№ 205
гр. П., 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Н.Т.Д.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20211720103975
по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК и
чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Б. П. Г.,
с ЕГН **********, и адрес: гр. П., ***, срещу „Топлофикация-П.” АД, с ЕИК:********* и
адрес на управление:гр.П., ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.439 от ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо
ответника, че ищеца не дължи на ответника сумата от 492.63 лева - представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2009 г. до 30.04.2009 г.
включително, сумата от 62.51 лева - представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 03.03.2009 г. до 08.06.2010 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 492.63 лева считано от датата на подаване на заявлението - 21.06.2010 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер
на 25.00 лева юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист
по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС и е образувано изпълнително дело № *** по описа на
ЧСИ С.Б., per. № 753 район на действие ПОС, като им се присъдят сторените по делото
разноски. В исковата молба се твърди, че процесните суми са погасени по давност. Ищцата е
предявила и иск по чл.55, ал.1 предл. трето от ЗЗД, с който се иска ответникът да бъде
осъден да заплати на ищцата сумата от 934.08 лева, платена от ищцата на отпаднало
основание по изп.д. № *** г. на ЧСИ С.Б.. Моли да и бъдат присъдени сторените по делото
разноски.
1
В законоустановения срок ответникът “Топлофикация- П.”АД е подал отговор, с
който е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като
неоснователни. Ответникът твърди, че са предприети изпълнителни действия, в резултат на
които давността е прекъсвана многократно. Ответникът твърди, че процесните вземания се
погасяват с петгодишна давност, поради което и давностния срок не е изтекъл.
В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от ю.к. М., която оспорва
предявените искове, като им се присъдят сторените по делото разноски.
П. районен съд, като взе предвид становището на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.439 от ГПК и чл.55, ал.1, предл. Трето от ЗЗД са допустими, поради
което и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
От приложеното копие на изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ Е.Д. се установява, че
на 31.08.2010 г. по ч. гр.д. № *** г. на ПРС на основание заповед № *** от 25.06.2010 г. в
полза на ответника е бил издаден процесният изпълнителен лист, с който ищцата е била
осъдена да му заплати сумата от 792.63 лева, представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.01.2009 г. до 30.04.2009 г. включително, сумата от 62.51
лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
03.03.2009 г. до 08.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 21.06.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и направените разноски по делото в размер на 25.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
По молба от ответното дружество от 07.09.2011 г. и на основание процесния
изпълнителен лист е образувано изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ Е.Д.. В молбата на
ответното дружество са посочени и конкретни изпълнителни действия, чрез които да се
извърши принудителното изпълнение.
Видно от материалите съдържащи се в изпълнителното дело, със запорно съобщение
от 30.01.2012 г., ЧСИ е наложил запор върху получаваното от ищцата трудово
възнаграждение, което е получено от ОУ „*** на същата дата 30.01.2012 г.
С молба от 09.02.2012 г. ищцата е декларирала пред ЧСИ, че поради тежко
финансово състояние, ще погасява ежемесечно по 50.00 лева.
От материалите съдържащи се в изпълнителното дело – списък за преведени суми на
„Топлофикация – П.“ АД от 29.12.2012 г., списък за преведени суми на „Топлофикация –
П.“ АД от 21.06.2012 г. и Списък за преведени суми на „Топлофикация – П.“ АД от
17.08.2012 г., както и отбелязванията върху изпълнителния лист, ЧСИ – Д. е превела на
2
ответника сумата от общо 150.00 лева, като последният превод е извършен на 17.08.2012 г.
След 17.08.2012 г., няма други извършвани същински изпълнителни действия.
С постановление от 14.01.2020 г., ЧСИ е прекратил на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК изп.д. № *** г.
По молба от „Топлофикация П.“ ЕАД от 17.12.2020 г. и на основание процесния
изпълнителен лист е образувано изп. д. № *** г. на ЧСИ С.Б.. В молбата на ответното
дружество на ЧСИ са възложени правомощия по чл.18 от ЗЧСИ.
