Решение по дело №717/2011 на Окръжен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№_____/ 14.03.2013 г. 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:  ТОДОР Х.

                                                                            

при секретаря Д.И., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 717 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 „Информационно обслужване" АД - София е предявило против община Хасково, Е.Я.Х. и С.С.Х. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и по чл. 108 ЗС.

В исковата молба се твърди, че „Информационно обслужване" АД е правоприемник на ДФ "Информационно обслужване", което е преобразувано в "Информационно обслужване" ЕАД. Като правоприемник на ДФ „Информационно обслужване” „Информационно обслужване" АД е собственик на поземлен имот с идентификатор № 77195.735.4 с площ от 4 257 кв. м., находящ се в гр. Хасково, бул. „България" № 152, бивш парцел II в кв. 525 по плана на гр. Хасково съгласно НА № 148, том I, рег. N 922, н. д. № 122/2004 г., изготвен въз основа на АДС № 1206/10.05.1966 г., издаден на бившия Териториален информационно - изчислителен център. Посоченият акт за държавна собственост е издаден във връзка с отреждане на терена за изграждане на информационно - изчислителен център в гр. Хасково с актове за вземане на недвижим имот за държавен с №№ 916, 917, 1033, 1040, 1041, 1045 и 1206 съгласно Заповед № 720/21.09.1972 г. на Председателя на Окръжен Народен съвет - гр. Хасково за безвъзмездно прехвърляне на процесния недвижим имот от ГНС - Хасково на териториалния изчислителен център - гр. Хасково и протокол - опис за предаване на имота. Въз основа на изброените актове е издаден и АДС № 3002/30.05.2001 г., в който „Информационно обслужване" АД е посочен за собственик на имота. Към 31.12.1990 г. поземленият имот е бил зачислен като актив на поделението на ДФ „ИО" в гр. Хасково. Независимо от това с АЧОС № 1137/27.07.2001 г. 210 кв. м. от парцел II, кв. 525 по плана на гр. Хасково са актувани като частна общинска собственост, по отношение на които впоследствие община Хасково е извършила разпоредителни действия, като учредила право на строеж на определени лица. На 20.06.2005 г. с Договор за отстъпено право на строеж върху общинска земя община Хасково е отстъпила в полза на Е.Я.Х. право на строеж за надвишена разгърната застроена площ от 210.80 кв. м. от парцел ІІ в кв. 525. С АЧОС № 3561/26.04.2011 г. целият поземлен имот с идентификатор № 77195.735.4 е актуван като частна общинска собственост. С Договор № ОС-321/20.05.2011 г. община Хасково е отстъпила на Е.Х. право на строеж за надвишена разгърната застроена площ от 301. 05 кв. м. от парцел II, кв. 525, като му е издадено Разрешение за строеж № 180/09.06.2011 г., въз основа на което Е.Х. е оградил площ от 301. 05 кв. м. Предвид изложеното се иска да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато по отношение на ответниците, че са собственици на имот с идентификатор № 77195.735.4 по кадастралната карта на гр. Хасково, както и да бъдат осъдени да им предадат владението на 301. 05 кв. м. от същия имот, оградена от ответниците Е.Я.Х. и С.С.Х..*** оспорва предявените искове с доводи, че имотът не е бил включен в капитала на ДФ „Информационно обслужване”, чийто правоприемник е ищцовото дружество, нито пък, че му е бил предоставен от ГНС. 

Ответниците Е.Я.Х. и С.С.Х. чрез пълномощника също оспорват предявените искове с доводи, че „Информационно обслужване” АД не е собственик на процесния имот.   

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, констатира следното от фактическа и правна страна:

Ищецът „Информационно обслужване” АД претендира собствеността върху процесния имот с идентификатор № 77195.735.4 с площ от 4317 кв. м. по кадастралната карта на гр. Хасково на деривативно основание, а  именно като универсален правоприемник на ДФ „Информационно обслужване”. Следователно за уважаване на исковата претенция в тежест на ищеца е да установи, че е правоприемник на ДФ „Информационно обслужване”, както и че на същата е предоставен за ползване процесния имот.

По отношение на първото обстоятелство – наличието на правоприемство между ДФ „Информационно обслужване” и „Информационно обслужване” АД, от събраните по делото доказателства е видно, че със Заповед № 119/ 03.09.1990 г. на министъра на икономиката и планирането (л. 27) е образувана фирма с държавно имущество с наименование „Информационно обслужване” със седалище в София, в чийто уставен фонд е включено имуществото на прекратените със същата заповед Териториални технологични комбинати „Информационни системи и технологии” със седалище в окръжните градове, вкл. и това в гр. Хасково. От своя страна Териториално технологичните комбинати „Информационни системи и технологии” са правоприемници на създадените с ПМС № 23/ 23.05.1970 г. към окръжните народни съвети Териториално изчислителни центрове (ТИЦ) като част от ДСО „Машинна обработка на стопанската информация”, впоследствие преименувани на Териториално информационно  - изчислителни центрове (ТИИЦ) като орган на Комитета по Единната система за социална информация (ЕССИ), създаден с Указ на ДС № 115/ 26.01.1977 г. Данни в тази насока се съдържат в представения по делото Анализ на правното състояние на „Информационно обслужване” ЕАД (л.359).    

С Решение от 05.10.1990 г. по ф. д. № 9029/ 1990 г. на СГС е регистрирана ДФ „ Информационно обслужване” (л.30).

С Разпореждане № 23/ 23.09.1991 г. на МС (л.32) ДФ „Информационно обслужване” е преобразувано в еднолично търговско дружество, което с Решение от 09.01.1990 г. по ф. д. № 25464/ 1991 г. е вписано в търговския регистър на СГС (л. 35).

С Решение № 11/ 16.06.1997 г. по ф. д. № 25464/ 1991 г. на СГС е вписана промяна в правно организационната форма и наименованието на „Информационно обслужване” ЕАД в „Информационно обслужване” АД (л.49).

Предвид тези данни съдът намира, че ищецът „Информационно обслужване” АД е правоприемник на ДФ „Информационно обслужване”.

 Второто обстоятелство от значение за уважаване на предявения иск за собственост е свързано с отговора на въпроса дали процесният имот е бил включен в активите на правоприемника ДФ „Информацинно обслужване”.  Това следва от разпоредбата на чл. 2 от Разпореждане № 23/ 23.09.1991 г. на МС, според която новообразуваните търговски дружество поемат активите и пасивите на предприятията и фирмите по ал. 1, с чието имущество са образувани, както и тези, предадени им съгласно разделителния протокол.

По делото се установи, че със Заповед № 720/ 21.09.1972 г. на ОНС – Хасково (л. 273) на основание §15, т. 4 от Правилника за държавните имоти е извършено безвъзмездно прехвърляне от ГНС – Хасково на Териториален изчислителен център – Хасково парцел ІІ в кв. 525 по плана на града с площ от 4690 кв. м. Към заповедта е приложен протокол – опис, в който са описани имотите, от които е образуван парцел ІІ и лицата, от които са отчуждени. От заключението на в. л. Д.Я. се установи, че парцел ІІ в кв. 525 по плана на гр. Хасково е идентичен с процесния имот с идентификатор № 77195.735.4 с площ от 4317 кв. м. по кадастралната карта на гр. Хасково от 2006 г., като разликата в площта се дължи, от една страна, на отделянето на парцел ІІІ – 181 с плана от 1993 г., а, от друга, на включването към парцел ІІ на малка част от югозападната страна, с която е изправена регулационната граница с плана от 1981 г. Както се отбеляза по – горе, по силата на Заповед № 119/ 03.09.1990 г. на министъра на икономиката и планирането образуваната ДФ „Информационно обслужване” е правоприемник на Териториалните изчислителни центрове, впоследствие преименувани на Териториално информационно – изчислителни центрове и Териториални технологични комбинати „Информационни системи и технологии” и като такъв е придобил собствеността върху предоставения за стопанисване и управление на Териториално изчислителен център - Хасково парцел ІІ в кв. 525 по плана на гр. Хасково, сега имот с идентификатор № 77195.735.4, а по силата на Разпореждане № 23/ 23.09. 1991 г. на МС спорният имот е преминал в собственост на новообразуваното еднолично търговско дружество „Информационно обслужване”.

Възражението на защитата за нищожност на Заповед № 720/ 21.09.1972 г., с която имотът е прехвърлен безвъзмездно от ГНС – Хасково на Териториален изчислителен център – Хасково, поради издаването й от некомпетентен орган, е неоснователно. На първо място следва да се отбележи, че независимо от употребения в заповедта термин „прехвърлям”, се касае за предаване на имота за стопанисване и управление, тъй като държавните предприятия нямат своя собственост. Според чл. 2 от Правилника за държавните имоти (отм.) управлението и стопанисването на държавните имоти се извършва съгласно законите, плана и предназначението им от държавните учреждения и предприятия, на които са предоставени. Начинът и редът за предаване на държавните имоти за стопанисване и управление е уреден в чл. 15 от правилника. Цитираната норма обаче урежда реда за предаване на държавни имоти за стопанисване и управление между държавните учреждения или между тях и държавните предприятия. Окръжният народен съвет, който е издател на заповедта, не е държавно учреждение, на което се предоставят държавни имоти за стопанисване и управление. Съгласно чл. 110 от Конституцията на НРБ ( ДВ бр. 39/ 1971 г.) окръжните народни съвети освен орган на държавна власт са и орган на народното самоуправление в окръзите, осъществяващи държавната политика на своята територия и които се състоят от избрани от народа съветници (чл. 111 КНРБ). Поради това независимо от посоченото в заповедта правно основание за издаването й (чл. 15 от ПДИ), уреждащо органа, компетентен да предостави държавния имот за стопанисване и управление, същото е неотносимо, тъй като в случая не се касае за предаване на имоти между държавни учреждения и предприятия. В правилника липсва норма, която да урежда редът за първоначално предоставяне на държавни имоти за стопанисване и управление. При това положение компетентният орган следва да се определи според вида на имота и неговото местонахождение - в или извън регулация. В случая, като се има предвид, че се касае за имот, находящ се в гр. Хасково, компетентният орган да го предостави за стопанисване и управление е местният народен съвет или по – горестоящия окръжен народен съвет.

Но дори и да се приеме, че имотът не е бил предоставен по съответния ред, като се има предвид, че е бил застроен със средства на държавното предприятие, на основание чл. 81, ал. 4, изр. 2 от НДИ (ДВ бр. 79/ 1975 г. отм.), имотът продължава да се ползва от държавното предприятие, като в този случай възниква задължение към бюджета за стойността на терена.  

Допълнително доказателство, че спорният имот е преминал в собственост на правоприемника на ищцовото дружество – ДФ „Информационно обслужване, е включването му в баланса на териториалното поделение в гр. Хасково. От заключението на в. л. М. Ц. е видно, че в баланса на ДФ „Информационно обслужване” – поделение Хасково към 31.12.1990 г. в справката към дълготрайните активи фигурира земя на стойност 30 000 лв., която по стойност съответства на общата стойност на терена, предоставен от ГНС на Териториално изчислителен център – Хасково от 30 023 лв. В устния си доклад вещото лице допълва, че при проверка на сметка 201 е установило, че дружеството не притежава друга земя освен земя на стойност 30 000 лв., от което прави извод, че именно предоставената със Заповед № 720/ 21.09.1972 г. земя е включена в баланса на местното поделение на ДФ „Информационно обслужване”. По изложените съображения съдът намира, че ищецът „Информационно обслужване” АД като правоприемник на ДФ „Информационно обслужване” е собственик на процесния имот с идентификатор № 77195.735. 4 с площ от 4317 кв. м.  по кадастралната карта на гр. Хасково от 2006 г., който без основание е бил актуван като общинска собственост с АЧОС № 3561/ 26.04.2011 г. (л. 180). В този ред на мисли предявеният установителен иск за собственост е основателен и следва да се уважи.     

С оглед приетото по – горе, че спорният имот е собственост на „Информационно обслужване” АД, основателен се явява предявеният против Е.Я.Х. и С.С.Х. иск по чл. 108 ЗС за частта от имота, който ползват въз основа на отстъпеното им от община Хасково право на строеж с Договор от 28.08.2001 г. (л. 176) и Договор от 20.06.2005 г. (л. 177). Община Хасково не е собственик на процесния имот, поради което не е могла да учреди в полза на ответниците право на строеж върху част от имота, която поради това ползват без основание.

Доводите за неоснователност на предявения ревандикационен иск поради това, че постройката на ответниците Е. и С. Хаджиеви попада в бившия имот пл. № 4123, който не е предмет на Заповед № 720/ 21.09.1972 г., не се споделят от съда. Видно от заключението на в. л. Д. Я., имот пл. № 4123 е включен в границите на парцел, отреден за първоначалните предвиждания на плана от 1958 г. за „Градска болница”, като след изменението на плана този имот попада в частта от парцела, преотреден в парцел за „ТИИЦ” в кв. 525. В протокола – опис към Заповед № 720/ 21.09.1972 г. изрично е посочено, че в площта парцел ІІ в кв. 525 се включва и дворното място на Окръжна болница – Родилно отделение (Градска болница) от 2602. 10 кв. м.

По изложените съображения съдът намира предявения против ответниците Е.Я.Х. и С.С.Х.  иск с правно основание чл. 108 ЗС за основателен, които следва да бъдат осъдени да предадат на ищеца „Информационно обслужване” АД неоснователно заетата от тях част от 92 кв. м., означена на скицата на в. л. Д.Я. с цифри от 1, 2, 3, 4 и 5, от имот № 77195.735.4. Предявеният против община Хасково ревандикационен иск следва да са отхвърли, тъй като последната не се намира във владение на тази част от имота.       

С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски в размер на 7 510. 37 лв., които следва да се поемат от ответниците, всеки един от които следва да му заплати сумата от 2503. 46 лв. Следва да се остави без уважение възражението на пълномощника на община Хасково за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на пълномощника на ищцовото дружество, тъй като в случая поисканото юрисконсултско възнаграждение от 3000 лв. дори е в по – нисък размер от дължимото според Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед цената на иска от 209 018. 70 лв., представляваща данъчната оценка на имота

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на община Хасково, Е.Я.Х. с ЕГН ********** и С.С.Х. с ЕГН **********,***, че  „Информационно обслужване”АД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов” № 2 е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № 77195.735.4 с площ от 4317 кв. м., находящ се в гр. Хасково, бул. „България" № 152 по кадастралната карта на гр. Хасково, одобрена със Заповед № РД – 18 – 63/ 05.10.2006 г. На ИД на АК – София, при граници: имот № 77195.735.2, имот № 77195.735.3, имот № 77195.735.5, имот № 77195.735.6, имот № 77195.735.1, имот № 77195.735.63.

ОСЪЖДА Е.Я.Х. и С.С.Х. да предадат на „Информационно обслужване”АД владението върху 92 кв. м. от имот с идентификатор № 77195.735.4 с площ от 4317 кв. м., находящ се в гр. Хасково, бул. „България" № 152 по кадастралната карта на гр. Хасково, означена на скицата на в. л. Д.Я. на л. 354 с цифри от 1, 2, 3, 4 и 5, която да се счита неразделна част от настоящето решение, като предявеният иск за разликата до 301. 05 кв. м. като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Информационно обслужване”АД против община Хасково иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху 301. 05 кв. м. от имот с идентификатор № 77195.735.4 с площ от 4317 кв. м., находящ се в гр. Хасково, бул. „България" № 152 по кадастралната карта на гр. Хасково, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

 

ОСЪЖДА община Хасково, Е.Я.Х. и С.С.Х. всеки един от тях да заплати на „Информационно обслужване”АД сумата от 2503. 46 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред АС - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                     

                                                            Съдия: