Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 517 06.04.2021
година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
XXII-ри административен
състав,
на двадесет и девети март две
хиляди и двадесет и първа година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г.Д.
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 411 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.21, ал.2 от Закона
за насърчаване на заетостта вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Съдът е сезиран с жалба, подадена от С.А.С., ЕГН
**********, с постоянен адрес:*** против
Решение от 04.01.2021г. на Директор Дирекция „Бюро по труда“- Бургас, потвърдено
с Решение №1 от 28.01.2021г. на Директора на Дирекция „Регионална служба по
заетостта“-Бургас.
В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно
и неправилно Посочва, че през месец септември 2020г. е бил уведомен от „Кар 1
Логистик“ ЕООД, че е намаляла работата и договорът му ще бъде прекратен от
01.10.2020г., за това след прекратяване на основния му трудов договор от 08.10.2020г.
е предприел действия по регистрация в Бюрото по труда. Твърди, че след 09.10.2020г. не е бил на
работа, а наличието на втори допълнителен договор не променя изводът, че е бил
безработен. Счита, че дори формално да е налице основание да се приложи чл.20, ал.4, т.8 от ЗНЗ, допуснатият пропуск
е маловажен, още повече, че към датата на решението трудовият договор е бил
прекратен. Иска решението да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. Ц., който поддържа жалбата на сочените в нея основания. Ангажира
доказателства. Претендира разноски съгласно представения списък.
Ответникът – Директор Дирекция „Бюро по
труда“- Бургас, не се явява, представлява се от юрисконсулт. В представеното по
делото становище, чрез процесуалния си представител иска да бъде отхвърлена жалбата
като неоснователна, счита че решението е постановено в съответствие с
материалния закон и спазване на процесуалните правила. В съдебно заседание
поддържа становището. Представя административната преписка. Иска присъждане на
разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, счита за установено от фактическа страна следното:
На 09.10.2020г. жалбоподателят е подал
заявление с рег.№ 80032609 от 09.10.2020г., в което е декларирал, че към
моменат на регистрацията не упражнява трудова или друга дейност, за която
подлежи на задължително осигуряване по КСО или законодателството на друга
държава.
По делото не се спори, че
жалбоподателят е регистриран като безработен по смисъла на чл.18, ал.2, т.1 от ЗНЗ в дирекция "Бюро по труда" гр.Бургас и за
него е изготвен план за действие на безработно търсещо работа лице.
На 04.01.2021г. жалбоподателят е подал
заявление-декларация за промяна в обстоятелствата, в която е посочил, че към
момента на регистрацията 09.10.2020г. има друг действащ трудов договор с „Кар 1
Логистик“ ЕООД.
С решение от 04.01.2021г. на Директора на
Дирекция „Бюро по труда“ –Бургас, на основание чл.20, ал.4, т.8 от Закона за
насърчаване на заетостта, е прекратена регистрацията на жалбоподателя, рег.№
80032609 от 09.10.2020г. В обстоятелствената част на решението е прието, че
жалбоподателят е декларирал неверни данни при регистрацията си в териториалното
поделение на Агенцията на заетостта, като не е декларирал наличието на втори
действащ трудов договор към „Кар 1 Логистик“ ЕООД, прекратен на 15.10.2020г.
Приложена е справка за актуално състояние на
трудовите договори от регистъра на НАП по отношение на С.А., от която е видно,
че към 09.10.2020г. жалбоподателят е бил с действащ трудов договор с „Кар 1
Логистик“ ЕООД, който е прекратен на 15.10.2020г. , както и трудов договор
между жалбоподателя и „Кар 1 Логистик“ ЕООД, считано от 05.06.2019г. и непълно
работно време, допълнително споразумение към трудовия договор и Заповед №24 от
15.10.2020г. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от
15.10.2020г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с
вх.№ 02388293101905 от 15.10.2020г., с която е заверено уведомление за
прекратяване на С.С..