По образуваното при ЧСИ – Б. изпълнително дело е извършена съдебно –
икономическа експертиза за определяне размера на дълга.
Със запорни съобщения от 12.04.2021 г., ЧСИ е наложил запор върху сметките на
ищцата в „***“ АД, като от същата дата и изготвено и запорно съобщение за налагане на
запор върху получаваното от Г. трудово възнаграждение от Детска градина „***“ гр. П..
От приложения по изп.д. № *** г. кредитен превод от 04.06.2021 г., се установява, че
чрез наложения запор върху сметката на ищцата в „***“ АД, банката е превела по сметка на
ЧСИ сумата в размер на 934.08 лева, от която сума видно от отбелязванията върху
изпълнителния лист на ответника е преведена сума в размер на 733.72 лева, а с останалата
част до 934.08 лева са погасени разходи по изпълнителното дело.
В проведеното на 31.01.2022 г. открито съдебно заседание, процесуалният
представител на ответника заяви, че са получили на 08.06.2021 г. сумата в размер на 733.72
лева, преведена им от ЧСИ – Б., а по предходното изпълнително дело са получили сумата от
общо 150.00 лева, преведена им от ЧСИ – Д. на 28.02.2012 г., на 21.06.2012 г. и на
20.08.2012 г.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По иска по чл.439 от ГПК:
Съгласно чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да
оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на
факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва
да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува,
или че изпълняемостта му не е настъпила.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми
поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за
изпълнение на парично задължение, с което е признато вземането му, а именно погасяването
на вземанията, поради изтекла погасителна давност. По аргумент от разпоредбата на чл.416
от ГПК с изтичането на срока по чл.414, ал.2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК настъпва стабилитетът на последната и оспорването на
3
фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се
преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на
възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се
обсъждат доводите, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието
съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от
преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка, поради което и
не следва да се обсъждат. Подлежат на преценка единствено фактите, настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д”
ГПК (отм.)), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите
посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където
давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска
нови изпълнителни способи). С цитираното тълкувателно решение е обявено за изгубило
сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
Настоящият състав намира, че в случая е приложима общата пет годишна давност по
следните съображения:
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, а разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, постановява, че ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
В заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването
на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането
е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание по аргумент от чл.404, т.1,
предл.3 от ГПК. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са
аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение, поради което и заповедта
има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в
сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното
със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните
4
способи, лимитативно очертани в чл.423 от ГПК и чл.424 от ГПК, аналогични на чл.303,
ал.1, т.1 и т.5 от ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на
заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск
по чл.439 от ГПК, макар да не е било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила
решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Същевременно вземането за
периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл.422 от ГПК след
подадено по реда на чл.414 от ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-
годишна давност, и в случай, че се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-
годишна давност, ако срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила,
то това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане,
да зависи от процесуалното поведение на длъжника. В този смисъл е и постановеното по
реда на чл.290 от ГПК решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № *** г.на ВКС, ГК, IV г.о. и
решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г.на ВКС, ГК, IV г.о., също постановено
по реда на чл.290 от ГПК.
Процесната Заповед за изпълнение е влязла в сила на 31.08.2010 г., когато е издаден и
изпълнителния лист, въз основа на който, при ЧСИ Д. е образувано изпълнително дело №
*** г. , която дата е и по – късната дата, доколкото липсва отразяване в изпълнителния лист
относно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. От този момент съдът намира,
че започва да тече срока на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в нея
и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение - 31.08.2010 г. до образуване
на изпълнителното дело - 07.09.2011 г. е изминал период от около една година и един месец,
поради което и съгласно действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980 г. на
Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство на 07.09.2011 г. давността
за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД.
С наложените по изпълнителното дело при ЧСИ – Д. също е прекъсната давността.
На основание чл.116, б.“а“ от ЗЗД давността е прекъсната и с подадената от ищцата молба, с
която е поела задължението ежемесечно да погасява по 50.00 лева. Последната преведена на
взискателя по изпълнителното дело сума в размер на 50.00 лева, постъпила по изп. д. № ***
г. на ЧСИ – Д. е на 17.08.2012 г. След тази дата по изпълнителното дело няма други
извършени действия насочени към прекъсване или спиране на давността. При това
положение в продължение на повече от две години след 17.08.2012 г. взискателят не е
поискал извършването на други изпълнителни действия, поради което изпълнителното дело
е перемирано към 17.08.2014 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по силата на закона,
независимо от по-късно постановеното от ЧСИ постановление за неговото прекратяване.
Липсата на нарочно постановление от ЧСИ за неговото прекратяване към 17.08.2014 г. не се
отразява на прекратяването на изпълнителното дело по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (в този
смисъл е и ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
5
Както вече бе посочено в продължение на две години, считано от 17.08.2014 г. от
взискателя не е поискано извършването на изпълнителни действия, поради което и по
силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване, давността е спряла да тече през
цялото време на изпълнителното производство по изп. д. № *** г. на ЧСИ - Д. относно
принудителното събиране на вземанията по силата на чл.115, ал.1, б. „ж" от ЗЗД, като
действието на това спиране е преустановено с прекратяване на изпълнителното
производство, което е станало по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на
17.08.2014 г. С прекратяване на изпълнителното производство е преустановено спирането на
давността и от този момент е започнала да тече нова погасителна давност. Разрешенията,
дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на
ВКС се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента на обявяването му
изпълнителни производства, какъвто не е настоящият случай. В същия смисъл е и решение
№ 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС.
Поради това и от 18.08.2014 г. е започнала да тече 5-годишната давност за
процесните вземания, която е изтекла на 18.08.2019 г.
Следващото образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ С.Б. е
образувано по молба на ответника на 17.12.2020 г., което е сторено след като е била изтекла
предвидената в закона 5 годишна давност. С оглед на това и извършените по него
изпълнителни действия не могат да обосноват спиране, респ. прекъсване на 5-годишната
давност. Поради това и съдът намира, че следва да бъде признато за установено, че ищцата
не дължи на ответното дружество процесните суми, тъй като същите са погасени по
давност.
Що се касае, че процесните суми по изпълнителния лист са платени на взискателя –
ответник, то следва да се има предвид, че същите не са платени доброволно от ищцата, а
сумата е събрана чрез наложен запор по второто образувано изпълнително дело, поради
което и същата е събрана принудително и не може да се отрази върху спирането, респ.
прекъсването на давността.
Независимо от погасяване по давност на обективираното в процесния изпълнителен
лист вземане, по образуваното при ЧСИ – Д. изп.д. № *** г., по същото е събрана сума в
размер на 150.00 лева, платена доброволно от ищцата, и която сума към датата на
извършеното от ищцата плащане не е била погасена по давност и е била дължима. Тъй като
тази сума не е била достатъчна да покрие цялото задължение по изпълнителния лист, и
ищцата не е заявила кое от обективираните в изпълнителния лист вземания погасява, то на
основание чл.76, ал.2 от ЗЗД, съдът приема, че с нея са погасени следните суми: сумата от
25.00 лева – представляваща разноски по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, сумата от 62.51 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 03.03.2009 г.
до 08.06.2010 г., както и част от дължимата законна лихва в размер на 62.49 лева, а
останалата част от законната лихва в размер на 47.45 лева към датата на последното
извършено от ищцата плащане по изпълнителното дело - на 27.08.2012 г. е останала
дължима.
6
При това положение обективираното в изпълнителния лист вземане е частично
погасено по давност, тъй като ищцата е заплатила част от сумите по изпълнителния лист в
размер на 150.00 лева. В тази връзка основателен и доказан се явява искът по чл.439 от ГПК,
в частта, в която се иска от съда да бъде признато за установено, че ищцата на дължи на
ответника сумата в размер на 492.63 лева, представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.01.2009 г. до 30.04.2009 г. включително, законна лихва в размер на
47.45 лева за периода от 21.06.2010 г. до 27.08.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.08.2012 г., до окончателното изплащане на вземането, а в
останалата му част искът като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл.55, ал.1, предл. Трето от ЗЗД:
Тъй като ищцата е предявила исковете в условията на обективно кумулативно
съединяване, то съдът дължи произнасяне и по втория предявен иск.
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан.
Съгласно константната съдебна практика правната квалификация на иска е служебно
задължение на съда и се извежда от твърденията на ищеца в исковата молба. В настоящия
случай съдът намира, че искът е с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, като
процесната сума се претендира на отпаднало основание, тъй като към момента на плащането
и не е имало валидно правно основание. В този смисъл е и Решение №112/11.02.2010г. ,
постановено по гр.д.№179/2009г. на ВКС. Доколкото по предявения иск по чл.439 от ГПК,
съдът прие за установено, че ищцата частично не дължи изпълнение на вземането по
процесния изпълнителен лист, тъй като вземането по същия е погасено по давност към
18.08.2019 г., то и следва да се произнесе по основателността на същия.
По основателността:
Съгласно константната съдебна практика фактическият състав, при който възниква
отговорност за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, включва три
кумулативни елемента - даване на определена вещ, парична сума или друго имуществено
благо от едно лице на правно основание; получаване на престацията от друго лице; отпадане
на основанието за разместване на блага в правната сфера на даващия и на получаващия.
Ищецът следва да въведе като твърдение и докаже предаването на вещ, респективно
плащането, като е допустимо да въведе и твърдения за основанието, към момента на
получаването на престацията от ответника, както и за фактите и обстоятелствата,
обуславящи отпадане на основанието с обратна сила, а ответникът следва да докаже
основания за задържане на полученото.
В процесния случай няма спор по делото, че процесната сума от 934.08 лева е
събрана от ищцата чрез запор по открита от нея сметка при „***“ АД, наложен и от ЧСИ по
изп.д. № *** г. Няма спор и че тази сума от 934.08 лева е преведена на 04.06.2020 г. по
сметка на ЧСИ от банката, като сумата в размер на 733.72 лева е преведена от ЧСИ – Б. по
сметка на ответника и е получена от същия, и с тази сума при „Топлофикация – П.“ АД са
7
погасени окончателно сумите по процесния изпълнителен лист.
Ищцата не оспорва правопораждащите вземанията факти, а твърди по отношение на
вземанията да е изтекла погасителна давност, поради което в доказателствена тежест на
ответника е да докаже факти, обуславящи спиране или прекъсване на давността, поради
което е налице основание за имущественото разместване въз основа на изпълнителен лист
от 31.08.2010 г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС.
Както беше посочено по-горе, не се спори между страните, че по изпълнително дело
№*** г. по описа на ЧСИ Б., от ищцата чрез запор е събрана и преведена на ответника
сумата в размер на 733.72 лева, съответно - от ищцата е събрана и сумата в размер на 200.36
лева, представляваща разноски по изпълнителното дело.
След като по отношение на предявения иск по чл.439 от ГПК, съдът достигна до
фактически и правни изводи, че задълженията, за които е издаден изпълнителен лист от
31.08.2010 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, са погасени по давност към 18.08.2019 г., и сумите
по процесния изпълнителен лист не се дължат от ищеца, то и изплатената от ищцата и
получена от ответника сума в размер на 733.72 лева се явява платена от ищцата и получена
от ответника на отпаднало основание, поради което и на основание чл.55, ал.1, предл. трето
от ЗЗД, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата посочената сума.
Както беше посочено по-горе, изпълнително дело №*** г. по описа на ЧСИ Б. е
образувано за принудително събиране на сумите, за които е издаден изпълнителен лист от
31.08.2010 г.. С оглед изхода по иска по чл.439 от ГПК, за частична недължимост на сумите
по изпълнителния лист, тъй като същите са погасени по давност към 18.08.2019 г., а
изпълнителното производство, образувано за тяхното принудително събиране през 2020 г.
при ЧСИ – Б. е след погасяване на сумите по давност, то и към момента на неговото
образуване сумите обективирани в изпълнителния лист не се дължат. Съдът намира, че
ответникът е спестил разходи за заплащане на разноски за воденето на изпълнителното дело,
образувано за принудително събиране на погасени по давност задължения, с което се е
обогатил, за сметка на обедняване на ищеца, който е заплатил разноските по
изпълнителното дело вместо ответника. Следователно, ответникът се е обогатил
неоснователно с изплатената от ищеца сума в размер на 200.36 лева, представляваща
разноски по изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ Б., образувано за принудително
събиране на сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 31.08.2010 г. по ч.гр.д. № ***
г. на ПРС, поради което и на основание чл.55, ал.1, предл.трето от ЗЗД ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца и сумата в размер на 200.36 лева.
При посочените мотиви съдът счита, че исковете с правно основание чл.55, ал.1,
предл.трето от ЗЗД, са основатели за пълния размер на претендираните суми, поради което и
следва да бъдат уважени.
По разноските:
Ищецът претендира присъждане на направените разноски в размер на 74.00 лева, от
които сумата от 50.00 лева за държавна такса и сумата от 24.00 лева за прилагане на препис
8
от изпълнително дело. С оглед изхода на делото и съразмерно с уважената част от исковете
на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 66.67 лева, които се възложат
върху ответната страна.
Предвид изхода на делото и съразмерно с отхвърлената част от исковете на
ответника също се дължат разноски, който в съответствие с представения списък на
разноските по чл.80 от ГПК, се претендират такива в размер на 124.00 лева, от които 100.00
лева – юрисконсултско възнаграждение и 24.00 лева за прилагане на препис от
изпълнително дело. Съдът като взе предвид фактическата и правна сложност на делото,
намира, че дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 100.00 лева.
Съразмерно с отхвърлената част от исковете на ответника се дължат разноски в размер на
12.28 лева, които следва да бъдат възложени върху ищцовата страна.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по отношение на
„Топлофикация-П.” АД, с ЕИК:********* и адрес на управление:гр.П., ***, че Б. П. Г., с
ЕГН **********, и адрес: гр. П., *** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация-П.” АД изпълнение на
сумата в размер на 492.63 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.01.2009 г. до 30.04.2009 г. включително, законна лихва в размер на 47.45 лева
за периода от 21.06.2010 г. до 27.08.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.08.2012 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС и е образувано изпълнително дело №
*** по описа на ЧСИ С.Б., per. № 753 район на действие ПОС, поради погасяване на
вземанията по давност, като ОТХВЪРЛЯ иска за недължимост на сумата от 62.51 лева -
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 03.03.2009 г.
до 08.06.2010 г., сумата в размер на 25.00 лева, представляваща разноски по ч.гр.д. № *** г.
на ПРС за юрисконсултско възнаграждение, сумата от 62.49 лева, представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 21.06.2010 г. до 27.08.2012 г., за които
суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС и е образувано
изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ С.Б., per. № 753 район на действие ПОС.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.трето от ЗЗД „Топлофикация П.“АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., ***, ДА ЗАПЛАТИ на Б. П. Г.,
с ЕГН **********, и адрес: гр. П., ***, сумата от 934.08 лева, платена чрез запор от Б. П. Г.
на отпаднало основание по изп.д. № *** по описа на ЧСИ С.Б., per. № 753 район на действие
ПОС.
ОСЪЖДА „Топлофикация П.“АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на
управление:гр.П., ***, ДА ЗАПЛАТИ на Б. П. Г., с ЕГН **********, и адрес: гр. П., ***
сумата в размер на 66.67 лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с
уважената част от исковете.
9
ОСЪЖДА Б. П. Г., с ЕГН **********, и адрес: гр. П., *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Топлофикация П.“АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., ***
сумата в размер на 12.28 лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10