№ 8761
гр. София, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20221110121577 по описа за 2022 година
Предявени са обективно и субективно, кумулативно съединени
установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ
и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, с ответниците Ж. С.
П. и Ю. М. И. са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия, по
силата на който се е задължил и е доставял топлинна енергия в жилището им
в в гр.София, ж.к.Зона Б-5, бл.7, вх.Б, ет.6, ап.84 през за периода май 2013 -
април 2014. Ответниците са се задължили да плащат цената й, не са я
платили, изпаднали са в забава и дължат същата заедно с обезщетение за
забава. Сочи, че трето лице помагач – ПМУ ИНЖЕНЕРИНГ ООД е сключило
договори с ищеца и с етажните собственици в сградата, където се намира
процесния топлоснабден имот, по силата на който третото лице помагач се е
задължило да установява показателите за потребената топлинна енергия в
индивидуалните измервателни уреди в жилището на ответниците и да води
топлинно счетоводство. Твърди още, че е подал заявление по чл.410 от ГПК,
но в срока по чл.414 от ГПК са постъпили възражения, и това обосновава
интереса му да предяви настоящите искове по за установяване на вземанията
си спрямо двамата ответници – по 1/2 от следните суми: на осн. чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.3 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 2694,00 лв. - за
периода май 2013 - април 2014 и на осн. чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД
1
– 157,30 лв.– обезщетение за забава за периода 30.6.2013 - 28.11.2014 Моли за
осъждането на ответниците за направените по делото разноски.
Искът по отношение на ответника Ж. С. П. е недопустим, тъй като
заповедта по чл.410 ГПК е влязла в сила по отношение на този ответник и въз
основа на нея е издаден изпълнителен лист, и ищецът няма интерес да
установява вземанията си по отношение на него по реда на чл.422, ал.1 ГПК.
Ето защо, в тази част производството по делото следва да се прекрати.
Ответникът Ю. М. И. оспорва исковете по основание и размер. Твърди,
че ответникът Ж. П. е сключил договор за продажба на топлинна енергия с
ищеца, поради което е отговорен изцяло за плащането на цената й. Моли за
осъждането на ищеца да й плати обезщетение по чл.78, ал.1 ГПК за
направените по делото разноски.
Трето лице помагач – ПМУ ИНЖЕНЕРИНГ ООД– дружеството не
изразява становище относно предявените искове.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Относно иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1, вр.
чл.153, ал.1 ЗЕ:
Относно иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ.
Според чл.150, ал.1 ЗЕ Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията (КЕВР)
Според чл.153, ал.1 ЗЕ Всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл.36, ал.3 ЗЕ
Ето защо, искът е обусловен от доказване от страна на ищеца на
твърденията, че с ответника са обвързани от договор за продажба на топлинна
енергия, реално доставеното количество и цената му, както и от страна на
2
ответника – на възраженията му, че не е собственик или ползвател на
процесния топлоснабден имот през исковия период.
По делото е обявено по реда на чл.146, ал.1 ГПК за безспорни и
ненуждаещи се от доказване, твърденията на ищеца, че процесният имот е
топлоснабден, реалните количества доставена топлинна енергия и цената й за
исковия период.
Спори се дали страните са обвързани от договор за продажба на
топлинна енергия. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение от 17.5.2018 г. по
2/2017 на ОСГК Собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката
в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване
по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия
за битови нужди дължи цената й.
В настоящия случай по делото е безспорно и се установява от приетия
нотариален акт №69, том І, рег. №2416, дело №65/2000 г. на нотариус В.В.
№268 в регистъра на НК, че на 19.4.2000 г. ответникът Ж. П. дарява
процесния топлоснабден имот на дъщеря си М. П.а и запазва за себе си
вещното право на ползване на имота. Формулировката по отношение
запазване правото на ползване е следната: Дарителят Ж. С. П. запазва за
себе си и своята съпруга Ю. М. И. пожизнено и безвъзмездно заедно и по
отделно вещното право на ползване върху имота, подробно описан в точка
първа от настоящия договор. Следователно през исковия период. До колко и
дали с това се признава на ответницата Ю. И. правото на ползване на имота е
без значение в процесния случай, доколкото от приложената молба-
декларация от Ж. П. до ищеца от 30.10.1997 г., която по същество
представлява предложение по смисъла на чл.14 ЗЗД за сключване на договор
за продажба на топлинна енергия, и от приетата по делото комплексна
съдебно-техническа и счетоводна експертиза, от която е видно, че партидата
за процесния имот е разкрита именно на името на ответника Ж. П., тоест че
3
предложението е прието и между тях е сключен договор за продажба на
топлинна енергия.
Всичко това разкрива, че е налице цитираната хипотеза в
тълкувателното решение, при която задължен за цената на доставената
топлинна енергия е не ползвателя на имота, а страната по договора за
продажба на топлинна енергия, с когото ищецът е сключил същия.
По отношение на ответника Ж. П. заповедта по чл.410 ГПК е влязла в
сила и е издаден изпълнителен лист и в тази част производството по делото
следва да се прекрати.
По отношение на ответника Ю. И. искът е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Същото се отнася и по отношение на акцесорните искове по чл.86, ал.1
ЗЗД, предвид тяхната обусловеност от главните искове по чл.153, ал.1, вр.
чл.150, ал.1 ЗЕ
Относно направените по делото разноски: На осн. чл.78, ал.3 ГПК
ищецът е задължен да плати на ответника направените по делото разноски,
съразмерно на отхвърлените части от исковете – изцяло – 440,00 лв..
Предвид изложеното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл. 422, ал.1 ГПК искове от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Ястребец” № 23 за установяване ответникът Ю. М. И. с ЕГН ********** да е
задължена да му плати следните суми:
- на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 1347,00 лв.
- претендирана като половината от цена за доставена топлинна енергия в
апартамент в в гр.София, ж.к.Зона Б-5, бл.7, вх.Б, ет.6, ап.84 за периода май
2013 - април 2014, ведно със законната лихва, считано от 17.12.2014г. до
плащането на главницата;
- на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 78,65 лв., претендирана като обезщетение за
забава за плащане на главниците за периода 30.6.2013 - 28.11.2014 г.;
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, с посочените индивидуализиращи данни, да плати на
ответника Ю. М. И., с посочените лични данни, сумата от 440,00 лв. за
направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлените части от
исковете.
4
ПРЕКРАТЯВА на осн. чл.130 ГПК частично производството по делото –
само по отношение на предявените искове по чл.422, ал.1 ГПК от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД за признаване, че ответникът Ж. С. П., с
ЕГН ********* е задължен да му плати следните суми:
- на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 1347,00 лв.
- претендирана като половината от цена за доставена топлинна енергия в
апартамент в в гр.София, ж.к.Зона Б-5, бл.7, вх.Б, ет.6, ап.84 за периода май
2013 - април 2014, ведно със законната лихва, считано от 17.12.2014г. до
плащането на главницата;
- на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 78,65 лв., претендирана като обезщетение за
забава за плащане на главниците за периода 30.6.2013 - 28.11.2014 г.;
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната
на ищеца ПМУ ИНЖЕНЕРИНГ ООД.
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от
ГПК – с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители (ако има такива)!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5