Против посоченото решение чрез дирекция „Бюро
по труда“ до дирекция „Регионална служба по заетостта“-Бургас е депозирана
жалба с вх.№ 10-02-02-84 от 11.01.2021г. от С.С., в която посочва, че в края на
месец септември управителят на „Кар 1 Логистик“ ЕООД го уведомил, че обемът на работа е спаднал
значително, поради което предстои прекратяване на трудовия му договор и че е
освободен да ходи на работа от 01.10.2020г. След това уведомление
жалбоподателят твърди, че реално е преустановил работата си, още повече,че имал
платен отпуск и на 15.10.2020г. го извикал за прекратяване на договора, като
забавата обяснили с двуседмична карантина на управителя.
По повод депозираната
жалба е издадено Решение № 1 от 28.01.2021г.
на Директор на дирекция „Регионална служба по заетостта“-Бургас, с което е
отхвърлена жалбата на С.С., в която са изложени подробни мотиви, касаещи
прекратяването на регистрацията. Посочено е, че към датата на подаване на
заявлението за регистрация-09.10.2020г. жалбоподателят не е бил безработен, тъй
като е имал действащ трудов договор с „Кар 1 Логистик“ ЕООД, прекратен, считано
от 15.10.2020г. При тези фактически обстоятелства е прието, че са декларирани
неверни данни при регистрацията в териториалното поделение на Агенцията по
заетостта, поради което са налице основанията на чл.24, ал.4, т.8 от ЗНЗ и
регистрацията на лицето следва да бъде прекратена.
По делото в качеството на свидетел е разпитан Ж.
П. Ф., който сочи, че е собственик на „Кар 1 Логистик“ ЕООД, жалбоподателят е
работил при него като шофьор, но след намаляване на обема на работа през месец
септември 2020г. е предупредил жалбоподателя и му казал от 01.10.2020г. да не
ходи на работа. От 01.10.2020г. до 14.10.2020г. бил в карантина, без
предписание от здравните власти и на 15.10.2020г. като се върнал на работа прекратил
трудовия договор с жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването и в съответствие с изискванията по чл. 150, ал. 1 от АПК за форма и
съдържание. Решението е връчено
на 04.02.2021г., а жалбата е подадена на 11.02.2021г.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
При служебно извършената проверка за
законосъобразност на обжалваното решение, настоящият съдебен състав констатира,
че същото е произнесено от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила за неговото издаване, но в нарушение на приложимите
материалноправни норми. Този извод се налага по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е решение от
04.01.2021г. на Директора на Дирекция „Бюро по труда“ –Бургас.
Оспореният акт -
Решение от 04.01.2021 г. на Директора на Дирекция „Бюро по труда“ –Бургас е постановен от
териториално и родово компетентния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗНЗ, регистрацията се прекратява и възстановява с решение на
ръководителя на поделението на Агенцията по заетостта. Съгласно разпоредбата на
чл.16, ал.1 от ППЗНЗ регистрацията се прекратява и се възстановява с решение на
директора на дирекция "Бюро по труда".
Предвид посочените норми процесното решение се явява издадено от компетентен
орган в рамките на неговите правомощия. С оглед
съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл.59, ал.2 от АПК-правни и фактически основания за издаване на
административния акт.
В решение от 04.01.2021 г. на Директора
на Дирекция „Бюро по труда“ –Бургас са посочени фактическите основания за
прекратяване на регистрацията –декларирани неверни данни при регистрацията си в
териториалното поделение на Агенцията по заетостта–„има действащ втори трудов
договор към „Кар 1 Логистик“
ЕООД, прекратен на 15.10.2020г.“ В решението е
посочено и правното основание нормата на чл. 20, ал. 4, т. 8 от ЗНЗ,
съгласно което следва да се прекрати регистрацията на безработните лица и в
случаите, когато декларират неверни данни при регистрация си в териториалното
поделение на Агенцията по заетостта.
С Решение № 1 от 28.01.2021 г. на горестоящия
орган- директора на Дирекция "Регионална служба по заетостта"- гр. Бургас
подробно са изложени фактическите основания за прекратяване на регистрацията и
относимата правна норма. В Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК
на Върховния съд, се приема: "Липсата на мотиви към първоначалния
административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите,
при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил
съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването по
съдебен ред". В този смисъл е трайната и непротиворечива практика на ВАС /Решение № 8708 от 2.07.2020
г. на ВАС по адм. д. № 2635/2020 г., VI о., Решение № 3710 от 22.03.2021 г. по адм. д. № 1506/2021г. на Върховния административен съд, VI отделение./
По посочените съображения не са налице основания за оспорване по чл.146,
т.1 и т.2 от АПК.
В хода на производството не са допуснати и съществени процесуални
нарушения-основание за оспорване по чл.146, т.3 от АПК. Административният орган е събрал въз
основа на задълженията си по чл. 34 - 45 от АПК относимите за разкриването на релевантните факти,
доказателства, след което е направил анализ на доказателствата и е извел
обоснован и мотивиран в акта правен извод за липса на предпоставките за
регистрация на жалбоподателя като безработно лице към дата 09.10.2020 г.
Не е налице и основание за отмяна
по чл. 146, т. 4 от АПК - противоречие с материалноправни разпоредби, доколкото
са налице материалноправните предпоставки за прекратяване регистрацията на
жалбоподателя като безработно лице, поради деклариране на неверни данни от
негова страна в подаденото заявление-декларация за регистрация, предвид
безспорните данни, че жалбоподателят е имал действащ трудов договор, който е
прекратен със Заповед №24 от
15.10.2020г. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от
15.10.2020г. Този извод се потвърждава и от показанията на разпитания по делото
свидетел Факирчев, който посочва, че договорът е прекратен на 15.10.2020г.
Свидетелят сочи, че в периода от 01.10.2020г. до 14.10.2020г. е бил в
карантина, за което няма документ-предписание от РЗИ, поради което Съдът счита,
че посоченото обстоятелство не се установява по делото. Но дори и да се приеме
за достоверно не се променя крайният извод, че трудовият договор е прекратен на
15.10.2020г., считано от 15.10.2020г., ако са имали други намерения страните са
могли да посочат друга дата, на която да се счита преустановено действието на
договора. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, всяка страна е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.
Съгласно разпоредбата на §1 от ДР на ЗНЗ "Безработен" е лице, което
при регистрация в дирекция „Бюро по труда" не работи, търси работа, има
готовност да започне работа в 14-дневен срок от уведомяването му от дирекцията
„Бюро по труда". Посочените писмени доказателства установяват, че към
момента на регистрацията на жалбоподателя като безработно лице – 09.10.2020 г.,
той е бил в трудови правоотношения и е подлежал на осигуряване на това
основание.Това обстоятелство е от правно значение, а не дали фактически е
посещавал работното си място. Въпреки, че е знаел, че вторият му трудов договор
с „Кар 1 Логистик“ ЕООД не е прекратен не е предоставил тази информация пред
административния орган, с което е декларирал неверни данни .
При това положение С.С. не е
опровергал наличието на хипотезата на чл. 20, ал. 4, т. 8 от ЗНЗ, а именно че при регистрацията си е декларирал неверни данни
относно статуса си на безработно лице, което води до прекратяване на
регистрацията му при условията на тази законова разпоредба.
Предвид гореизложеното оспореното решение е валидно, издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при спазване на закона и неговата цел, а жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото и
своевременно направеното искане от
страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на основание
чл.143, ал.3 ат АПК, искането
за определяне на юрисконсултско възнаграждение, следва да бъде уважено в размер
от 100 лева, съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесет и втори състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.С., ЕГН **********, с
постоянен адрес:*** против Решение от
04.01.2021г. на Директор Дирекция „Бюро по труда“- Бургас, потвърдено с Решение
№1 от 28.01.2021г. на Директора на Дирекция „Регионална служба по
заетостта“-Бургас.
ОСЪЖДА С.А.С., ЕГН ********** да заплати на Дирекция „Бюро по труда“- Бургас, сумата от 100лв., представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от
съобщаването на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: