№ 229
гр. Шумен, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20233600500187 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „ Йеттел България „ ЕАД,
ЕИК ...... представлявано от Д.К.К. и М.С., чрез пълномощника адв. Л. Г. от
САК срещу решение № 29/13.02.2023 г. по гр.д. № 811/2022 г. описа на
НПРС, в частта, в която са оставени без уважение исковете му за
установяване съществуване на вземания в размер на 670.36 лева – предсрочно
изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг от 24.01.2019 г., 233.02
лева – по договор за мобилни услуги от 24.01.2019 г., представляващи разлика
между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по
сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при
сключване на абонаментен план и 47.37 лева – по допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги от 08.05.2018 г.,
представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и
преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за
закупуване на устройство при сключване на абонаментен план.
Жалбоподателят намира решението за неправилно, по съображения,
подробно изложени в жалбата му, поради което моли въззивният съд да го
1
отмени в обжалваната част и постанови друго, с което да установи
съществуването на горепосочените вземания и му присъди извършените по
делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от адв. М. Г. от
ШАК, в качеството й на особен представител на ответника Н. Н. Н., ЕГН
**********, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли за
оставянето й без уважение.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради
следното: Гр.д. № 811/2022 г. по описа на НПРС е образувано по искова
молба на жалбоподателя срещу въззиваемия, имаща за предмет обективно
съединени искове за признаване за установено съществуването вземания на
ищеца от ответника за сумите от 913.31 лева - за неплатени месечни
лизингови вноски и дължими такива при предсрочна изискуемост за периода
от 18.06.2019 г. до 17.12.2019 г. по договор за лизинг от 24.01.2019 г., с който
е предоставено ползването на устройство Samsung Galaxy S9 Gold; 77.47 лева
- за абонаментна такса и потребление на мобилни услуги по договор от
24.01.2019 г. за мобилни услуги за мобилен номер завършващ на „609“, за
периода от 18.06.2019 г. до 17.112019 г.; 233.02 лева - неустойка за
предсрочното прекратяване на услуги по договор от 24.01.2019 г., с който е
предоставено ползването на устройство Samsung Galaxy S9 Gold,
представляваща разликата между цената на устройствата без абонамент и
преференциалната цена по сключения договор; 32.00 лева - дължими вноски
по договор за лизинг от 08.05.2018 г., с който е предоставено ползването на
устройство Alcatel U5 black, за периода от 15.07.2019 г. до 14.11.2019 г.;
160.64 лева - за абонаментна такса и потребление на мобилни услуги по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги за мобилен
номер завършващ на „743“, за периода от 15.07.2019 г. до 14.09.2019 г. и
47.37 лева - неустойка за предсрочното прекратяване на услуги по договор, с
който е предоставено ползването на устройство Alcatel U5 black,
представляваща разликата между цената на устройствата без абонамент и
преференциалната цена по сключения договор, както и законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане
2
на вземането, за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 458/2022 г. на НПРС, както и
искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите от 67.47 лева -
неустойка за предсрочното прекратяване на договор от 24.01.2019 г. за
мобилни услуги за мобилен номер завършващ на „609“, в размер на три
месечни такси и 62.46 лева - неустойка за предсрочното прекратяване на
договор за мобилни услуги за мобилен номер завършващ на „743“, в размер
на три месечни такси.
Назначеният на ответника особен представител е депозирал отговор, в
който е оспорил предявените искове като изцяло неоснователни и недоказани,
предявявайки възражения за недействителност на съответните договорни
клаузи за неустойка поради противоречие с добрите нрави и като
неравноправни по смисъла на чл.143, т.5, т.18 и т.19 от ЗЗП..
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени
установителни искове с правно основание чл.415 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД – за
сумите от 913.31 лева, 77.47 лева, 160.64 лева, 32.00 лева и чл.415 ГПК, вр.
чл.92 ЗЗД – за сумите от 233.02 лева и 47.37 лева, както и с два осъдителни
иска с правно основание чл.92 от ЗЗД – за сумите от 67.47 лева и 62.46 лева.
С постановеното от съда решение е признато за установено на основание
чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.124 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД, спрямо Н. Н. Н. с ЕГН
********** от с. ......., общ. Каолиново, ул. „......“ № 8, съществуването
вземания на „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК ...... със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., за сумата от 77.47 лева,
представляваща задължения по договор за мобилни услуги за мобилен номер,
завършващ на „609“ за периода от 18.06.2019 г. до 17.11.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение № 211/28.04.2022 г. по ч.гр.д. № 458/22 г. на НПРС – 26.04.2022
г. до окончателното изплащане на сумата; за сумата от 160.64 лева,
представляваща задължения по договор за мобилни услуги за мобилен номер,
завършващ на „743“ за периода от 15.07.2019 г. до 14.08.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение № 211/28.04.2022 г. по ч.гр.д. № 458/22 г. на НПРС – 26.04.2022
г. до окончателното изплащане на сумата и за сумата от 242.95 лева,
3
представляваща задължения за неплатени месечни лизингови вноски за
периода от 18.06 до 17.11.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение №
211/28.04.2022 г. по ч.гр.д. № 458/22 г. на НПРС – 26.04.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за разликата до
913.31 лева, представляващи предсрочно изискуеми лизингови вноски.
Признато е и за установено, на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.124 от
ГПК вр. чл.79 от ЗЗД, спрямо Н. Н. Н. с ЕГН ********** съществуването
вземания на „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК ....... за сумата от 32.00 лева по
договор за лизинг от 08.05.2018 г., с който е предоставено ползването на
устройство Alcatel U5 black, за неплатени месечни лизингови вноски за
периода от 15.07 до 14.11.2019 г, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение №
211/28.04.2022 г. по ч.гр.д. № 458/22 г. на НПРС – 26.04.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска по чл. 415 от ГПК
вр. чл. 92 от ЗЗД на „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК ....... срещу Н. Н. Н. с ЕГН
**********, за признаване за установено съществуването на вземания за
сумите от 233.02 лева по договор за лизинг от 24.01.2019 г., представляваща
разликата между цената на устройствата без абонамент и преференциалната
цена по сключения договор за лизинг, на която е предоставено ползването на
устройство SAMSUNG Galaxy S9 Gold и 47.37 лева по договор за лизинг от
08.05.2018 г., представляваща разликата между цената на устройствата без
абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг, на
която е предоставено ползването на устройство ALKATEL U5 blacк. Със
същото решение са отхвърлени предявените от „Йеттел България” ЕАД, с
ЕИК ....... срещу Н. Н. Н. с ЕГН ********** осъдителни искове за сумите от
67.47 лева, представляваща неустойка за предсрочното прекратяване на
договор за мобилни услуги за мобилен номер, завършващ на „609“, в размер
на три месечни такси и 62.46 лева за предсрочното прекратяване на договор
за мобилни услуги за мобилен номер, завършващ на „743“, в размер на три
месечни такси и Н. Н. Н. с ЕГН ********** е осъден да заплати на „Йеттел
България” ЕАД, с ЕИК ....... направените по делото разноски в размер на
610.87 лева, както и Н. Н. Н. с ЕГН ********** – да заплати на „Йеттел
България” ЕАД, с ЕИК ...... сумата от 126.15 лева, включваща сумата от 10.26
лева и сумата от 115.89 лева, представляваща адвокатско възнаграждение,
4
като са отхвърлени претенциите за разноски в останалата им част, до пълния
предявен размер.
Решението се обжалва от ищеца само в частта, в която са отхвърлени
предявените от дружеството искове за установяване съществуване на
вземания в размер на 670.36 лева – предсрочно изискуеми лизингови вноски
по договор за лизинг от 24.01.2019 г., 233.02 лева – по договор за мобилни
услуги от 24.01.2019 г., представляващи разлика между цената на
устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор
за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен
план и 47.37 лева – по допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги от 08.05.2018 г., представляващи разлика между цената на
устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор
за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен
план. В останалата му част, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд
намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество, от събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност се установи следното:
Със заявление по чл.410 ГПК от 26.04.2022 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника
за сумата от 1 593.74 лева, от която: 1/ 61.83 лева, дължими за периода 18.06.
– 17.07.2019 г., от които 48.59 лева – вноска по договор за лизинг от
24.01.2019 г. за SAMSUNG Galaxy S9 Gold; 13.24 лева – абонаментна такса и
потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ********** от 24.01.2019 г.; 2/ 85.83 лева, дължими за период 18.07. –
17.08.2019 г., от които 48.59 лева – вноска по договор за лизинг от 24.01.2019
г. за SAMSUNG Galaxy S9 Gold, 37.24 лева – абонаментна такса и
потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ********** от 24.01.2019 г.; 3/ 75.58 лева, дължими за периода 18.08. –
17.09.2019 г., от които 48.59 лева – вноска по договор за лизинг от 24.01.2019
г. за SAMSUNG Galaxy S9 Gold; 26.99 лева – абонаментна такса и
потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ********** от 24.01.2019 г.; 4/ 38.69 лева, дължими за периода 18.10. –
17.11.2019 г., от които 38.69 лева – частична вноска по договор за лизинг от
5
24.01.2019 г. за SAMSUNG Galaxy S9 Gold; 5/ 48.59 лева, дължими за
периода 18.11 – 17.12.2019 г., от които 48.59 лева – вноска по договор за
лизинг от 24.01.2019 г. за SAMSUNG Galaxy S9 Gold; 6/ 680.26 лева, дължими
лизингови вноски за периода 18.11. – 17.12.2019 г. по договор за лизинг от
24.01.2019 г. за SAMSUNG Galaxy S9 Gold; 7/ 300.49 лева – неустойки за
предсрочно прекратяване на услуги, формирани както следва: 67.47 лева,
представляващи три месечни такси по договор за мобилни услуги за
предпочетен номер ********** и 233.02 лева – за SAMSUNG Galaxy S9 Gold,
представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и
преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за
закупуване на устройство при сключване на абонаментен план; 8/ 139.66 лева,
дължими за период 15.07. – 14.06.2019 г., от които 4 лева – вноска по договор
за лизинг от 08.05.2018 г. за ALKATEL U5 blacк; 135.66 лева – абонаментна
такса и потребление на мобилни услуги по допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от 08.05.2015 г.;
9/ 28.98 лева, дължими за период 15.08. – 14.09.2019 г., от които 4 лева –
вноска по договор за лизинг от 08.05.2018 г. за ALKATEL U5 blacк; 24.98
лева – абонаментна такса и потребление на мобилни услуги по допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
********** от 08.05.2015 г.; 10/ 24 лева, дължими лизингови вноски за
периода 15.10. – 14.11.2019 г. по договор за лизинг от 08.05.2018 г. за
ALKATEL U5 blacк; 11/ 109.83 лева – неустойки за предсрочно прекратяване
на услуги, формирани както следва: 62.46 лева – по договор за мобилни
услуги с предпочетен номер **********, представляващи три месечни такси;
47.37 лева – за ALKATEL U5 blacк, представляващи разлика между цената на
устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор
за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен
план, както и законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до изплащане на вземането.
По ч.гр.д. № 458/2022 г. по описа на НПРС, в полза на ищеца е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение 211/28.04.2022 г., с
която ответникът е бил задължен да му заплати сумите от 77.47 лева за
период 18.06.2019 г. – 17.09.2019 г., ведно със законната лихва от 26.04.2022 г.
до окончателното плащане на вземането; 160.64 лева за период 15.07.2019 г. –
14.09.2019 г., ведно със законната лихва от 26.04.2022 г. до окончателното
6
плащане на вземането; 1 146.33 лева, представляваща главница за период
18.06.2019 г. – 17.12.2019 г., ведно със законната лихва от 26.04.2022 г. до
плащане на вземането; 79.37 лева, представляваща главница за период
26.04.2022 г. – 14.11.2019 г., ведно със законната лихва от 26.04.2022 г. до
плащане на вземането, които вземания произтичат от договор за мобилни
услуги от 24.01.2019 г., договор за мобилни услуги от 08.05.2018 г. договор за
лизинг от 24.01.2019 г. и договор за лизинг от 08.05.2018 г., както и 29.28 лева
– държавна такса и 330.64 лева – адвокатско възнаграждение.
С разпореждане № 829/28.04.2022 г. по ч.гр.д. № 458/2022 г. по описа на
НПРС, потвърдено с определение № 469/15.06.2022 г. по в.ч.гр.д. № 206/2022
г. по описа на ШОС, заявлението на ищеца е било отхвърлено частично за
сумите от 67.47 лева, представляващи неустойка за предсрочно прекратяване
на услуги, за предпочетен номер завършващ на „609“, в размер на три
месечни такси и 62.46 лева, представляващи неустойка за предсрочно
прекратяване на услуги, за предпочетен номер завършващ на 743, в размер на
три месечни такси, като е била указана на заявителя възможността да предяви
осъдителен иск за тях, на основание чл.415, ал.3, вр. ал.1, т.3 от ГПК. С
разпореждането е било отхвърлено и искането на заявителя за разноски за
разликата над сумата от 359.92 лева до претендираните 391.87 лева.
Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 ГПК, с оглед на което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, с
разпореждане № 1146/23.06.2022 г., заповедният съд е разпоредил на
заявителя да предяви вземанията си по съдебен ред, което същият е сторил в
срок с разглежданата искова молба.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявените положителен
установителен иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД и
чл.342 ТЗ - за сумата от 670.36 лева и положителни установителни искове с
правно основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД - за сумите от 233.02
лева и 47.37 лева, предмет на разглеждане в настоящото въззивно
производство са допустими.
По основателността на исковете:
Между страните не се спори и е установено с влязлото в сила решение
на първоинстанционния съд, че помежду им са били сключени валидни:
1/ Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от
7
08.05.2018 г.;
2/ Договор за лизинг от 08.05.2018 г. за ALKATEL U5 blacк;
3/ Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ********** от
24.01.2019 г.;
4/ Договор за лизинг от 24.01.2019 г. за SAMSUNG Galaxy S9 Gold;
Въз основа на горното, съдът приема за безспорно установено, че
ищцовото дружество и ответникът са били в облигационни отношения,
уредени от сключените между тях договори и допълнителни споразумения.
По отношение съществуване на вземанията на ищеца, предмет на
разглеждане в настоящото производство, съобрази следното:
Във визираните договори за мобилни услуги е било уговорено, че след
изтичане на първоначалния срок, договорът се превръща в безсрочен и може
да бъде прекратен по всяко време на действието му с едномесечно писмено
предизвестие. При прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина
на потребителя, същият дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е
налице прекратяване: а/ неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти, както и възстановяване на част
от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове,
съответстваща на оставащия срок на договора; б/ в случаите, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, чиито срок не е изтекъл,
потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството / в брой, без абонамент /, съгласно действащата към момента на
сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при
предоставянето му / в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг /,
съответстваща на оставащия срок на договора.
Съгласно чл.75 от ОУ за взаимоотношенията с потребителите на
електронни съобщителни услуги, в сила от 10.09.2010 г., последно изменени
на 12.04.2021 г., представляващи неразделна част от сключените договори,
при неспазване на което да е задължение по част ХІІІ от ОУ или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя,
операторът има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите,
8
или при условията на т.19б и т.19в да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. В
т.19б, б.“в“ от ОУ е посочено, че операторът има право да откаже сключване
на индивидуален договор или едностранно да прекрати индивидуален
договор, в случай, че потребителят не е платил дължими суми след изтичане
на сроковете за плащане по индивидуалния договор.
Съгласно чл.11 от ОУ към визираните договори за лизинг,
лизингодателят може да развали договорите за лизинг в следните случаи:
неизпълнение на договора за предоставяне на мобилни и/или фиксирани
услуги, вкл. в хипотезата на неговото прекратяване от лизингополучателя или
представяне на неверни или неточни данни по чл.2 от ОУ. При разваляне на
договора по вина на лизингополучателя, последният дължи на лизингодателя
неустойка в размер на оставащите и неплатени лизингови вноски до размера
на общата цена, посочена в договора за лизинг, както и всички други парични
и други задължения, предвидени в договора за лизинг, в това число
задължения за неустойка и други. Съгласно чл.12 от същите ОУ, в случай на
неизпълнение на задължение за плащане от страна на лизингополучателя,
лизингодателят има право, в съответствие с разпоредбите на договора, ОУ и
действащото законодателство, с писмено уведомление до лизингополучателя
да се откаже едностранно от изпълнение на задълженията си по договора и
ОУ и/или да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и
всички други суми, посочени в договора за лизинг дължими и платими и/или
принудително да удовлетвори вземането си от предоставения като
обезпечение запис на заповед. Месечните вноски и другите дължими
плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на
договора/договорите за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги,
сключени от лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на
дължими съгласно тези договори плащания.
І. Относно вземанията за предсрочно изискуеми вноски по договор за
лизинг от 24.01.2019 г., в размер на 670.36 лева.
Ищецът основава претенцията си на факта на предсрочно прекратяване
на сключения между страните договор за предоставяне на мобилни услуги от
24.01.2019 г., поради виновно неизпълнение от страна на потребителя на
задълженията му за заплащане на предоставените му услуги на основание
9
чл.11 от същия и чл.75, вр. т.19б, б.“в“ от ОУ, което от своя страна е
обусловило и прекратяване на, сключения въз основа на посочения договор за
мобилни услуги, договор за лизинг от същата дата, на основание чл.11, ал.1,
изр.1 от ОУ, считано от 26.11.2019 г., и е довело до предсрочната изискуемост
на дължимите по него лизингови вноски, на основание чл.12, ал.2 от ОУ.
Въз основа на заявеното от ищеца и цитираните по-горе разпоредби,
съдът съобрази, че в сключените между страните индивидуални договори за
мобилни услуги липсва клауза, уреждаща начина на уведомяване на
потребителя за предсрочното им прекратяване с едностранно изявление на
оператора, поради виновно неизпълнение от страна на абоната, а съгласно
чл.75 от ОУ, вр. т.19б, б.“в“, операторът има право да откаже сключване на
индивидуален договор или едностранно да прекрати индивидуален договор, в
случай, че потребителят не е платил дължими суми след изтичане на
сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно по ОУ.
Доколкото се касае за писмени договори и в тях или в ОУ не е
уговорено нещо различно, следва, че са приложими общите разпоредби на
чл.87 от ЗЗД, поради което изявлението на оператора за предсрочното им
прекратяване следва да е в писмена форма и да е достигнало до другата
страна – чл. 87, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД. В настоящата хипотеза обаче ищецът не
ангажира доказателства, че е изпратил покана до ответника за заплащане на
просрочените му задължения, а впоследствие и уведомление за спиране на
услугите и прекратяване на договорите, с оглед на което не е възможно да се
установи отправянето на надлежно изявление от негова страна за разваляне
на същите, респ. за момента, от който е настъпило то. В тази връзка, следва да
се отбележи също, че в разпоредбата на чл.75 от ОУ е посочено, че
операторът може да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя, когато последният не изпълнява задълженията си по част ХIII,
или при условията на т.19б и т.19в. В т.19в от ОУ е предвидено, че договорът
се прекратява с "едномесечно писмено предизвестие", което е реципрочно на
правото в чл.19а от ОУ на потребителя в този смисъл. Приложимостта на
чл.19в от ОУ е обусловена от съществено или системно нарушение на
Общите условия от потребителя. В чл.152, т.24 от ОУ се съдържа дефиниция
на термина "съществено нарушение" с две хипотези: 1/ нарушение, на което и
да е задължение по тези ОУ или по индивидуален договор/и, което прави
изцяло невъзможно неговото изпълнение и 2/ действие или бездействие, с
10
което сериозно се засягат правата на другата страна. В чл.152, т.23 от ОУ е
посочено, че "системно нарушение съставлява нарушение на задължение по
тези ОУ или по индивидуален договор/и, допуснато три или повече пъти в
продължение на една година". В конкретната хипотеза, жалбоподателят се
позовава на неплащане на дължими суми за три последователни отчетни
периода в рамките на една година, което отново предпоставя, че за
прекратяването на процесните договори е било необходимо писмено
предизвестие и то не е могло да настъпи автоматично.
Позовавайки се на изложеното, съдът приема за недоказан факта на
прекратяване на процесните договори за мобилни услуги преди изтичане на
срока им, респ. факта на настъпване предсрочна изискуемост на вземанията
на оператора за лизингови вноски с ненастъпил падеж по сключените между
страните договори за лизинг.
Независимо от липсата на доказателства за настъпване предсрочна
изискуемост на вземанията за лизингови вноски обаче, в съответствие с
разпоредбата на чл.235, ал. 3 ГПК и постановеното в ТР № 8/02.04.2019 г. по
тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, констатира, че към датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК – 16.05.2022 г. е изтекъл крайният срок на
договора за лизинг от 24.01.2019 г., а именно 24.12.2020 г. и е настъпил
падежът на претендираните лизингови вноски по него, предвид на което и, че,
според клаузата на чл.4 от договора, имаща характер на разписка, абонатът е
получил лизинговата вещ, а от друга страна последният не доказва връщането
й на лизингодателя, респ., че е погасил претендираните от ищеца месечни
лизингови вноски, приема за доказано, че в полза на ищеца съществува
ликвидно и изискуемо вземане от ответника и за сумата от 670.36 лева,
представляваща дължими лизингови вноски по сключения помежду им
договор за лизинг от 24.01.2019 г. за SAMSUNG Galaxy S9 Gold, поради което
исковата претенция за тази сума е основателна и следва да се уважи.
ІІ. Относно вземанията, представляващи разлика между цената на
устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена, съдът
съобрази следното:
Според сключените между страните договори за мобилни услуги, в
хипотезата на предсрочното им прекратяване по вина на потребителя - абонат
на предоставената услуга, изразяваща се в неплащането й в срок, последният
11
дължи на доставчика неустойка, както следва: а/ неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, както и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора; и б/ в
случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно
посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок
не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството / в брой, без абонамент / съгласно
ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора, и
заплатената от потребителя при предоставянето му / в брой или съответно
лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия
срок на договора.
В исковата си молба ищецът не сочи основанието на което претендира
визираната разлика, като в допълнително становище подчертава, че
договорите за лизинг не са били предсрочно прекратени. В тази хипотеза
обаче, нито в договорите, нито в ОУ е предвидено като последица
лизингополучателят да дължи разликата между цената на лизинговата вещ
без абонамент и преференциалната обща лизингова цена, с оглед на което
претенцията се явява неоснователна, поради липса на задължение на
ответника за заплащане на претендираната сума.
Що се отнася до регламентираната неустойка, следва да се отбележи, че,
според договореното между страните, тя се дължи при прекратяване на
договора за мобилни услуги, като в случая ищеца се позовава на предсрочно
такова, което обаче, по изложените по-горе съображения, съдът приема за
неосъществено.
На следващо място, цената на вещта е съществен елемент от договора за
продажба и е изрично договорена от страните още към момента на сключване
на договора, поради което с претенцията за заплащане на предоставена
отстъпка от цената на вещта, под формата на неустойка, се цели последващо
увеличаване на продажната цена, което е противно на добрите нрави,
излизайки извън обезщетителната функция на неустойката, а от друга се
постига и заобикаляне на първоначално обявената и договорена с потребителя
12
цена на веща, което е в противовес с чл.143, ал.2, т.13 ЗЗП.
Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 4 от ТР №
1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС, е установено, че
неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от
ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за
нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии: естеството
им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението
на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е
обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид
на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди.
В разглеждания случай уговорената неустойка в размер на разликата
между стандартната и преференциалната цена на предоставеното устройство
излиза извън присъщите й функции и цели единствено неоснователно
обогатяване на кредитора. Посредством така уговорената неустойка се
извършва промяна на съществен елемент от договора, а именно – цената на
устройството, едностранно, без съгласието на потребителя. Подобна уговорка
противоречи на добрите нрави, като води до явна нееквивалентност на
престациите. Освен това, определеният размер на неустойката противоречи на
обезщетителната й функция, като не само че не обезпечава вреди, а
"увеличава", без съгласието на насрещната страна, цената на предоставеното
устройство. Правото на оператора да определя отстъпка от цената е
упражнено по негова воля и още при сключването на договора, поради което
не оправдава последващото едностранно увеличение на цената на
устройството чрез договарянето на неустойка под формата на извършената
отстъпка, тъй като цената следва да се счита за окончателно определена със
сключване на договора. Обстоятелството дали вещта е била върната е без
значение, тъй като във всички случаи, освен при прехвърляне на
собствеността, лизингополучателят дължи връщане на вещта, за
неизпълнението на което задължение е договорена отделна неустойка в
договора за лизинг.
13
Освен това претендираната неустойка не се явява компенсаторна по
отношение предвидимата вреда на оператора към сключване на договора при
неговото прекратяване. Анализирайки съдържанието на разпоредбата, се
налага извод, че същата съдържа три кумулативно начислени неустойки -
размерът на три стандартни месечни абонаментни такси за предоставения
мобилен номер; част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните
планове за оставащия срок на договора; и разликата между стандартната цена
на устройството и действителната към момента на сключване на договора,
съответстваща на оставащия срок на договора. Предвиждането в
потребителския договор за едно и също неизпълнение на няколко различни и
едновременно дължими санкции надхвърля присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции на неустойката, преценено при
сключване на договора, съгласно разясненията в т. 3 на ТР № 2 от 12.11.2014
г. на ВКС. Следователно се налага извод, че с процесния допълнителен
компонент на клаузата за неустойка в размер на разликата между
стандартната цена на устройството и действителната към момента на
сключване на договора, съответстваща на оставащия срок на договора,
потребителят се задължава да заплати необосновано висока неустойка.
Ето защо, съдът приема, че визираната неустойка е договорена в
противоречие на добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция
на неустойката, като постига и заобикаляне на първоначално обявената и
договорена с потребителя цена на вещта.Същата противоречи на
добросъвестността и води до значително неравновесие между правата на
търговеца и потребителя по смисъла на чл.143 ЗЗП, поради което и доколкото
лизигондателят не доказва, че е индивидуално уговорена, клаузата е нищожна
на основание чл.146, ал.1 ЗЗП и ал.2 от ЗЗП във връзка с чл. 143, т. 5 ЗЗП във
връзка с чл. 3, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета и не поражда правни
последици. Предвид това и поради липсата на материално право на вземане,
исковите претенции за сумите от 233.02 лева и 47.37 лева са изцяло
неоснователни и следва да се отхвърлят.
В съответствие с изложените фактически и правни доводи, настоящата
инстанция приема, че първоинстонционното решение е правилно и следва да
се потвърди в частта, в която са отхвърлени предявените положителни
установителни искове за сумите от 233.02 лева – по договор за мобилни
14
услуги от 24.01.2019 г., представляващи разлика между цената на
устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор
за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен
план и 47.37 лева – по допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги от 08.05.2018 г., представляващи разлика между цената на
устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор
за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен
план. В частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя
положителен установителен иск за сумата от 670.36 лева – предсрочно
изискуеми лизингови вноски по договор за лизинг от 24.01.2019 г., решението
е неправилно и следва да се отмени, като вместо него бъде постановено друго,
с което да се признае съществуването на вземане на „ Йеттел България“ ЕАД,
ЕИК ....... от Н. Н. Н. с ЕГН ********** за сумата от 670.36 лева,
представляваща дължими лизингови вноски по сключения помежду им
договор за лизинг от 24.01.2019 г. за SAMSUNG Galaxy S9 Gold, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК до окончателното й плащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, въззиваемият следва да заплати на
жалбоподателя деловодни разноски за въззивна инстанция, съобразно
уважената част от въззивната жалба, в размер на 646.43 лева, включая
адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 29/13.02.2023 г. по гр.д. № 811/2022 г. по
описа на Районен съд – Нови пазар в ЧАСТТА, в която са отхвърлени като
неоснователни предявените от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ...... със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С. съдебен адрес: гр. София,
...... № 81, вх. В, ет. 8, ап. 22 срещу Н. Н. Н. с ЕГН ********** от с. ......., общ.
Каолиново, ул. „......“ № 8 положителни установителни искове за сумите
233.02 лева – по договор за мобилни услуги от 24.01.2019 г., представляващи
разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната
цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство
15
при сключване на абонаментен план и 47.37 лева – по допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги от 08.05.2018 г.,
представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и
преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за
закупуване на устройство при сключване на абонаментен план.
ОТМЕНЯ решение № 29/13.02.2023 г. по гр.д. № 811/2022 г. по описа на
Районен съд – Нови пазар в ЧАСТТА, в която е отхвърлен като
неоснователен, предявения от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ...... със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С. съдебен адрес: гр. София,
...... № 81, вх. В, ет. 8, ап. 22 срещу Н. Н. Н. с ЕГН ********** от с. ......., общ.
Каолиново, ул. „......“ № 8, положителен установителен иск за изискуеми
лизингови вноски по договор за лизинг от 24.01.2019 г. за SAMSUNG Galaxy
S9 Gold за разликата от 242.95 лева до 913.31 лева, или за сумата от 670.36
лева, като вместо него постановява:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Н. Н. Н. с ЕГН **********
от с. ......., общ. Каолиново, ул. „......“ № 8, че дължи на „ Йеттел България“
ЕАД, ЕИК ...... със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост
4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С. съдебен
адрес: гр. София, ...... № 81, вх. В, ет. 8, ап. 22, на основание чл.415, ал.1, т.2
ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.432 ТЗ и сумата от 670.36 лева,
представляваща дължими лизингови вноски по сключения помежду им
договор за лизинг от 24.01.2019 г. за SAMSUNG Galaxy S9 Gold, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК - 26.04.2022 г. до окончателното й плащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 211/28.04.2022 г.
по ч.гр.д. № 458/2022 г. по описа на НПРС.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Н. Н. Н. с ЕГН ********** от с. ......., общ. Каолиново, ул.
„......“ № 8 да заплати на „ Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ...... със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Д.К.К. и М.С. съдебен адрес: гр. София, ...... № 81, вх. В,
ет. 8, ап. 22 деловодни разноски за въззивна инстанция, съобразно уважената
част от въззивната жалба, в размер на 646.43 лева, включая адвокатски
16
хонорар.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17