни
мерки „задържане за 24 часа“ по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и "временно отнемане
на свидетелство за управление на МПС по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП,
поради което Прокуратурата на РБ следва да отговаря за причинените на Д.
неимуществени вреди.
Относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в
практиката на ВКС е прието принципното разрешение на т. II от ППВС №
4/1968 г., че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, като понятието "справедливост" не е
абстрактно, а винаги зависи от установените във всеки отделен случай факти и
обстоятелства. Такива обстоятелства са видът и тежестта на престъплението;
продължителността на наказателното производство; наличието или не на
наложена мярка за неотклонение и/или на процесуална принуда, както и
техният вид и срок; засягането на физическото и психическото здраве на
увредения, респективно неговото влошаване поради наказателното
преследване; претърпените негативните последици в личния и социалния
живот; възрастта на пострадалия, а също и редица други обстоятелства, от
значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди.
В настоящия случай следва да се има предвид, че въззиваемият С. Д. не
е бил привлечен като обвиняем в образуваното наказателно производство, не е
7
бил разпитван дори като свидетел; спрямо него не е била взета мярка за
неотклонение. Д. е узнал за досъдебното производство едва на 18.07.2024г. -
при запознаване с постановлението за прекратяване. При тези обстоятелства
изживеният стрес е причинен единствено от наложените принудителни мерки
„задържане за 24 часа“ по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и „временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността" по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" от Закона за движение по
пътищата, за които Прокуратурата на РБ следва да отговаря съгласно
горепосочената практика на ВКС.
Предвид изложеното, като се има предвид отражението на наложените
принудителни административни мерки и резултатите от теста върху личния,
професионалния и социалния живот на С. Д., трудоспособната му възраст /50
години към датата на налагането на принудителните административни мерки/,
продължителният срок на наложената мярка „временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС /1 година и шест месеца/, както и
обстоятелството, че макар престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК да не е тежко
по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, за него е предвидено наказание „лишаване от
свобода“ /и макар че Д. първоначално не е знаел за образуваното наказателно
производство, той е имал представа какви могат да са последиците от
направения тест/, настоящият съдебен състав счита, че справедливият размер
на дължимото на С. Д. за причинените му неимуществени вреди е 1500 лв.
Предвид изложеното, съдът приема, че искът за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан до размера от
1500лв., поради което и следва да се уважи в посочения размер. Решението на
ОС Силистра в тази част е правилно и законосъобразни и следва да се
потвърди
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция и на основание чл.78,
ал.3 ГПК, в полза на въззиваемата страна следва се присъдят сторените от нея
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., съгласно
представените договор за правна помощ и съдействие и списък по чл. 80 от
ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 91/27.05.2025г. по гр. д. № 485/2024г. на
Окръжен съд – Силистра В ЧАСТТА, с която Прокуратурата на Република
България, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, е осъдена да заплати на С.
М. Д., ЕГН **********, сумата от 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/
обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки, страдания и
психически стрес, ведно със законната лихва, считано от 25.07.2024г. до
окончателното изплащане на задължението.
В останалите части, с които са отхвърлени предявените от С. М. Д.
8
срещу Прокуратурата на Република България искове за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 1500 лева до
претендирания размер от 20 000 лева и заплащане на обезщетение за забава
върху обезщетението за неимуществени вреди за периода 18.07.2024г. -
25.07.2024г., както и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 40 000 лева, Решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на С. М.
Д., ЕГН **********, направените във въззивното производство разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280,
ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9